ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 27.09.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-и въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и седми септември 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Колева
ЧЛЕНОВЕ:Петър
Сантиров Виктория
Станиславова
постави за
разглеждане ВНЧД № 1054/21г., докладвано
от съдия Колева, при което намери:
Производството е образувано
по реда на чл. 243, ал.7 от НПК въз основа на
частен протест от Софийска районна прокуратура срещу
определение от 09.02.2021г. по ч.н.д. № 772 от
2021г. на СРС , 22 състав , н.о., с което е отменено
постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.12.2020г. по Д.П. № 15374/2016г. по описа на 01. РУ на СДВР , пр.пр. 23122/2016г. по описа на СРП и делото е върнато на прокурора. Поддържа се
неправилност на определението на СРС и
се предлага отмяната му и потвърждаване
на постановлението на прокурора .
Срещу частния протест възражения не са постъпили.
Софийски
Градски съд, като прецени данните по делото, намира че частния протест е неоснователен, предвид
следното:
Въз
основа на приложеното досъдебно производство се прави извод, че то е образувано
срещу неизвестен извършител за това, че
на неустановена дата в периода
17.05.2013г. до 27.04.2016г. в гр. София
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - един брой лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“ с ДК № ******СР,
собственост на „С.А.П.“ ЕООД с управител
Е.Б.С.– престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
Въз основа на
събраните, след разследване, доказателства, в постановлението от 18.12.2020г. прокурорът от СРП е направил фактически констатации, че лекият
автомобил е бил предоставен на св. М.М.
въз основа на пълномощно от 17.05.2013г. от името на управителя на дружеството Е.
С. и до 2015г.вкл. е бил във владението на М.; че с този
автомобил били извършени множество нарушения на правилата за движение по пътищата в Р Италия, като известията за
наложените глоби били изпратени на адреса на
дружеството „ С.А.П.“ ЕООД. Прието е, че на 09.11.2015г. в Република Италия е сключен договор за
покупко – продажба с вписан продавач М.М.
и купувач Р.А.; че на 20.04.2016г. дружеството – собственик чрез управителя си
св. Ем. С. отправил нотариална покана за връщане на автомобила до св. М., като
поканата била връчена на св. М./съпруга на
лицето/; връщане на автомобила не е било осъществено; че автомобилът е бил обявен за издирване и на
16.03.2017г. е установен и иззет от служители на полицията в гр. Кастелмаре дел Голфо
/Трапани/, Р Италия и през месец май
2017г. е върнат на собственика; че в
Република Италия, Съд гр. Трапани е водено наказателно производство №
133/2019г. срещу М.М. за това, че за да
се облагодетелства с незаконна печалба
си присвоява л.а. „БМВ 535“ с
рег.номер ******, собственост на „С.А.П.“
ЕООД – престъпление по чл. 646 от НК на Р Италия, като с решение на съда
производството е било прекратено поради липса на условие за допускане – жалба
на страната. При тези факти, прокурорът е направил извод за идентичност на субекта на
разследваните престъпления / М.М./ и идентичност на водените наказателни
производства за обсебване на същия лек автомобил и е приел, че воденото и приключило
производство в Р Италия е пречка за продължаване на наказателното
производство в Р Българи и поради това
последното е прекратено на основание чл. 24, ал.1 т.6 НПК.
Първоинстанционният съд, в протестираното
определение, е приел че разследването не е всестранно и обективно, освен това и не е
мотивирано, поради което е отменил постановлението за прекратяване и върнал
делото на прокурора за разследване, като е дал указания.
Настоящият съдебен
състав, намира че подаденият частен протест е неоснователен и като такъв следва
да бъде оставен без уважение, а определението на СРС – следва да се потвърди,
като се направят допълнения и уточнения във връзка с дадените указания.
При установените в
хода на разследването факти, изложени по – горе, прекратяването на наказателно производство е неправилно,
поради следното :
По отношение на
изводите на прокурора за наличие влязъл
в сила съдебен
в Р Италия, който препятства
образуваното в Р България производство.
Видно е от доказателствата,
че в Съд
гр. Трапани е водено наказателно
производство № 133/2019г. срещу М.М. за
това, че за да се облагодетелства с незаконна печалба си присвоява л.а.
„БМВ 535“ с рег.номер ******, собственост на „С.А.П.“ ЕООД – престъпление по чл. 646 от НК на Р
Италия. От мотивите на това решение се констатира, че на вниманието на този
състав са били данни, че процесният
автомобил е собственост на посоченото дружество и представени документи за
регистрация от 2006 ; че е получен сигнал за издирване на това МПС от
управителя на дружеството; че на 09.11.2015г. М. е продал автомобила на Р.А.; че този
автомобил е намерен в автосервиз, оставен от А., както и че автомобила е конфискуван. Анализа на тези
обстоятелства води до извод, че в част
от тях са идентични на разследваните в
РБ.
Независимо
от това, до извод за наличие на дублиращи се наказателни производства, при
което първото в Р Италия е приключило с окончателен съдебен акт, не
може да се направи, т.к. не е изяснено
дали с постановения съдебен акт от монократичен
състав на Съда при Трапани окончателно се преустановява възможността да се поднови
разследването там срещу М.М..
Т.е., СРП
следва да изясни правните последици на постановеното
съдебно решение в Италия
спрямо М.М. - дали решението е окончателно,
дали с него е преклудирана възможността да се поднови същото разследване срещу него в Република Италия и да се постанови акт по същество на предявеното
срещу него обвинение там; както
и възможно ли е образуването на ново разследване за същите обстоятелства. Или,
иначе казано - изчерпани ли са възможностите за наказателно преследване в
Република Италия за същите факти.
Изследването за влизането в сила и последиците на чуждестранния акт е необходимо
да се извърши с оглед националното право
на Република Италия, за което следва да
се събере надлежна информация от съдебните власти в Република Италия посредством ЕЗР.
Макар на този етап
да не може да се прецени въпроса, свързан
дали е налице окончателен съдебен
акт в държава – член на ЕС, то при
произнасяне занапред следва да се обърне внимание на две обстоятелства: че паралелното
провеждане на наказателни производства в държави – членки не е забранено / СЕС, решение Turansky, т.36 , т. 66 решение Spasic и цитираните актове / и второ
, в случай че акта в Р Италия е влязъл в сила
и е стабилен, следва
да се направи анализ дали това се
явява „окончателен съдебен акт“, основан
на преценка на същество на делото – т.28, решение C-398/12 , СЕС ; т.52, решение C-486/14 /P. K./, а и диспозитива му, както и в цитираното в постановлението ТР ВКС № 3/2015г. , което сочи „… първото
производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт,
окончателен по смисъла на Конвенцията, е
разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение
или престъпление).“
Видимо е , че Съдът
в Република Италия, не се е произнесъл по съществото на обвинението, за което М.М.
е бил предаден на съд с Постановление от прокуратурата на Р Италия :
“престъпление, наказуемо според чл. 646 НК, с цел нелегална облага, сдобивайки се с автомобил БМВ 535 с рег. ******СР, собственост на фирма
„С.А.П.“ ЕООД на С. Е.Б., със седалище в България и
който е собственик на същия.“ А видно от
изложените мотиви, причина за това е
било, че не е била осъществена връзка с ощетената страна в производството - „С.А.П.“ ЕООД гр. София, поради което е направен
извод, че не е налице и „хипотетичната подадена жалба“, нейното съдържание и истинност.
При решаването на
горните въпроси, СРП следва да обърне внимание на акцентираното от първия съд,
по делото да се изясни несъмнено
дали фактическите обстоятелства, които са били предмет на обвинението в Р Италия и да се съпоставят с
тези, предмет на разследване в Р България.
При тези данни,
доводите в протеста, че са налице всички предпоставки за прекратяване на
наказателното производство на осн. чл.
24, ал.1 т. 6 от НПК са неоснователни .
Настоящият състав
намира, че за изясняване на делото от фактическа страна с основание СРС е констатирал необходимост от допълнителни
действия по разследване.
Това касае както
основанието и договорките, при които е
предоставен л.а. на М.М., като в тази
насока следва да се проверят данните за задължения на Е. С. и фирмата му към М., за начина на уреждане на
бизнес отношенията им – доколкото първия
оспорва дължимостта на суми и твърди, че
на М. е заплащан комисион от около 100 евро за автомобил; за произхода на твърдените от М. за задължение на св. Е. С. и момента на възникването им ; за причините
собствеността на автомобила да не е прехвърлена; за евентуалните срещи на
двамата в РБ и Р Италия на двамата и
имало ли е други разговори и промени в уговореното между тях и евентуални
свидетели на такива.
В изпълнената ЕЗР е посочено, че за л.а. БМВ, полицията в Р
Италия не е установила да са наложени глоби за нарушения / л.115, т.2/, което не
кореспондира с предоставените в тази
насока данни за „глоби“ на „С.А.П.“
ЕООД. В тази следва да се съберат
доказателства от издаващата ги държава, както и относно молба за
разсрочено плащане от М. / т.1, л. 276 –
280/ .
Изтъкнатото сочи,
че разследването не е пълно и цялостно, постановлението за прекратяване се
явява необосновано и правилно е отменено от първия съд, чийто акт следва да
бъде потвърден.
Предвид
изложеното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.02.2021г. по ч.н.д. № 772 от 2021г. на СРС, 22 състав , н.о.
Определението не
подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: