ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Велинград, 21.05.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на двадесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Лилия Терзиева-Владимирова
като разгледа гражд.дело № 296/2020
г., по описа на Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Първа инвестиционна банка" АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. Драган
Цанков" №37, представлявана от законните представители, чрез процесуалния
представител юрисконсулт К.К., против
ЕТ „АЛИЕ Ц.-ЛАНТАЧ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сърница - п.к. 4633, ул. „Б.“ №13, с които се иска да
бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество суми, за които е издадена
заповед за изпълнение от 16.06.2009г., по ч.гр.д. № 28361, по описа Софийски
районен съд за 2009 г..
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 16.06.2009г., по ч.гр.д. №
28361, по описа Софийски районен съд за 2009 г., като в срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил срещу дължимостта на сумите, поради което е налице
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Поддържа,
че възражението по чл.414 от ГПК е
просрочено и моли да се прекрати настоящето производство като недопустимо,
поради липса на правен интерес. Излага, че по издадения изпълнителен лист и
заповед за изпълнение е било образувано изпълнително при СИС - гр. Велинград
под № 20095210400357, за което представя връчена покана за доброволно
изпълнение от ДСИ на дата 06.08.2009 г.. Съгласно чл. 418. ал. 5 от ГПК
заповедта за изпълнение се връчва от съдебния изпълнител, ведно е поканата за
доброволно изпълнение и издадения изпълнителен лист. В този смисъл поддържа, че
четиринадесетдневеният срок по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение срещу
процесната заповед е започнал да тече, считано от 06.08.2009г. В допълнение, излага,
че банката е образувала изпълнително дело № 20158870400499 при ЧСИ Добромир
Даскалов с процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Представят покана за доброволно
изпълнение, ведно е процесната заповед, връчена от ЧСИ Даскалов на 09.06.2018г.
Считат, че видно от представените два броя покани за доброволно изпълнение
възражението е преклудирано и само на това основание настоящото производство
следва да бъде прекратено.
Ако съдът счете, че възражението от ответника е подадено в срок се
моли да се разгледа настоящия иск, като излага обстоятелства, на които той се основава.
Съдът, като съобрази изложените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства намира следното:
Правото на иск за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на
общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на
установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от
връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска
с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установения от
законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от
обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в
заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със
срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414,
ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда
по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство,
изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не
обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
По отношение на спазването на
срока по чл.414, ал.2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство,
като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени
от страните.
Видно от представените към
исковата молба писмени доказателства- покана за доброволно изпълнение от ДСИ,
връчена на 06.08.2009 г. по изпълнително дело № 20095210400357, длъжникът- ответник, по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.06.2009г., по ч.гр.д. № 28361, по
описа Софийски районен съд за 2009 г., и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист от 16.06.2009г., е бил поканен да заплати доброволно
задълженията си по тях още на 06.08.2009 г..
При
съобразяване разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК следва, че срокът за депозиране
възражение от длъжника срещу процесната заповед за незабавно изпълнение е
изтекъл на 20.08.2009 г.. Ето защо съдът намира, че подаденото на 10.06.2019 г.
възражение е депозирано в съда след изтичане на преклузивния срок по чл.414,
ал.2 ГПК, поради което погрешно са били дадени указания на заявителя- кредитор и
настоящ ищец за предявяване на процесния установителен иск.
Процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК са
налице само в случай, че е надлежно упражнено правото на възражение от
длъжника. В случая това не е така, поради което и производството, като образувано
при липса на правен интерес, доколкото липсва депозирано възражение в
законоустановения срок и следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила, то същото следва
да се прекрати като недопустимо.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 130 вр. чл. 416 ГПК производството по г.д. № 262/2020 г. като
недопустимо.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА