Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
Велико Търново, 28.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 741/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За
вида на производството и становищата на страните:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 405а, ал. 7, предл. второ от Кодекса на
труда /КТ/, вр. с ал.2 на с.р.
Образувано по жалба с
вх. № 4656/02.12.2020г. в АСВТ, подадена от името на търговско дружество с
фирма „ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД , с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.
Ресен, ул. „Добруджа” № 2, общ. Велико Търново, действащо чрез упълномощения
адвокат. С искане да бъде отменен оспорения административен акт/АА/.
Обжалва се Постановление, издадено на 11.11.2020г. от ст. юрисконсулт в
Дирекция „Инспекция по труда“ /Д „ИТ“/ - гр. Велико Търново, с което на
основание чл. 405а, ал. 2, вр. с ал.1 от Кодекса на труда, е обявено съществуването на трудово
правоотношение между лицето Н. Н.Кс ЕГН ********** и дружеството
„ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД, при настъпилата смърт на лицето.
Оспорващият счита,
че Постановлението на ДИТ е процесуално и материално незаконосъобразно. Твърди,
че в случая няма нито едно доказателство за това, че Ке предоставял работна
сила за дружеството по ТПО. Понеже
инцидента се е случил в кухнята АО предположил, че е работил като готвач. Няма
доказателства и за работно време и възнаграждение. Настоява на това, че Н. е
бил клиент. В Постановлението няма мотиви относно съществените елементи на ТПО.
Смята, че същото почива на неверни факти и е скалъпено. Липсват каквито и да
било данни, че Н. Ке работил в условията на трудов ред и дисциплина. По тези
съображения жалбоподателят моли съда да отмени оспореното Постановление.
В о.с.з. се явява
управителя на дружеството-жалбоподател. Същото се представлява от упълномощения
адвокат. Всеки от тях представя писмена защита, с които ПЗ по същество
поддържат жалбата и искат отмяна на оспорения ИАА. Управителят изтъква,
че починалото лице е било клиент, който просто влязъл да помогне на съпругата
му в кухнята, за да премести нещо тежко. Никога обаче, не бил наеман на работа
като готвач, защото заради локдауна поради кризата с КОВИД 19 търговецът не
можел да си позволи допълнителни разходи. Оплаква се, че заради този нещастен
инцидент той лично и бизнесът му са подложени на тормоз и постоянни проверки от
БАБХ, АЗ и НАП и полицията, заради неспирните жалби на майката на Н.. ПП на
дружеството акцентира върху това, че за да се установи предоставяне на работна сила в нарушение на
чл.1, ал.2 от КТ, следва да бъде установена същността на работата, за чието
извършване се предоставя работната сила, по аргумент от чл. 124 от КТ, оттам и
длъжността, на която се счита, че следва да бъде назначено лицето, работно
време, работно място и т.н. В случая липсват доказателства за установяване на
тези признаци на трудово правоотношение. Претендира възстановяване на сторените
за производството разноски.
Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико
Търново се представлява от упълномощения
юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на предявената жалба в
Писмен отговор, подкрепен от следните тези. Издаденото Постановление за
обявяване съществуването на ТПО е издадено от компетентен орган при спазване на
процесуалните правила за това. Същото е основано на достатъчно доказателства,
събрани по АП, вклч. тези от ДП №ЗМ-653/2020г., предоставени с разрешение на
наблюдаващия прокурор. Оспореният ИАА е издаден след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Установено е, че Н. Ке изпълнявал
трудови функции като „готвач“ в обекта на дружеството в с. Ресен, където е
претърпял трудова злополука с летален изход. Настоява, че събраните
доказателства по убедителен начин сочат, че е извършено административно
нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда по предоставяне на работната сила
и безопасните условия на труд.
В о.с.з. ответната страна се
представлява от упълномощения ПП, който излага подробни съображения по анализ
на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене в представен писмена
защита. В заключение пледира жалбата като недоказана да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Л.К., в качеството си на наследник
на починалия работник, се представлява
от упълномощените адвокати от ВТАК. Последните молят съда да отхвърли жалбата
като неоснователна. Изтъкват, че издаденото Постановление е подкрепено от събрания доказателствен
материал, законосъобразно и правилно постановено. В представената писмена
защита излагат доводи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Считат, че в
административното производство не са допуснати процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността на Постановлението. По същество преценката им е, че
писмените и гласни доказателства сочат, че Н. Ке престирал труд в полза на
дружеството, като готвач, без да е бил сключен трудов договор. Изпълнявал е
трудови функции под контрола и ръководството на този работодател. ПП на ЗС
изтъкват и това, че обясненията на К. в о.с.з. са уклончиви и противоречат на
показанията му, дадени в качеството на свидетел пред органите на досъдебното
производство. Претендират разноски за АВ за един адвокат.
След преценка на процесуалните
предпоставки съдът прие следното :
II. За допустимостта на производството:
Оспореното
Постановление на ДИТ е съобщено на дружеството „ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД на 11.11.2020г.
на упълномощения адвокат. Жалбата е депозирана на 25.11.2020г. пред ДИТ-В.
Търново, т.е. в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Постановлението
е ИАА, който е годен предмет на съдебен контрол. Последният е иницииран от
дружеството, адресат на Постановлението, чиито разпореждания засягат
неблагоприятна правната сфера на ТД, т.е. при наличие на право на жалба и
правен интерес от заявеното оспорване. Предвид това съдът прие жалбата за
допустима.
АСВТ е
родово и местно компетентния съд, който следва да се произнесе по този правен
спор.
Разгледана
по същество, след анализ на събраните доказателства, Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу съображения:
III. По доказателствата:
С Определение от 28.01.2021г.
съдът направи предварителен доклад по делото и указа разпределнието на
доказателствената тежест. На ответника указа, че следва да докаже наличието на
фактическите основания, посочени в издаденото Постановление и спазване на
законовите изисквания при издаването му. В това число, да ангажира доказателства
за компетентността на лицата, които са извършили проверката и това, че издалият
Постановлението орган е имал качеството на контролен орган и е изрично
упълномощен от ИД на ИА”ГИТ”.
Делото е
основано преимуществено на писмени доказателства, представени от ответника с
административната преписка/АП/. Същите не са оспорени от страните. Като част от
АП са представени, с разрешение на наблюдаващия прокурор, писмени доказателствени
материали по досъдебно производство ДП № ЗМ 653/2020г./вж. л.226 и сл. от
делото/. Водещият производството АО по своя инициатива, на основание чл.36, ал.6
от АПК ги е изискал и се е позовал изрично на тях в съобразителната част на
оспореното Постановление. Поради това, доколкото това са доказателства, събрани
редовно в производството пред адм. орган, същите на основание чл.171, ал.1 от АПК имат сила и пред съда. Съдът ги кредитира с доверие, т.к. са събрани по
предвидения процесуален ред, както на НПК, така и на АПК. Относно
доказателствената им стойност ще бъде коментирано по-долу.
В хода на
съдебното дирене представляващият дружеството жалбоподател пожела да даде
обяснения по реда на чл.176 от ГПК, относно обстоятелствата, свързани със
злополуката и административното разследване. Същото стори с помощта на преводач
от АЕ, във вр. с изричното изявление на неговия
ПП, че Т.К.не владее добре български език. Поради това, на основание чл.4, ал.2
от ГПК съдът назначи преводач. И като се убеди, че К. разбира процесуалното си
положение и последиците по чл.176, ал.3 от ГПК, съдът изслуша обясненията му/вж.
л.302 и сл. от делото./.
Настоящият
съдебен състав обсъди събраните доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, съобразно правилата на логиката и процесуалния закон. При това, съдът прие за установени следните факти:
IV. По фактите:
1. Пред административния орган/АО/,
водещ производството Т.К./гражданин на Великобритания/, чрез превода на упълномощения
от самия него адвокат, дава обяснения/л.14/, от които е видно, че от 2017г.
развива търговска дейност на територията на България. Осъществява хотелиерска и
ресторантьорска дейност в обект – Къща за гости, находящ се в с. Ресен, ул.
„Добруджа”№2, общ. В. Търново. Легловата база на хотелската част включва 12
места, а капацитетът на ресторанта е 50 места.
1.1.
Последният назначен на длъжността
„готвач” по трудов договор - Анн Смит, е
освободена със Заповед № 3/ 28.02.2020г., считано от 01.03.2020г. Според
данните от ведомостите за заплати и
присъствените форми има прекъсване от м. март до септември 2020г., което е
обяснимо с оглед кризата свързана с КОВИД 19. След проверката от ДИТ-В. Търново с Л.Л.У.е сключен ТД за длъжността
„сервитьор”, считано от 28.08.2020г.
2.
Според данните в материалите по ДП:
2.1. На 20.08.2020г. от 16:05ч да 18:15 ч. е извършен оглед на
местопроизшествие, като в кухненското помещение на посочената горе къща за
гости в с. Ресен е открит труп на мъж, около 40г., който е изпратен в МОБАЛ В.
Търново за аутопсия. Разпознат е като Н. Н.К. Установен е и двоен фритюрник, свързан към електрическата
мрежа като трифазният щепсел е завъртян на 180 градуса, т.е. включен е
неправилно. След изключването му металната конструкция и плотовете в кухнята
вече не са били под напрежение и по тях не е протичал електрически ток.
2.2. Разпитана
като свидетел Л. Н. К./майка на починалото лице/ разказва, че от първия вторник на м. август 2020г.
синът й започнал работа като готвач в къщата за гости в с. Ресен, с работно
време от 09:30 до 19:00 часа. Похвалил се на чичо си, който посетил заведението
като клиент. Радвал се, че има възможност да остане в Ресен, т.к. си намерил
работа, а англичаните били мн. доволни от приготвяните от него ястия.
2.3. В
показанията си л.Уол/жената, с която М. Кинли е във фактическо съжителство и е
присъствала в заведението при злополуката/ казва, че М. се бил съгласил Н. да
мине някакъв пробен период като готвач, а през това време да се запознае с
кухнята и с менюто в ресторанта. На 20.08.2020г. тя започнала да почиства
кухнята, а Н. изявил желание да й помогне. Почистил големия фритюрник и когато
го включил получил токов удар. л., която имала медицинско образование и др.
нейни познати, присъствали там, провели реанимационни мероприятия до пристигане
на лекар, който констатирал смъртта.
2.4. В
показанията си пред разследващите органи
Т.К. свидетелства, че Н. го е посетил, за да си търси работа като
готвач, за което е изпратен от друг собственик на кръчма в селото. К.твърди, че
не е търсил готвач, защото и сам се справял
тази работа, но признава, че с Н. се разбрали да започне да идва и да му
помага. Да го гледа какво прави и ако му харесва и М. К.е доволен от него, от
01.09.2020г. да сключат трудов договор.
2.5.Свидетелят
Радостин Тодоров, разпитан по ДП заявява, че в края на м. август М. К.го
посетил и помолили да готви на двете предстоящи партита в заведението му.
Когато отишъл, в кухнята на къщата за гости нямало друг готвач, но на др. ден
заварил да работи като готвач Н.. М. му обяснил, че същият е мн. добър готвач,
който се завърнал от чужбина. Бил го наел пробно за 2-3 дни и ако му харесал,
щял да го остави за постоянно. В следващите 3-4 дни през които Тодоров бил в
кухнята, там бил и Н., който работел
само в кухнята като готвач.
2.6.
Свидетелски показания са събрани и от к.Илиева, работила като сервитьор и
барман в къщата за гости на М. К.в с. Ресен, по същото време. Същата започнала
работа около средата на юли 2020г. Имало готвач, който напуснал след конфликт с
К.. След 3-4 дни дошъл Н. и следващите две седмици работил като готвач. През
това време К.не е ходил в кухнята да работи. Междувременно к.напуснала, защото К.не
спазил уговорката им и така и не сключил ТД с нея, въпреки декларираното
съгласие от майка й за това.
2.7. Иван Попов
свидетелства, че е съдействал за срещата между Н. и М. с цел наемане на работа,
а по-късно самият Н. му споделил, че е много доволен, че си е намерил работа в
Ресен и е доволен от работата и работодателя.
3. Относно дадените обяснения от Т.К. пред съда/вж. л.302 и сл. от делото/. Следва да припомним, че същите нямат правната природа на свидетелски показания. Такова доказателствено искане/за разпита на л.Уол/ съдът отхвърли, т.к. е недопустимо, съгласно чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, съдържанието на официални удостоверителни документи, каквито са протоколите за разпит, да бъде опровергавано със свидетелски показания.
3.1. Според чл.131 от НПК, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в
този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия,
за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Никой не оспори
протоколите, а същите притежават необходимите реквизити от формална
страна/вклч. подписи/, които ги свързват с конкретното разследване, което е във
фактическа и правна връзка с настоящото дело. Доколкото тези доказателства са приобщени към АП, то същите
имат сила и пред съда. И доказателствената им стойност в административния
процес е същата. Притежават материалната доказателствена сила за отразените в
тях обстоятелства, т.к. се квалифицират
като официални свидетелстващи документи, защото са съставени според
изискванията на чл.179, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. От длъжностно лице, в
кръга на службата му. Тяхната доказателствена стойност не бе разколебана от
обясненията на управителя на дружеството, поради следните аргументи:
3.2. Господин
К.пожела да даде обяснения, след като му бе разяснено на достъпен за него език,
че казаното от него в о.с.з. може да бъде използвано срещу него. Включително
отказът му да отговаря, без основателна причина или когато дава уклончиви, или
неясни отговори, според правилото на чл.176, ал.3 от ГПК. Съдът не намира, че
чуждият език е бил повод защитата на К. да пострада. Както в ДП, така и пред
съда същият ползва преводач и адвокат, а освен това представи преведена от АЕ
писмена защита.
3.3. Съдът
обаче, не се довери на обясненията му, защото същите са една еволюирала във
времето, но все пак просто защитна теза, която не кореспондира с другите
доказателствени средства, правилата на логиката и опитните правила. Най-силният
аргумент за съда, за да отхвърли тази теза е това, че същата противоречи на
показанията, дадени на досъдебното производство, включително неговите собствени. Поради това, че обясненията на К.са
изолирани от съдържанието и информацията в другите доказателствени източници,
дори им противоречат, съдът не намира същите да са отражение на истината за
фактите.
Напротив,
съдът смята за доказано, че Н. е млад мъж, владеещ добре английски и близо 7
години е работил като готвач в Ирландия, т.е. познава не само българската
кухня. Търси активно работа. От друга страна доказателствата сочат, а е и
ноторен факт, че през лятото на 2020г. след първата вълна на КОВИД 19, при
отпадане на извънредното положение, противоепидемичните мерки бяха разхлабени и
хората можеха да пътуват, да се срещат и забавляват. Така че показанията на
другия готвач/Радостин Тодоров/, помагал за двете партита през август са в
подкрепа на засилване на интереса към заведението и увеличаване на работата. При
това заведението разполага с места на открито. Тоест обясненията на К. са неистинни.
Фактът на увеличаване на работата, тълкуван съвкупно с обстоятелството, че друг
готвач към този момент не е нает, сочи, че бизнесът на М. К.се е нуждаел спешно
от готвач именно в този момент. Уклончиви и неясни съдът намира отговорите на К., че само лично той приготвял храната, която
била само за приятели и затова тръгнал да пазарува толкова късно към В.
Търново. Това, че заведението се
посещава от англичани не означава, че всички са приятели на К.. Как би
просъществувал бизнес повече от 3 години, ако готвиш и посрещаш само приятели.
Несериозно е да се предполага, че съдът ще приеме, че един англичанин не може
да отдели личните от бизнес отношенията. Каквито и да са традициите и
хранителните навици на англичаните, то към обяд в заведението е имало хора,
които са поръчвали напитки и храна, в т.ч. пържени картофи, които Н. е опитал
да приготви, включвайки фритюрника. Обстоятелство, което за него се оказало
фатално, защото същият не е бил инструктиран за безопасна работа с този
фритюрник/и изобщо/. Самият факт, че е посегнал към двойния фритюрник, който
работи на трифазен ток и е почистен и зареден, сочи, че поръчките са били
повече и е искал да ги приготви по-бързо. В тази връзка неуместно е да се
спекулира, че Н. като джентълмен помагал на л., а тя не го възпряла. Самата л.към
този момент също престира труд в заведението без трудов договор! В този момент Н.
е в кухнята със знанието и без противопоставянето на законния представител на
работодателя - М. К., който е бил в
кухнята, оставил е продуктите и е излязъл/вж. л.241-гръб долу – показ на л./.
Така и л.244, абз.2-ри – показанията на самия К., който вижда, че Н. работи в
кухнята и не се противопоставя.
Поради
това, съдът на основание чл.176, ал.3 от ГПК приема за доказан факта, че на
дата 20.08.2020г. Н. Ке бил в кухнята, за да приготви храна за клиенти на
заведението. Не да помага на л.или да се забавлява в къщата за гости като
клиент. Недопустимо е последните да ползват кухненските уреди и да си приготвят
храна, т.к. заведението не е от такъв вид
и е организирано по друг начин, според обясненията на К.и представените
писмени документи пред ДИТ за безопасни условия
на труд и инструктажа за работа с ел. уреди в кухнята. Освен това, работа от около две седмици и то
в натоварен сезон не може да се осъществи без яснота относно трудовото
възнаграждение, за което Н. споделил, че е доволен.
В резултат на анализа на
доказателствената съвкупност, съдът достигна до категоричния извод, че на дата
20.08.2020г. пострадалият Н. Н.Ке изпълнявал функциите на готвач в кухнята
на процесното заведение – „Ресен лодж“. Поради
това, е включил фритюрника, за да
приготви храна по заявка, дадена от клиенти в този момент. Този извод се
подкрепя от множеството непротиворечиви доказателствени източници/свидетелски
показания коментирани по-горе и особено на сервитьорката и другия готвач, който
е помагал за двете партита през м. август/. Дори Л. У.и М. К.признават, че Н. е
в кухнята, за да пробват качествата му
на готвач и да го наемат от началото на септември по трудов договор. Н. е
престирал работна сила – своите физически и умствени усилия, знания и опит при
приготвянето на храна в заведението, като е бил обвързан с работно време и
трудова дисциплина. Но полаганият от него труд не е бил
защитен според трудовото право на Република България, чрез сключване на писмен
трудов договор преди постъпването на работа.
При така приетите за осъществили се
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
V. По правото:
На
разглеждане е поставен административноправен спор, без преки фактически привръзки към Правото на ЕС. Приложим
материален закон при издаване на оспореното Постановление е Кодексът на
труда/обн. ДВ бр.26 и 27 от 1986г./. Приложим процесуален закон при издаване и
оспорване на ИАА е АПК. Приложимото
право е съобразено в относимата по време редакция на нормативните актове.
Настоящият
състав на АСВТ взе предвид оплакванията в жалбата и съобрази доводите на
страните. Служебно провери законосъобразността на оспорвания административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В
резултат на тази аналитична дейност, установи следното:
Оспореното Постановление е издадено от старши юрисконсулт М.К.на
дата 11.11.2020г./вж. л.215/. Същата е
служител на ДИТ-В. Търново, както и тези, извършили проверката. Село Ресен,
където е проверения обект, се намира в рамките на общ. Велико Търново, която е
в териториалния обхват на ДИТ-В.Търново, съгласно Заповед № З-0035/29.01.2014г.
на ИД на ИА“Главна инспекция по труда“. Съобразно указанията, ответникът
попълни административната преписка с доказателства за компетентност на издалия
постановлението контролен орган, съобразно предвиденото в чл.21, ал.2 от
Устройствения правилник на ИА”Главна инспекция по труда”/вж. л.211 и сл. и
л.264 и сл./. Последната гласи, че при и по повод изпълнение на служебните си
задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса
на труда и др. НА. А правомощия на инспектор имат ръководителите на
административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени
на длъжност инспектор, юрисконсултите,
както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които
са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Видно е, че юрисконсулта по
силата на закона е придобил материална компетентност, а със Заповедта е определен
териториалния й обхват. Това кореспондира с нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, която възлага
правомощието да обяви съществуването на трудово правоотношение, когато труд се
престира в нарушение на КТ върху контролните органи на ДИТ, каквато безспорно е
***.К.. Това обстоятелство не е било спорно между страните. Предвид тези
съображения съдът прие, че оспореното Постановление е валиден ИАА, издаден от
компетентен по време, място и степен АО.
Оспореното постановление е издадено в писмена форма и
съдържа приложимите съобразно спецификата на административния акт реквизити по
чл. 59, ал. 2 от АПК. Има ясна разпоредителна част и подпис на издателя му. Същото съдържа
посочване на правното основание за издаването му и на фактическите такива, чрез
описване на обстоятелствата, обосновали изводите на за наличието на трудово
правоотношение. Дали сочените основания са се осъществили в действителност е
въпрос на преценка за материална законосъобразност на акта.
ДИТ
е била сезирана след подаден сигнал от майката на покойния Н. на 24.08.2020г.
Извършена е проверка и са събрани писмени доказателства и обяснения от М.. Т. К.–
лично и в качеството на представляващ дружеството „ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД. За началото
на производството на лицето е връчена призовка, чрез упълномощения адвокат,
който освен това е превеждал на К.. Тази призовка е имала ролята и на уведомление по чл.26 от АПК
за началото на производството. В рамките на същото лицето е имало възможност да прави искания и
възражения, както и да представя
доказателства. Правото му на защита е реализирано в пълен обем. В рамките на
производството с процесуалните средства, предвидени в АПК са събрани достатъчно
допустими и относими доказателства, с които са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл.35 от АПК. Става въпрос за
това полагал ли е труд Н. Кв „Ресен Лодж“ на 20.08.2020г. и на каква позиция?
За престиране на работна сила ли става въпрос или за завършване на опредб.работа?
Поради това прикрито ли е ТПО с гражданско съглашение? Действително в
Постановлението не са обсъдени обясненията на М.Т.К.и възраженията му, но това
процесуално нарушение не е съществено. Защото в конкретния случай не е довело
до погрешни изводи относно правнозначимите факти. Предвид тези съображения
съдът заключи, че не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.3
от АПК.
Относно
материалната законосъобразност на оспореното Постановление съдът прие следното:
Нормата
на чл. 1, ал. 2 от КТ, определя отношенията при предоставянето на работна сила
да се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 405а, ал. 1 и ал.
2 от КТ, контролните органи на Инспекцията по труда имат право да обявяват с
постановление съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1 и чл. 2 от същия кодекс.
Такова постановление се издава и при смърт на работника или служителя,
настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 от КТ, като съгласно
чл. 405а, ал. 5 от КТ, в такива случаи на работодателя не се дава предписание
да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Безспорно
е, че вследствие на злополуката настъпила на 20.08.2020г. Н. Ке починал, поради
което е налице посоченото в цитираните по-горе норми условие за установяване и
евентуално обявяване наличието на трудово правоотношение, без даване на
задължителни предписания към работодателя.
Страните
спорят по въпроса дали починалият на 20.08.2020г. в кухнята на заведението,
стопанисвано от дружеството жалбоподател Н. Ке
бил клиент на къщата за гости, който е влязъл сам, за да си приготви
пържени картофки или е изпълнявал поръчка на клиенти на заведението в
качеството си на готвач в същото.
По съображенията,
изложени в раздел IV на
настоящото, в т.ч. т.т. 2.3, 2.5, 2.6 и цялата точка 3-та, съдът приема, че на дата 20.08.2020г.
пострадалият Н. Н.Ке изпълнявал функциите на готвач в кухнята на процесното заведение – „Ресен лодж“. Поради
това, е включил фритюрника, за да
приготви храна по заявка, дадена от клиенти в този момент. Този извод се
подкрепя от множеството непротиворечиви доказателствени източници/свидетелски
показания коментирани по-горе и особено на сервитьорката и другия готвач, който
е помагал за двете партита през м. август/. Дори Л. У.и М. К.признават, че Н. е
в кухнята, за да пробват качествата му на готвач и да го наемат от началото на
септември по трудов договор. Н. е престирал работна сила – своите физически и
умствени усилия, знания и опит при приготвянето на храна в заведението, като е
бил обвързан с работно време и трудова дисциплина. Но полаганият от него труд
не е бил защитен според трудовото право на Република България, чрез сключване
на писмен трудов договор преди постъпването на работа. Неофициализираната уговорка с работодателя да
го изпита и обучава не е скрепена с писмен
трудов договор, съгласно чл.62, ал.1 от КТ. Налице е съглашение, което
прикрива ТД, без да е сключен такъв, т.е. престиране на работна сила в
нарушение на трудовото законодателство на Република България. При това е
настъпила и смъртта на работника. Такава хипотеза е уредена с нормата на
чл.405а, ал.2, вр. ал.1 от КТ, цитирана по-горе.
Анализът на
доказателствената съвкупност сочи, че с всички допустими доказателствени
средства, както предписва чл.405а, ал.1, изречение 2-ро от КТ, административният орган е доказал предпоставките за издаване на
Постановление за обявяване съществуването на трудовото правоотношение между
„ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД и Н. Н.Кпри настъпилата
смърт на работника. Изяснени са основните елементи на ТД по смисъла на чл.66 от КТ, в т.ч. място на работа, заемана
длъжност и нейната длъжностна характеристика, работно време и др. Българското законодателство не позволява изпробване на работника
без с него да е сключен трудов договор, за което г-н М. К.е следвало да бъде
информиран от своя адвокат. Независимо
на какво се дължи в настоящия случай липсата на сключен трудов договор от
страна на работодателя - незнание на
правната уредба или нежелание да я спазва, настоящият случай е ярък пример за
необходимостта от защита на работника и неговите близки, която е предизвикала
на живот нормата на чл.405а, ал.2 от КТ през 2008г., близо 20 години след
приемането на КТ през 1986г. В този ред на мисли съдът приема при безспорно
установените факти, че Н. Ке предоставял своята работна сила като готвач в
кухнята на заведението на дружеството жалбоподател в с. Ресен, че разпоредените
с обжалваното Постановление на ДИТ правни последици са съответни на законовата
цел, закрепена в чл.1, ал.2 от КТ. Императивно правило, което забранява работна сила да се предоставя в нарушение на чл.
1, ал. 2 от КТ. По тази съображения съдът прие, че обжалваното Постановление е
издадено при правилно приложение на материалния закон и съответства на неговата цел.
VI. Решаващ
правен извод:
По изложените в
настоящото мотиви, решаващият правен извод на съда е, че издаденото
Постановление за обявяване на съществуването на
трудово правоотношение между дружеството „ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД КАТО
РАБОТОДАТЕЛ И Н. Н.Ккато работник, на длъжността „готвач“, считано от
20.08.2020г. е валиден и материално
законосъобразен ИАА. Същият следва да бъде потвърден, т.к. разпоредените правни
последици кореспондират в съдържателно отношение с приложимия по време
материален закон. Съответстват и на целта на същия, закрепена в чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, която норма
гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. За да си постигне защита на работника и закрила на
труда чрез този императив. Поради това, Жалбата се явява недоказана и като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
VII.За
разноските:
При този изход на спора
разноски се дължат на ответника и на ЗС.
На ответника на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП се следват 100,00лв. На
заинтересованата страна, на основание чл.143, ал.4 от АПК, се присъжда
възнаграждението за един адвокат, съобразно отразеното в ДПЗС – 500,00лв.,
платени в брой/вж. л.282 и 283/.
Воден от горните мотиви,
на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като недоказано, оспорването,
заявено по жалба на дружеството „ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Ресен, ул. „Добруджа” № 2,
общ. Велико Търново, представлявано от М.Т.К.срещу Постановление, издадено
на 11.11.2020г. от името на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново, с което
е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Н. Н.Кс ЕГН **********
и дружеството „ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД, при настъпилата смърт на лицето.
ОСЪЖДА дружеството „ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Ресен, ул. „Добруджа” № 2,
общ. Велико Търново, представлявано от М. Т.К., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – В. Търново разноски за производството в размер на 100,00лв./сто лева/.
ОСЪЖДА дружеството „ХАЙЛЕНДЪР“ЕООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Ресен, ул. „Добруджа” № 2,
общ. Велико Търново, представлявано от М. Т.К., да заплати на Л.Н.К. с ЕГН **********
разноски за производството в размер на 500,00лв./петстотин
лева/.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС на Републиката. Касационната жалба се подава чрез АСВТ, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за постановения съдебен акт.
Препис от Решението да се изпрати на страните
по делото, чрез упълномощените ПП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: