РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Монтана, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20241600500041 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260008 от 28.03.2023 г., постановено по гр. дело № 1634
по описа за 2019 г. Районен съд-Лом признал за установено по отношение на
Т. А. С. и Т. А. Т., че „хххх ЕООД, ЕИК *********, е изключителен собственик
по давностно владение при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС, с владение,
установено в края на 2006 г. и продължило непрекъснато повече от 10 години
до предявяването на иска на 12.09.2019 г., на ПИ с идентификаторххххпо
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1839/13.11.2018 г. на изп.директор на
АГКК, с адм.адрес: с. Д д , обл. М , м. Ар-М , площ от 2429 кв.м.,
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
ливада, трета категория, номер по предходен план 001080, при граници/съседи
ПИ с идентификатори: хххх х хххх На основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът
отменил Нотариален акт за собственост на недвижим имот №х т. хххх, рег. №
х д. №х 486/22.04.2019 г. на нот. Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, р-н на
действие ЛРС.
Недоволни от така постановеното решение останали Т. С. и Т. Т., които
1
го обжалват, чрез своя процесуален представител адв. Б. Н., като излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че не е
доказан началният момент, от който е започнало владението на ищеца, като се
излагат съображения, че имотът от 2006 г. до 2016 г. не е владян от никой.
Посочва се, че ищецът като търговец е следвало да отразява имуществото на
предприятието си в счетоводството. Изтъква се, че договорите за заем за
послужване са без достоверна дата и обвързват единствено лицата, участвали
при сключването им. Сочи се, че в нарушение на процесуалните норми е
допуснато допълнително заключение по комплексната техническа експертиза,
като е назначено вещо лице, което няма специални знания. Поддържа се, че
съдът в нарушение на диспозитивното начало, без наличие на твърдения в
тази насока, е приел, че ищецът е извършвал действия по управление на
имотите си, в това число и наличието на държане от друг правен субект.
Излагат се твърдения, че ищецът не е завладял имота, тъй като не е
осъществявал дейност, както и поради факта, че върху имота не е поставена
ограда. Посочват, че цехът и изграждането на ограда е станало незаконно
поради липсата на разрешение. Твърдят, че със сключения договор за
доброволна делба са прекъснали твърдяното от ищеца владение. Съобразно
изложеното искат от съда да отмени първоинстанционното решение и да
отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „ххххх“ ЕООД, чрез своя пълномощник адв. К. Б., с който същата се
оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на
решението, като се сочи, че съдът е служебно задължен да провери дали
владението е било непрекъснато, предвид въведените в исковата молба
твърдения, че през целия период между 2006 г. и 2019 г. то е било явно,
несъмнено, спокойно и необезпокоявано. Поддържа, че владението е
започнало средата на м. декември 2006 г., като този начален момент е
конкретизиран в първото съдебно заседание. Оспорва, че сключването на
договор за доброволна делба е прекъснало владението му. Моли съда да
потвърди решението и да присъди сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
2
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирани
лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
процесния имот е възстановен с Решение № 16/20.09.2002 г. на ПК-Лом на
наследниците на М С З който имот по силата на договор за доброволна
делба от 01.12.2010 г. е поставен в дял на дъщеря му А Ма А . С Нотариален
акт за собственост на недвижим имот №х. ответниците бххххили признати за
собственици по наследство на същият този имот. Съдът приел за установено,
че ищецът осъществява фактическа власт по отношение на процесния имот от
края на 2006 г., като ползвал целия имот, изградил постройка „сушилня за
дървесина“ и прекарал през него въздушен тръбопровод за трина. Приел, че
макар ищцовото дружество да е прекратило стопанската си дейност през 2012
г., до настоящия момент то извършвало действия по управление и
разпореждане с имота, като със сключените през 2011 г. договори по чл. 229,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД то продължило да владее имота чрез заемателят „ххххх“
ЕООД, който бил държател. Съдът приел, че сключеният договор за
доброволна делба и последвалият нотариален акт за собственост не
представляват действия, с които ответниците са отблъснали владението на
ищеца. В заключение приел, че владението на „ххххх“ ЕООД било явно,
необезпокоявано и непрекъснато, поради което уважил иска за собственост и
отменил нотариалния акт, с който ответниците се легитимирали като
собственици.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
От представеното Удостоверение за наследници е видно, че Еленка
Петрова С. и Ах М Ах са наследници на М С З , който е починал на х г.хххх
На 20.09.2002 г. с Решение № 16 на Поземлена комисия – гр. Лх е
възстановено правото на собственост на наследниците на М о С З в
съществуващи стари реални граници на следният имот: Ливада от хххдка,
трета категория, в местността „ххх имот № х по хкартата на землището, при
съседи № 000081 ха МТ, №хх 001070 Стопански двор на ДПФ и № 001074 на
ДПФ.
