О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260086 19.08.2020
г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на деветнадесети август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 1769 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 1395 от 23.06.2020 год. по гр. д. № 204/2020 на Бургаски
районен съд, Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” № 46 е осъдена да
заплати на М.К.Р., ЕГН ********** ***, сумата от общо 766,38 лева главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 105,68 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от нея за периода от
01.01.2017г. до 14.01.2020г., 739 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.01.2020г до окончателното плащане, както
и сумата от 96,23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 30.04.2017г. до 14.01.2020г.
С решението Областна дирекция на МВР – Бургас е осъдена да заплати на Милена
К.Р. сумата от 300 лева съдебно-деловодни разноски.
С решението Областна
дирекция на МВР - Бургас е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Бургас,
сумата в размер на държавна такса в размер на 100 лева и 200 лева разноски за
експертиза.
Постъпила е въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР - Бургас, с която се обжалва Решение № 1395
от 23.06.2020 год. по гр. д. № 204/2020 на Районен съд Бургас. Иска се отмяна и
постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано.
Сочи се, че в хода на
делото е установено, че през исковия период въззиваемата ищца е полагала нощен
труд, който е отчитан с протоколи, Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1
и Приложени е№ 6 към чл.32, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за
реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. От
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, както и от приетите
писмени доказателства безспорно се установило, че положения нощен труд е
своевременно отчитан и заплащан, като това е било извършвано съгласно действащи
последователно заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед
№ 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на
вътрешните работи, в чл.1 на които е предвидено, че за всеки отработен час през
нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа за държавните служители в
МВР се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Навеждат се доводи, че необосновано при наличието на тези данни, съдът е
направил извод, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща
служители в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на
общата НСОРЗ, аргументирайки се, че в противен случай служителите в МВР ще
бъдат поставени в по-неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, регулирани с КТ. На следващо място се твърди, че разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е приложима и поради липса на две от четирите кумулативно
изискуеми предпоставки, посочени в ал.1 на текста, а именно - продължителността на нощното време да е
по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да
е заработено по трудови норми. В допълнение се оспорват мотивите на съда, че
при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 се получава
извънреден труд, като се сочи, че такъв би бил налице само, ако работниците или
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
Горното разбиране не било съобразено с целта на коефициента да определи така
възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд през нощта,
той да получава възнаграждение за 8 часа труд.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от М.К.Р., чрез проц. й представител – адв. С.И..
С отговора се оспорва
изцяло въззивната жалба на Областна
дирекция на МВР - Бургас и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаски районен
съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно.
Изложени са подробни аргументи,
че липсата на изрична норма за преобразуването на часовете нощен труд в дневен
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се
съображения за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Областна дирекция на МВР - Бургас срещу ешение № 1395 от
23.06.2020 год. по гр. д. № 204/2020 на Бургаски районен съд.
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1769 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 21.07.2020г. - на 31.08.2020 г. от 10.10 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.