РЕШЕНИЕ
гр.София,
31.05.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-в състав в публичното заседание на дванадесети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Велизар Костадинов
при секретаря Валентина Илиева и в
присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдията в.гр.дело N: 12 345 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 14521 от 17.09.2016 г., постановено по гр.д. № 26 115/2014
г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, ЗД
„Е.“ АД, ЕИК*******е осъдено да заплати на „М.Р.а к.“ ООД, ЕИК ******* на основание
чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата 5 878,00 лева, предс-тавляваща неизплатена
част от дължимо застрахователно обезщетение по образувана при ЗД „Е.“ АД
застрахователна преписка по претенция № **********/10.01.2014 г. за настъпило
на 09.01.2014 г. в гр.Банкя застрахователно събитие, заедно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на исковата молба на 16.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 6 500,00 лева искът е отхвърлен.
Със
същия съдебен акт ответникът ЗД „Е.“ АД е осъден да заплати на ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 822,92 лева – разноски по делото, съобразно уважената
част от иска, а ищецът „М.Р.а к.“ ООД е осъден да заплати на ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 79, 42 лева разноски, съобразно отхвърлената
част от иска.
Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с
която е уважен предявеният иск за сумата над 3 226,05 лева до 5 878,00
лева, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗД „Е.“ АД, гр.София. Изложени
са съображения за неправилност на решението в обжал-ваната част поради
необоснованост. Навежда се оплакване, че от изготвените две заключения на авто-технически
експертизи по делото се установява, че е налице тотална загуба на
застрахованото МПС и че запазените части от същото са в размер на 30 % от
стойността му. Съгласно чл.IX, т.9 от Специалните условия „Каско на МПС“ към
Общите условия за „Комбинирана автомобилна застраховка“, по която автомобилът е
бил застрахован, при тотална щета от обезщетението се приспада стойността на
запазените части, определени от застрахователя към датата на събитието, като
тяхната стойност не може да надвишава 30 % от действителната стойност на МПС
към датата на събитието. Поддържа се, че от действителната стойността на МПС
към датата на ПТП, възлизаща на сумата 7 800,00 лева съгласно заключението
на допълнителната авто-техническа експертиза, следва да се приспадне сумата 2 340,00
лева, представляваща стойността на запазените части в размер на 30 %, както и
су-мата 2 333,95 лева, от която: сумата 1 781,45 лева – заплатена по
банкова сметка ***,60 лева – дължими и неизплатени трета и четвърта премийни
вноски по сключения между страните застрахователен договор „Комбинирана
автомобилна застраховка“, които обстоятелства са безспорни между страните. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли иска в посочената част. Претендира присъждането на направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „М.Р.а к.“ ООД, с който
оспорва депозираната въззивна жалба. Релевирани са доводи, че между страните не
е спорно съществуването на застрахователно правоотношение помежду им към датата
на настъпване на застрахователното събитие, което се потвърждава от предс-тавената
застрахователна полица по застраховка „Каско стандарт“, клауза „Пълно
автокаско“. Твърди се, че по делото е установено, че стойността на извършения
ремонт е в рамките на действителната стойност на причинените вреди към деня на
настъпване на събитието, съгласно чл.208, ал.1 във връзка с чл.203 КЗ /отм./.
Към датата на застрахователна полица № 00012663542/26.07.2013 г. действителната
стойност на лекия автомобил е била равна на посочената в полицата за периода от
сключване на застрахователния договор до момента на застрахователното събитие,
а именно 10 500,00 лева, определена
от застрахователя и върху тази сума е била определена и заплатена
застрахователната премия. Правилно и съобразно с договора и представените
доказателства първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника за
недължимост на обезщетение е неоснователно. Предвид нормата на чл.193 ал. 3 КЗ
/отм./ застрахователят преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на МПС, изисква от застрахования доказателство за прекратяване на
регистрация на МПС. Застрахователното дружество не е представило доказателства,
че е отправило искане към застрахования да представи този документ, а оттук –
за неизпълнение на задължението му по чл.193 ал.3 КЗ /отм./, поради което не
може сам да черпи права от своето си неправомерно поведение, а застрахованият
не е в неизпълнение, което да е основание за неизплащане на застрахователно
обезщетение по чл.208 КЗ /отм./. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди решението в обжалваната част.
Решението в частта, с която
предявеният иск е уважен за сумата 3 226,05 лева и в частта, с която е
отхвърлен за разликата над сумата от 5 878,00 лева до пълния предявен
размер от 6 500,00 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи на
жалбоподателя относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./.
В исковата молба, ведно с
уточненията към нея, ищецът твърди, че собственият му л.а.„Форд КА“ с рег.№ ******е
бил увреден при ПТП, настъпило на 09.01.2014 г. на територията на гр.Банкя. Към
датата на произшествието между собственика на автомобила и ЗД „Е.“ АД е
съществувало правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско“, полица №
**********/00, валидна в периода 27.07.2013 г. – 26.07.2014 г. със
застраховател: „И.-М.Б.“ ЗЕАД, по която ЗД „Е.“ АД се явява поемащ
застраховател. При застрахователя е била образувана щета № ********** от 10.01.2014
г. и в резултат на извършения оглед са били констатирани щети, както следва: основа
предна броня; решетка на радиатор; фар/неокомплектован/ляв и десен/; преден
калник болт./ляв и десен/; преден пластмасов подкалник /ляв и десен/; преден
капак; челно стъкло/тон с лента/; въздушна възглавница/еърбег/лява и дясна;
колани предни; воден радиатор; клаксон; абсорбатор; греда; арматурно табло.
Общата стойност на подмяната на увредените части и детайли на автомобила
възлиза на сумата 8 200 лева, от която застрахователят е изплатил сумата
1 700 лева и е останал неизплатен остатъкът от 6 500 лева. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по
делото разноски.
В подадения в срока по чл.131,
ал.1 ГПК писмен отговор ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва предявения
иск. Твърди, че на 10.01.2014 г. пред него е била предявена претенция №
********** за изплащане на застрахователно обезщетение по „Комбинирана
автомобилна застраховка“. Действителната стойност на щетите е била изчислена на
сумата 2 233,95 лева, от която на ищеца е била изплатена сумата 1 781,45
лева на 18.03.2014 г., след като застрахова-телят е прихванал срещу
задължението си своето вземане за неизплатените трета и четвърта вноски от
застрахователната премия в общ размер на 457,60 лева. Оспорва описания в
протокола за ПТП механизъм на произшествието. Навежда оплакване, че
претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава средната
пазарна цена на необходимия ремонт. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Не се спори в процеса, че на
26.07.2013 г. между „М.Р.а к.“ ООД – като застрахо-ван и „И.Б.“ ЗЕАД – като застраховател,
е подписана застрахователна полица № **********/00, по силата на която МПС: лек
автомобил марка „Форд“, модел „КА“, година на производство: 2010 г., с ДК № ******за
периода от 00,00 ч. на 27.07.2013 г. до 23,59 ч. на 26.07.2014 г. е бил
застрахован при посоченото дружество за застрахователната сума 10 500,00
лева по застрахователно покритие „А“, клауза „Мега Каско“, както и че е било
осъществено прехвърляне на застрахователния портфейл от „И.Б.“ ЗЕАД на ЗД „Е.“
АД.
Съгласно т.2 от уговорените в
самата застрахователна полица „Специални условия“, при настъпване на риска
„Кражба чрез взлом“, „Грабеж на цялото МПС“ или „Тотална щета“ се определя действителната
стойност на МПС към датата на застрахователното събитие, като на застрахования
се изплаща обезщетение в размера на действителната стойност на МПС към датата
на застрахователното събитие, а в случаите по чл.4, т.7 и чл.4, т.9 от специално условие „Каско на
автомобили“ действителната стойност на МПС служи за база при изплащане на
обезщетението. Определянето на действителната стойност на МПС се извършва по
метода, из-ползван при сключване на застраховката /по каталог Евротакс Шваке
или по експертна оценка на застрахователя, която се изготвя въз основа на конюнктурата
на пазара на МПС в Република България към датата на застрахователното събитие/,
видно от представената застра-хователната полица.
В последната е обективирано
изявлението на застрахования, че с подписване на застра-хователната полица
декларира, че е получил екземпляр от Общите и Специалните условия на „И.Б.“
ЗЕАД в сила от 20.10.2012 г., запознат е с тях, съгласен е със съдържанието им
и ги приема като неразделна част от застрахователния договор.
По делото са представени неподписани
Общи условия „Комбинирана автомобилна застраховка“, приети с решение на съвета
на директорите от 17.10.2012 г., в сила от 20.10.2012 г., от които се
установява, че с клауза „Мега Каско“ – „Пожар, природни бедствия, умишлени
действия, пътнотранспортно произшествие и кражба или грабеж на цялото МПС“
/член II „Покрити рискове“, т.3/ застрахователят покрива щети на застрахованото
МПС, причинени от посочените в б.„а“- б.„з“ рискове, сред които съгласно б.„а“
попадат щети от настъпването на
покритите рискове по Клауза КАСКО „А“ – „Пожар и природни бедствия“ /член II
„Покрити рискове“, т.1/ и Клауза КАСКО „Б“ – „Пожар, природни бедствия и
пътнотранспортно произшествие“ /член II „Покрити рискове“, т.2/.
Видно от възприетите в Общите
условия „Определения“, „тотална щета на МПС“ представлява тотална щета по
смисъла на чл.193, ал.4 КЗ /отм./, а именно: увреждане на МПС, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност към момента на настъпване на застрахователното
събитие. При тотална щета от обезщетението се приспада стойността на запазените
части, определи от застрахователя към датата на събитието. Тяхната стойност не
може да надвишава 30% от действителната стойност на МПС към датата на събитието
/член IX „Уреждане на щетите и изплащане на застрахователно обезщетение, т.10
от Общите условия/.
От представената
застрахователна полица е видно че застрахованият е поел задъл-жението да заплати
по нея застрахователна премия в размер на 887,25 лева на четири вноски със
следните падежи: на 27.07.2013 г. – 228,80 лева; на 27.10.2013 г. – 228,80 лева,
на 27.01.2014 г. – 228,80 лева и на 27.04.2014 г. – 228,80 лева, като между страните не се спори, че
третата и четвъртата вноски не са били изплатени.
Не е спорно между страните, че
на 09.01.2014 г. е настъпило ПТП с участието на про-цесния автомобил, за което
застрахователят е бил уведомен в 7-дневен срок. Съгласно данните от приетото в
процеса заверено копие от протокол за ПТП № 1511617 от 09.01.2014 г. на МВР, ОПП-СДВР,
на посочената дата в 20:10 ч. в гр.Банкя, ул.„*********е настъпило ПТП между
лек автомобил „Форд КА“ с ДК №********, собственост на „М.Р.а к.“ ООД,
управляван от Д.Т.Х.– участник 1 и товарен автомобил „Скания Р124“ с ДК № ******ТХ,
с ремарке „Кьогел“ с ДК № *********, собственост на „С.Т.Л.“ ООД, в паркирано
състояние – участник 2, при следната обстановка: участник 1 се движи от
бул.„Европа“ към ул.„Иванянско шосе“ и срещу № 162 поради недос-татъчен контрол
над автомобила реализира ПТП с паркирания влекач – участник 2. В разглеж-дания
акт е отразено и че в резултат на удара на участник 1 са били причинени видими
щети.