На 01.12.2010 г. между Е П С. и А М Ан е сключен договор за
3
доброволна делба на съсобствените им недвижими имоти, съгласно който в
дял на А са отредени шест имота, част от които е процесния имот,
индивидуализиран в договора като ливада в землището с. Д д , общ. Л , в
местността хххх“ с площххх дка, от масив № 1, съставляващ имот № хх по
картата на землището на същото село.
На 21.05.2014 г. е починала А А като нейни наследници са съпругът й А
Т. А /починал на ххх г./ и нейните деца Т. А. С. и Т. А. Т..
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №ххх,
том V, рег. №ххх дело. №хотхх 2019 г., издаден на 22.04.2019 г., Т. А. С. и Т. А.
Т. са признати за собственици по наследство, с равни права, на поземлен имот
с идентификаторхх в землището на с. Д д , общ. Л , местност „Ах“ с площ от
хххх кв.м., номер по предходен планххх при съседи: имоти с идентификатори
хххх
По делото е представено удостоверение на Общинска служба „ххххх –
гр. Л съгласно което имота с №хххххе идентичен с поземлен имот с
идентификатор 21436.1.80 по КККР за землището на с. Д ихх общ. Л
На 15.12.2006 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ххх том хрег. № хх дело №х хохт 2006 г., ххх“ ЕООД продава на „Кх
ЕООДх следния свой недвижим имот, а именно: Земеделска земя с площ от хх
кв.м., находяща се в местността „хххх“ в землището на с. Д общ. Л , с начин на
трайно ползване ремонт тр. ср., съставляващ поземлен имот № хххх по плана
на землището, с построените в нея масивна основна сграда – автосервиз, със
застроена площ 520 кв.м., състояща се от ремонтно хале, офис, битови
помещения, както и масивни пристройки към сградата, и спомагателна сграда
в северната част на двора /автомивка/ със застроена площ отххххкв.м., при
граници и съседи: имот № ххх– стопански двор и имот № х – стоххпански
двор.
На 23.09.2008 г. е сключен договор за замяна на недвижими имоти,
съгласно който Министърът на земеделието и храните отстъпва правото на
собственост на х“ ЕООД следхххните недвижими имоти в землището на с.
ххх, Общ. Л представляващи негодни за земеделско ползване имоти в
стопански двор, както следва: имот № хххс площ хххдка. и имот № хххс площ
2х дках.
На 01.09.2011 г. между „хххх ЕООД в качеството му на заемодател и
4
„ххх“ ЕООД в качеството му на заемател, са сключени два договора за заем за
послужване, съгласно които заемодателят предоставя на заемателя
безвъзмездно и временно следните свои недвижими имоти, находящи се в с.
Дх, общ. Л местността „ххх а именно: имот № ххххпредставляващ цех за
дървообработване и дървопреработване, имот №хпредставхххляващ
стопански двор, имот №ххх представляващ стопански двор и имот № х
предсхххтавляващ ливада.
На 30.12.2013 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ххх, том хрег. № хххх дело. № хотхх 2013 г. хо“ ЕООД ххпродава на
П Ми К следните свои имоти, находящи се в землището на с. Д д общ. Л
местност „хххх“: 1/ Стопански двор с площхххдка, представляващ имот № х,
при грханици и съседи: хтопански двор, иххмот № 000081 пътхна
Дхържавата, имот №хвада, имххот № ххтопански двор и имот № 0хх, както и
2/ Стопански двор с площх представляващх имот №х при грханици и съседи:
имот №ххивада, имот №х път IIIхх на Държавата, имот № хх населено място
на с. х имот х№х001056 нива, имот № х пътх нахх Държавата, имот № х
стопахнски двор, имот №х и имхот № 0ххх стопански двор.
На 13.09.2017 г. с Нотариален акт за учредяване на вещно право на
ползване върху недвижим имот №хххтом х рхег. №х, дхело № х ххот 2017 г. П
М К учредява в полза на „ххх“ ЕООД за срок от 10 години вещно право на
ползване върху следните недвижими имоти в землището на с. Д д , общ. Л ,
местността „хххх: 1/ поземлен имот с № хххх представляващ стопански двор,
с площ от х дка,хх както и 2/ поземлен имот с №хпредставххляващ стопански
двор, целия с площ от хххдка.
От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице П Р се
установява, че в периода 2006 г. – 2010 г. „хххх“ ЕООД е извършвало дейност
по „дърводобив“, като от 2012 г. дружеството не извършва дейност. В
счетоводния баланс на дружеството имот № хххне е осчетоводен. В периода
2006 г. – 2011 г., когато дружеството е извършвало дейност са осчетоводени
дълготрайни материални активи „хххх, „машини и оборудване“, „транспортни
средства“ и „съоръжения“.
От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Д Т.а,
се установява, че процесния имот попада в производствения терен на
дружеството, като същият има частична ограда към улицата и към парцел с
5
идентификатор № хххх. Към процесния имот има подходи от изградения
портал към парцел с № ххх и от към парцел с №ххх От заключението се
установява, че местонахождението на имота не е променяно. При направения
оглед вещото лице е установило, че в края на имота има действаща
работилница за преработка на дървен материал, като към датата на огледа
целият имот е затрупан с дървени отпадъци и обработен дървен материал. От
към улицата има изградена плътна ограда, която е около 30 метра. Към имот
№ ххима метален портал, монтиран на оградата с дължина 10 метра. Към
имот № хх няма ограда.
От тройната комплексна съдебно-техническа експертиза се установява,
че дружеството ххххх ЕООД като производствен терен ползва поземлените
имоти с № хххх, № х, № ххх и № ххСпоред експертите оградата на ПИ с
идентификатор хххх е изградена през 2006 г., но оградата на останалите три
имота е не по-стара от 4-5 години. Производственият терен има ограда в
частта си към републиканския път, както и откъм селото и към ПИ с
идентификатор хххх По отношение на процесния имот експертизата
установява, че същият е ограден откъм републиканския път и частично към
ПИ с идентификатор хххх, но само дотолкова, че единият от подходите към
производствения терен е именно връзката между имоти с № ххххх их
Процеснххия имот не е ограден спрямо вътрешната част на производствения
терен. Експертизата установява, че през 2012 г. /когато е направено
заснемането на „хххх/ на процесното място не е имало масивна зидана ограда,
която да разделя ПИ с идентификаторххх и ПИ с идентификатор хххт
републиканския път.
От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Нх И.а,
се установява, че сградите „х“ и „Навес за съххххранение на инвентар“ са
разположени не само в ПИ с идентификатор ххх, но заемат и част от площта
на съседния поземлен имот с идентификатор х като постройкаххта,
предназначена за „х“, с площхххкв.м., хххпопада изцяло в ПИ с
идентификатор х. Вещото лхице дава заключение, че процесния имот попада в
производствения терен на дружеството. Експертизата установява още, че
процесния имот с идентификатор х нямахх собствена ограда, но достъпът до
него може да се осъществява от работещите в цеховете отвсякъде, т.е. както от
ПИ с идентификатор х, таххка и от ПИ с идентификатор ххх и ПИ с
идентификатор х тъй катохх имотът не е ограден спрямо вътрешната площ на
6
производствения терен. Съгласно експертизата производствения терен на ПИ
с идентификатор хима изпълххнена ограда откъм път клас III, откъм
регулационните граници на селото и откъм съседния ПИ с идентификатор
хПроизводстххвеният терен на ПИ с идентификатор х също ехх ограден.
Според заключението местонахождението на процесния имот не е променяно,
като единствено неговата номерация е променяна.
От показанията на св. М М се установява, че от 2004 г. до 2019 г. е
работила в кметството на с. Дх Заявява,ххх че през този период около 2006 г.
Ми закупил стопанския двор и започнал своята дейност по дърводобив и
дървопреработване, като в процесния имот имало трупи. Свидетелката
твърди, че до 2019 г. никой друг не е идвал в имота, нито е предявявал
претенции като собственик. Посочва, че имота е около 2,400 дка, като в него
трупите са поставяни от М Първоначално, когато М започнал да ползва
стопанския двор, нямало ограда откъм шосето, но независимо от това той
ползвал процесния имот. Заявява, че в процеса на работа в дадени моменти
имало трупи, после те се изчерпвали, след което М пак докарвал трупи. В
началото имал само добив и докарвал трупи, след което си направил цех за
пелети и заградил имота отпред откъм шосето. Двамата със сина му П
работели в имота, като други хора извън семейството не са ползвали терена за
себе си. Посочва, че и към настоящия момент М продължава да ползва имота
за терен за складиране на трупи. При предявяване на скицата на имота
свидетелката потвърждава, че М ползвал целия имот, състоящ се от имоти с
№ хххх, като нямало част, която той не ползвал.
Свидетелят З П твърди, че първият собственик на имота Бф направил
вътре сервиз за тирове. В имота имало няколко сгради, гараж за товарни
автомобили, дърводелска и железарска работилници. След това имотът бил
закупен от О който продал имота на Мф Последният заградил целия имот и
изградил цех за пелети. Свидетелят посочва, че Мирослав дошъл в имота в
периода около 2005-2006 г., като от тогава никой не е претендирал за мястото
и не е имало спорове за имота. По думи на свидетеля Мфработи в процесния
имот заедно със сина си П
Свидетелят Б живее на семейни начала с А която е дъщерята на Т. А..
Същият заявява, че в периода 2010-2016 г. заедно с А и нейния вуйчо Т.
пътували от С до В като пътят им минавал през с. хххх, където Т. му казал
„тук имаме ниви“. В този период пътували около 4-5 пъти годишно.
Минавайки през тези места не забелязали там да се развива някаква дейност
или да се използват за друга цел. Не им направило впечатление за някаква
нередност в имота. Свидетелят посочва, че впечатленията му са от 2015-2016
г., като след това пътят бил в ремонт и започнал да ползва друг маршрут.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
7
Основният въпрос по настоящото производство, по който страните
спорят, е концентриран върху това дали „хххх“ ЕООД е завладял процесния
имот, респ. дали владението е продължило поне 10 години, за да придобие
правото на собственост.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. То има
два елемента – обективен /упражняване на фактическа власт/ и субективен
/намерение за своене на вещта/. Член 69 ЗС установява презумпцията, че се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
Следва да са налице и останалите признаци на владението, а именно то
трябва да е постоянно /фактическата власт върху вещта да няма случаен
характер/, да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца/, да е
спокойно /да не е установено с насилие/, да е явно /да не е установено по
скрит начин/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта
за себе си/.
В случая от несъмнено се установява, че правото на собственост върху
процесния имот с № хххх е възстановено през 2002 г. на наследниците на М
С З които са Е С. и А М А Впоследствие този имот е придобил
идентификатор ххх по КККР. През средата на декември месец 2006 г. „хххх
придобил собствеността върху съседния имот с № ххх а две години по-късно
придобил и съседните недвижими имоти с номера № ххх и № ффф
Фактически имотите, собственост на дружеството, са съседни и заобикалят
процесния имот, което е ясно онагледено в схемата, намираща се на л. 687 от
делото пред ЛРС.
Несъмнено от показанията на св. М М е установява, че въззиваемото
дружество е започнало от 2006 г. да упражнява фактическа власт върху
процесния имот и да го свои, като е започнало да поставя /складира/ свой
материал /трупи/ в него. Видно от нейните показания дружеството
осъществявало дейност по дърводобив и дървопреработване, което се
потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза, установяваща, че през
периода 2006-2010 г. „К и Ко“ ЕООД е извършвало дейност по дърводобив.
Макар първоначално имотът да не е бил заграден, същият е ползван от
дружеството, като впоследствие е заграден откъм републиканския път
/шосето/. При това следва да се приеме, че дружеството с едностранни
действия е придобило владението върху имота. Няма съмнение, че владението
е непрекъснато, тъй като поставянето на трупи в чужд имот в продължение на
години, без разрешение и допитване до собственика, сочи, че фактическата
8
власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, съответно
тези действия са израз на воля да се държи вещта сякаш по отношение на нея
владелецът има вещно право.
Показанията на св. М са преки и непротиворечиви. Същите се допълват
и кореспондират с показанията на св. З П който посочва, че М /управителят
на дружеството/ заградил целия имот и изградил цех за пелети. С оглед на това
съдът намира, че показанията им следва да бъдат кредитирани. Същите са
единни и по отношение на факта, че от 2006 г. до 2019 г. никой друг освен М
не е идвал в имота, нито е предявявал някакви претенции спрямо него. Това
обуславя извода, че владението е непрекъснато. Същото е и несъмнено, тъй
като с поставянето на трупи в чужд имот, с оглед осъществяване на
стопанската си дейност, извършените от дружеството действия не будят
съмнение, че фактическата власт е упражнявана единствено за себе си. Този
извод се подкрепя и от последващото заграждане на имота откъм
републиканския път. Предвид тези действия от страна на дружеството, съдът
намира, че владението е и явно, тъй като не е установено по скрит начин и
всеки заинтересован може да научи за това.
Горните изводи не се опровергават от показанията на св. Б К , който
единствено сочи, че за периода 2010-2016 г. е минавал 4-5 пъти годишно в
близост до имота, като не е забелязал да се развива някаква дейност в него.
Напълно е възможно в дадени дни в имота да не е имало трупи, което се и
потвърждава от показанията на св. М която сочи, че в имота е имало трупи, но
в дадени моменти те се изчерпвали, след което отново М складирал там нови
трупи. С оглед дейността на дружеството съдът намира това за житейски
оправдано, тъй като няма изискване в имота постоянно да се складират трупи
и ежедневно да са налични. Извършваните от управителя на дружеството
действия несъмнено сочат, че същият е бил в състояние да реализира
фактическата си власт когато пожелае, във всеки един момент. Постоянното
владение не изисква фактическата власт задължително да се осъществява във
всеки един момент от времето. В случая е видно, че М си е служил с имота и
го е стопанисвал, като извършените от него действия са давали възможност на
собствениците да узнаят, че трето лице владее имота им. В допълнение следва
да се посочи, че владението е спокойно, тъй като няма данни да е установено с
насилие.
9
Доводите на въззивника, че като търговец, дружеството е следвало да
отрази имота в счетоводството, са неоснователни, тъй като владението е
фактическо състояние. За да се трансформира то във вещно право, е
необходимо позоваване на последиците от придобивната давност, което
напрактика става чрез предявяване на иск или възражение при наличие за спор
за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка. В случая с предявяването на исковата молба
дружеството твърди, че е собственик, като до момента не е предприело
действия по снабдяване с констативен нотариален акт, съответно за него не е
възникнало задължение да осчетоводява процесния имот като свое собствено
имущество. Отделен е въпросът, че дори да е възникнало задължение за
осчетоводяване, неизпълнението на същото не би се отразило на владението,
осъществено от дружеството.
Изграждането на цех и поставянето на ограда без нужните за това
разрешения също не обосновават извод, че въззиваемото дружеството не е
установило владение върху имота. Още повече, че с извършването на тези
действия, както и с изграждането на сушилня за дървесина и прекарването
през имота на въздушен тръбопровод за трина, дружеството по несъмнен е
изразило своето намерение да упражнява фактическата власт върху имота
единствено за себе си. Въпросът за разрешителното за строеж е относим
единствено към законността на строежа, но не и към наличието на владение
по отношение на имота.
Неоснователни са и релевираните в жалбата доводи, че въззиваемото
дружество не е завладяло имота, тъй като не е осъществявало дейност. Видно
от съдебно-счетоводната експертиза то е осъществявало дейност в периода
2006-2010 г., като през 2012 г. не е извършвало никаква дейност. Независимо
от това, показанията на св. П и св. М са непротиворечиви по отношение на
факта, че дружеството ххх“ ЕООД е завладяло процесния имот още през 2006
г. В тази връзка следва се отбележи, че веднъж установена фактическа власт
върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от
владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде
доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване
на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Ето защо
прекъсването на дейността на дружеството през 2012 г. не води до загуба на
10
веднъж придобитото владение. Не прекъсва придобивната давност и
сключеният през 2010 г. договор за доброволна делба. Същата може да се
счита прекъсната само, ако трето лице е осъществило такова действие, с което
е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него
фактическа власт върху имота, като това действие следва да е довело до
отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. За подобни
действия от страна въззивниците или на други трети лица, не са налице данни.
