О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ , гр. София, 12.03.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова в. ч. гр. д. № 2142 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано
по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл.
577 от ГПК, по частна жалба, вх. № 18-00-16/ 28.01.2020 г., подадена от Е.Б.П.,
с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, срещу определение № 1733/
27.12.2019 г. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на
съдебно решение № 529971 на СРС, постъпило по вх. № 89640/ 27.12.2019 г.
Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, отказът бил незаконосъобразен,
тъй като противоречал на разпоредбите на чл. 14, вр. чл. 4 и чл. 4 з от
Правилника за вписванията и на чл. 115 ал. 2 от ЗС. В отказа се съдържал
противоречие, тъй като в мотивите съдията по вписванията приемал, че решението,
като представено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 115 ал. 2 от ЗС, не
подлежал на отбелязване, но с диспозитива на своя акт отказал вписването му.
Настоява се за отмяна на определението, като въззивният съд разпореди
вписването на решението.
Частната жалба е депозирана в срок,
от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по
вписванията, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна, предвид следното:
На 27.12.2019 г. с вх. № 89640
процесуалният представител на Е.Б.П. е депозирала в СлВп при СРС решение №
529971/ 09.11.2018 г. по гр. д. № 63536/ 2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75-и
състав, ведно с придружително писмо, подписано от районния съд за заличаване
вписването на исковата молба, вписана на 23.06.2017 г., препис от която също е
представена.
С поднадзорното определение съдията
по вписванията е отказал вписване, тъй като заличаването на исковата молба
ставало по представен съдебен акт, с който се постановявало заличаването на
исковата молба или прекратяване на производството по делото, какъвто не бил
представен. Ако следвало да бъде вписано/ отбелязано решението по гр. д. №
63536/ 2010 г., тъй 6 – месечният срок за представянето му за отбелязване
съобразно чл. 115 ал. 2 от ГПК бил изтекъл, поради което отказал вписването на
решението.
Съдията по вписванията е сезиран с
изходяща от страната молба за вписване/отбелязване/заличаване и по нея дължи
произнасяне, ведно със съпроводителното писмо от СРС. С него е изпратено
съдебно решение за вписване, тъй като исковата молба, по която е образувано
съдебното производство, по което е постановено решението, е била вписана,
следователно за съдията по вписванията би следвало да е ясно какво действие,
регламентирано в ПВп дължи съдията по вписванията.
Вън от горното,
незаконосъобразни са мотивите на съдията по вписванията да откаже вписване на
представеното съдебно решение. Няма спор, че при наличието на вписана искова
молба, съдът следва да представи шестмесечен срок, броим от влизане на
съдебното решение в законна сила, за неговото отбелязване. При представяне на
съдебното решение пред съдията по вписванията след изтичането на този срок,
същото подлежи на вписване, а не на отбелязване, като разликата е в
противопоставимостта на трети лица.
С
оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят
изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата
молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановеното решение се
отбелязва към нея - чл. 115, ал. 1 ЗС, а когато исковата молба не е била
вписана, постановеното решение се вписва - 115, ал. 5 ЗС, от който момент
възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл. 115, ал. 2 ЗС за вписване на решението е
пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова
молба е изгубило действието си – в този смисъл изрично Решение № 422 от
13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 223/2012 г., I г. о.
При
това положение отказът на съдията по вписванията да впише представеното му за
вписване съдебно решение е незаконосъобразен, тъй като решението подлежи на
вписване от датата на представянето му, но не и на отбелязване.
В
този смисъл определението като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде
отменено, като въззивният съд следва да разпореди вписването му от датата на
представянето му в СлВп.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение
№ 1733/ 27.12.2019 г. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано
вписване на съдебно решение № 529971 на СРС, постъпило по вх. № 89640/
27.12.2019 г. от процесуалния представител на Е.Б.П., с ЕГН **********, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд гр. София влязло в сила
решение № 529971/ 09.11.2018 г. по гр. д. № 63536/ 2010 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 75-и състав.
ВРЪЩА делото на
съдията по вписвания към Служба по вписванията гр. София за извършване на
исканото вписване, считано от датата на подаване на заявление № 89640/ 27.12.2019
г., подадено от Е.Б.П., с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.