По делото е допусната и
изслушана авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Б.Т., от
която се установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм:
лекият автомобил „Форд КА“, движейки се със скорост 45-50 км/ч., при условията
на гъста мъгла, мокър път, на неосветен участък на пътя, се е ударил с предната
си лява част в задната част /бронята/ на спрял без включени задни светлини товарен
автомобил; увредени от този сблъсък са се оказали /спрямо височината на бронята
на товарният автомобил/ преден десен калник, пластмасов преден подкалник,
преден десен фар, предна дясна част и централна част на бронята; увреждането на
предния капак в долния му десен ъгъл е вероятно от парчета от калника, което
важи също и за предното стъкло; повредени са били водният радиатор и клаксонът,
също и абсорбера на бронята от дясно; вследствие на удара са се отворили
въздушните възглавници, задействали са се пиропатроните на предпазните колани,
от което се е повредило арматурното табло с вградения управляващ модул на
въздушните възглавници, като възглавниците, а с тях и пиропатроните като
функционално свързани с SRS-а/са се отворили поради недостатъчно добро спиране на автомобила и удар в
бронята на ТИР-а, въпреки че от снимковият материал според вещото лице не
личало ударът да е бил толкова силен, поради което възглавниците можело да са
се отворили поради някаква грешка в електронното управление. Констатира се от
страна на вещото лице, че: повредите по автомобила не предполагат друго ПТП,
което да е било маскирано с удара в товарния автомобил; средната пазарна цена
на лекия автомобил, произведен 2010 г., към датата на ПТП е между 8 500,00 и 8 900,00
лева, а към 2013 г. – между 9 000,00 и 10 000,00 лева. В проведеното на
11.11.2015 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е заявило, че
средната пазарна цена на автомобила е около 8 000,00 лева.
В допълнение към изготвената
авто-техническа експертиза е отразено, че: средната пазарна стойност на лекия
автомобил, определена към датата на ПТП, е в размер на 6 809,04 лева, а към
датата на сключване на застрахователната полица – в размер на 7 800,00
лева, при съобразяване на пазара на леки автомобили от същите марка и модел,
произведени през 2009 г., 2010 г. и 2011 г., а стойността на запазените части
на автомобила е изчислена на 4 194,00 лева, както следва: двигател,
окомплектован заедно със скоростна кутия – 900 лева, радиатор парно – 30 лева,
моторче за чистачки – 40 лева, филтърна кутия – 40 лева, километраж – 35 лева,
часовник – 15 лева, лостче светлини, чистачки – 35 лева, панел климатик – 35
лева, компресор климатик – 200 лева, спирачна помпа – 35 лева, спирачен апарат
– 50 лева, помпа съединител горна – 36 лева, закопчалки предни колани – 15
лева, машинки центр.заключване – 20 лева, предни колани – 40 лева, сервоусилеваател
– 45 лева, мотор задна чистачка – 25 лева, радиатор климатик – 45 лева, амортисьори
заден капак – 25 лева, нивомер – 30 лева, бобина – 35 лева, бензинова помпа – 45
лева, климатична тръба – 30 лева, макферсони – 150 лева, шенкел-главина – 90
лева, казанче антифриз – 20 лева, вежди заден калник – 40 лева, дюзи бензинови
– 60 лева, дехидратор климатик – 20 лева, жило километраж – 25 лева, полуоски –
80 лева, стопове – 90 лева, MAP сензор – 35 лева, вакуум клапан – 14 лева,
казанче за чистачки – 16 лева, казанче антифриз – 13 лева, вентилатор охлаждане
радиатор – 36 лева, жабка – 24 лева, пепелник – 20 лева, помпа чистачки – 18
лева, реостат – 15 лева, бутон аварийни – 10 лева, интериорна пластмасова кутия
за километраж – 20 лева, фар ляв – 80 лева, брава лява дясна – 60 лева, външни
дръжки – 26 лева, огледало външно – 100 лева, рамо чистачки – 10 лева, кора под
чистачки – 15 лева, кутия пластмаса волан – 20 лева, компютър с контактен ключ
и имобилайзер – 80 лева, дебитомер – 45 лева, стабилизираща щанга – 28 лева, кормилен
прът – 60 лева, ключалка заден капак – 20 лева, кора заден капак – 15 лева, броня
задна – 80 лева, калник преден ляв – 65 лева, джанти е гуми – 200 лева, стьпков мотор – 30 лева, табло
бушонно – 40 лева, панел парно – 30 лева, вентил парно – 30 лева, гофриран
маркуч – 15 лева, кука за теглене – 15 лева, хидравличен маркуч – 25лева, трети
стоп – 12 лева, ръкохватка преден капак – 8 лева, Клаксон – 15 лева, прекъсвач
осветление купе – 10 лева, стоп машинка – 22 лева, педал за газта – 25 лева, педал
за съединител – 25 лева, педал за спирачки – 25 лева, ламбда сонда – 25 лева, панел
бушони – 20 лева, плафон заден номер – 10 лева, държач броня – 24 лева, интериорни
пластмаси – 10 лева, високоговорители – 30 лева, пружини – 80 лева.
Във връзка с извършено
оспорване от страна на ищеца по делото е допусната и изслу-шана повторна
авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И., от заключението на
която се установява, че: действителната пазарна стойност на процесния автомобил
към датата на настъпване на ПТП – 09.01.2014 г., определена по метод с
начисляване на амортизация спрямо годините му на експлоатация, е в размер на 8 397,00
лева; стойността на част от запазените части на автомобила възлиза на сумата 21 402,00
лева, формирана като към стойността на част от запазените части в размер на 30 575,00
лева е приложен коефициент на овехтяване към годините на регистрация на
автомобила, при изрич-ното уточнение, че не са били описани като увредени още
над 1 000 единични елемента, както и че 30 % от действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП възлиза на сумата 2 519,10 лева.
От представеното преводно
нареждане от 18.03.2014 г., неоспорено в процеса, се конс-татира, че на
посочената дата ЗД „Е.“ АД е наредило извършването на превод в размер на 1
1781,45 лева по сметка на „М.Р.а к.“ ООД, с основание – изпл.щета № ********** *******ТТ/.
По искане на ищеца пред СРС са
събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.Т.Х., посочен в
констативния протокол за ПТП като водач на процесния лек автомобил, който
заявява, че през месец януари на пътя София-Банкя, късно вечерта, при условията
на гъста мъгла, се е движел между двете ленти, ориентирайки се по осевата линия,
при което се е ударил с предна дясна част на автомобила в ТИР, намиращ се на
платното, в лентата за движение, като вследствие на удара управляваният от
свидетеля лек автомобил „Форд КА“ е бил увреден – ударени са били фарове,
калници, отворили са се двата еърбека, както и че КАТ са дошли на място и са му
съставили акт.
При така приетата фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира, че са на-лице предпоставките за частичното
ангажиране на отговорността на жалбоподателя – ответ-ник в първоинстанционното
производство по предявения срещу него иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ
/отм./.
Постановеното от
първоинстанционния съд решение
№ 14 521/17.09.2016 г., постано-вено по гр.д.№ 26
115/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 състав, не е обжалвано и е влязло в
законна сила в частта, с която ЗД
„Е.” АД, ЕИК*******е осъдено да заплати на „МД Р.аК.” ООИ, ЕИК ******* на
основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата 3 226,05 лева, представляваща неизплатена
част от дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от
настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 09.01.2014 г. в гр.Банкя,
с оглед на което със сила на пресъдено нещо по
делото е установено наличието на елементите от
фактическия състав на разпоредбите на чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността
на ответника по този иск ЗД „Е.” АД – в качеството му на застра-ховател по риск
„Мега Каско” по полица № **********/00 от 26.07.2013 г.
относно л.а.„Форд КА“ с ДК №********, валидна към
датата на събитието.
Към момента на причиняването на процесното събитие между страните по
спора е на-лице валиден застрахователен договор по риск „Мега Каско“, сключен
на 26.07.2013 г., пок-риващ тотална щета на застрахованото МПС, причинена от
покрития риск „Пътнотранспортно произшествие“. При действието на този договор застрахователят
– съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 КЗ /отм./, има задължението да заплати
на застрахования в определения срок: 15 дни от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл.206, ал.1 или ал.2 и чл.207, ал.3 от КЗ /отм./
за представянето на всички необходими и изискани от застрахователя документи,
свързани със съобщаването и установяването на събитието и размера на вредите и
застрахователното обезщетение, съответстващо на размера на вредата към деня на
настъп-ването на събитието /чл.208, ал.3 КЗ /отм./. Не е спорно между страните,
че ищецът е изпъл-нил задълженията си, касаещи установяването на осъществяването
на застрахователното събитие и неговите последици, както и че ответното
дружество не е изпълнило насрещното си задължение спрямо ищеца да му заплати пълното
застрахователно обезщетение за причине-ната щета на същия на 09.01.2014 г.,
определена в съответствие с изискванията на чл.208, ал.3 и чл. 203, ал.2 КЗ
/отм./ в посочения в чл.208, ал.1 КЗ /отм./ срок – обстоятелство, което обус-лавя
извод, че в полза на застрахования е възникнало вземане за дължимото и
неизплатено застрахователно обезщетение.
За да определи конкретния
размер на дължащото се обезщетение, съдът взе предвид изчислената от съдебната
експертиза действителна стойност на процесното МПС към датата на събитието през
м.01.2014 г. по заключението на повторната АТЕ, съгласно което тази стойност
възлиза на сумата 8 397,00 лева. Съдът кредитира заключението на повторната
АТЕ, тъй като намира, че същото отговаря на установените с цитираните
разпоредби на чл.208, ал.3 и чл.203, ал.2 КЗ /отм./ предпоставки. Съдът не би
могъл да основе изводите си относно действителната стойност на автомобила на
заключението на първоначалната АТЕ поради липсата на отговор на посочения
въпрос, обусловила необходимостта от допълване на заклю-чението от страна на
вещото лице, при което обаче за определяне средната пазарна цена са били взети
предвид и цени на автомобили, произведени не само в годината на производство на
процесния – 2010 г., но и такива, произведени през 2009 г. и 2011 г., , а както
е уточнило в проведеното на 16.12.2015 г. открито съдебно заседание пред СРС –
и 2012 г., които не са процесни, с оглед на което това заключение като
необосновано не се кредитира от съда.
Предвид обстоятелството обаче,
че в конкретния случай е налице тотална щета по смисъла на чл.193, ал.3 и ал.4 КЗ /отм./ –
предвид факта, че стойността на разходите,
необходими за възстановяването на застрахованото МПС и привеждането му в
изправно техническо състояние, е по-голяма от определената от АТЕ действителна
стойност на същото към момента на събитието – обстоятелство, което не е спорно
между страните, от определе-ната действителна стойност следва да се приспадне
стойността на запазените части на л.а. „Форд КА“, които не могат да надвишават
30 % от действителната стойност, равняваща се на сумата 2 519,10 лева /в
посочения смисъл и решение № 165/2013 г. по т.д.№ 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съобразно изложеното размерът на обез-щетението
при тотална щета на увреденото МПС възлиза на сумата 5 877,90 лева.
Тази стойност следва да бъде
намалена с извършеното от страна на жалбоподателя извънсъдебно плащане, което
се установява от представеното с отговора на исковата молба преводно нареждане
от 18.03.2014 г., с което преди предявяване на иска ЗД „Е.“ АД е наредило
извършването на превод по сметка на „М.Р.а к.“ ООД в размер на 1 781,45
лева с основание – изпл.щета № ********** *******ТТ/, за който факт е налице и
признание в исковата молба, както и със сумата 457,60 лева, представляваща
вземане на застрахователя за трета и четвърта вноски по застрахователната
премия, всяка от които в размер на 228,80 лева и падеж съответно: 27.01.2014 г.
и 27.04.2014 г., по отношение на които не се спорни между страните, че не са
били изплатени, поради което възражението на жалбоподателя, че посочените суми
следва да бъдат съобразени от страна на съда се явява основателно.
С оглед изложеното, размерът на
дължимото застрахователно обезщетение по разглеж-даната претенция възлиза на
сумата 3 638,85 лева.
Тъй като изводите на двете
инстанции съвпадат частично, решението на СРС следва да се отмени в частта, с
която искът е уважен за сумата над 3 638,85 лева до 5 878,00 лева,
като се постанови друга, с което искът се отхвърли в посочената част. Решението
следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК разликата над сумата от 509,44 лева до 822,92 лева
– разноски по делото. В останалата обжалвана част, с която ответникът е осъден
да заплати на ищеца обезщетение над сумата от 3 226,05 лева до
3 638,85 лева – решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При така приетия изход на спора
на ответника следва да се присъди на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително
сумата от 285,93 лева, представляваща разликата между дължимите такива пред
първата инстанция в размер на 365,35 лева и присъдените в размер на 79,42 лева.
С оглед частичната основателност
на въззивната жалба на жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.78,
ал.1 във връзка с ал.8 ГПК сумата 183,70 лева – представляваща разноски пред
въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в
размер на 46,70 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 14 521 от 17.09.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 26 115/2014 г.
по описа на СРС, II ГО, 52 състав – в ЧАСТТА, с която ЗД „Е.“ АД, ЕИК*******е осъдено да заплати на „М.Р.а
к.“ ООД, ЕИК ******* на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата над 3 638,85 лева до 5 878,00 лева, представляваща неизплатена
част от дължимо застрахователно обезщетение по образувана при ЗД „Е.“ АД
застрахователна преписка по претенция № **********/10.01.2014 г. за настъпило
на 09.01.2014 г. в гр.Банкя застрахова-телно събитие, заедно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 16.05.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в ЧАСТТА,
с която ЗД „Е.“ АД, ЕИК*******е осъдено да заплати на „М.Р.а к.“ ООД, ЕИК *******
на основание чл.78, ал.1 ГПК разликата над сумата от 509,44 лева до 822,92 лева – разноски по делото,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „М.Р.а к.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: *** срещу ЗД „Е.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес: *** иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за разликата
над сумата от 3 638,85 лева до сумата от 5 878,00
лева,
представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обез-щетение по полица
№ **********/00 от 26.07.2013 г. за вреди на л.а.„Форд КА“ с ДК №********, причинени в
резултата на настъпило
на 09.01.2014 г. в гр.Банкя застрахователно събитие, заедно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на исковата молба на 16.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14521/17.09.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 26 115/2014 г.
по описа на СРС, II ГО, 52 състав – в ЧАСТТА, с която ЗД „Е.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес: ***,
е осъдено да заплати на „М.Р.а к.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***,
на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ разликата над сумата от 3 226,05 лева до 3 638,85 лева, представляваща застрахователно обезщетение по полица
№ **********/00 от 26.07.2013 г. за вреди на л.а.„Форд КА“ с ДК №********, причинени в
резултата на настъпило
на 09.01.2014 г. в гр.Банкя застрахователно събитие, заедно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на исковата молба на 16.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, за което пред ЗД „Е.“ АД е образувана застрахо-вателна преписка по претенция №
**********/10.01.2014 г.
ОСЪЖДА „М.Р.а к.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на
ЗД „Е.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително сумата 285,93 лева /двеста
осемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ – разноски за първоинстанционното
производство и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 183,70 лева – разноски
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на
„М.Р.а к.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 46,70 лева /четиридесет и шест лева
и седемдесет стотинки/ – разноски за въззивната инстанция.
Решението в частта, с която
искът е уважен за сумата 3 226,05 лева и в частта, с която е отхвърлен за
сумата над 5 878 лева до пълния предявен размер от 6 500 лева, не е обжалвано
и е влязло в сила.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.