Единствено има данни, че „хххх“ ЕООД е сключило два договора за заем за
послужване с „хххх ЕООД, с който е предоставило процесния имот. Тези
договори също не прекъсват владението, тъй като със сключването им
заемателят е придобил фактическата власт от владелеца, но държи вещта за
владелеца. Съответно въззиваемото дружество е продължило своето владение
чрез заемателят ххх ЕООД, който се явява държател.
На следващо място, МОС намира за неоснователни и доводите на
въззивниците за нарушение принципа на диспозитивното начало от страна на
районния съд. В първото съдебно заседание, по повод направени възражения
от ответниците, ищецът е уточнил исковата молба, като е заявил, че други
лица освен дружеството не са владели имота за себе си /л.238 от делото пред
ЛРС/. Доколкото в исковата молба се твърди, че владението на дружеството
продължава и до настоящия момент, то законосъобразно първостепенният съд
е установил какви действия са осъществени от дружеството, съответно дали
през целия заявен период то е владяло имота.
Не могат да бъдат споделени доводите, че не е следвало да се приеме
заключението на вещото лице Н Т И.а. На първо място, разпоредбата на чл.
397 ЗСВ гласи, че не следва да се назначи вещо лице, което е заинтересовано
от изхода производството или има с някоя от страните по делото отношения,
които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност. В тази
връзка МОС намира, че по делото няма данни за наличие на заинтересованост
от страна на вещото лице, нито такива, обосноваващи съмнения за
безпристрастността на същото. Първоначално съдът е определил за вещо лице
О И., който е подал молба да бъде заменен с друго вещо лице поради
служебни ангажименти /л.438/. Впоследствие служител на съда е провел
разговори с три различни лица, които са отказали да бъдат назначени за вещи
лица /л.446-448/. Поради това съдът е постановил разпореждане до страните
да посочат вещо лице /л.446/. Ищецът е посочил Н Т И.а /л.457/, а
11
ответниците са посочили други три лица /л.459/. Съдът е уважил едно от
посочените от ответниците вещи лица – Г Х К /л.518/, но същият е подал
молба да бъде освободен поради служебна заетост /л.541/. Районният съд
уважил молбата му и на негово място назначил за вещо лице М Г /л.559/, но
поради връщане на призовката с отбелязване, че отказва да изготви
експертизата /л.626/, се стигнало до назначаване на Н Т /л.628/. Изхождайки
от тази хронология, МОС намира, че районният съд е подходил
законосъобразно, като е уважил предложението на ищеца за вещо лице след
многократни опити да назначи други вещи лица, в това число и предложено от
страна на ответниците вещо лице. Пълнотата изисква да се отбележи, че
вещото лице На Т е включена в списъка за вещи лица, като факта, че същата
има средно образование не представлява пречка за назначаването й като вещо
лице, тъй като същата има над 10 стаж по специалността /арг. чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица/. Дори това заключение да не бъде зачетено
към доказателствената съвкупност, изводите на настоящата инстанция, че
въззиваемото дружество е осъществило владение в период над 10 години, не
биха се променили.
С оглед всичко гореизложено, МОС намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. А. С. и Т. А.
Т. следва да заплатят на „хххх ЕООД направените разноски пред въззивната
инстанция в общ размер 1502,57 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008 от 28.03.2023 г. на Районен съд-
Лом, постановено по гр. дело № 1634/2019 г., по описа на същия съд като
правилно.
ОСЪЖДА Т. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. В ж.к. ххх № хх, вх.
„хх“, ап.х и хТ. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С , ж.к. „ххх № х вхх. х,х ап.
хна хоснование чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „хххххЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Сл общ. Л обл. М , ул. „х
12
№ х,хх схххумата в общ размер от 1502,57 лева, представляваща направени
разноски във въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13