№............/.........2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на девети юли 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 441/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Областна
дирекция на МВР – гр.Варна срещу решение № 48/14.01.2020 г. на Варненския
районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 3016/2019 г., с което е отменено
изцяло наказателно постановление (НП) № 19-0819-001338/15.04.2019 г., издадено
от началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.С.Т.
са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 30 лева на
основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на основание чл.183
ал.1 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10
лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174 ал.3
от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се правят оплаквания срещу
фактическия извод на въззивния съд, че към момента на проверката наказаното
лице не е управлявало моторното превозно средство, предвид събраните по делото
категорични доказателства за обратното. Поради неправилността на решението се
иска неговата отмяна и потвърждаване в цялост на наказателното постановление.
Иска се и алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато
процесуално нарушение изразяващо се в неизяснена фактическа обстановка. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Б.С.Т. в писмено становище оспорва касационната
жалба като неоснователна и иска решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и обосновано. Твърди, че са налице противоречия в показанията на
полицейските служители.
Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира
касационната жалба за основателна. Намира за неправилен извода, че Б.С.Т. не е
управлявал автомобила на 06.02.2019г., като изтъква, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, че именно Т. е бил зад волана. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция е приела, че на 06.02.2019г.
наказаното лице Б.С.Т. не е управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег.№ В****СА,
собственост на Б. Българанов, поради което неправилно е бил подведен под
административно-наказателна отговорност. Съдът се е позовал на противоречиви
показания на свидетелите М.Н. и Р. К.. Отменил е наказателното постановление,
тъй като административно-наказващият орган не е успял да докаже петте
нарушения, за които на Б.С.Т. са наложени глоби и лишаване от право да
управлява МПС.
Варненският районен съд е постановил неправилно
решение поради грешно разпределение на доказателствената тежест, което процесуално действие е част от служебното
начало.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон (какъвто е процесният АУАН № 185248/06.02.2019
г., послужил за издаване на отмененото от ВРС наказателно постановление) имат
доказателствена сила до доказване на противното. Тоест, доказателствената
тежест по опровергаване на констатациите в акта за установяване на
административно нарушение лежи върху нарушителя.
По делото няма спор и дори самия Б.С.Т. признава, че
на датата на нарушението 06.02.2019г.: не е носил свидетелство за управление на
МПС от съответната категория, което е нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; не
е носил контролния талон за свидетелство за управление на МПС, което представлява
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; отказал е проверка с техническо средство Алкохолтест
Дрегер 7510 ARBB-0054 и не е изпълнил предписания за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта,
което представлява нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП; не е носил свидетелство за
регистрация на МПС, което е нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Основно
оспорва твърдението в АУАН и в НП, че е управлявал лекия автомобил, и
съответно, че с него е навлязъл след знак забраняващ влизането на пътно
превозно средство, което от своя страна е нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Варненският районен съд необосновано е приел, че
показанията на полицейските служители М.Н. и Р. К. си противоречат.
Разпитаният като свидетел Р. К. е младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна и е
пристигнал след подадения от
патрулиращите полицаи А. Г. и М.Н.
сигнал до КАТ – Варна, когато водачът на процесния автомобил вече е бил
излязъл от него и е стоял на отсрещния тротоар в компанията на други мъже,
чиято самоличност също е била установена. Възприемането на тази фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на М.Н., който също твърди, че водачът
е напуснал автомобила след
приближаването на полицейския патрул и се е присъединил към група мъже, стоящи
на тротоара. М.Н. е бил част от автопатрул при ООР на Първо РУ – Варна, който
на 06.02.2019г. е обхождал района между ул.“Княз Черкезки“ и бул.“Владислав
Варненчик“ и е бил очевидец на нарушенията и установяване самоличността на
нарушителя. Според показанията на свидетеля М.Н., дадени в съдебното заседание
на 16.09.2019г. въпросният лек автомобил на 06.02.2019г. се е движел
криволичейки на зиг-заг по еднопосочната
ул.“Княз Черкезки“ срещу забранителен знак в посока бул.“Владислав Варненчик“. След
като е видял полицейската пратулираща кола, водачът на въпросния автомобил е
отбил по ул.“Поп Харитон“ и го е паркирал под улична лампа, след което е излязъл
от автомобила и отишъл на отсрещния тротоар, където е имало други мъже, с които
видимо се е познавал. Самоличността на тези лица е била установена от
патрулиращите полицаи. Полицейският служител Н. е възприел лицето на водача на
автомобила, тъй като полицейския патрул се е движел срещу нарушителя и
първоначалното разстояние между двата автомобила е било 5-6 метра. Посоченото
в докладната записка на другия полицай А.
Г. Г., който е бил част от патрулиращия екип и бил очевидец на нарушенията и
съответно на самоличността на нарушителя напълно съвпада със свидетелските
показания на М.Н.. Нещо повече, в докладната записка е подчертано, че е била
установена самоличността на водача на автомобила с посочване на трите му имена
и ЕГН, била е установена и самоличността на останалите лица, стоящи на
тротоара: В.М.Г. с ЕГН **********, К. К. П.с ЕГН ********** и Д. К. П.с ЕГН **********.
Установената на мястото на нарушението
самоличност именно на К. К. П.с посочване на ЕГН, което съвпада с това, описано
в съдебния протокол от 09.10.2019г. опровергава
неговите и тези на наказаното лице и на разпитания от въззивния съд
свидетел Д. К. П.твърдения, че К. П.е управлявал автомобила, но след като е
видял полицейския патрул е спрял и е избягал от местонарушението и не е
присъствал на полицейската проверка.
Варненският районен съд е извел неправилни фактически
изводи, позовавайки се на показанията на К. П.и Д. П., които са братя и чиито
твърдения са опровергани от докладната записка и показанията на свидетеля А. Г.
/патрулиращ полицай, очевидец и
свидетел, посочен в АУАН/ и от
показанията на свидетелите К. Й.Д. - актосъставител, М. С. Н. – патрулиращ
полицай и очевидец и Р. Г. К. – младши автоконтрольор, издал талона за
изследване на Б.С.Т. във връзка с отказът му да бъде тестван с Алкотест Дрегер.
Пренебрегвайки показанията на 4 полицейски служители,
двама очевидци на управлението на въпросния автомобил от Б. С.Т. и двама очевидци на останалите
установени нарушения, на снемане самоличността на нарушителя и на лицата, към
които се е присъединил водача на автомобила след излизането от него и при
погрешно разпределение на доказателствената тежест, районния съд е стигнал до
неправилни правни изводи относно приложението на материалния закон.
Събраните в хода на административно-наказателното
производство и тези в съдебното производство доказателства установяват по
безспорен начин факта, че на 06.02.2019г. именно Б.С.Т. е управлявал лек
автомобил „“Мерцедес“ с рег.№ В****СА и е извършил нарушенията, за които е
подведен под административно-наказателна отговорност. Описаните изпълнителни
деяния са съставомерни и съответстват както на посочените като нарушени
разпоредби, така и на приложените санкционни норми. Размерът на наложените
му административни наказания е фиксиран
в приложените санкционни норми. Отмененото наказателно постановление е
законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено в частта на глоба в
размер на 30 лева по чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и наказанията по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП: глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП обединява в
едно задължението на водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и задължението
да носят контролния талон към него. По силата на т.2 на чл.100 ал.1 от ЗДвП
същите лица са длъжни да носят свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство, което управляват. Изпълнителното деяние,
описано в диспозицията на санкционната норма на чл.183
ал.1 т.1 от ЗДвП обединява в едно неизпълнението на трите задължения на водача,
изразяващо се в бездействие: не носи
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство, от което следва, че за неносене на
който и да е от изброените документи или за всички заедно на нарушителя се
налага една глоба в размер на 10 лева. Следователно, наказателното
постановление трябва да бъде изменено в частта на глоба от 10 лева по чл.183
ал.1 т.1 от ЗДвП за двете изброени в него нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
и за нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от същия закон.
Налице са касационните основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. С оглед изхода на касационното дело и на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, в
полза на касатора трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.37 ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изложеното, на основание чл.221, ал.2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 48/14.01.2020 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 3016/2019 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0819-001338/15.04.2019 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с което на Б.С.Т. са наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 30 лева на основание чл.183 ал.3
т.5 пр.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение
по пътищата; глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл.174 ал.3 от
Закона за движение по пътищата.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
19-0819-001338/15.04.2019 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с което на Б.С.Т. са наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1
пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, като ОПРЕДЕЛЯ
глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата за нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата и по чл.100 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Б.С.Т. да заплати на Областна
дирекция на МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.