Р Е Ш
Е Н И Е № 72/3.6.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 52 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.98, ал.2, изр.2 АПК и чл.145 АПК по жалба
на „*** 1996“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул.***, ЕИК *
представлявано от управителя М.Н.Д.против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-628-0345523/17.12.2019 г. на Началник сектор „Мобилни
групи“-Бургас, Отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 ЗДДС е постановена
принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–детски
магазин „***“, находящ се в гр.*, ул.***, стопанисван
от „*** 1996“ ЕООД с ЕИК * и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-7/27.01.2020 г. на
директор на Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на НАП.
В жалбата се твърди, че решението и
потвърдената с него заповед са неправилни и незаконосъобразни, поради което се
претендира за тяхната отм***.
В съдебно заседание жалбоподателя не
изпраща представител, като от страна на упълномощения му адвокат е постъпила
молба с която подържа жалбата и исканията в нея по съображения в представените
писмени бележки.
За ответната страна в съдебно заседание
се явява главен юрисконсулт И.-К., която оспорва жалбата като неоснователна с
искане за отхвърлянето й и за присъждане на разноски по делото.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от Протокол за извършена проверка
серия АА №0345523/16.12.2019 г. инспектори по приходите в ЦУ на НАП, ГД“ФК“,
ОД-Бургас са извършили на 16.12.2019 г. в 11.03 ч. проверка в търговски
обект–детски магазин „***“, находящ се в гр.*, ул.***,
стопанисван от „*** 1996“ЕООД, с ЕИК *, при която е извършена контролна покупка на чифт детски обувки на
стойност 38.90 лв., заплатена от П.Н.К. – инспектор по приходите, а плащането е
прието от П.И.Т. – продавач в обекта. За извършената продажба не е издадена
фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство,
модел Datecs DP-25, ИН на ФУ:DT522163 и ФП №02522163,
нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След
легитимация на органите по приходите от фискалното устройство в обекта е
отпечатан дневен финансов отчет с №0001925/16.12.2019г., от който е видно, че продажбата
не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. В обекта има
регистрирано в НАП на 21.03.2019 г. фискално устройство, книга за дневните
финансови отчети. Разчетена е касова наличност от ФУ 22.40 лв., фактическата
наличност в касата - 262.40 лв.. В началото на работния ден са въведени пари в
касата 200 лв., няма извеждани пари от касата. Констатирана е положителна
разлика между наличните пари в касата и отчетените чрез ФУ–40 лева.
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-628-0345523/17.12.2019 г. на Началник сектор
„Мобилни групи“-Бургас, Отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на база
констатации от Протокол за извършена проверка серия АА №0345523 от 16.12.2019 г.
и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – детски магазин „***“, находящ
се в гр.*, ул.***, стопанисван от „*** 1996“ЕООД, с ЕИК *, и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
Подадената против горната заповед жалба
е отхвърлена с Решение № ГДФК-7/27.01.2020 г. на директор на Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от надлежна страна с правен интерес от обжалването, но разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен
съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-628-0345523/17.12.2019 г. на Началник сектор „Мобилни групи“-Бургас,
Отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 ЗДДС е постановена принудителна
административна мярка–запечатване на търговски обект–детски магазин „***“, находящ се в гр.*, ул.***, стопанисван от „*** 1996“ ЕООД с
ЕИК * и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, жалбата против която
заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-7/27.01.2020 г. на директор на Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от предпоставките води
до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е
издаден от К.Н.К., изпълнява длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП в рамките на неговата компетентност, в изискуемата
писмена форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в
закона и в съответствие с материалноправните норми и
целта на закона.
За да мотивира акта си
административният орган е записал, че на 16.12.2019 г. в 11:03 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - детски
магазин „***“, находящ се в **, стопанисван от „***
1996“ ЕООД, с ЕИК *, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си
на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в
същата наредба, т.к. при извършена контролна покупка на чифт детски обувки на
стойност 38,90 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация не
е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално
устройство, модел Datecs DP-25, ИН на ФУ: DT522163 и
ФП № 02522163, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при
плащането на стоката.
С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите
(Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за одобряване или отм*** на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД); сервизното обслужване, експертизите и
контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на
фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби
чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице
да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от
ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС задължава
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
От своя страна чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че са налице посочените
предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, т.к.
търговеца като задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата не е регистрирал и
отчел извършваната от него продажба в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, след като за нея е било
извършено и прието плащане.
Следва да се приемат за обосновани и
мотивирани и доводите за продължителността на наложената мярка доколкото същата
трябва да има превантивен и възпиращ ефект против извършване на други нарушения
от същия вид и е определен под средния размер на законовия срок.
Именно за постигане на посочения ефект
е определен срока за налагане на ПАМ, а не само да се даде възможност на
търговеца да промени организацията на дейността си, както неправилно се
възприема от оспорващия.
Приетата фактическа обстановка, въз
основа на която административния орган е направил изводите си за допуснато
нарушение и наличие на основание за налагане на ПАМ се установяват безспорно от
съставения протокол за извършена проверка и приложените към него доказателства.
Изготвените в хода на проверката документи
са официални по смисъла на чл.179 от ГПК, т.к. са издадени от длъжностни лица в
кръга на службата им, по установените форма и ред, поради което съставляващи
доказателства за извършените действия и установявания.
От своя страна жалбоподателя не оспори
представените документи и не направи доказателствени
искания, с които да опровергае твърденията на административния орган или да
обоснове приемане на различна фактическа обстановка, поради което тези доводи в
жалбата му са неоснователни.
Неоснователен е довода, че заповедта е
издадена преди съставяне на НП, което възпрепятства възможността да се ползва
правото по чл.187, ал.4 ЗДДС, т.к. се касае за различни производства, които са
независими и необусловени едно от друго, още повече че принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, за разлика от целта при налагане на административно
наказание.
Предвид посоченото съдът приема, че
оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в
рамките на предоставените му правомощия и с нея е приложена принудителна
административна мярка в съответствие с производствените правила, материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно
заявеното искане следва на основание чл.143, ал.4 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ да
бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната страна направените по делото
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести
административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „*** 1996“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул.***, ЕИК *
представлявано от управителя М.Н.Д.против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-628-0345523/17.12.2019 г. на Началник сектор
„Мобилни групи“-Бургас, Отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 ЗДДС е постановена
принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–детски
магазин „***“, находящ се в гр.*, ул.***, стопанисван
от „*** 1996“ ЕООД с ЕИК * и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-7/27.01.2020 г. на
директор на Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „*** 1996“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул.***,
ЕИК * представлявано от управителя М.Н.Д.да заплати на Национална агенция за приходите направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
не се чете