Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 06.12.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 582/2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото
дело е образувано по искова молба от 13.11.2020 г., уточнена с молба от
08.01.2021 г., подадени от Д.Н.Т. и Т.Н.Т. ***, представлявана от кмета. В тях се твърди, че братя Т. са собственици по
наследството на земеделски имот с проектен идентификатор 78481.4.22, находящ се
в землището на с. Ц., общ. С., местн. „…” – индивидуализиран в приложената към
исковата молба скица - проект. Ищците
посочват, че имота към днешна дата е предоставен на ответната община, като земи
по чл. 19 Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици по наследство на процесния имот, който се застъпва със следните
имоти общинска собственост, от които се отнемат части за да се оформи имота с
проектен идентификатор 78481.4.22, както следва :
1)
имот 78481.4.12 с площ от 21869 кв.м., застъпване от 1979
кв.м.,
2)
имот 78481.4.11 с площ от 6667 кв.м., застъпване от 1430
кв.м.,
3)
имот 78481.4.9 с площ от 11637 кв.м., застъпване от 11637
кв.м.,
4)
имот 78481.4.8 с площ от 4951 кв.м., застъпване от 4951
кв.м.
В молба
от 28.04.2021 г. ищците посочват, че от 16.12.1954 г. до днес имотът се владее
от техните наследодатели и от тях.
От ответната
страна е подаден писмен отговор, чрез адв. И.Ц. - пълномощник на кмета. В него се посочва, че претенцията е
неоснователна. Оспорва се идентичността на имота, на който братя Т. твърдят че
са собственици, с имотите собственост на общината. Според пълномощника, правото на собственост
не може да се придобие по силата на представения договор за продажба от
16.12.1954 г. С
оглед на наведените съображения се иска от съда да отхвърли претенциите, като неоснователни и недоказани. Подробни
съображения в подкрепа на посоченото са изложени в представената от адв. Ц.
писмена защита.
По делото са
събрани писмени доказателства, представени от страните и е изслушана
съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективна и компетентно
изготвена, назначената и изслушана по делото експертиза, която не е оспорена от
страните.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и от правна страна :
Предявеният иск е
допустим. В
мотивите на ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че установителен иск за
собственост е допустим и при възможност за предявяване на осъдителен иск.
Предявен е положителен установителен иск за собственост и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв
интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените
към исковата молба писмени доказателства имотът, на който ищците твърдят, че са
собственици е отразен като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Налице е и изричен отказ за отписване на
имота – л. 3 от делото.
С разпореждане от
08.12.2020 г. съдът изрично е указал на ищците, да посочат как са придобили правото на
собственост върху имота, като според изложеното в исковата молба това би
следвало да е станало по наследство. В изпълнение на тези указания, с отговор от
08.01.2021 г. те са посочили, че са собственици по наследство от покойния си
баща. От друга страна малко по-надолу в същия отговор е написано, че правото на
собственост е придобито по наследство и давностно владение. Поради това противоречие
с определението си от 21.04.2021 г. съдът им е указал, че доказателствената
тежест за установяване на придобивна давност, ако твърдят такава, се носи от тях,
като са допустими свидетелски показания. Указал е също така, че ако твърдят
придобиване на правото на собственост по наследство, трябва да докажат че към
датата на смъртта си баща им е бил собственик на спорния имот. В изпълнение на
указанията на съда, в открито съдебно заседание на 30.06.2021 г. е уточнено, че
: „Ние твърдим, че собствеността е придобита от баща ни
чрез сделка през 1954 г., а от нас по наследство. По тази причина не искаме
свидетели за установяване на давност във връзка с указанията на съда …………..”.
При това положение
твърдяното от ищците придобивно основание е наследяване, а наследодателят е
придобил правото на собственост чрез сделка. Съгласно Постановление № 1/10.11.1985 г.
на Пленума на ВС, съдът е
длъжен да разгледа иска на предявеното основание, в противен случай решението
му е недопустимо.
Представен е частен
писмен договор от 16.12.1954 г. Този договор, поради липса на изискуемата се от закона форма,
не може да породи вещно - правни последици, поради което бащата на ищците не е могъл да
стане и собственик, съответно ищците като негови наследници не могат да станат
собственици. Такъв договор се счита от съдилищата за меродавен от гледна точка на момента, от който има предаване на
владение, промяна на намерението, с което се държи един недвижим имот, в
контекста на придобиване правото на собственост на основание придобивна
давност. Според
българското право обаче, придобивната
давност не се прилага служебно, а по настоящото дело липсва искане да се
зачетат нейните правни последици. По тази причина предявеният иск, разгледан на
предявеното основание, трябва да се отхвърли. По делото е без правно значение
кога е сключен гражданският брак между Н. Т. и А. Т., тъй като ищците са
наследници и на двамата. Вещото лице е изготвило скица, на която е
индивидуализирало процесния имот. Същият е заключен между точки : 1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26,
27, 28, 29, 30, 31, 1.
При
така установеното от фактическа и от правна страна, предявеният иск следва да
се отхвърли, а ищците трябва да заплатят на ответната община направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение.
Относно
възможността ищците да предявят нов иск, в който да твърдят друго придобивно
основание – давност, съдът приема следното :
Отхвърлянето на положителен иск
за собственост или ревандикационен иск в установителната му част формира сила
на пресъдено нещо между срещупоставените страни, че ищецът по иска не е носител
на вещното право на заявеното в исковата молба придобивно основание. Ищецът не
е длъжен да изчерпи основанията, на които може да претендира определено право,
поради което последващ иск за същото право, но на друго основание е допустим, съответно
допустим е нов иск за собственост, обусловен от твърдение за придобиване правото
на собственост по давност.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска, предявен от Д.Н.Т., ЕГН **********, и Т.Н.Т.,
ЕГН **********,***, представлявана от кмета, с който се иска да се
признае за установено по отношение на Община Своге, че Д.Н.Т. и Т.Н.Т., са
собственици по наследство от техните родители, на земеделски имот с площ от
19998 кв.м., с проектен идентификатор 78481.4.22, находящ се в землището на с.
Ц., общ. С., местн. „…”, заключен между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,
31, 1 на скицата на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на
съдебния състав на 06.12.2021 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.
Осъжда Д.Н.Т., ЕГН **********, и Т.Н.Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал.
Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ : *********, представлявана от кмета Е. К. И.,
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението
подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :