ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 994
гр.Плевен, 17.05.2023 год.
Административен съд-гр.Плевен, V
–ти състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело №428 по описа на Административен
съд-Плевен за 2023 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е жалба от „Тониджи Груп“ ЕООД със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.Т., чрез адв.Ю.С. ***,
със съдебен адрес ***, оф.19, против Заповед №РД 10-616/11.05.2023 год. на
Кмета на община Плевен, издадена на основание чл. 65, ал.1 от ЗОС. С оспорената заповед е разпоредено доброволното освобождаване, до 19.05.2023
год., на павилион №2 и павилион №3,
частна общинска собственост, разположени върху терен-общинска собственост,
находящи се в *** до Дом на книгата, УПИ IX, кв.346 по плана на гр.Плевен,
индивидуализирани по схема за разполагане, одобрена от Главния архитект на
община Плевен, представляваща неразделна част от заповедта. Разпоредено е още,
при липса на доброволно освобождаване и предаване на обектите-общинска
собственост в указания срок, да се извърши изземването му по административен
ред в 10,00 часа на 22.05.2023 год. от поименно определена в заповедта Комисия.
С жалбата е направено особено искане за спиране
изпълнението на обжалваната заповед до приключване на делото с влязъл в сила
съдебен акт, на основание чл.166, ал.2 от ЗОС. Изложени са подробни съображения
във връзка с искането за спиране, приложени са писмени доказателства,
удостоверяващи обстоятелства във връзка
с твърдените от жалбоподателя вреди, които счита, че ще настъпят за него при
предварително изпълнение на заповедта. В жалбата се твърди, че от
предварителното изпълнение на заповедта за жалбоподателя ще настъпят значителни
и труднопоправими вреди, тъй като жалбоподателят е търговец и в процесиите
помещения извършва търговия с пакетирани и непакетирани хранителни продукти,
безалкохолни продукти и други. Същият не
разполага със складови помещения, където би могъл да ги съхрани. С оглед
спецификата на стоките, с които търгува, при неподходящи условия на съхранение,
те променят вида си и стават негодни за продажба. На голяма част от стоките
срокът на годност ще изтече и същият ще е в невъзможност да ги продаде, поради
което ще се наложи тяхното бракуване и респективно изхвърлянето им, а
средствата за тяхното закупуване са значителни, като това е видно от част от
приемо - предавателен протоколи от 13.03.2023 г., 03.03.2023 г., 20.02.2023 г.,
г., 29.02.23 г., които са приложени към жалбата и тези продукти са на обща
стойност 1011 лева, а вложенията са значително в по - големи размери. Твърди,
че от нереализиране на стоките същият ще търпи значителни вреди. Нереализарането
на стоките в срока на годност създава според жалбоподателя голяма вероятността
да се доведе и дружеството до фалит. Сочи още, че с оглед уведомлението за
срока на освобождаване до 22.05.2023 год., жалбоподателят е извършил
дългосрочно планиране на дейността си и е сключил договори за сътрудничество,
услуги и рекламна дейност, като при тяхното прекратяване същият ще дължи и
неустойки по тези договори. Допуснатото предварително изпълнение по силата на
закона според жалбоподателя ще доведе и до съкращението на работниците в
обекта, като същите ще останат без доходи, а при прекратяването на тези трудови
правоотношения дружеството ще дължи на всеки един от работниците си и
обезщетения, което сочи на извод, че ще настъпят значителни вреди от
предварителното изпълнение, които ще бъдат съществени и непоправими. Сочи още,
че от страна на ответника за процесиите
помещения е проведен конкурс, в който е участвал и „Тониджи Груп“ ЕООД с ЕИК ***.
Този конкурс за отдаване под наем на двете преместваеми съоръжения е приключил
със Заповед № РД-10-477 от 12.04.2023 г., същата е обжалвана по съдебен ред от
страна „Тониджи Груп“ ЕООД, по повод на което е образувано адм. дело № 323/2023
г. по описа на АС Плевен и не е приключило съдебно производство с влязъл в сила
съдебен акт.
Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт М. е
взел становище за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.
Съдът, като се запозна със
становищата и възраженията на страните и въз основа на приложените доказателства, намира за
установено следното:
С процесната заповед на Кмета на Община Плевен,
предмет на оспорване в настоящото производство, е разпоредено жалбоподателят да освободи доброволно
общинския имот и алтернативно – при неизпълнение – изземването да бъде сторено
принудително на 22.05.2023 год.
Заповедта е издадена на основание чл.65 ал.1 от Закона за общинска собственост,
съгласно който обжалването й не спира нейното изпълнение, освен ако съдът не
разпореди друго. С оглед на тази регламентация следва, че се касае за допуснато
по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение в конкретния случай означава, че
законът е предвидил наличието на една или повече от предпоставките на
разпоредбата на чл. 60 от АПК, а именно -когато
това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важни нейни
интереси.
Законът
за общинска собственост не е предвидил при наличието на какви условия може да
се спре изпълнението на оспорената заповед, поради което и по аналогия с чл.46,
ал.2 от Закона за нормативните актове се прилага общата норма на чл.166 ал.2 от АПК, в която са уредени общите основания за спиране на предварителното
изпълнение. Това, от своя страна означава,
че при произнасяне по молбата за спиране, жалбоподателят следва да
докаже, а съдът – да установи, че предварителното изпълнение на заповедта ще
причини значителна или трудно поправима вреда. В тежест на страната, която е
поискала спиране, е да обори презумпцията на чл.60 от АПК и да докаже наличието
на основанията по чл.166, ал.2 от АПК с всички допустими по процесуалния закон
и относими доказателствени средства.
Съдът намира, че изпълнението на
оспорената заповед не следва да бъде спряно, тъй като жалбоподателят не е
доказал, че от предварителното изпълнение за него ще настъпят значителни или
труднопоправими вреди, поради следните съображения:
Жалбоподателят не е доказал посредством
представените писмени доказателства, че ще се стигне до прекратяване дейността
на търговеца, като закономерна последица
от освобождаването на павилионите №2 и №3. Видно е от приложените трудови
договори, сключени между дружеството и негови работници е, че дружеството стопанисва няколко търговски
обекта-магазин Екс, който не е посочено къде е ситуиран като административен
адрес и няма доказателства, че е един и същ с процесните павилиони-ТД 392/7.04.2023
год, ТД 388/25.12.2022 год., ТД 335/2.07.2021 год., ТД 231/11.12.2017год.;
магазин Ех, който също не е ясно дали се ситуира в процесните павилиони-ТД
197/24.10.2016 год. Видно е от ТД №96/1.12.2014 год., че работното място на
работника по това ТПО е в гр.Плевен , в магазин на ***, което е различно като
административен адрес от този, на който се намират павилионите—***. Видно е от
представеното на л.40 от делото Приложение 1 към договор за сътрудничество от
1.04.2022 год. с „Карлсберг“ България, че дружеството разполага с търговски
обекти в гр.Плевен, освен двата павилиона на ***, още стопанисва търговски обекти
и на ***, в ***, на ***, на ***, в ***, в ***, на ***, на ***. Налични
търговски обекти, стопанисвани от дружеството, са описани и в Приложение №ЗА
към договор за сътрудничество на л.41 от делото. Т.е. налице са доказателства,
че търговецът разполага с други търговски обекти, което налага извод, че всички
намиращи се в двата процесни търговски обекта стоки-павилион №2 и №3 , могат да
бъдат преместени в другите търговски обекти, стопанисвани от дружеството и
реализирани/продадени в търговската мрежа по този начин. Наличието на множество
търговски обекти, дори и търговецът да не разполага със складова база, както
твърди, дава възможност на последния да реализира наличните стоки в търговската
мрежа.
От друга страна пет от общо седемте представени трудови договори с работници са сключени на
основание чл.70 от КТ-за срок за изпитване от шест месеца, и то в полза на
работодателя, като на два от договорите по чл.70 от КТ шестмесечният срок за
изпитване към датата на издаване на оспорената заповед не е изтекъл. По
–същественото е, че трудовите договори са частни диспозитивни документи и при
липса на приложени по делото уведомления до НАП
по чл.62, ал.5 от КТ за сключените трудови договори, съдът е възпрепятстван
да провери тяхната достоверна дата по
смисъла на чл.181 от ГПК. При
констатация на съда, че дружеството стопанисва поне още осем търговски обекта,
освен процесните павилиони, то не е доказало сключените трудови договори с
работниците, приложени по делото, за кои обекти са относими. Т.е. не може да се
направи еднозначен извод, че всички работници, за които са приложени ТД, работят въз основа на тези трудови договори в процесните два павилиона,
а не в някой от другите осем търговски обекта на дружеството. Нещо повече, в
качеството си на търговец жалбоподателят е следвало при сключване на трудовите
договори с работниците за търговските обекти-павилион №2 и №3 , да прецизира
продължителността на тези договори с оглед срока, за който е сключен договора
за тяхното ползване, за да не изпадне в ситуация, при сключен трудов договор за
по-дълъг срок от срока на наемния договор за тези павилиони, да прекратява
трудовите договори, да плаща обезщетения и т.н.
Срокът на наемния договор е изтекъл на 8.05.2023 год. и само един месец
преди изтичане на този договор , с който търговецът сам се е обвързал, е
сключил с работник ТД №392/7.04.2023 год.
От друга страна, от приемо-предавателните протоколи
за приети стоки не се установява да са приети стоки в павилионите, подлежащи на
бърза развала. Видно е, че са приети лукчета, бисквити, вафли, шоколади, нес
кафе, солети, напитки и др. Тези стоки, от друга страна, както беше посочено,
видно от някои от представените трудови договори и приложения към търговски
споразумения, биха могли да бъдат предложени за продажба в някой от другите
обекти на дружеството-например този на бул „Христо Ботев“. На последно място,
общата парична равностойност на тези стоки, описани в протоколите, според
посоченото от самия жалбоподател, е 1011 /хиляда и единадесет лева/, което по
никакъв начин не сочи, че вредите, които биха настъпили са търговеца от
развалата или нереализирането им, са
значителни като стойност, каквото е изискването на чл.166, ал.2 от АПК. Същите
не са и трудно поправими, тъй като имат паричен еквивалент, който е установим
посредством счетоводните документи за закупуването им и може да бъде овъзмезден
пре евентуална отмяна на заповедта и предявяване на иск в тази насока.
Не без знамение за производството по чл.166, ал.2 от АПК е фактътт, че приложеният търговски договор от 1.05.2022 год. между
жалбоподателя и „Пауърс Брандс“ ЕООД за
доставка на високоалкохолни напитки, вина и дезинфектанти е за срок от 12
месеца-чл.14 от договора , и към датата на издаване на оспорената заповед е бил
изтекъл. Едногодишен е и срокът на действие на договора с „Карлсберг България“,
сключен на 1.04.2022 год. Тригодишен е срокът на договора от 1.01.2020 год. с
„Каменица“ АД и срокът му е изтекъл през януари на настоящата година 2023 год.
Търговското споразумение с „Инкофудс“ ООД и
и договорът за рекламни услуги с „Кока-кола хеленик боталинг къмпани
България“ АД, са подписани съответно на 3 и 4 януари 2023 год., само няколко
месеца преди изтичане срока на наемното правоотношение за павилионите.
На последно място, фактът, че жалбоподателят е
обжалвал заповедта за определяне на купувач в
конкурса за отдаване под наем на павилиони №№2 и 3, може да обуслови,
при благоприятен за него изход сключване на наемен договор за същите тези
павилиони, но за период от датата на сключване на наемен договор занапред, не и
да му даде право понастоящем да продължи да ползва на това основание- че е
обжалвал процедурата, процесните обекти.
На всички тези основания се налага извод, че за
жалбоподателя не биха настъпили нито значително по размера си, нито
труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед,
което обуславя отхвърляне на искането за спиране на допуснатото по силата на
закона нейно предварително изпълнение.
На основание чл.157 АПК,
административното дело по оспорване
на Заповед №РД 10-616/11.05.2023 год. на Кмета на община Плевен
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл.154 АПК следва да
се конституират страните в настоящото производство- в качеството на
жалбоподател „Тониджи Груп“ ЕООД със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.Т., който да бъде
призован чрез адв.Ю.С. ***, със съдебен адрес ***, оф.19 и Кмета на
Община-Плевен в качеството на ответник по жалбата.
На основание чл.163, ал.1 и 2 АПК, препис от жалбата следва да бъде изпратена на ответника, като му се даде
възможност да представи писмен отговор по жалбата и да посочи доказателствата,
като приложи писмените в 14-дневен срок от съобщението, в т.ч. да представи
доказателства, че павилиони №2 и №3 са общинска собственост.
На основание чл.171, ал.4 вр. с
чл. 170, ал.1 АПК съдът следва да укаже
на ответника, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите
изисквания при издаването му.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „Тониджи Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Неофит
Бозвели“ №22, представлявано от управителя В.И.Т., за спиране, на основание
чл.166, ал.2 от ЗОС, на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на Заповед №РД 10-616/11.05.2023 год. на Кмета на община Плевен, до приключване на
делото с влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да се
обжалва или протестира с частна жалба и протест с 7-дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС на РБ.
НАСРОЧВА административно дело
№428 по описа за 2023 год. на Административен съд-гр.Плевен, за разглеждане в открито съдебно заседание на 22 юни
2023 год. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА страните в
производството- в качеството на жалбоподател „Тониджи Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В.И.Т., който да бъде призован чрез адв.Ю.С. ***,
със съдебен адрес ***, оф.19 и Кмета на Община-Плевен в качеството на
ответник по жалбата.
ДАВА възможност на ответника да
представи писмен отговор по жалбата и да посочи доказателствата, като приложи
писмените, в 14-дневен срок от съобщението.
УКАЗВА на Кмета на Община
-Плевен, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите
изисквания при издаването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не
подлежи на оспорване.
Преписи от определението да се
изпратят на страните НЕЗАБАВНО.
С Ъ Д И Я: /П/