Решение по дело №2462/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, във вр. с чл.219 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И. Б. Б., [ЕГН] и Н. П. Б., [ЕГН], и двамата с адрес в [населено място], [жк], [адрес], чрез процесуален представител адв. М. Г., против Заповед №3150/27.09.2023г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на И. Б. и Н. Б. да премахнат незаконни строежи - „Сграда с [идентификатор] по КК на [населено място]; „Сграда с [идентификатор] по КК на [населено място]“; „Постройка № 4 (по работна схема) - допълващо застрояване“; „Постройка № 5 (по работна схема) - допълващо застрояване“ ; „Постройка №6 (по работна схема) - допълващо застрояване“ ; „Постройка № 7 (по работна схема) - допълващо застрояване“; „Навес“ (№8 по работна схема); „Постройка №9 (по работна схема) - допълващо застрояване“; „Постройка № 10 (по работна схема) - допълващо застрояване“; „Навес“ (№ 11 по работна схема), всички находящи се в поземлен имот с [идентификатор], м. „Черниците“, землището на [населено място], общ. Бургас, обл. Бургас.

Жалбоподателите искат отмяна на акта. Считат, че заповедта е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправни норми. Според жалбоподателите постройките и навесите, предмет на заповедта, не били индивидуализирани в достатъчна степен, което ограничавало правото на защита. Твърди се немотивираност на заповедта, доколкото от страна на органа не било посочено в какво се изразява несъответствието на строежите с предвижданията на действащия ПУП, не било изяснено кои от предпоставките за търпимост на обектите не са налице и не били събрани доказателства за годината им на изграждане. Оспорват се като неверни констатациите в заповедта и предхождащите я констативни актове. По отношение навесите под №8 и №11 в работната схема жалбоподателите твърдят, че не представляват „строежи“ по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ, а навеси от метална конструкция, без ограждащи стени и без изградени връзки към техническата инфраструктура. За постройките, означени под №5 и 6, се сочи, че нямат ограждащи стени, а са покрити с ламаринен покрив. Според жалбоподателите в случая били налице всички предпоставки за търпимост на строежите по смисъла на §127 от ПЗР на ЗУТ, с оглед на което същите не подлежат на премахване. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържат жалбата, ангажират доказателства и искат отмяна на заповедта. Претендират присъждане на разноски по списък (л.158), към който е приложен договор за правна защита и съдействие (л.159).

Ответникът – заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че описаните в заповедта постройки представляват строежи, изградени без строителни книжа. Претендира присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от лица с доказан правен интерес от оспорване - адресати на акта и в предвидения от закона срок.

І. ФАКТИТЕ:

Н. 30.04.2019г. до И. Б. и Н. Б. било изпратено писмо от „Електроенергиен системен оператор“ Е., с което жалбоподателите били уведомени, че през територията на собствения им поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] преминава въздушна електропроводна линия – ВЛ 110 kV „Юнга“(л.57). Копие от писмото било изпратено и до Община Бургас.

В него било посочено, че в резултат на извършена проверка от служителите на „ЕСО“ Е. било установено, че изграденият в цитирания имот електрически стълб бил заграден с ограда, което възпрепятствало достъпа до енергиен обект - преносни проводи (мрежи) и съоръженията към тях. Затова на жалбоподателите било указано да премахнат съществуващата ограда и да осигурят достъп до всички страни на частта от енергийния обект, представляваща електрически стълб.

С писмо изх.№ 24-00-918(1) от 16.09.2019 г. началникът на отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ при Община Бургас уведомил жалбоподателите, че по повод изнесените от „ЕСО“ Е. данни за извършеното строителство в собствения им недвижим имот, през който преминава въздушната електропроводна линия, Бончеви следвало да осигурят безпрепятствен достъп до имота си за обслужване на съоръженията, както и да представят документи за собственост, налични строителни книжа и други документи, касаещи извършеното строителство в имота (л.54).

Цитираното писмо не било получено от жалбоподателите, доколкото в товарителницата на пощенския оператор било отбелязано, че „получателят се е преместил на друг адрес“ (л.55).

Н. 30.11.2021г. до жалбоподателите било изпратено повторно уведомление със сходно съдържание, като на Бончеви било дадено и указание в 7-дневен срок от получаване на писмото да заявят час за извършване на проверка и да осигурят достъп до имота си за извършване на оглед на място (л.50). Писмото било връчено на адресатите на 29.04.2022г., съгласно представените известия за доставяне (л.51).

Н. 05.05.2022г. служители в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас извършили проверка на място в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с.о. „Черниците – Училищното“. За резултатите от проверката съставили констативен протокол № „З“-39/05.05.2022г. (л.52-53).

В този документ било посочено, че в [ПИ] било установено наличието на сграда №1 (по работна схема) с [идентификатор] – масивна, състояща се от първи жилищен етаж и втори тавански полуетаж с веранда, достъпът до който бил осигурен чрез външна метална стълба, а площта й е 43 кв.м. Към западната фасада на тази сграда била пристроена постройка №4 по работната схема – едноетажна масивна с едноскатен дървен покрив с метални листове, площ 10,5 кв.м. Констатирано било и наличие на сграда №2 (по работна схема) – с [идентификатор], състояща се от един етаж, масивна конструкция с площ от 9 кв.м. Постройка №5 била описана като такава с преградни стени от бетонни блокчета и площ от 4,8 кв.м. Постройка №6 – с преградни стени от бетонни блокчета и площ от 7,2 кв.м. Така описаните постройки били изградени с общ покрив от дървена конструкция. Отделно от това била установена и постройка №7 по работната схема – с размери 0,6м/1,70м и площ от 1 кв.м., както и сграда №3 – с [идентификатор], представляваща едноетажна масивна постройка – гараж с едноскатен дървен покрив и площ от 30 кв.м. Постройка №8 по работната схема представлява навес с размери 7,10м/1,35м и площ от 9,6 кв.м., дървена конструкция с едноскатен дървен покрив с ламаринени листове. Постройка №9 – метална конструкция с ламаринени стени и едноскатен ламаринен покрив с площ от 2,3 кв.м. Постройка №10 била описана като такава от дървена конструкция с дървен двускатен покрив, покрит с ламаринени листове и площ от 13,7 кв.м. Постройка №11 – навес, дървена конструкция с дървен двускатен покрив и площ от 7,60 кв.м.

В констативния протокол било записано, че описаните строежи били изпълнени без издадено разрешение за строеж и съставляват незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, което било основание за започване на административни производства по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В допълнение било прието, че сграда с [идентификатор], сграда №3, постройки №4,8, 9, 10 и 11 (по работната схема) попадат в сервитутната зона на въздушната електропроводна линия /ВЛ/ 110kV „Юнга“, което е нарушение на чл.14, ал.1, т.1 от Наредба №16 за сервитутите на енергийни обекти и възпрепятства упражняването на сервитутни права.

Към констативния протокол били приложени работна схема и снимков материал на обектите.

В становище, изготвено от арх. Д. - гл. експерт отдел УПА при Община Бургас, били обобщени констатациите от съставения констативен протокол, като в допълнение било посочено, че изградените сгради в [ПИ] по КК на [населено място] не попадали в хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост (л.56).

По повод извършената от длъжностните лица проверка на строежите, реализирани в [ПИ] по КК на [населено място], с писмо изх.№70-00-2236(24)/23.08.2022г., на основание чл.26, ал.1 от АПК директорът на дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас уведомил жалбоподателите за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на констатираните строежи (л.47-49). Н. Бончеви била указана възможността в 7-дневен срок от получаване на уведомлението да представят становище или документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатите административни производства. Писмото било връчено на жалбоподателя И. Б. на 16.05.2023г., за което той се е подписал.

Н. 22.05.2023г. Б. депозирал в Община Бургас заявление вх.№ 70-00-4444(70), в което посочил, че действително в неговия имот имало отрязък, в който се намира електрически стълб и през тази част от имота преминават проводници високо напрежение, от които било спазено отстояние от 7м. при построяването на постройките (л.41). По отношение законността на тези постройки Б. посочил, че за жилищната сграда има работен проект и същата била узаконена с акт за узаконяване през 1994г. Относно лятната кухня, гаража и селскостопанските постройки било посочено, че същите представляват допълващо застрояване по смисъла на чл.147 от ЗУТ и били строени през 1995г.

Към заявлението били приложени [нотариален акт], том 8, д. №1349/26.05.1994 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание §4а от ЗСПЗЗ, съгласно който И. Б. и съпругата му Н. Б. са признати за собственици на земеделска земя в землището на [населено място], м. „Училищното“, представляваща имот с пл.№69 с площ от 400 кв.м., ведно с построената в този имот масивна сграда за сезонно ползване със застроена площ от 28 кв.м. (л.42); работен проект на обект: „Сграда за сезонно ползване“, част Архитектура (л. 43-46).

Н. 04.09.2023г., по повод извършените по документи и на място проверки на строежите в процесния имот, на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ, експерти от отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас съставили следните констативни актове:

1. Констативен акт № „3“ - 28/04.09.2023 г. – за „сграда с [идентификатор]“, находяща се в североизточната част на [ПИ] (л.34-35). Същата представлява едноетажна масивна сграда със застроена площ от 9 кв.м. Строежът е квалифициран като такъв от VI-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че строежът е нанесен в наличния кадастрален план на м „Черниците“, земл. на [населено място];
2. Констативен акт № „3“ - 29/04.09.2023 г. – за „сграда с [идентификатор]“, находяща се в югоизточната част на [ПИ] (л.32-33). Строежът бил описан като едноетажна масивна постройка - гараж с едноскатен дървен покрив от гофрирани ламаринени листове, с размери 4,20 м./7,10 м. и площ от 30 м² . Строежът е квалифициран като такъв от VI-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи;
3. Констативен акт № „3“ - 30/04.09.2023г. – за „пристройка № 4 ( по работна схема) - допълващо застрояване“ към сграда с [идентификатор] с размери 3,10 м./3,40 м. с площ 10,50 кв.м. (л.30-31) Пристройката била описана като едноетажна масивна сграда с едноскатен дървен покрив, покрит с метални листове /имитиращи керемиди/, долепена до западната фасада на сграда с [идентификатор]. Строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и чл.10, б. „а“ от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи;
4. Констативен акт № „3“ - 31/04.09.2023 г. – за „постройка №5 ( по работна схема ) - допълващо застрояване“, находяща се в североизточната част на [ПИ] и представляваща сграда с преградни стени от бетонови блокчета с размери 2,0м/2,40 м. и площ 4,8 кв.м. (л.28-29). Строежът е квалифициран като такъв от VI-та категория, съгласно чл.137, ал, 1, т. 6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи;
5. Констативен акт № „3“ -32/04.09.2023 г. – за „постройка № 6 ( по работна схема) - допълващо застрояване“, находяща се в североизточната част на [ПИ] и представляваща сграда с преградни стени от бетонови блокчета с размери 3,0м/2,40 м. и площ 7,20 кв.м. (л.26-27). Строежът е VI-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30,07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи;
6. Констативен акт № „З“- 33/04.09.2023г. - за „постройка № 7 (по работна схема) - допълващо застрояване“, находяща се в североизточната част на [ПИ] и представляваща сграда с преградни стени от бетонни блокчета, с размери 0,60 м./1,70 м. и площ 1 м² с едноскатен дървен покрив, покрит с ламаринени листове (л.24-25). Строежът е VI-та категория, съгласно чл. 137, ал, 1, т, 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №. 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

В последните три констативни акта е посочено, че постройки под №5, 6 и 7 (по работната схема) имат общ покрив - дървена конструкция, покрита с гофрирани ламаринени листове.

7. Констативен акт № „3“ - 34 / 04.09.2023 г. – за „навес №8 (по работна схема)“, изграден в югоизточната част на [ПИ] и представляващ дървена конструкция с едноскатен дървен покрив с ламаринени листове с размери 7,10 м./1,35 м. и площ 9,60 кв.м. (л.22-23). Строежът е VI- та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от З0.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи;
8. Констативен акт № „3“ - 35 / 04.09.2023 г. – за „постройка №9 (по работна схема) - допълващо застрояване“, изградена в югоизточната част на имота и представляваща метална конструкция с ламаринени стени и едноскатен ламаринен покрив с размери 1,0м/2,30м и площ от 2,3 кв.м. (л.20-21). Строежът е VI-та категория, съгласно чл.137, ал. 1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
9. Констативен акт № „3“ -36 / 04.09.2023 г. – за „постройка № 10 ( по работна схема) - допълващо застрояване“, изградена в югозападната част на имота и представляваща дървена конструкция с дървен двускатен покрив, покрит с ламаринени листове и размери 3,60м./3,80м. и площ от 13,70 м² (л.18-19). Строежът е VI-та категория, съгласно чл.137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
10. Констативен акт № „З“ - 37/04.09.2023 г. – за „навес“ (№11 по работна схема), изграден в югозападната част на имота и представляващ дървена конструкция с дървен двускатен покрив и размери 2,80 м./2,80м. и площ от 7,60 м² (л.16-17). Строежът е VI-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Н. Х. 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Към констативните актове били приложени работна схема на разположението на строежите в имота и снимков материал за всяка от постройките.

В цитираните КА било посочено, че поземленият имот, в който строежите са реализирани, е собственост на И. Б. Б. и Н. П. Б. съгласно [нотариален акт], том VIII, дело №4349/26.05.1994г.

Установените обекти били определени като строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, реализирани без разрешение за строеж и възпрепятстващи упражняването на сервитутните права на въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 110 kV „Юнга“.

Съгласно изготвеното становище от арх. Д. – гл. експерт УПА при Община Бургас било прието, че обектите не попадат в хипотезите на §16 и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост.

При тези факти проверяващите преценили, че установеният строеж е реализиран в нарушение разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.14, ал.1, т.1 от Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти, поради което приели, че констативните актове са основания за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ - за премахване на съответните строежи.

Констативните актове били съставени в отсъствие на посочените за извършители на строежа – И. Б. и Н. Б., поради което екземпляри от актовете били изпратени до жалбоподателите с писмо изх.№ 70-00-2236(27)/08.09.2023 г. (л.15), с указание за представяне на възражение в 7-дневен срок от получаването. Писмото било връчено лично и на двамата жалбоподатели на 11.09.2023г., съгласно положените от тях подписи на гърба на писмото.

Н. 20.09.2023г. Б. подал възражение с вх.рег.№70-00-2236(28) против констатациите на всички констативни актове (л.14). Във възражението изложил твърдения, че собствеността върху имота била придобита след закупуване на земята, дадена за ползване въз основа на постановление на МС и при спазване на условието в тази земя да има изградена постройка с площ не по-малка от 10 [жк], че така се появили сградите, които по-късно били узаконени.

Във възражението Б. посочил още, че е построил гаража през 1994г., като най-високата му част била 2 метра и заедно с навеса под стрехата му бил на максималното за онова време изискване за височина от 9 м. при изискване от 7м. Същото било валидно и за постройката в югозападния ъгъл на оградата. Между къщата и оградата имало един общ покрив върху четири отделни клетки, предназначени за дърва, натурии и др. продукти, т.е. те изпълнявали ролята на мазе. По отношение на лятната кухня било посочено, че същата е част от сградата и е отразена в проекта на тази сграда. В заключение било посочено, че всички изградени строежи били съобразени с разпоредбите на ЗУТ.

Въз основа на фактите, установени с констативните актове, посочени по-горе, на 27.09.2023г. заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас издал оспорената заповед №3150 (л.63-67), като приел, че са налице строежи, реализирани без строителни книжа, в нарушение на 148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Затова строежите били квалифицирани като незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.

В мотивите на заповедта било прието, че процесните незаконни строежи не попадат в хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ и не може да се считат за търпими строежи.

Заповедта била изпратена до И. Б. и Н. Б. с писмо изх.№ 70-00-4444(95) от 02.10.2023г. (л.10), което било получено лично и от двамата жалбоподатели на 09.10.2023г., видно от положените подписи върху известията за доставяне (л.9).

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (л.124-147).

Според заключението на вещото лице постройка №5 (по работната схема към КА) била изградена в югоизточната част на [ПИ], като в план постройката е правоъгълна с размери 2,38м/2,31м, с използваема площ от 5,50м² (снимка №1 – л.126). Върху пода й имало изпълнена бетонова настилка, а покривната конструкция е дървена, едноскатна. Дървените покривни ребра лягат от едната си страна върху дървена греда, монтирана по продължение на югоизточната фасада на жилищната сграда, а от другата си страна - върху стена по югозападната регулационна граница, изпълнена от зидария с бетонови блокчета и с дебелина на зида 10 см. Според вида на конструкцията си постройка №5 представлява паянтова стопанска постройка от допълващо застрояване. Височината й варира от 2,24 м до 2,50 м. Използва се като складово помещение.

Вещото лице констатира, че постройка №6 (по работната схема) се намира в югоизточната част на имота и има идентична конструкция с тази на постройка №5. В план постройка №6 е правоъгълна, със светли размери L=2,86м и В=2,43м и използваема площ от 6,95м². Върху пода има изпълнена настилка от бетонови плочи и настилка от естествен камък. Покривната конструкция е дървена, едноскатна. Дървените покривни ребра лягат от едната си страна върху дървена греда, монтирана по продължение на югоизточната фасада на жилищната сграда с №1, а от другата си страна - върху зид на уличната регулация, изпълнен от бетонови блокчета с дебелина на зида 10 см. Носещата покривна дървена греда стъпва от едната си страна върху дървена колона (част от ограждащата стена на югозапад), а от другата си страна върху стената, обща с постройка №5 (отразени на снимка №2 на л.127). По вид на конструкцията тази постройка е определена от вещото лице като паянтова стопанска постройка от допълващо застрояване с дървена едноскатна покривна конструкция, с височина между 2,50м и 3,00м. Използва се за складиране на дърва за огрев.

Постройка №8, определена в оспорената заповед като „навес“, се намира в южната част на имота и била изградена като пристройка на гаража от северозападната му страна. Размерите й са, както следва: дължина - 7,03м, ширина -1,36м и площ - 9,56m². За покрив има продължението на покрива от гаража - дървена покривна конструкция и покритие от LT-ламарина, без дъсчена обшивка. Ограждащите стени имат дървен носещ скелет и са облицовани отвън с дъски по североизточната фасада и с ламарина по северозападната (снимка №3 – л.127). Височината на тази постройка варира от 2,10м до 1,90м. Помещението се използва за селскостопанска продукция и за съхранение на химикали за пръскане. Постройка №8 е определена от вещото лице като паянтова стопанска постройка, тип барака или навес, пристроен към гараж, с носещ дървена стенна конструкция, обшита с подръчни материали и с дървена покривна конструкция, обшита с LТ-ламарина.

Вещото лице сочи, че постройка №10 била изградена в северозападната част на имота, като в план тя е правоъгълна и е с размери 3,80м/3,60м и застроена площ от 13,68m². Н. място върху терена имало излята бетонова настилка 10 см, върху която посредством планки и анкерни болтове били монтирани шест дървени колони. Тези колони, заедно с монтираните околовръст дървени греди, образуват дървения носещ скелет на Постройка №10. Покривът е двускатен, с дървена носеща конструкция и обшивка от LT-ламарина за крайно покритие. Височината на помещението варира между 2,30м при билото до 2,05м в най-ниската част. Тънка стена от шперплат разделя постройка №10 по дължина на две помещения. Североизточното помещение се използва за склад, а югоизточното - за закрит навес към външното барбекю - постройка №11. Североизточното помещение е изцяло остъклено с PVC дограма, като стените до височината на прозорците (около 1 м над терена) били облицовани с дървена ламперия (снимка №4 – л.128). Постройка №10 е определена като дървена паянтова постройка, имаща дървена носеща конструкция за стени - частично облицовани с дървена ламперия и остъкление с PVC дограма, имаща дървена покривна конструкция с обшивка от LT-ламарина за крайно покритие.

Постройка №11 се намира в северозападната част на имота, в непосредствена близост до оградата от метални пана - пред постройка №10. Двете постройки имат общ двускатен дървен покрив с покритие от LT-ламарина. Н. пода има излята бетонова настилка, в която са анкерирани три дървени колони, върху които ляга носещата дървена конструкция на покрива като продължение на покривната конструкция на постройка №10. Н. североизток пред дървените колони има монтирано остъкляване на алуминиеви профили. Н. югоизток постройка №11 е изцяло открита (снимка №5 – л.129) От конструктивна гледна точка постройка №11 представлява дървен навес с двускатен дървен покрив и с обшивка от LT-ламарина за крайно покритие. В план навесът е с размери дължина: L=3,10м, ширина В=2,76м и височина Н=2,30м при билото. Постройка №11 ce използва за барбекю.

Тъй като постройка №5 била прикрепена на северозапад към масивната жилищна сграда (под №1 в работната схема), а на североизток – към съществуващата постройка под №2, това означава, че постройка №5 от двете си страни няма свои ограждащи стени. За такива на северозапад служат външния зид на жилищна сграда №1, на североизток – външния зид на постройка №2, а на югоизток – зид от бетонови блокчета, изпълнен по югоизточната регулационна граница на имота. Н. югозапад постройката е затворена със стена, обща и за постройка №6, която стена е изпълнена от зидария и газобетонни блокчета, като за вход имало монтирана остъклена алуминиева врата, а за осветление – дървен прозорец (снимка №6, л.129).

Вещото лице сочи, че постройка №6 е прикрепена на северозапад към масивната жилищна сграда №1, на североизток има общ преграден зид с постройка №5, изпълнен от газобетонови блокчета. Н. югоизток за ограждаща стена служи зида от бетонови блокчета, изграден по югоизточната регулационна граница върху бетонова подпорна стена. Н. югозапад постройка №6 е затворена със стена, изпълнена от зидария с бетонови блокчета, изпълняваща само ограждащи функции. За вход в нея има монтирани дървена врата и дървен прозорец. Ограждащият зид от бетонови блокчета стъпва върху излята бетонова ивица с височина 10 см, което означава, че постройка №6 само от едната си страна няма своя ограждаща стена. За такава на северозапад служи външния зид на жилищната сграда под №1. Според вещото лице постройка №6 е построена по-късно във времето и нейното ново покривно покритие от LT-ламарина обхваща и съседните постройки с номера №5 и №2 (снимка №7, л.130).

Според заключението на СТЕ постройка №8 е прикрепена на югоизток към гаража, обозначен в работната схема под №3. Постройка №8 има само три ограждащи стени, като и трите стени са с дървен скелет, облицован от външна страна с ламарина и дъски. Н. югоизток за ограждаща стена служи северозападната фасада на гаража. Състоянието й е онагледено на снимка №8 от СТЕ (л.130).

Постройка №10 е прикрепена на северозапад и югозапад към плътната ограда на имота, изпълнена от метални пана от ламарина с б=1мм и височина Н=1,80. Постройка №10 има три ограждащи стени - на югозапад, на югоизток и на североизток, като и трите стени са изпълнени от дървен скелет, остъклени с PVC дограма и облицовани от външна страна с дървена ламперия. Н. северозапад за ограждаща стена служи плътната метална ограда (снимка №9, л.131).

Дървеният навес под №11 също е прикрепен към плътната метална ограда. Навесът има само една ограждаща стена на североизток - остъклена рамка от алуминиеви профили. Н. северозапад за ограждаща стена служи металната ограда (снимка №5, л.129).

Вещото лице посочва, че за масивната сграда, определена в нотариалния акт на жалбоподателите като сграда за сезонно ползване и обозначена в схемата под №1, имало изградени външни връзки към съществуващата инфраструктура - връзки към уличен водопровод и към външната електрическа мрежа на с.о.“ „Черниците- Училищното“, [населено място]. За всички помощни постройки, обозначени на схемата, собственикът на имота сам е изградил електрозахранване от основната сграда, с цел осигуряване на осветление. Без електрозахранване са само постройки под №7 и №9. С питейна вода от уличния водопровод била свързана само основната сграда. За помещение с №11 (барбекю) и за постройка №4 (лятна кухня), собственикът на имота сам е изградил собствен водопровод, захранен с вода от съществуващата в двора сонда.

В заключението е посочено, че описаните в експертизата пет обекта (постройки №№ 5, 6, 8, 10 и 11) отговарят на критериите за „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като представляват наземни постройки.

След проверка в техническата служба на дирекция „ЦАУ Зора“ при Община Бургас вещото лице е установило, че понастоящем няма разработен градоустройствен план за с.о. „Черниците – Училищното“, [населено място], респ. и за процесния имот с [идентификатор] нямало разработен ПУП. За с.о. „Черниците Училищното“ [населено място] има само действаща кадастрална карта, одобрена през 2016 г. и План на новообразуваните имоти на [населено място] [ЕКАТТЕ], одобрен от Областния управител със заповед РД-0761/21.04.2007г. От това следва, че към 1996-1997г., когато са били изградени обектите, предмет на оспорената заповед, е нямало действащ градоустройствен план.

Към периода на изграждането на постройките (1996-1997г.) е действала Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1995г., а към настоящия момент правилата и нормативите, определящи дали един строеж е допустим, е Наредба №7 от 12.11.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Всички обекти предмет на заповедта са постройки от допълващото застрояване, защото по предназначението си те са спомагателни, обслужващи или второстепенни постройки на основното застрояване.

Според вещото лице постройки №2 и №7 са допустими. Този извод е обоснован с това, че и двете постройки са спомагателни помещения на допълващото застрояване, като и двете имат обща дървена конструкция, с ограждащи зидове от итонг и височина 2,20м. Съобразявайки нормата на чл.42, ал.2 от ЗУТ, която разрешава постройки на допълващото застрояване да се изграждат на вътрешната регулационна граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния поземлен имот, вещото лице сочи, че ако в съседния урегулиран имот е предвидено изграждането на допълващо застрояване на страничната регулационна граница, то постройка №2 и №7 са допустими.

Вещото лице описва постройки №3 и №8 като такива с обща покривна конструкция. Постройка №3 е масивна постройка, изпълнена от носещи ограждащи зидове, изпълнени от бетонови блокчета и дървена едноскатна покривна конструкция, с височина от ~3,32м до 2,13м., използваща се за гараж. Постройка №8 представлява заграден от трите си страни навес, изпълнен под стрехата на гаража. Ширината на постройка №8 е 1,36м и е равна на ширината на покривната стреха на постройка №3 на северозапад. Затова вещото лице счита, че двете постройки могат да се разглеждат като едно цяло. Доколкото разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ разрешава гаражи да се разполагат на уличната регулация, вещото лице приема, че постройка №3 и прилежащата към нея постройка №8 били допустими строежи.

По отношение на постройка №4 в СТЕ е посочено, че първоначално същата е била изградена като навес с носеща дървена конструкция, но на по-късен етап е била оградена от трите си страни с паянтови зидове, изпълнени от итонг. Понастоящем тази постройка се използва като лятна кухня. Чл.46 от ЗУТ определя летните кухни като второстепенни постройки на допълващото застрояване и разрешава изграждането им в урегулирани имоти с ниско жилищно застрояване. Чл.47 разрешава летните кухни да се разполагат свободно или свързано, без да се спазват изискванията за разстояния от сградите на основното застрояване. Самата лятна кухня била изградена като пристройка на основната жилищна сграда, отстои на повече от Зм от уличната регулационна граница и покривната й конструкция е изпълнена като продължение на покрива на основната сграда. Предвид този начин на изграждане, според вещото лице постройка №4 може да бъде приета за допустима според действащата нормативна уредба.

В заключението е посочено, че нормата на чл.42, ал.2 от ЗУТ (според която постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване), определя като недопустими постройки №5, №6, №9, №10 и №11, доколкото същите били разположени на уличните регулационни граници на имота.

В заключението на СТЕ е посочено още, че през поземлен [имот номер], [населено място], с.о. „Черниците-Училищното“, с вид на собственост частна, вид територия урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м, преминава въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110kV „Юнга“. Съгласно чл.108, ал.2 от ЗУТ сервитутна ивица за преминаващата въздушна електропроводна линия през процесния имот се определя с ПУП, но понастоящем за процесния имот липсва разработен ПУП, с оглед на това към днешна дата сервитут не е определен.

След измервания на място, вещото лице е констатирало, че определената като „постройка №9 – допълващо застрояване“ се намира на разстояние около 2,40 м от оста на преминаващата през имота въздушна линия и затова попада в сервитутната зона на съоръжението.

Постройка №9 представлява метална барака за градински инструменти. В план има размери L=2,26м, В=1,04м и Н=1,80м. Има носеща конструкция от метални профили и тръби, а стените били облицовани с листи от поцинкована ламарина (снимка №11 – л.135). За под има тънка циментова замазка, а за покрив обшивка от LT-ламарина.

В приложената към СТЕ план-схема №1 са нанесени измерените от вещото лице отстояния от оста на ВЛ до постройките, предмет на заповедта (л.147). Тези замервания са приблизителни, като точните отстояния би трябвало да се измерят след трасирането на оста на въздушната линия и изработването на ПУП.

Съгласно представените на вещото лице документи от „Електроенергиен системен оператор“ Е. строителството на въздушната електропроводна линия е започнало през 1974г. и е завършило през 1978г. В представено на вещото лице писмо изх.№Б-505-137/13.03.2024г., подписано от началника на РДНСК [населено място] било посочено, че след извършена проверка в регистрите не било установено наличието на разрешение за ползване за обект „Въздушна електропроводна въздшна линия 110 kV Юнга, с.о. „Черниците-Училищното, [населено място]“, издадено от органите на ДНСК/ДИТСК (л.146).

Съгласно приложение №1 към Наредба №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, минималната сервитутна зона по трасето на BE 110 kV, минаваща през населени места и селищни образувания, е ивица по трасето на BE с широчина 8м, по 4м от двете страни. Според експерта в охранителната зона попада само постройка №9.

Вещото лице е констатирало, че съгласно представения по делото [нотариален акт], том VIII, дело 4349/94год. за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание §4а от ЗСПЗЗ, И. Б. и Н. Б. са придобили земеделска земя с площ 400м², представляваща имот с пл.№69 по плана на м. „Училищното“ в землището на [населено място]. Със заповед №1517/29.06.2020г., издадена от кмета на Община Бургас (л.89), жалбоподателите са придобили право на собственост на 249м² от 649м² идеални части от поземлен имот с [идентификатор], целият с площ 649м² и съответстващ на новообразуван поземлен имот с пл.№69, находящ се в кадастрален район 501 по плана на новообразуваните имоти на с.о. „Черниците-Училищното“, землище [населено място].

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че постройка №9 представлява метална паянтова барака, която няма трайна свързаност с терена. Същата има съвсем тънка частична бетонова настилка и няма нито фундаменти, нито основи. Сгради с №5 и №6 също нямат трайна свързаност с терена. Ивична основа с дълбочина не повече от 10 см бетонов борд била налице само за ограждащия зид на югозапад – където е построена вратата и ограждащата стена от бетонови плочи.

По отношение постройка №5 вещото лице обясни, че същата следва да се определи като паянтова, тъй като дебелината на бетоновите блокчета на ограждащите й стени е 10 см, няма бетонови колони и пояси, а и конструкцията е изцяло дървена. Към къщата покривната конструкция ляга върху една дървена греда, стъпваща на двата зида от двете страни, а към улицата тези дървени ребра лягат върху т.нар. ограда.

Височината на въпросната плътна ограда е 2,20м откъм страната на парцела, а откъм [улица],60 м, защото там се получава денивелация. Парцелът е по-ниско от уличната регулация и жалбоподателят по цялата дължина откъм улицата е направил подпорна стена с височина видимо 40 см. Оградата била изградена от бетон, но тя само обира денивелацията от улицата. Н. практика тя представлява ограждащ зид на трите постройки, т.е. играе ролята на ограда.

Експертът уточнява, че паянтова зидария е всяка зидария с дебелина 12 см. Паянтов зид се нарича този, който няма носещи функции и е с дебелина 12 см. Затова постройка №5 не може да се определи като масивна, защото всичките й ограждащи зидове са дебели 10см, а и няма трайна свързаност (чрез основи), нито стоманобетонови колони, а само дървени такива.

По отношение сградата, описана под №6, вещото лице сочи, че същата е прикрепена към основната сграда с №1, тъй като между тях няма дублиращ зид. Постройка №6 обаче можело да бъде премахната, без да се разрушава сграда №1. Същото се отнася и за постройка №5. Дървената греда, на която се опират постройки №5 и 6, била поставена на три дървени колони и не е част от сграда №1.

Вещото лице определя постройка №8 като гараж, тъй като отвън има всички характеристики на гараж – двукрила метална врата към улицата и работилница пълна със стелажи, характерни за гараж. Ширината на гаражната врата е 4,08м отвътре и 4,30м отвън. При разпита си експертът уточнява, че постройка №8 всъщност е навесът към гаража, а самият гараж е постройка №3. Относно постройки под №3 и №8 /възприети като едно цяло/ вещото лице приема, че същите са допустими, тъй като и двете имат предназначението на гараж, а такъв било допустимо да се изгради на уличната регулация.

Експертът уточнява, че едва когато се одобри ПУП за процесния имот, главният архитект би трябвало да определи точно коефициент за интензивност на застрояване, да определи височини, къде могат да бъдат застроени всички помощни постройки на този имот. Обяснява, че понеже имотът е с три лица, много трудно може да се намери място за тяхното разположение, ако няма разработен ПУП. Затова е възможно част от постройките да бъдат допустими, но към момента няма разработен ПУП. Такъв има одобрен само за улицата пред имота.

Постройки под №2 и 7 били търпими и допустими, защото са изградени по вътрешна регулация, а всички останали постройки били изградени на уличната регулация. ЗУТ, освен за гаражи и помещения за търговска дейност, е определил какви помощни постройки могат да се строят на улична регулация. Т.е. гаражът е част от допустимите сгради.

По отношение на изградения в имота електропровод вещото лице заявява, че същият има една въжена линия. Въжето е обрамчено с два кабела с мощност 110 kV. В представената от процесуалния представител на ответника извадка от ПНИ (л.155) по отношение електрическото съоръжение има отразена малка стрелка, което на място не представлява провод.

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани лицата Е. А. Г. и К. В. С..

Свидетелят Г. заявява, че познава жалбоподателя И. Б., тъй като и двамата притежават места през една улица във вилна зона „Черниците“ в землището на [населено място]. Свидетелят закупил парцела си през 1986г., а Б. – през 1988г. или 1989г. Към момента на закупуването на имота на жалбоподателя земята е била незастроена, като впоследствие Б. построил къща, барбекю, гараж и помещения зад къщата /навеси за дърва/. Св. Г. посочи, че процесните постройки били изградени преди 1998г.-1999г., доколкото Б. завършил строежите преди свидетелят да построи вилата си през посочения период. Г. обобщава, че в имота на Б. били изградени следните постройки – основна къща, зад нея - две помещения като навеси, пред къщата има лятна кухня, а в единия край на двора има изградени барбекю и гараж. При предоставяне на работната схема към КА, по която са индивидуализирани обектите, свидетелят посочи, че под №1 в схемата е ситуирана основната къща, под №5 и 6 – навесите зад къщата, №2 – постройка, ползваща се за склад, №3 – гаражът, №4 – лятната кухня, под №10 – склад и №11 – барбекю. След 1999г. в имота друго строителство не е било извършвано. Свидетелят заявява, че основната къща в имота на жалбоподателя била строена от Р. Х. от [населено място], а останалите постройки били изграждани от Б. и негови помощници. И двамата жалбоподатели постоянно живеят в този имот.

Свидетелят С. обяснява, че познава И. Б. от преди 1990г., когато му е станал комшия на вилата, като имотите и на двамата се намират през една улица. Свидетелят живее там от 1984г., но само за лятото. С. заявява, че жалбоподателят е закупил собствения си имот през 1988г. или 1989г. и към този момент мястото е било празно. След като закупил имота, Б. започнал да изгражда в него постройки – основна къща, гараж, барбекю, лятна кухня и отстрани на къщата помещения, в които се съхраняват зимнина и дърва. Помещенията били разделени вътрешно, а отвън изглеждат като едно. Според С. обектите били завършени около 1995г.-1996г. Б. е бил приятел с дядото на свидетеля и последният е помагал на жалбоподателя при строителството на обектите. След изграждането им не е имало ново строителство в имота.

В хода на производството от страна на жалбоподателя са представени фактури и квитанции за закупени през периода 1996-1997г. строителни материали (л.90-96); декларация от 20.05.2005г., подписана от В. К. и Х. К., с която дават съгласието си жалбоподателите да строят на границата на двата съседни имота всякакви постройки, като деклараторите не възразяват против вече извършеното строителство в съседния имот (л.157). Ответникът представя извадка от плана за новообразуваните имоти от местността „Черниците-Училищното“, земл. на [населено място] (л.156-157), както и заверено копие на работната схема, по която са индивидуализирани обектите предмет на заповедта (л.81).

II. ПРАВОТО:

Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

Обектите - предмет на заповедта представляват „строеж“ по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ, както с оглед начина на изграждането им, така и с оглед предназначението им. Те не попадат в категорията на преместваемите обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ, тъй като служат за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, а и не могат да бъдат отделени от терена при запазване на целостта му.

Според заключението на експертизата всички обекти, предмет на заповедта, представляват наземни постройки, които имат спомагателно, обслужващо или второстепенно предназначение спрямо основното застрояване в имота. В този смисъл следва да се приеме, че тези обекти представляват постройки на допълващо застрояване и като такива са строежи от шеста категория по арг. от чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, вр. чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Поради това следва да се приеме, че Заповед №3150/27.09.2023г. е издадена от компетентен орган, като за издателя на акта са налице и делегирани правомощия със заповед №3379/08.11.2019г., издадена от кмета на Община Бургас (л.68-70).

Спазена е изискуемата от закона писмена форма.

Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат и в документите, съставляващи административната преписка.

Противно на изложеното в жалбата, фактите, установени със съставените в хода на административното производство констативни актове са достатъчно ясни, че да позволят точна индивидуализация на обектите, предмет на оспорената заповед.

В случая е разпоредено премахване на постройки от допълващо застрояване, използващи се като лятна кухня, гараж, навес, външно барбекю и складови помещения. В констативните актове, с които е започнало административното производство, обектите надлежно са описани по вид, размери и категоризация на строежите, а в изготвената работна схема, която е неразделна част от актовете и към която препраща и самата заповед, обектите са индивидуализирани по местонахождение.

От заключението на експертизата, в т.ч. изготвената от вещото лице план-схема - заснемане на поземления имот (л.147), се установява, че броят, местоположението, размерите и площите на обектите съответстват на тези, които са измерени и нанесени в работната схема, изготвена в административното производство.

При това положение съдът намира, че обектите предмет на заповедта са индивидуализирани в достатъчна степен по отношение на тяхното местоположение, размери и обем, което опровергава твърденията на жалбоподателите за допусната неяснота във волята на административния орган.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на производството е поставено със съставяне на констативни актове от служители по контрол на строителството в Община Бургас, които са били надлежно връчени на жалбоподателите и последните са упражнили правото си да подадат възражение срещу изложените в КА констатации.

По приложението на материалния закон:

Според чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

В случая издателят на оспореният акт е приел, че строежите са незаконни при хипотезите на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.

Съгласно тези норми строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В случая определените за премахване постройки не могат да бъдат отнесени към някой от изчерпателно изброените в чл.151, ал.1 от ЗУТ случаи, в които законът не изисква издаване на разрешение за строеж.

По делото не се спори, че процесните постройки са изградени без издадени строителни книжа. Липсата на такива не е опровергана от жалбоподателите в хода на съдебното производство.

Строителството е извършено в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, доколкото съгласно заключението на експертизата за процесния имот няма одобрен ПУП, т.е. в имота не е предвидено застрояване. Поради това следва да се приеме, че строежите са незаконни по см. на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ и подлежат на премахване.

Горният извод не се променя с констатацията на вещото лице, че след като за имота липсва разработен ПУП, в случая няма определен сервитут за преминаващата през имота въздушна електропроводна линия. П делото е доказано, че през имота преминава електропровод, като сервитутната ивица е определена по силата на закона. В случая постройка №9 попада в обхвата на сервитутната зона, което е самостоятелно основание за бъде определена като незаконно построена.

Въпреки доказаното в случая наличие на незаконни строежи, съдът дължи преценка за търпимост на строежите по смисъла на §16 и §127 от ПР на ЗУТ.

Съдът приема за доказано, че периодът на изграждане на процесните обекти е 1995г.-1997г. – така, както е посочило вещото лице в писменото заключение на назначената СТЕ. В подкрепа на този извод са и свидетелските показания на св. Г. и св. С., както и от представените по делото фактури и квитанции за закупени през периода 1996-1997г. строителни материали за изграждане на постройките (л.90-96).

При така установената година на изграждане на строежите, разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г., а само тези, които не се обхващат от ал.1, ал.2 и ал.3 на §16 от ПР на ЗУТ.

Това е така, защото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г.), т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Следователно новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал.1 на §127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период - от 02.01.2001г. до 31.03.2001г.

При това положение преценката за търпимост на процесните строежи подлежи на изследване през призмата на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, доколкото ал.1 на нормата касае строежите, изградени до 7 април 1987г., какъвто не е настоящият случай.

Съгласно ал.2 на §16 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.

А.3 на текста предвижда, че незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

И в двете хипотези, в условията на кумулативност са предвидени изисквания за допустимост на строежите по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за съответния период или съгласно ЗУТ, като е поставено и допълнително условие - за декларирането им от собствениците пред одобряващите органи в посочените в нормите срокове.

В случая по отношение на постройки №5, 6, 9, 10 и 11 (по работната схема) не са реализирани нито една от посочените предпоставки на всяка от хипотезите.

Според вещото лице тези обекти представляват паянтови стопански постройки от допълващото застрояване, които се използват съответно като складово помещение (№5), помещение за складиране на дърва за огрев (№6), метална барака за градински инструменти (№9), склад/закрит навес към външно барбекю (№10) и барбекю (№11).

Вещото лице констатира, че тези обекти са разположени на уличните регулационни граници на имота, което се установява и от изготвената план-схема към заключението (л.147).

При това положение съдът намира, че тези строежи не могат да се [жк], доколкото тяхното предназначение и местоположение е в противоречие с разпоредбата на чл.113, ал.1 от Наредба №5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), съгласно която сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини /което изключение в случая липсва/, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване.

Не е спазена и нормата на чл.42, ал.2 ЗУТ, съгласно която постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.

Освен посоченото, не е доказано и деклариране на конкретните постройки пред одобряващите органи в сроковете по §16, ал. 2 и 3 ПР на ЗУТ, с което не е изпълнено още едно от кумулативно предвидените условия за търпимост на строежите.

По отношение останалите наредени за премахване постройки (под №2, 3, 4, 7 и 8), от заключението на СТЕ се установи:

• Постройки №2 и №7 представляват спомагателни помещения на допълващото застрояване с обща дървена конструкция, изградени по вътрешните регулационни линии на имота;
• Постройки №8 и №3 - съответно са описани като масивна постройка от носещи оградни зидове, използваща се като гараж, както и заграден от трите страни навес, изпълнен под стрехата на гаража;
• Постройка №4 – пристройка от паянтови зидове към основната жилищна сграда, използваща се като лятна кухня, която отстои на повече от 3 м. от уличната регулационна граница.

Съдът не кредитира заключението не експертизата в частта, в която вещото лице приема, че цитираните пет постройки са допустими по правилата и нормативите, действали за периода им на изграждане или съгласно ЗУТ.

Дори да се възприеме, че строителството на част от тези обекти е било допустимо според разпоредбите на ЗТСУ(отм.) или ЗУТ, допускащи по изключение строителство на определен вид постройки на уличната регулация /като гаражите/, следва да се държи сметка за това, че според заключението на експертизата за процесния ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], в който са реализирани обектите, няма действащ ПУП.

Според обясненията на вещото лице липсата на разработен и одобрен градоустройствен план е пречка за определяне на коефициента за интензивност на застрояване в имота, на височините, както и за определяне на място на разположението на постройките.

Тоест, доколкото за имота не е налице одобрен ПУП, съответно е изключена възможността за застрояването му, не може да се търси нормативно съответствие по отношение на процесните обекти.

Следователно, към момента на изграждането им постройки под №2, 3, 4, 7 и 8 не са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването, доколкото за територията, в която са изградени не е имало действащ ПУП. В този смисъл не следва да се преценява и съответствието на обектите с правилата и нормативите, действали по време на извършването. Изискването за съответствие с плана и правилата и нормите е кумулативно, а едното от тези изисквания в случая липсва.

Не на последно място следва да се има предвид, че по делото няма доказателства жалбоподателите да са декларирали който и да е от процесните строежи пред одобряващите органи до пределния момент по §16, ал.2 или ал.3 от ПР на ЗУТ.

Тази предпоставка също е кумулативна и неосъществяването и е достатъчно основание строежите да се изключат от категорията на търпимите строежи, независимо от това дали същите са изпълнени съгласно ЗУТ или по правилата и нормативите към извършването им.

По делото не са налице и данни за започната по искане на собствениците на процесния имот процедура по узаконяване на строежите по реда на §184 или §127, ал.2 от П. З. З..

Поради това следва да се приеме, че процесните строежи не са търпими и като такива подлежат на премахване.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, които са в размер на 350 лева, от които 250 лв. депозит за СТЕ (л.108) и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд – град Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Б. Б., [ЕГН] и Н. П. Б., [ЕГН], и двамата с адрес в [населено място], [жк], [адрес], чрез процесуален представител адв. М. Г., против Заповед №3150/27.09.2023г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.

ОСЪЖДА И. Б. Б., [ЕГН] и Н. П. Б., [ЕГН], и двамата с адрес в [населено място], [жк], [адрес], да заплатят солидарно на Община Бургас сума в размер на 350 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.