Решение по дело №188/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260398
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20215300500188
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260398, 17.03.2021г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Окръжен  съд , Пловдив                                                    шести   граждански състав

на двадесет и втори февруари                           две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

                                                                                          Таня Георгиева

секретар : Пенка Георгиева,

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

въззивно гражданско дело Nо 188  по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

           Производството е по реда на  чл. 258 и сл.  на ГПК.

Производството е образувано  по въззивна жалба на А.Г.Ф. против  Решение № 261428/26.11.2020г., пост. по гр.д.№ 1511/2019, ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против А.Г.У. и Г.К.У. иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне до размера на наследствените му права на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 46, том 2, дело № 2530 от 2002 г. на нотариус Павлина Петрова с район на действие Пловдивски районен съд, вписан с акт 186, том 49/2002 г. в СЛВ-ПPC, като се присъдени и разноски.

Жалбоподателят А. Ф. поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Като нарушение на материалния закон сочи, че съдът е приравнил частичното изпълнение на пълно такова. Поддържа, че в тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да установи, че е изпълнявал задълженията си за целия период, в който кредиторът има нужда от грижи, издръжка и помощ в домакинството. Развива доводите си въз основа на доказателствата по делото, че ответниците не са успели да докажат подобно изпълнение, особено за последната година от живота на прехвърлителката. Като процесуално нарушение сочи, че съдът не е изложил правни изводи. Поддържа, че съдът е обсъждал и ценил доказателствата избирателно, повърхностно и само в полза на защитната теза на ответниците.  Поради това счита, че възприетата  от съда фактическа обстановка е различна от установената по делото. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната чу част и  вместо това да бъде постановено ново такова, с което се уважи предявения иск. Моли и за промяна на първоинстанционното решение в частта за разноските. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемите страни А.Г.У. и Г.К.У. оспорват въззивната жалба., като поддържат, че постановеното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Развиват съображения, че при постановяване на решението съдът е обсъдил подорбно всички доводи на страните и е ценил доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Отричат твърденията за частично изпълнение на задължението за издръжка и гледане, катоизлагат подробни съображения в тази насока.  Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.

Жалбата е подадена  в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

           Съдът,  след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

            Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

           По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

           Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Ф. /в разглежданата в настоящето производство част от предявените искове/ с иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който договор е  материализиран в НА № № 46, том 2, дело № 2530 от 2002 г. на нотариус Павлина Петрова с район на действие Пловдивски районен съд, вписан с акт 186, том 49/2002 г. в СЛВ-ПPC и е сключен между А. Ф. и А.У., по отношение на Апартамент № 19, находящ се в гр. Пловдив, ***, със застроена площ от 82кв.м.,  при граници ап.18, ап.20, отдолу ап.14, отгоре ап.24, ведно с избено помещение № 19,  при граници – избено помещение №18, избено помещение №20, коридор, ведно с 2,508%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.503.293.1.19 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. Поддържано е  неизпълнение на същия от страна на приобретателите,  като поради напредналата си възраст и  множество заболявания прехвърлителката е имала нужда от тях.

            Ответниците А. и Г. У. са оспорили иска, като са поддържали, че са полагали грижи и са издържали прехвърлителката.

           В обжалваното решение съдът е приел, че се доказва по делото сключването на алеаторен договор между страните, както и качеството на наследници на ищеца. Анализирайки събраните  по делото доказателства е достигнал до извода, че прехвърлителката А.Ф. се е нуждаела от грижи и издръжка предвид възрастта и здравословното си състояние. Приел е, че  се доказва даването на грижи и издръжка в пълен обем, поради което е и отхвърлил иска. Отхвърлен е и иска на друг наследник за разваляне на алеаторния договор, но в тази си част решението не се обжалва.

           От фактическа страна по делото е безспорно към момента, а и е  видно  от представените Договор за продажба на държавен имот от 31.10.1968г., че Г. Ф. е закупил процесния имот, от УН на Г. Ф. – че е оставил за свои наследници преживялата си съпруга А. Ф. и трите си деца – А., С. и А., от НА №46, т.2, д.218/2002на нотариус П. П., че А. Ф. и продала на дъщеря си А.У. собствените си 5/8ид.ч. от гореописания недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане. От приложеното удостоверение за сключен брак се установява, че към този момент А.У. се е намирала в брак с Г.У., поради което и придобитата собственост е в режим на СИО. Следователно се установява както активната материално-правна  легитимация на А.Ф., в качството му на наследник на А. Ф. да претендира разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение, така и пасивната легитимация на ответниците У., в качеството им на преобретатели по договора.  

           Спорът между страните се заключава в това налице ли е изпълнение на договорното задължение за издръжка и гледане от страна на преобретателите.

           За установяване на твърденията на страните, същите са ангажирали гласни и писмени доказателства. Така по делото са представени епикризи на А. Ф., от които е видно, че същата е имала различни заболявания, които са били лекувани в болнични заведения. Представени са и Писмо от ЦНСТПЛД-КСУ „Св. Г.“ и Заповед за настаняване № СУД-РВ-340/23.07.2018 на ДПС, от които е видно, че А.Ф. е настанена в Център от семеен тип за лица с деменция, където е прекарала 1 месец до смъртта си.

           Разпитвани са и свидетелите К. Ф., Б. Н. и Н. М..

           Свидетелката Ф. е съпруга на А.Ф., поради което показанията й се преценяват с оглед нормата на чл.172 от ГПК. Същата твърди, че свекърва й живеела сама. През м. 04.2018г. А. била в Англия и я помолила да отиде да види А.. Ключ за апартамента й предоставила съседна на свекърва й, която я наглеждала. Заварила А. Ф. в много лошо състояние – с възпален и подут крак след операция и без да са свалени конците. Започнала да ходи всеки ден при нея, за да й прави превръзки и да й носи храна. През м.07.2018г. я настанила в болнично заведение, за лечение. След изписването й , А.У. си поела грижите за нея и отново я настанила в болница, а след това и в дом за възрастни хора. Свидетелката твърди, че А. често ходела в Англия е оставяла майка си сама, без грижи. Свекърва й А.била с деменция и затова стояла заключена.

           Свидетелят Б. Н. твърди да е бил съсед на А. Ф. от дълги години и да познава добре както нея, така и семейството й. А. споделяла, че ще я гледа дъщеря й А. и затова ще й припише апартамента.  Дъщерята и съпругът и постоянно извали при А., носили торби или я водели на лекар. Виждал ги в блока много често. Преди години А. можела сама да се обслужва, да пазари, но последните години отпаднала и стояла в апартамента си. Имало период, в който А. взела майка си при себе си, но после пак я върнала в жилището й. Веднъж А. го помолила за помощ, т.к. един кран на чешма протекъл, но след като свидетелят не успял да го оправи, тя му казала, че зет й и без друго щял да идва и той ще се справи. Свидетелят твърди, че не е виждал други роднини на А. Ф. да я посещават. Не познава снаха й. 

           Свидетелката Н. М. твърди да е съсед на У.. Познава майка й, която често й гостувала.Ф. й споделяла, че дъщеря й й помага много. Когато се разболяла А. я взела да живее в дома си и се грижела за нея.  След това  А. се върнала в дома си. Тогава А. ходела да я пере и обгрижва, често я виждала с торби дрехи да пране или с изпрани дрехи. Малко преди да почине А. я настанили в дом, т.к. имала деменция, а и А. и съпругът й работели и не могли да осигурят перманентните грижи, които изисквало здравословното състояние на  майката.  А. пътувала веднъж годишно при дъщеря си в А..

           При така установените факти по делото, се правят следните правни изводи:

           Предявеният иск е за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане - чл.87, ал.3 от ЗЗД.  Този договор е сред ненаименованите договори в облигационното право, при който кредиторът прехвърля правото си на собственост върху недвижим имот, а ответната страна по договора поема задължението за грижи и издръжка на прехвърлителя. Изпълнението на задължението за издръжка и гледане предполага ежедневна престация на такива грижи  и издръжка в натура, така че да бъдат задоволени в пълен обем нуждите на кредитора  от битова страна- подслон, храна, отопление, осветление, транспорт и др., както и за опазване и поддържане на здравето му – медицинска помощ, лекарства и т.н., т.е. от всичко необходимо за спокоен и нормален живот.  С оглед свободата на договарянето страните могат да включват различни изрични договорки в тази насока – за съвместно живеене, за наемане на трети лица, за повече от едно задължено лице и т.н. За да се извърши преценка дали е налице неизпълнение на договор за издръжка и гледане е необходимо да се установи дали длъжникът е предоставял изпълнение ежедневно и в пълен обем, както и дали не е налице отказ от съдействие от страна на кредитора. В последния случай задължението на длъжника се трансформира в парично задължение.  Не е необходимо длъжникът да бъде канен да престира нито задълженията в натура, нито евентуално преобразуваните парични задължения. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и необходими грижи, независимо от материалните възможности на прехвърлителя. При повече от едно задължени лица, изпълнението на задълженията на кое да е от тях представлява пълно изпълнение и не води до основание за прекратяване на договора по отношение на някой от длъжниците поради неизпълнение на задълженията му. В случай, че длъжникът почине, задълженията му се прехвърлят на наследниците му, независимо от факта, че алеаторният договор се сключва с оглед личността. При предявяване на  иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане.

           Право да искат разваляне на алеаторен договор имат лицата, прехвърлители по договора, както и техните наследници, съобразно наследствените си права и в рамките на давностния срок, ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя.

           Тежестта на доказване при предявен иск за разваляне на алеаторен договор е за приобретателя по договора, той е страната която следва да докаже, че е изпълнил точно – в пълен обем и през целия период. Прехвърлителят, респ. наследниците му, не са длъжни да доказват неизпълнение, с изпълнение на собственото си задължение да прехвърли собствеността върху имота, той е изправна страна по договора и насрещната страна следва да доказва, че също е изпълнила поетите задължения.

           В светлината на изложеното относно правната същност на договора за прехвърляне на собственост срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, в конкретния случай се установява, че между А.Ф., като прехвърлител,  и дъщеря й А.У. е сключен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот срещу издръжка и гледане. Задължено лице по този договор, доколкото същия е  възмезден, се явява и съпругът на купувача – Г.У.. Жалбоподателят А.Ф. е наследник на А. Ф.. Следователно се доказва легитимацията на А. Ф. да предяви иск за разваляне на алеаторния договор за собствените си идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот. Представеният нотариален акт, обективиращ договора за прехвърляне на собственост, доказва изпълнение на задължението от страна на прехвърлителилката, поради което в тежест на приобретателя по договора е провеждане на пълно и главно доказване на изпълнение на задълженията по него.

           От събраните по делото гласни доказателства се установява категорично и непротиворечиво, че А.У. и съпругът й са изпълнявали задължението за издръжка и гледане на прехвърлителката на недвижимия имот. Показанията на свидетелите Н. и М., които съдът кредитира като незаинтересовани, обективни и взаимно допълващи се, установяват, че А. е посещавала майка си редовно, перяла е, носила е храна, а когато майка й се е разболяла я е взела в собственото си жилище. Наблюденията на свидетелите са преки за това, че често са я виждали както да отива в жилището на майка си, като носи торби с дрехи или храна, така и че след заболяването на майката е положила грижата да заживеят заедно. Не става ясна конкретната причина в последните месеци от живота на А., същата да се върне да живее в прехвърленото жилище, но този въпрос е без значение, ако са покрити жизнените й потребности. В случая, съдът намира, че това е така, като изхожда от гласните доказателства. Съмнение в изпълнение на задължението за издръжка и гледане като  че ли внасят показанията на свидетелката Ф.. Тя твърди, че свекърва й била изоставена сама в апартамента и оставена без медицинска грижа, както и че снаха й А. често оставяла майка си сама и пътувала в чужбина. Тези показания, обаче, остават изолирани и неподкрепени от нито една друго доказателство по делото. Така, свидетелката М. твърди, че У. е пътувала до Англия само веднъж годишно, а не постоянно и често. Свидетелят Н., който пък живее в сградата, в която се намира процесния апартамент, твърди че не познава К. Ф. и никога не я е виждал в блока. В същото време тя твърди, че от м.04.2018г. ежедневно е посещавала жилището на свекърва си и я е обгрижвала. В същото време, дори и да се приемат за верни твърденията, че точно в този момент А. е била в чужбина, това не доказва, че тя не е давала необходимата издръжка и грижи за майка си. Напротив – твърдението, че е ангажирала трети лица с проблемите на болната си майка показва, че тя не се е дезинтересирала от нея.  Друг момент, който може да породи съмнение в изпълнение на договорното задължение е настаняването на прехвърлителката в дом от семеен тип. В случая следва да се отчетат следните факти , установени по делото – настаняването е станало в края на живота на прехвърлителката – за един месец, като се отчете, че това е специализирано заведение за хора с деменция. При отчитане на обстоятелството, че А.Ф. е страдала от това заболяване и че дъщеря й и зет й са работили, т.е. не са могли да упражняват контрол през деня, настаняването в подобно заведение не може да се квалифицира като отказ от грижи.

           Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства, които да разколебават извода за изпълнение на задължението за издръжка и гледане. При това положение следва да се приеме, че е налице изпълнение на договорното задължение, поради което и липсва основание за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане.

            Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

           Изводите на първоинстанционния съд са в същия смисъл и постановеното решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.  

           По разноските

           На осн. чл.78 от ГПК А.Ф.  ще следва да заплати на А.У. и Г.К.У. сторените в настоящето производство разноски в размер на 1200 лв.,  с оглед изхода на делото.

           С оглед на изложеното съдът

 

Р Е Ш И  :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261428/26.11.2020г., пост. по гр.д.№ 1511/2019, ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от А.Г.Ф., ЕГН **********, против А.Г.У., ЕГН ********** и Г.К.У., ЕГН **********, иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне до размера на наследствените му права на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 46, том 2, дело № 2530 от 2002 г. на нотариус Павлина Петрова с район на действие Пловдивски районен съд, вписан с акт 186, том 49/2002 г. в СлВп-ПPC.

           В необжалвата част решението е влязло в законна сила.

           ОСЪЖДА А. Г.Ф.,  ЕГН **********, да заплати на А. Г. У.,  ЕГН ********** и на Г.К.У., ЕГН **********, сумата от общо 1200лв. разноски във въззивното производство.

           Решението  подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ :