Решение по дело №2061/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 357
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20212100102061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело №
20212100102061 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание е чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Т. Й. Й., ЕГН **********, от град Б.,
кв. "М. р.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес
град Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис 316 против А. С. Н., ЕГН **********, от
град Б., к-с "С.", бл. **, вх. *, ет. * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от него болки и страдания в резултат на нанесена му от ответника тежка телесна
повреда, довела да постоянна слепота на ляво око, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на непозволеното увреждане - 05.02.2019 година
до окончателното и изплащане. Претендират се от ищцовата страна и направените от нея
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира
доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че към месец февруари 2019 година ищецът работел като монтьор в абонатна
станция на „Топлофикация“ ЕАД Бургас - цех кв. „Славейков“. Той често паркирал
автомобила си в близост до бл. 13 и бл. 76, както и до бл. 75. Ищецът и ответникът се
познавали само визуално. Последният на няколко пъти му правил забележка във връзка с
оставянето автомобила да работи.
На 05.02.2019 година ищецът паркирал автомобила си в близост до бл. 76. Около
15.00 часа налял масло и стартирал двигателя. След няколко минути го изгасил и тръгнал
към работилницата. По същото време ответникът се намирал в дома си. Той се подразнил от
работещия двигател и отишъл на паркинга да се саморазправя с ищеца. Извикал му, Й. се
1
обърнал и му казал, че ще премести автомобила си. Когато бил в непосредствена близост до
ответника, същият неочаквано му нанесъл силен удар в областта на лявото око. Ищецът
почувствал силна болка и видял, че има силно кръвотечение. Спрял да вижда с това око.
Ответникът му нанесъл още два удара - в областта на ухото и брадата. Тогава Й. хванал Н.
под мишниците, за да го обезвреди. Н. започнал да изпитва болка и се развикал за помощ.
Дошли няколко лица, но Й. казал, че ще го освободи едва когато пристигне полицай.
След пристигането си органите на полицията установили причината за агресията от
страна на ответника. Извикали екип на Бърза помощ, като и двамата били откарани в
УМБАЛ - град Бургас. Н. бил изписан от болницата и пренасочен за очна клиника „Света
Анна“ в град София, където му била извършена операция. В резултат на нанесените му
удари ищецът получил разкъсване на склерата на лявото око, отлепване на ретината и загуба
на зрението на лявото око. Тези наранявания били получени вследствие удар с твърд
предмет - човешки юмрук или с въоръжена ръка - метален бокс, масивен пръстен, нокът.
Уврежданията били от такова естество, че не било възможно възстановяване на
зрението.
Деянието на ответника съставлявало престъпление по чл. 128 ал. 1 от НК, като било
извършено при формата на вина - евентуален умисъл. По образуваното нохд № 40/2021
година Бургаският районен съд одобрил постигнатото между ответника и Бургаска районна
прокуратура споразумение, с което той бил признат за виновен в извършването на
посоченото престъпление, за което му било наложено наказание една година „Лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от 3 години.
Извършените от ответника действия, довели до окончателна загуба на зрението на
едното око, причинили на ищеца болки и страдания. Възстановяването на зрението му било
невъзможно, като през останалата част от целия си живот той нямало да може да вижда
нормално. Освен това, възможно било влошаване на зрението и на другото му око. Всичко
така казано обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата осъдителна
претенция за присъждане в негова полза на обезщетение за неимуществени вреди в
посочения по-горе размер.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника,
който чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор. Със същия е
изразено становище за допустимост на предявената искова претенция поради наличието на
изискуемите процесуалноправни предпоставки за това.
Счита главния иск за обезщетение за вреди доказан по основание. Сочи се в тази
връзка, че с протоколно определение от 26.05.2021 година, постановено по нохд № 40/2021
година по описа на Районен съд - град Бургас било одобрено постигнато споразумение
между Районна прокуратура - Бургас и ответника А. С. Н., с което същият бил признат за
виновен в това, че на 05.02.2019 година в град Бургас, ж.к. „Славейков“, в близост до бл. 76
причинил на Т. Й. Й. тежка телесна повреда, изразяваща се в тотален кръвоизлив под
конюнктивата на клепачите и склерата на лявото око, разкъсване непосредствено до
2
роговицата в горно вътрешния сектор на лявото око с пролабиране на уреята, кръвоизлив
сред очните среди и отлепване на ретината, довели до постоянна слепота на лявото око -
престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК. На ищеца била причинена постоянна слепота с лявото
око.
За ангажиране на отговорността на едно лице за вреди, причинени от непозволено
увреждане трябвало да са налице предпоставките на закона за това, а именно: деяние,
противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка. В
конкретния случай вредите били пряка и непосредствена последица от причинената на
05.02.2019 година от А. С. Н. на Т. Й. Й. тежка телесна повреда. Относно размера, до който
същите следвало да бъдат обезщетени, преценката е предоставена на съда.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените и събрани по делото доказателства, че с протоколно
определение по нохд № 40/2021 година на проведеното на 26.05.2021 година съдебно
заседание Бургаският районен съд е одобрил постигнатото между подсъдимия-ответник по
настоящото дело и прокурор при Районна прокуратура-Бургас споразумение, по силата на
което А. С. Н. е признат за виновен в това, че на 05.02.2019 година, в град Бургас, ж. к.
„Славейков“, в близост до блок 76, причинил на Т. Й. Й. тежка телесна повреда, изразяваща
се в тотален кръвоизлив под конюнктивата на клепачите и склерата на лявото око,
разкъсване на склерата непосредствено да роговицата в горно - вътрешния сектор на лявото
око с пролабиране на уреята, кръвоизлив сред очните среди и отлепване на ретината, довели
до постоянна слепота на лявото око - престъпление по чл. 128 ал. 1 от НК, поради което и на
основание посочената разпоредба и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една години, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Така постановеният, обсъден по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 413, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК е задължителен за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието по въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При съобразяване
на така изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажирането на деликтната отговорност на ответника по делото, което обстоятелство е
напълно доказано, а и не е оспорено от последния.
При съобразяване на изложеното по-горе, включително и изразените от страните чрез
пълномощниците им становища, съдът намира, че в настоящото производство е безспорно,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесената
му телесна повреда, които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на техния
извършител - посоченото по-горе физическо лице А. С. Н.. Последното се установява по
категоричен начин и от допуснатата и извършена по делото съдебномедицинска експертиза,
вещото лица по която в приетото от съда заключение е посочило, че вследствие на травмата
3
на ищецът е получил разкъсно-контузна рана на лявото око и отлепване на ретината,
вследствие на което е причинена постоянна слепота с лявото око, като възстановяването на
зрението е невъзможно. Описаните увреждания са причинени от действието на тъпи
предмети, каквито са и човешки юмруци. Възстановителният период след оперативно
лечение на такава травма е около два месеца. Вещото лице заявява, че получената от ищеца
травма предполага страдание, което може да отшуми или да го съпътства постоянно; касае
се за субективно преживяване.
Неимуществените вреди се изразяват в търпенето на болки и страдания от страна на
съответното лице. Тяхното справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД,
означава да се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните преживявания
и отражението им върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен
следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен
момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното
решение. В конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете обстоятелството, че
болките и страданията на ищеца са със значителен интензитет, получени са в резултат на
нараняванията, като възстановяване на същия не е възможно и той завинаги ще остане сляп
с лявото око. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е престоял в
болнично заведение, като спрямо него е била приложена оперативна интервенция. От
показанията на ангажирания по делото свидетел се установява безспорно, че особено в
началото същият е изпитвал силни болки и страдания. В деня на инцидента, ищецът е бил
откаран в спешното, а след това в очна клиника, където свидетелката Н.а го заварила на
системи, в неадекватно състояние и шок. Тъй като е имало опасност да загуби и другото си
/здраво/ око поради свързаността на очите, лекарите предлагали ампутация на увреденото
ляво око. Ищецът е бил откаран от своите близки в София, където му е бил сложен
специален имплант и специално лепило за затваряне на ретината, което спасило увреденото
око от ампутация. В София ищецът е бил лекуван петнадесет дни, след което лечението му е
продължило в Бургас, като е ходел на периодични прегледи и в София. През първите месеци
той е ползвал болкоуспокояващи, а след това при нужда, локално. С оглед вида на травмата,
ищецът е бил в болнични шест месеца, след което му било издадено решение на ТЕЛК, че е
трудоустроен и с право на по-лек режим на работа. След инцидента първоначално братът на
Й. е полагал грижи за него, но след като е починал, приятелката на ищеца е поела грижите за
него. Предвид факта, че вижда само с едното око, след инцидента пострадалият е изпитвал
дискомфорт и е бил със затруднена ориентация и равновесие. Вследствие на преживяното,
ищецът е получил срив, не е бил толкова дееспособен и е получил имунно заболяване.
Вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза сочи, че травмата е
постоянна и не е възможно възстановяване на зрението.
При съобразяване на изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-горе
обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД -
начин и обстоятелства, при които е получено увреждането, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, всички те
4
обсъдени по-горе, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе
предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 60 000 лева, поради което и предявената от него
претенция като основателна следва да бъде уважена до този размер, а в останалата част
отхвърлена.
Върху уважения размер главница в полза на ищеца следва да бъде присъдена и
законната лихва от деня на увреждането, каквото искане е направено с исковата молба.
Поради изрично отправеното в тази насока с исковата молба, а и в съдебно заседание
искане и в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 2 250 лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от предявените искови претенции, в която се включва платеното
възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат пред настоящия съд в размер на
3 000 лева. Други разноски от ищеца не са направени.
По делото, в съответствие с посоченото по-горе и с нарочен акт на съда на ответника
А. С. Н. е бил назначен особен представител, като в същия е посочено, че възнаграждението
ще бъде изплатено от бюджета на съда. При определяне на възнаграждението на особения
представител следва да се отчетат фактическата и правна сложност на делото, както и
извършените от него по същото процесуални действия. Назначеният особен представител е
осъществил процесуално представителство, като се е явил на две от проведените четири
съдебни заседания. Същият е изготвил отговор на исковата молба, като е изразил и
становище във връзка със събирането на доказателства. С оглед на това, на същия следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 732.50 лева. Съдът намира този размер
съобразен с фактическата и правна сложност на спора по предявения осъдителен иск. По-
специално същият не се отличава със сложност, като същевременно именно поради това
извършените по делото процесуални действия се свеждат до посочените по-горе две такива.
Това именно налага редуцирането на възнаграждението под минималния размер по
Наредбата съобразно предвидената в новелата на чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро ГПК възможност за
това.
Тъй като ищецът е лице, освободено от заплащане на държавна такса и разноски на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата
от 112.50 лева, представляваща изплатена от бюджета на съда такава за възнаграждение на
вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза, както и сумата
от 549.38 лева, представляваща определено от съда възнаграждение на назначения му
особен представител, които суми са определени съобразно уважената част от предявения
иск. Същият следва да бъде осъден да заплати, също по сметка на Бургаския окръжен съд,
сумата от 2 400 лева, представляваща дължима държавна такса върху размера на уважения
размер на иска за неимуществени вреди, както и сумата от 5 лева, представляваща дължима
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
5
Мотивиран от горното и на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. Н., ЕГН **********, от град Б., к-с "С.", бл. **, вх. *, ет. * да заплати
на Т. Й. Й., ЕГН **********, от град Б., кв. "М. р.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 60
000 /шестдесет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от него болки и страдания в резултат на нанесена му от
ответника тежка телесна повреда, довела да постоянна слепота на ляво око, ведно със
законната лихва върху присъдения размер главница от датата на непозволеното увреждане -
05.02.2019 година до окончателното и изплащане, като за разликата над уважения размер до
претендирания такъв от 80000 /осемдесет хиляди лева/ лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 05.02.2019 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. С. Н., ЕГН **********, от град Б., к-с "С.", бл. **, вх. *, ет. * да заплати
на Т. Й. Й., ЕГН **********, от град Б., кв. "М. р.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 2 250
/две хиляди двеста и петдесет лева/ лв., представляваща направени от него съдебно-
деловодни разноски, съобразно уважената част от предявените претенции, а по сметка на
Бургаския окръжен съд следните суми: сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част на предявения и разгледан
иск, сумата от 112.50 /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща
изплатена от бюджета на съда такава за възнаграждение на вещото лице по допуснатата и
извършена съдебно-медицинска експертиза, сумата от 549.38 /петстотин четиридесет и
девет лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща определено от съда
възнаграждение на назначения му особен представител, които две суми са определени
съобразно уважената част от предявения иск, както и сумата от 5 /пет лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪЖДА на адвокат Николай Боев Димитров от АК - Бургас, с адрес на
кантората град Бургас, кв. „Победа“, ул. „Омуртаг“, бл. 6, вх. А, ап. 5 възнаграждение в
размер на 732.50 /седемстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/ лв., което
възнаграждение да му бъде изплатено от бюджета на съда.
Настоящото решение подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6