Решение по адм. дело №837/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. И. – гражданин на С., с посочен по делото адрес: [населено място], [жк], против Решение № 2265/07.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Издадено било при неспазване на чл.35 и чл.36 от АПК. Не била изяснена фактическата обстановка по случая, а и липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочва, че изложил подробно своята бежанска история пред административния орган, но последният не възприел правилно същата. Неправилно преценил, че молителят не заявил спрямо него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия съществувал и той не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му нямало да търси убежище в [държава], на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на визирания нормативен текст, държавата носила отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще бъде изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава, а и член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. Всички тези факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели повърхностно провеждане на административната процедура, което водило до издаването на незаконосъобразно решение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ – София с вх. № УРИ 105400-3691/18.09.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх. №3891/30.09.2024г., М. А. И. от [държава] е поискал закрила от [държава].

Видно от приложен по делото регистрационен лист лицето е регистрирано, въз основа на представен документ за самоличност с № ****** изд. от [държава] на ******г., валиден до *****г., с имената М. А. И., роден на [дата]. в [държава], обл. Х., [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – а., религия – м., с., без професия, с начално образование, неженен. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братът и сестрите на търсещото закрила лице, всички с посочено местонахождение в [държава].

С писмо с рег.№ УП 34923/07.10.2024г. на ДАБ, началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-20948/30.12.2024г. ИФ директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. [държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 28.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 34923/28.01.2025г. В хода на интервюто жалбоподателят посочил, че напуснал [държава] на 05.08.2024г. и нелегално преминал в [държава]. В [държава] влязъл на 03.09.2024г., не по законоустановения ред и през определените за целта места. Напуснал родината си заради общата обстановка на несигурност там. Потвърдил, че е роден и живял в [населено място], обл. Х.. Селото му се намирало на ** км от [населено място], в посока [държава] и на ** км. от т. граница. Семейството му – баща му, брат му и трите му сестри останало да живее в [държава]. Посочил, че напуснал родината си, на първо място, защото като всички момчета в [държава] на ** години подлежал на мобилизация. Втората причина били лошите условия на живот, нямало къде да работи и да помага на семейството си. Посочил, че когато напуснал [държава] в А. и района имало сражения между к. сили и т. армия. Селото и районът били под контрола на к. от 20**г. В интервюто разказал още, че на 25.07.2024г. бил задържан от Свободната армия, тъй като когато тръгнал да напуска [държава] трябвало да премине през [населено място], който бил под контрола на Свободната армия, а района от който идвал бил под контрола на к., за това го приели за предател. После го освободили, защото не могли да докажат, че работи за к.. Твърдял, че целта на това задържане била да го рекетират за пари. Споделил също, че почти всички в [държава], вкл. и к. организирали редовна военна служба. Посочил, че к. бойци дошли да го търсят за казармата през 2022г., но той избягал. В същата година го хванали и го отвели в лагер за тренировки в Т. Т., като там преминал военно обучение в рамките на 45 дни. После му дали отпуск и той повече не се върнал в казармата. След това никой повече не бил го търсил за казарма. Заявил, че не е ставал свидетел на сражения и не е виждал убити хора през годините на войната в [държава]. Семейството му твърдяло, че към настоящия момент икономическото положение в [държава] било много лошо. Все още продължавали сраженията между к. и т.. Споделил, че в страната си по произход не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не бил осъждан и не е имал проблеми с официалните власти. Не е членувал в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. Не е получавал заплахи, не му било оказвано насилие.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до председателя на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП 34923/04.03.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. И.. Решението е връчено на лицето лично на 25.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 02.04.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е протекло в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Относимите факти и обстоятелства са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с търсещия закрила интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на чл.8, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Той е нямал проблеми с официалните власти в [държава], не е била отправяна заплаха лично към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил заплашван, преследван, да е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

Тук следва да се отбележи, че посоченото по време на интервюто обстоятелство, че жалбоподателят е бил арестуван от Свободната армия и престоял в техен затвор за 10 дни, не почива на никаква конкретна информация. Същият веднъж заявява, че са го счели за предател, а в следващия момент твърди, че задържането му било с цел рекет за пари. Поради което историята на така заявения арест следва да бъде приета за неправдоподобна, като правилно органът не и е дал вяра. Съответно същата не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид данните от информацията в приложената по административната преписка справка и тези от представените в хода на съдебното производство – Справка вх. № МД-02-200/08.04.2025г. и Справка вх. № МД-02-77/03.02.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, като съобрази и данните от общодостъпни източници на информация за актуалното положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. през декември 2024г. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в З. [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население. Изложеното е спорадичен проблем със сигурността. Конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства, в т.ч. смяната на властта в [държава], не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот там, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Относно заявеното от жалбоподателя по време на интервюто пред ДАБ, че (евентуално) ще бъде мобилизиран, за да се сражава за к. сили, следва се отбележи, че това обстоятелство не може да се счита за преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, тъй като не са изложени данни за системно поведение от страна на представители на която и да е армия или друга военна организация в [държава] в коментираната насока. По делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около напускането на [държава] в тази страна да са били осъществявани акции по частична или масова мобилизация на лица, от армия или други субекти там. Ето защо не са налице хипотезите на параграф 169, 170 и 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. В тази насока следва да се отбележи още, че с оглед текста по параграф 170 от Наръчника, в случая чужденецът не доказва, че при връщането му в страната по произход същият ще бъде изпратен да воюва. Опасенията на жалбоподателя, че ще бъде мобилизиран не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Освен това, от информацията за общото положение в [държава] след смяната на властта през декември 2024г., не може да се направи извод за съществуващи към настоящия момент опасения от реално преследване на лица с цел въвеждането в редиците на армията в страната. В този смисъл, дори и обсъжданото обстоятелство да е достоверно, то е неотносимо, с оглед актуалната обстановка в родината на жалбоподателя.

В допълнение следва да бъде посочено, че в случая административния орган правилно е анализирал приложената по преписката справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх. № МД-02-98/13.02.2025г., относно информация за задължителното набиране на войници в кюрдските райони. От информацията в справката става ясно, че задължителното набиране на войници в к. райони има географски обхват само с североизточна [държава], там където контролът е от страна на к. сили. В останалата част от страната закона за „Задължението за самоотбрана“ не се прилага. В тази връзка, жалбоподателят е имал избор и е можел да се премести да живее на друго място в страната, но вместо това и избрал да я напусне.

Ето защо, не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, съответно няма основания за прилагане на чл.8, ал.6 от ЗУБ.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Той не е бил изложен и за него не съществува риск от посегателства по смисъла на посочените разпоредби.

В конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещата закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но обстановката, сравнена с изминали години, се подобрила значително и към настоящия момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки сложната ситуация в [държава], страната се връщала обратно към нормалния живот след падането на режима на Б. А., а хиляди с. се завръщали доброволно в своята родина. Евентуалното завръщане на кандидата в [държава] нямало да доведе до неблагоприятни последици за него. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в страната му следвало да е изключително, каквото не било. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в провинция Х., където се намирало и [населено място], било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, а и там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че в родното му село продължавало да живее семейството му, като обстоятелството, че то не е напуснало [държава], обосновавало по безспорен начин ниската вероятност членовете му да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, което би следвало да важи и за кандидата за закрила.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C-465/07/M. E. and N. E. vs S. v. J./, по отправено от х. страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представените в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-200/08.04.2025г. и Справка вх. № МД-02-77/03.02.2025г., както и от данните в медиите, в периодите преди и около изготвянето на справките в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Съществува и възможност за вътрешно разселване. Информация за последното се съдържа в най-актуалната справка на ДАБ – от 08.04.2025г., в която са изложени и данни за хиляди завръщащи се в [държава] лица.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на ситуацията в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето (оттеглянето) от власт на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното й или от мястото, в което е живяла преди отпътуването, жалбоподателят ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността и поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно, не може да се направи извода, че личното му и обществено положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Накрая в мотивите на оспорения акт правилно е прието, че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа “забрана за връщане“ (non-refoulment) предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в [държава] има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. И. – гражданин на С., с посочен по делото адрес: [населено място], [жк], против Решение № 2265/07.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.