РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 19.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 20 май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.
при секретаря М. СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 435 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ твърди, че на 04.12.2015 г. в гр. София, между „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев",
бул. „Г. М. Димитров" № 1 представлявано от проф.Тони Веков, д.м.н. в
качеството му на Изпълнителен директор на дружеството и ответника „ДЕВА 50 КОНСУЛТИНГ РУСЕ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: община Русе, гр. Русе, п.к. 7000, ул.
„Раковски" № 4, представлявано от управителя Е.С.Й., действащ чрез
пълномощник В.В.В. е сключен Договор за застрахователно Агентство № 61.
С молба с вх.N:37628/20.09.2019г.
ищецът е направил изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК на иска от
установителен в осъдителен такъв.
Твърди,
че във връзка със сключения договор ответникът дължи на ищеца неотчетени суми
от сключени застраховки по фактура
№0000005099/12.11.2018г..
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди „ДЕВА 50 КОНСУЛТИНГ РУСЕ" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: община Русе, гр.Русе, п.к.
7000, ул. „Раковски" № 4, да заплати на ищцовото дружество сумата
от 20419,46 лева представляваща просрочени задължения
по фактура №********** от 12.11.2018г., мораторна лихва за забава върху 20 419,
46 лева в размер на 86,00 лева за периода от
12.11.2018г. до 28.11.2018г., неустойка на основание чл.16 т.2 от
Договора в размер на 1712,05 лева за периода от 12.11.2018г.
до 28.11.2018г., както и законна лихва върху главницата от деня на депозиране
на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен
отговор, с който развива съображения за неоснователност на исковете. Твърди, че в отношенията между страните
не съществува практика, ищецът да издава фактури за задължения по събрани
застрахователни премии, с оглед което оспорва приложената към исковата молба
фактура, като основание за дължими суми към агента. Поддържа, че от момента на сключването на агентския договор,
ежеседмично събраните застрахователни премии по сключени застрахователни полици
са били отчитани на застрахователя с агентски отчет. Фактури за дължимите
възнаграждения издавало „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД. Заявява, че процесната фактура не е била връчена
своевременно и е получена едва с исковата молба. Счита, че от документа не
става ясно за какви застрахователни премии се отнася.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. N:8008/2018г. на РРС на 29.11.2018г. дружеството-ищец е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Граждански процесуален кодекс, срещу ответника „ДЕВА
50 КОНСУЛТИНГ РУСЕ" ЕООД, ЕИК: *********, за сумата 20419,46 лева представляваща просрочени задължения по фактура №**********
от 12.11.2018г., мораторна лихва за забава върху 20419,46 лева в размер на 86,00 лева за периода от 12.11.2018г. до
28.11.2018г., неустойка на основание чл.16 т.2 от
Договора в размер на 1712,05 лева за периода от 12.11.2018г.
до 28.11.2018г. По заповедното
производство са претендирани и законната лихва върху главницата от деня на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С определение, постановено по ч. гр. д.
№ 8008 /2018г., по описа на РРС е уважено искането, като е издадена заповед за изпълнение N:4269/30.11.2018г. срещу длъжника (дружеството ответник).
В срока по чл.414 от ГПК ответника е депозирал възражение срещу заповедта
за изпълнение, с оглед на което със съобщение съдията-докладчик е дал указания на заявителя за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от депозираната с вх.N:3588/25.01.2019г. искова молба е образувано гр.д.N:435/2019г. по описа на РРС.
От представените с исковата молба
писмени доказателства се установява, че исковата претенция се основава на
издадена фактура № ********** от
12.11.2018 г. във връзка с
Договор за агенство от 04.12.2015г.
Фактурата е
издадена от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: ********* във връзка с
извършването на услуга, при която Застрахователят възлага, а Агентът приема при
условията на възмездно и трайно изпълнение, в рамките на договорения срок, при
условията на необвързаност да посредничи за сключването на застрахователни
договори между Застрахователя и потребителите на застрахователни услуги, като
свързва страните и подготвя сключването на застрахователните договори; и да
сключва от името и за сметка на Застрахователя застрахователни договори /издава
полици/ с потребителите до лимитите, договорени, по Договора сключен между ответника „ДЕВА 50 КОНСУЛТИНГ РУСЕ" ЕООД и ищеца „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
На 04.12.2015 г. в гр. София, между
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК: ********* и „ДЕВА
50 КОНСУЛТИНГ РУСЕ" ЕООД, ЕИК: ********* е сключен Договор за застрахователно агентство № 61. Съгласно
чл.1 от договора застрахователят
възлага, а агентът приема при условията на
възмездно и трайно изпълнение, в рамките на договорения срок, при условията на
необвързаност: т.1. да посредничи за сключването на застрахователни договори между застрахователя и потребителите на застрахователни услуги,
като свързва страните и подготвя сключването на застрахователните договори; и
т.2. да сключва от името и за сметка на застрахователя
застрахователни договори /издава полици/ с потребителите до лимитите,
договорени в Приложение № 1 към Договора.
На основание чл.2, т.9 от договора, агентът събира премиите по сключените от
него застрахователни договори и осигурява превеждането в полза на застрахователя на дължимите застрахователни премии в деня на
сключването на застрахователния договор.
На основание чл.16, т.1 от договора, агентът отчита изпълнението на
задълженията си по договора, както и сключените застрахователни договори и
събраните премии, по следния ред и в следните срокове: Сключените
застрахователни полици (договори) по всички видове застраховки окомплектовани с
необходимите документи, се отчитали
пред застрахователя ежедневно.
На основание чл.16, т.2 от договора,
внасянето на събраната застрахователна премия от страна на агента следвало да се извършва ежедневно по посочена
банкова сметка ***хователя, като ако агентът
не изпълни в срок задължението си да внесе събраната застрахователна премия,
той дължи на застрахователя неустойка в размер на 0,5
% върху дължимата сума за всеки просрочен ден.
С оглед установяване претенцията по
размер е възложена и приета съдебно – икономическа експертиза, чието заключение
съдът цени като пълно, ясно, всестранно, обективно и компетентно. След
извършена проверка на приетите по делото писмени доказателства и справка в
счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че общия размер на застрахователните
премии предмет на издадената фактура е 20419,46 лева. Ответникът е извършил
плащания по тази фактура в размер на 462,24 лева, като размерът на дължимите и
неплатени премии са в общ размер на 19957,22 лева.
Експертът прави извод, че размерът на
претендираното вземане по фактура № ********** от 12.11.2018г. следва да се
намали със сумата 462,24 лева и същото възлиза на 19957,22 лева.
Разгледан по същество, искът се явява
частично основателен.
Претенцията на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АДсе основава на договор за застрахователно агентство, сключен на
04.12.2015г. по силата на който ищецът възложил, а
ответникът приел, да посредничи за сключването на застрахователни договори
между „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и потребителите на застрахователни
услуги при възнаграждение, определено в процент от събраните застрахователни
премии.
Агентът се задължил да събира премиите
по сключените от него застрахователни договори и да осигури превеждането им в
полза на застрахователя в деня на сключване на застрахователния договор, като
води отделна отчетност за събираните премии по отделните видове застраховки. В
чл.16, т.2 от договора е предвидена неустойка при несвоевременно внасяне на
застрахователните премии в размер на 0.5% върху дължимата сума за всеки
просрочен ден.
След извършена справка в счетоводството
на ищцовото дружество и съпоставяне на извършените от ответника плащания
(съобразно приложеното от него извлечение от сметка), експертът констатирал, че
задължението, обективирано във фактура №0000005099/12.11.2018г. съставляващо сбор от неотчетени
застрахователни премии по изчерпателно изброени полици не е погасено изцяло.
Вещото лице е установило, че е заплатена част от сумата – 462.24 лева.
Изложеното води до извод, че
претенцията досежно главницата като доказана, следва да бъде уважена в размер
на 19957,22 лева, а в останалата част, до
предявените 20419,46 лева – отхвърлена.
По отношение акцесорните претенции:
Кумулативно налагане на санкция
едновременно под формата на неустойка за забава и законна лихва за неизпълнение
на едно и също парично задължение, за един и същ период е недопустимо, с оглед
спазване принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване (кредиторът
би получил две обезщетения за едни и същи вреди). Тази тези кореспондира и с
разпоредбата на чл.309а, ал.1 ТЗ, съгласно която кредиторът има право на
обезщетение в размер на законната лихва за забава, но само ако не е уговорено
друго.
В случая, предвид неточното изпълнение,
съгласно чл.16, т.2 от договора, ответникът дължи неустойка върху сумата 19957,22 лева в размер на 0.5% за всеки просрочен ден. За периода
12.11.2018г. – 28.11.2018г. същата възлиза на 1696,26
лева (19957,22 лева х 0.5% = 99,78 лева на ден; 99,78
лева х 17 дни = 1696,26 лева).
Предвид изложените по-горе аргументи,
претенцията за заплащане мораторна лихва за периода 12.11.2018г. –
28.11.2018г., като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
В исковото производство направените от
ищеца разноски възлизат на 1838,70 (заплатена държавна такса,
възнаграждение за процесуално представителство и депозит за вещо лице), а на
ответника – 1100 лева (възнаграждение за процесуално
представителство).
Съобразно уважената част от иска, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1792,02
лева, а съобразно отхвърлената част от претенциите на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 27,93 лева. По компенсация между двете
вземания, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1764,09 лева.
Предвид изричното направеното искане на
ищеца, съдът да се произнесе с осъдителен иск, направените разноски по
развилото се заповедното производство не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЕВА 50 КОНСУЛТИНГ
РУСЕ“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ул.“Раковски“№4, представлявано от Е.С.Й. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,
бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И.
сумите: 19957,22 лева задължение по фактура №0000005099/12.11.2018г. и 1696,26 лева –
неустойка, начислена на основание чл.16, т.2 от Договора за периода
12.11.2018г. – 28.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
********* срещу „ДЕВА 50 КОНСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК ********* в частта над 19957,22 лева до
предявените 20 419,46 лева -
задължение по фактура № 0000005099 от 12.11.2018г. и за сумата 86,00
лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г.
ОСЪЖДА „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК: ********* направените в настоящото производство разноски в
размер на 1764,09 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/