Р Е
Ш Е Н
И Е № 145
гр.Пловдив, 22.01.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на двадесет и втори януари, през две
хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№3352
по описа на ПОС
за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е
образувано по жалба с вх. № 25483/15.09.2014 г. от „СИТЕКС
КОМЕРС” ООД, представлявано от управителя С.Н., с адрес за призоваване:
гр.Пловдив, ул.”**** против действията на ЧСИ Ст. Горчев
по изп.д.№20148250400310 за 2014г. обективирани в Постановление за възлагане от 04.09.2014 г. Жалбоподателят, в качеството му на длъжник в изпълнителното
производство, навежда доводи за незаконосъобразност на
обжалваните действия, като за целта излага няколко основни съображения: на първо
място- неправилно определена първоначалната цена, от която
започва наддаването при публичната
продан, като в тази връзка се навеждат твърдения, че ЧСИ е оценил имота по
квадратура, различна от действителната му, съгласно приложените документи за собственост и скица. Предвид оценената по малка площ на имот с идентификатор
№56784.508.141, с адрес: гр.Пловдив, ул.”****, а именно – 2260 кв.м., от
действителната такава от 2270 кв.м.,
както и на сграда с идентификатор
56784.508.143.1, със застроена площ от 723кв.м., а по документи за
собственост с по-малка площ, се стигнало да
неправилно определена от ЧСИ начална цена, от която започва наддаването
при публичната продан. Ненадлежно определената
първоначална цена, съответно направените наддавателни предложения върху тази цена - е довело като краен резултат до порок в
проведената публична продан, доколкото
площта на изнесения на публична продан имот е различен по квадратура с този по
нотариален акт. На второ място се твърди, че е опорочена процедурата по
обявяване на купувач, доколкото в
протокола не е отразено
обстоятелството, че след първото устно наддавателно предложение е направено второ запитване дали има и други наддавателни предложения. Предвид на това, че протоколът представлява доказателство за извършени
от ЧСИ действия, липсата на отразяване на питане,
според жалбоподателя
означава, че липсва такова питане, от което обстоятелство се прави извод, че ЧСИ не е изпълнил задълженията си вменени по ГПК,
което е доказателство относно ограничаване възможността на всички наддавачи при
устното наддаване т.е. респективно за
действия от страна на съдебния изпълнител, препятстващи възможността за
продажба на имота на по-висока цена. С оглед изложените пороци, се иска
отмяна на Постановление за възлагане от 04.09.2014г.
като незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата – взискател
в изпълнителното производство „Първа
инвестиционна банка” АД, представлявана от Д.К. и В.Х. оспорва жалбата като недопустима, а по
същество неоснователна по съображения подробно изложени в отговора.Претендират
се разноски, представляващи юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 2000лв.
По
реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Стефан Горчев, в които е изразено становище относно недопустимостта на
жалбата в частта, с която се оспорва
законосъобразността на Постановлението
за възлагане от 04.09.2014г. на
основание порок в проведената публична
продан за процесните
недвижими имоти, изразяващ се в
неправилна оценка на процесния
имот и последваща неправилна начална
цена за публичната продан, доколкото
аргумент за това е чл.435 ал.3 ГПК, където законодателят лимитивно е изброил лицата имащи, процесуална легитимация да обжалват
постановлението за възлагане и основанията , въз основа на които това може да
стане. По същество, в частта с която са изложени аргументи, че наддаването при публичната
продан не е извършено надлежно и е възпрепятствана възможността имотът да бъде възложен на най-високата цена, ЧСИ
излага становище относно неоснователността на жалбата, дотолкова доколкото в
конкретния случай е имало отправено само едно наддавателно
предложение за всеки един от имотите и реално
предложилият го наддавач е нямало с кого да наддава и съответно
да предлага по висока цена. С оглед на
фактите по делото ЧСИ сочи,
че твърденията че с действията си е
възпрепятствал възможността за продажба
на имота на по-висока цена, е изцяло неоснователно и не отговаря на
фактическата обстановка, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Съдът
е сезиран с жалба
от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител, обективирани в Постановление за възлагане от 04.09.2014г.
Относно
незаконосъобразността на
обжалваното постановление се сочат
следните два основни довода: ЧСИ е оценил имот с идентификатор №56784.508.141
и сграда с идентификатор №56784.508.141.1 по квадратури различни от действителните,
съгласно приложените документи за
собственост и скица, и по този начин
наддаването при публичната продан
не е извършено надлежно, което се явява порок в
проведената на 20.07.2014г. до 20.08.2014г. публична продан на процесния имот, водещ до незаконосъобразност
на Постановлението за възлагане от
04.09.2014г. и вторият, че ЧСИ не е спазил процедурата по обявяване на купувач по чл.492 ал.2 ГПК.
По
отношение на първия наведен довод: Действително
в разпоредбата на чл.435 ал.3 ГПК, законодателят лимитивно е изброил лицата
имащи, процесуална легитимация
да обжалват постановлението за възлагане и
основанията, въз основа на които това може да стане. Доколкото обаче, твърденията са, че
квадратурата на имота предмет на
публичната продан е различна от тази оценена
от вещото лице и тази по нотариален акт, което пък от своя страна е довело до неправилна оценка и последваща неправилна начална цена за публичната продан,
водещо по същество до порок в проведената публична продан, касаещо процесните
недвижими имоти и съответно незаконосъобразност на
Постановлението за възлагане от
04.09.2014г., то настоящият съдебен състав приема, че жалбата в тази част се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Спорът с оглед
наведените от жалбоподателя твърдения,
се свежда до това - допуснато ли е от ЧСИ
нарушение при определяне квадратурата на
имота предмет на публичната продан, предвид на това че е налице разминаване в
квадратурите на имот с идентификатор №56784.508.141, с адрес:
гр.Пловдив, ул.”**** и на сграда с идентификатор 56784.508.143.1, съгласно приложените документи на собственост и скица.
Настоящият съдебен състав намира,
че не
е налице сочения от жалбоподателя порок. Видно
от данните по изпълнителното дело, ЧСИ
налага възбрана, като описва имот с идентификатор №56784.508.141 и на сграда с идентификатор 56784.508.143.1 по кадастралните карти одобрени със Заповед
№РД 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, като съгласно
данните на картите квадратурата на
поземлен имот с идентификатор
№56784.508.141 е 2260кв.м./л.172 от изп.дело/ , а
сграда на сграда с
идентификатор 56784.508.143.1 /л.173 от изп.дело/
е с площ от 186кв.м. Съгласно разпоредбата на чл.2 ЗКИР – кадастърът е
съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите
имоти на територията на Република
България. Записванията в кадастралния регистър
се ползват с доказателствена сила за обстоятелствата, за които се
отнасят и имат доказателствено действие до установяване
на противното т.е. въведена е законова презумпция за вярност на данните,
отразени в кадастралния план, който е влязъл в сила. За прецизност
в тази връзка следва да бъде отбелязано, че несъответствията между действителното
правно положение и отразеното в картата, няма правопораждащо или правопрекратяващо
действие. Правото на собственост се
установява с доказване на правопораждащите
го факти. Неправилното отразяване в
кадастъра е основание за допълване
или поправянето му. В конкретният случай обаче, липсват каквито и да е
било твърдения от страна на заинтересованата
страна – длъжника или доказателства, че е допусната
грешка в кадастъра с оглед отразяване на квадратурите на процесния
имот, предвид на което настоящият съдебен състав приема,
че направеното записване в
кадастъра по отношение на квадратурата на процесния имот и
постройка в него се ползва с доказателствена сила относно отразеното обстоятелство.
Ето защо, вземайки предвид квадратурата на поземлен имот с идентификатор №56784.508.141
от 2260кв.м и на сграда с идентификатор 56784.508.143.1 с площ
от 186кв.м., съгласно отразените размери
в кадастралната карта, макар че тази квадратура
се явява различна от отразена в
документите са собственост, ЧСИ не е
допуснал нарушение, водещо до
порок в извършената публична продан и съответно до незаконосъобразност
на обжалваното Постановление за възлагане от 04.09.2014г. С
оглед изложеното, в тази част жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
По
отношение на вторият наведен довод: че ЧСИ не е спазил процедурата по обявяване
на купувач по чл.492 ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.492 ал.2 ГПК – ако
при обявяването на купувача, някой от
явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока
от размера на един задатък, съдебния –изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът
го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера
на още един задатък. Жалбоподателят
твърди, че именно тази процедура е
нарушена от ЧСИ, доколкото няма такива отразявания в протокола, като по този
начин с действията си ЧСИ е възпрепятствал възможността имотът да се продаде на по-висока цена. Действително както сочи жалбоподателят,
такова отразяване липсва в протокола, но то и не е било необходимо, доколкото
видно от данните по изпълнителното дело за
процесните имоти е имало само едно единствено наддавателно предложение,
и реално предложилият го наддавач, поради
липсата на друг участник в наддаването не е имало с кого да наддава и съответно да предлага по-висока цена за имота
предмет на публичната продан. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
приема, че не е нарушена процедурата по
обявяване на купувач по чл.492 ал.2 ГПК и съответно ЧСИ с действията си не е възпрепятствал възможността за продажба на имота на по-висока цена,
поради което жалбата и в тази част се явява неоснователна, и като такава следва
да се остави без уважение.
С
оглед изхода на спора на взискателя се
дължат направени в производството
разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде редуцирано от 2 000лв на 300лв,
имайки предвид както извършените
от юрисконсулта действия – единствено депозиране на отговор на жалба, така и фактическата
и правна сложност на делото.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№25483/15.09.2014г. от
„СИТЕКС КОМЕРС” ООД, представлявано от управителя С.Н., с адрес за
призоваване: гр.Пловдив, ул.”**** против действията на ЧСИ Ст. Горчев по изп.д.№20148250400310
за 2014г. обективирани в Постановление за възлагане
от 04.09.2014г.
ОСЪЖДА „СИТЕКС КОМЕРС” ООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя С.Н., със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.”****, с
адрес за призоваване: гр.Пловдив, ул.”**** да заплати на Първа инвестиционна
банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”****,
представлявано от изпълнителните директори Д.К. и В.Х. направени в производството разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв./триста лева/
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: