Р Е Ш
Е Н И Е
№ 898
№ 898, гр. Пловдив, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 11.04.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при
секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
573/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 18-1030-010636 от 12.12.2018г. на Началник група, с-р „Пътна полиция” при ОД
на МВР Пловдив, с което на М.Д.Н., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700
/седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР
е постановено да му се отнемат общо 12 /дванадесет/ контролни точки.
М.Д.Н.
обжалва цитираното по-горе наказателно постановление, като моли съда да го отмени
изцяло по
съображения изложени в жалбата му. Редовно призован в съдебно заседание не се
явява, а се представлява от процесуалния си представител ... Й., която поддържа
жалбата.
Въззиваемата
страна – Сектор „ПП" при ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е
издадено против М.Д.Н. за това, че на 01.08.2018г. в 15:18 часа в гр. Пловдив
на бул. „Пещерско шосе“ № 154, посока гр. Пещера, като водач на лек автомобил
„Ауди С 8” с рег.№ ***** се движил със скорост от 106 км/ч. при ограничение на
скоростта от 50 км/ч. за населено място. В НП е посочено, че се е отчел
толеранс от минус 3% /процента/ в полза на водача и като наказуема скорост е
приета такава от 103 км/ч. Посочено е, че нарушението е било установено със
СПУКС–АТСС-АRH-CAM S1 с № 11743са в снимка № 0072813. За горните констатации
бил съставен АУАН с бланков № 918616 от 12.11.2018г. за извършено нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Вследствие съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което според АНО водачът е
нарушил нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е превишил разрешената
максимална скорост от 50 км/ч. за населено място и на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца.
В хода на съдебното производство в
качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят А.Г.П., който заявява че
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и достоверни, съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът счита, че наказателното постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и като такова следва да бъде отменено.
От събрания доказателствен материал и
по-точно от представената по преписката снимка с № 11743СА/0072813 настоящият
състав счита, че действително с лек автомобил „Ауди С 8” с рег.№ *****е било
осъществено превишаване на определените в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойности за
скорост в населено място, представляващо само по себе си административно
нарушение на горепосочената норма от ЗДвП.
Въпреки гореизложеното, обаче съдът
счита, че са налице основания за отмяна на атакуваното НП, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му.
На първо място, изискванията, разписани в
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредбата/, действаща към датата на установяване на
нарушението не са изпълнени в своята цялост. Така от приетото по делото като
писмено доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
извършена първоначална проверка на 28 бр. средства за измерване се изяснява, че
АТСС „ARH CAM S1” представлява преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства. Тоест
използваното по делото тип АТСС „ARH CAM S1” представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т.нар. триножник - преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“
към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, следователно се явява „мобилно“ по своя характер. Предвид това
и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата, то за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението
към Наредбата – изискване, което в конкретния случай не е било спазено, а липсата
на съставен протокол по чл.10 от Наредбата е абсолютно нарушение на процедурата
по осъществяване контрол върху скоростта, с която се придвижват водачите на
МПС. Наличието на протокол по смисъла на чл. 10 от Наредбата не е самоцел-
реквизитите му, така както се предписани в Наредбата гарантират яснота и
прозрачност на осъществената дейност по контрол на скоростта. Посредством
протокола се установява, че именно на деня, часа и мястото, съответните служители
към ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“ са извършвали контрол за скорост и то точно
с техническото средство, от което произтича фотоклипът към издадения АУАН,
както и за спазване на изискването на чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., че АТСС е използвано
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип. Освен това
съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата съставеният на основание ал.1 от същата
норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на
мобилното АТСС, което изискване в случая също не е изпълнено. Такава снимка е
неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в
конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя
автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта,
снимката има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било
поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на
посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо
посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически
средства и системи. Предвид липсата на цитираните протокол и приложена към него
снимка съдът намира, че от материалите по делото не може по категоричен начин
да се установи точното местоположение на мобилното АТСС, т. е. дали същото се е
намирало на посоченото място. Липсата на доказателства за тези обстоятелства
води и до липса на сигурност относно верността на измерването и се влиза в
конфликт с азбучното правило, че административно- наказателната отговорност не
може да почива на предположения.
Следва да се съобрази и че задължението за
попълване на протокол по чл. 10 и за преместваемите АТСС е изрично въведено с
разпоредбата на чл. 10, ал.3 от Наредбата,
независимо от квалификацията им като стационарни или мобилни.
Отделно от горното съгласно съдържанието на
специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото
е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че
собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Ал. 2 на същия член пък сочи, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В настоящия казус се
установява, че съгласно справка от централна база КАТ, МПС е регистрирано на
името на юридическото лице „Рентал Груп” ЕООД, а от приложеното по делото
извлечение от търговския регистър се установява, че управител на това
дружеството е Д.Р.К.. Същевременно декларацията по чл.188 от ЗДвП е била
подписана от трето лице – В.А., за която няма никакви доказателства, че е
овластена с правомощия да представлява
дружеството и да попълва подобни декларации вместо неговия законен
представител. Не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, като по
този начин не се доказва, че законния представител на дружеството е бил изобщо
запознат с процесния случай, както и че въпросният пълномощник е имал право да
попълни процесната декларация, а от тук се поставя под съмнения и верността на
последната.
Мотивиран от
изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-1030-010636 от 12.12.2018г. на Началник група, с-р „Пътна полиция” при ОД на
МВР Пловдив, с което на М.Д.Н., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700
/седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР
е постановено да му се отнемат общо 12 /дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен
съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.