Решение по дело №1069/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 973
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Иво Дачев
Дело: 20221000501069
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 973
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000501069 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 264952 от 22.07.2021 г., постановено по гр. д. №
6566/2020 г. на СГС, ГО, І-18 състав, допълнено с решение № 260628 от
21.02.2022 г., Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
ищеца С. Н. В. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.8, т.9 и т.10 вр.
чл.115, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, по което ищецът е оправдан с влязла в
сила присъда на 09.12.2015 г., по н.о.х.д. № 1648/2014 г. на СпНС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2015 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до предявения размер от 200 000 лв. искът е
отхвърлен.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока по
1
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност.
Ищецът В. обжалва решението в отхвърлителната му част като моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло, предвид търпените
ограничителни мерки в резултат на повдигнатото обвинение, от което били
накърнени честта и доброто му име.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в
осъдителната му част с доводи, че по делото не били доказани вреди, търпени
от конкретното незаконно обвинение. Евентуално поддържа, че присъденият
размер на обезщетението е несправедливо завишен, предвид, че
оправдателната присъда не е била протестирана, както и с оглед на
множеството полицейски регистрации спрямо ищеца - за закана за убийство,
отвличане на лице, телесна повреда и др. Досежно лихвата за забава сочи, че
съдът не е взел предвид направеното правопогасяващо възражение по чл.111,
ал.1, б. „в“ от ЗЗД и така неправилно е присъдил същата от 09.12.2015 г.,
вместо от 08.07.2017 г.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част , а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд –
София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от С. Н. В.
срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 200
000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.8,
т.9 и т.10 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.3 вр.ал.1 НК, за което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупната преценка на
събраните доказателства се установява, че с Постановление от 08.02.2011 г.
ищецът С. Н. В. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 12.02.2008 г. в
гр. Долни Дъбник като подбудител в съучастие с В. К. С. (подбудител), И. Й.
С. (подбудител и помагач) и А. Б. Й. (извършител) умишлено причинили
смъртта на Т. Т., като деянието е извършено със средство, опасно за живота
на мнозина – чрез огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, за да бъде
2
прикрито друго престъпление и от лице, което действа в изпълнение на
решение на организирана престъпна група – престъпление по чл.116, ал. 1, т.
6, т. 8, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. С влязла в
сила присъда от 24.11.2015 г. по н.о.х.д. № 1648/2014 г. на СпНС, ищецът В. е
признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. По отношение на
В. с постановление от 25.10.2011 г., постановено по по-рано образувано ДП
№ 45/2008 г. на ОП-Плевен, е била взета мярка за неотклонение „домашен
арест“, която с определение от 24.08.2012 г. по в.н.ч.д. № 144/2012 г. на
СпАНС е била изменена в „парична гаранция“. Пред първоинстанционния
съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. К. К., който в
показанията си сочи, че воденото срещу В. наказателно производство оказало
негативен ефект върху здравето на ищеца, доброто име и неговия бизнес с
международен транспорт.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на
Апелативен съд - София споделя извода от правна страна на
първоинстанционния съд за основателност на предявената претенция за
обезвреда с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съгласно който
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на
правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с
оправдателна присъда. Отговорността на държавата има обективен характер и
се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ
се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. По възражението на
Прокуратурата за неоснователност на иска поради недоказаност на един от
елементите от правопораждащия фактически състав, а именно - конкретно
настъпили вреди, съдът споделя възприетото в съдебната практика
разрешение (вж. напр. решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на
ВКС, ІІІ г.о.), че във всички случаи на незаконно обвинение лицето търпи
неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда. Следователно, въз
основа на влязлата в сила оправдателна присъда, задължителна за
гражданския съд съобразно с чл. 300 от ГПК, искът се явява доказан в своето
основание. Противно на развитите от държавното обвинение доводи,
предишните осъждания и водените други наказателни производства срещу
ищеца, също не могат да изключат дължимостта на обезщетението.
Съдебното минало на ищеца, обаче, е от значение за определяне на размера на
3
обезщетеинето. Както това е посочено в решение № 112 от 14.06.2011 г. по
гр. д. № 372/2010 г. на ВКС, ІV г.о., претърпените вреди следва да бъдат
ценени с оглед доказателствата за предишни ефективно изтърпяни присъди,
които се явяват фактор при определяне на размера на обезщетението, тъй
като повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице,
спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в
сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на
наказателно преследване. Поради това следва да се приеме, че негативните
изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, са се отразили на ищеца В.
в относително по-малка степен. Обстоятелството, че ищецът е бил осъждан и
е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, справката за полицейските му
регистрации, съпоставени с вида на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение – за убийство, наказуемо с лишаване от
свобода за срок от 15 до 20 години, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от
НК, продължителността на незаконното наказателно преследване от почти 5
години, вида и интензитета на мерките на процесуална принуда, която не е
упражнявана извън рамките на разумното и които мерки не са включвали
задържане под стража, а „домашен арест“ и „парична гаранция“, както и
продължителността им за около две години, начинът, по който обвинението
се е отразило върху пострадалия, на възраст от 47 години при привличането
му като обвиняем, личността му и начина на живот, вкл. особените
разбирания на общността, от която произхожда, за организирането на
убийството на кръстник, публичното разгласяване, което е трябвало да
изтърпи, начинът, по който е рефлектирало обвинението върху социалните
контакти на ищеца, отраженията в личната му и емоционална сфера,
обуславят извода, че рзмерът на дължимото обезщетение според законовия
критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 5000 лева. В тази
връзка съдът съобрази, че по делото не са ангажирани писмени доказателства
за причинени здравословни и психични проблеми в следствие от воденото
наказателно преследване, нито по тези въпроси е изслушана съдебно-
медицинска експертиза, каквото доказателствено искане е било направено с
исковата молба, но в хода на производството не е поддържано. Съдът намира
за недоказани и твърденията за причинени вреди, свързани с провалена
търговска дейност на ищеца, но дори да бяха събрани достатъчно
доказателства в тази насока, тези вреди с оглед имуществения им характер
4
биха подлежали на обезвреда с иск за поправяне на имуществените, а не на
неимуществените вреди от незаконното обвинение. На следващо място, не
следва в кръга на вредите, подлежащи на репариране поради поддържане на
процесното незаконно обвинение в убийство, да бъдат включвани онези
негативни неимуществени последици, които са произтекли от изнудването на
ищеца от трето лице, което междувременно е било осъдено за тези си деяния
по друго дело. Съдът взе предвид също така, че оправдателната присъда не е
била протестирана, както и че осъждането на прокуратурата само по себе си
също има ефект на репарация. Като се държи сметка, че критерият
„справедливост“ предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, от
които е детерминиран, както това е разяснено още с ППВС № 4/1968 г., както
и с оглед икономическите условия в страната, настоящият въззивен състав
приема, че при липсата на доказателства за настъпването на чрезмерни вреди,
следва да се присъди обезщетение до размера на обичайните, доколкото е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
било оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно.
Ето защо и поради частично несъвпадане на изводите и на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. Н. В. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която е
присъдена законна лихва върху главницата за периода от 09.12.2015 г. до
08.07.2017 г. Според указанията, дадени в т.4 на Тълкувателно Решение №
3/2005 г. на ОСГК на ВКС, законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда.
С отговора на исковата молба, обаче, Прокуратурата е противопоставила
възражение за изтекла кратка погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по
отношение на лихвите, което е основателно.
По отношение на разноските за въззивното производство съдът не
следва да се произнася, поради липсата на искане в тази насока.
Водим от горното, съдът

5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264952 от 22.07.2021 г., постановено по гр. д. №
6566/2020 г. на СГС, ГО, І-18 състав, В ЧАСТТА, в която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на С. Н. В. на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ сумата над 5 000 лева до 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.6,, т.8, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3, вр.
ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на 09.12.2015
г., по н.о.х.д. № 1648/2014 г. на СпНС, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е
присъдена законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2015 г. до
08.07.2017 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. В. с ЕГН-**********, с адрес: гр.***,
бул.“***“ №***, ап.**, чрез адв. В., против Прокуратурата на Република
България с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2, иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв. от обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1,
т.6,, т.8, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда на 09.12.2015 г., по н.о.х.д. № 1648/2014 г.
на СпНС, представляващи разликата над дължимите се 5 000 лв. до
присъдените 20 000 лв., както и искането за присъждане на законната лихва
върху сумата за периода от 09.12.2015 г. до 08.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6