№ 83
гр. Бургас, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „*** ***-43" **** с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: град
****, община Поморие, представлявано от управителя Х.Г.М., против Наказателно
постановление № 46778/ 10.06.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „контрол на пазара при Комисията
за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал.
1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.210а от ЗЗП, на
дружеството е наложена „глоба” в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се посочва, че липсва
извършено нарушение.
В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател.
Наказващият орган се представлява в съдебно заседание от юрк. Джеджева, която моли
за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от известието за доставяне, НП е връчено на 15.10.2021 г.,
а жалбата е депозирана на 18.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по
посочените в нея доводи, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Във връзка с постъпила жалба в РД-Бургас по електронен път с вх.№ Б-03-
1002/23.11.2020г. била извършена проверка на автокъща *** ***, находяща се в гр.Бургас,
ул.Транспортна, автокъща *** ***. В жалбата си потребителка твърдяла, че е дала капаро за
автомобил HONDA Сивик, получена е разписка за съответното капаро от 300лв., като там
изрично е изписано, че колата е произведена през 2009г. Впследствие потребителката
направила своя вътрешна проверка и е установила, че колата е произведена през 2007г. При
проверка на място с КП № 2698408/03.12.2020г. е констатирано, че въпросният автомобил,
който е обект на рекламацията се намирал в съответната автокъща, продължавал да е
1
изложен за продажба с етикет с реквизит година: 2009г. Търговецът твърдял, че според
швейцарския талон и митническа декларация, с която е внесен автомобила е упомената
година на регистрация 2009г. и те приемат тази дата за дата на производство. Към момента
на проверката на 03.12.2020г. имало направен снимков материал на идентификционния
номер /шасито/ на автомобила, състоящ се от комбинация от символи, букви и цифри,
поставен долу в дясно на предното стъкло. На определената дата в КП, представител на
фирмата изпратил всички изискуеми документи на ел. поща на КЗП, описни в ППД №
0129417/07.12.2020г., където също така навсякъде било упоменато, че 2009г. е дата на първа
регистрация. Направена е административна проверка и разпечатка на сайта на VTN decorder
с ППД№ 0129416, като при попълване на VIN номера SHHFK27407 и 052042, излизало, че
колата е била прозиведена в Англия, като дата на производство всъщност е 2007г., а не
2009г., както го рекламирал и представял търговецът "*** *** 43" ****.
За констатираното, свидетелката Кр. Люб. К. на длъжност главен инспектор в
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол съставила на 14.01.2021 г. АУАН
0046778.
Впоследствие, на 10.06.2021 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението- чл. 68в, вр. чл.
68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, като наложил на дружеството „глоба“ в размер
на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. На
практика не липсва спор по установените факти, а е налице такъв във връзка с тяхната
оценка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган. АУАН и НП са
издадени в предвидените в закона срокове.
Независимо от това, съдът намира, че НП не е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, като е допуснато нарушение, изразяващо се в неправилно определяне на вида на
наказанието. Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 210 а от ЗЗП за
нарушение на чл. 68в, чл. 68г., чл. 68ж, т. 1-11, 13, 15, 18-23 и чл. 68к, т. 3-6 на виновните
лица се налага глоба в размер от 500 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица-имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв.
В случая с НП е ангажирана отговорността на юридическо лице, а му е наложено
наказание "глоба", каквато може да се наложи единствено и само на физическо лице. Според
чл.13 от ЗАНН, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните
изчерпателно предвидени административни наказания: обществено порицание; глоба;
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност,
безвъзмезден труд в полза на обществото. Тези наказания се предвиждат само по отношение
на нарушители физическите лица, тъй като, за да се определи като административно
нарушение едно деяние, то трябва да е извършено виновно, а вина могат да формират само
физически лица. Имуществената санкция, като вид административнонаказателна санкция, се
извежда в специална разпоредба от ЗАНН, а именно чл.83, ал.1 като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В цитираната
разпоредба законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни термини и правни институти, доколкото същите имат самостоятелна
регламентация и се въвеждат с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция
2
не е сред административните наказания, които визира чл.13 от ЗАНН и които се налагат за
извършени административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност
могат да носят само физически, но не и юридически лица. Видът на налаганото наказание е
съществен и задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57, ал.1, т.7, пр. първо от ЗАНН и
погрешното му определяне винаги съставлява съществено нарушение. Не може да се
приеме, че с посочването на правилната санкционна разпоредба
административнонаказващият орган се е произнесъл ясно и недвусмислено по вида на
наказанието, а изписването му като глоба е техническа грешка. ЗАНН, както и НПК, не
предвиждат техническите грешки относно задължителните реквизити на НП, нито
възможност за поправката на такива от съда.
В случая е налице явно несъответствие между извършеното от лицето
административно нарушение и вида на наложената от органа санкция и е недопустимо
извличане по тълкувателен път на волята наказващия орган досежно характера и вида на
наложената санкция за посоченото в НП административно нарушение.Липсата на правилно
посочване вида на налаганата санкция винаги съставлява съществено процесуално
нарушение, налагащо отмяна на НП.
В този смисъл е и константната съдебна практика на съдилищата- Решение № 326 от
26.02.2016 г. по н. д. № 2427/2015 г. на Административен съд – Бургас, Решение №
280/24.04.2019 г. по КНАХД № 140/2019 г. на Административен съд- Хасково, Решение
№ 9/30.01.2018г. по КНАХД № 313/2017 г. на Администртивен съд-Шумен, Решение №
216 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 139 / 2018 г. на I състав на Административен съд –
Плевен и др.
С оглед изложеното, обжалваното постановление следва да бъде отменено, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, като не е необходимо да бъдат излагани
доводи по същество.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46778 / 10.06.2021г., издадено от Директора
на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на
чл.68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), на основание чл.210а от ЗЗП, на „*** *** 43" **** с ЕИК: *********, е наложена
„глоба” в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси, като по
отношение на АНО препис да се връчи както на Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол към Главна дирекция „контрол на пазара при Комисията за защита на
потребителите, така и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с ОТДЕЛНО съобщение на директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „контрол
на пазара при Комисията за защита на потребителите (предвид измененията в ЗАНН,
относно легитимацията на наказващия орган).
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4