№ 10899
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110171010 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Т. Д., с която е предявен срещу
ответника „Български пощи“ ЕАД конститутивен иск с правно основание
чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„забележка“, извършено със Заповед № 4/30.10.2024 г. на Директора на „СП
ИМС/Булпост“ към „Български пощи“ ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор с ответното дружество
„Български пощи“ ЕАД, изменен с допълнително споразумение от 08.01.2024
г., заемал длъжността „Ръководител отдел Експлоатация и логистика“ в
Специализирано поделение „EMS/Булпост“ към „Български пощи“ ЕАД.
Сочи, че на 31.10.2024 г. му е връчена Заповед № 4/30.10.2024 г., с
която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Посочва, че в обстоятелствената част на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е посочено, че на 16.10.2024 г., в 10:52 часа, на
булевард „Христо и Евлоги Георгиеви“ № 129, гр. София, при извършена
проверка органите на Министерството на вътрешните работи са констатирали,
че автомобил с peг. № *** не е представен на технически преглед, като за
констатираното нарушение е наложена глоба с фиш серия GT № 14566906 от
16.10.2024 г. Посочено е, че в длъжностната характеристика на заеманата от
наказания работник длъжност „Ръководител отдел „Експлоатация и
логистика” сред основни задължения са посочени: да ръководи и организира
управлението на автомобилния парк на СП „ИМС/Булпост“ и да организира,
координира и контролира сервизното обслужване, техническата поддръжка и
ремонта на превозните средства. Посочено е в заповедта, че с бездействията
си ищецът е нарушил трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй
като не е изпълнил възложената работа, както и техническите и
технологичните правила, за които е задължен по длъжностна харакеристика.
1
Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, поради това, че
дисциплинарното наказание е наложено от лице без представителна власт:
оспорваната Заповед №4/30.10.2024 г. е издадена от Я.Р., заемащ длъжността
„Директор на СП ИМС/Булпост“ към „Български пощи“ ЕАД, който не се
явява надлежен дисциплинарно-наказващ орган и не е оправомощен от
изпълнителния директор на „Български пощи“ ЕАД да налага дисциплинарни
наказания.
Позовава се на нарушения на процедурата за провеждане на
дисциплинарно производство, като твърди, че в искането за даване на
обяснения не са изяснени фактите и обстоятелствата, за които се искат
обяснения, не е конкретизирано нарушението на трудовата дисциплина, за
което се провежда дисциплинарното производство.
На следващо място оспорва извършването на посоченото в заповедта
дисциплинарно нарушение, тъй като глобата за неизвършен технически
преглед на служебен автомобил е наложена на служителя И.А. К., който, по
длъжностна характеристика е бил задължен да участва задължително в
техническите обслужвания на автомобила и експлоатационния ремонт на
автомобила. Сочи, че също така към датата на налагане на административното
наказание срокът за извършване на годишен технически преглед не е бил
изтекъл, а на следващия ден след издаване на посочения фиш за
административно наказание автомобилът е преминал технически преглед и на
работодателя не е налагана имуществена санкция.
Твърди, че Я.Р., заемащ длъжността „Директор на СП ИМС/Булпост“ е
наредил със Заповед № РД-ЕМБ-08-5/05.02.2024 г. и Заповед № РД-ЕМБ-08-
6/20.02.2024 г. процесният товарен автомобил „Дачия Докер“ е peг. № *** да
местодомува в двора на офиса на СП „ИМС/Булпост“, находящ се на адрес: гр,
София, ***.
Сочи, че първоначално контролът за изпълнение на заповедта е
възложен на ищеца, но впоследствие, със Заповед № РД-ЕМS-08-
15/05.06.2024 г., контролът по изпълнението на заповедта е възложен на
Кристина Ангелова Соколова, на длъжност „Организатор на куриерска
дейност“, която не е на пряко подчинение на ищеца, като той не може да
упражнява контрол върху дейността й.
Поддържа, че с докладна записка с вх. № 71-04-125/01.04.2024 г.
ищецът е предложил на Я.Р., заемащ длъжността „Директор на СП
ИМС/Булпост“, местодомуването на автомобила да бъде в автобазата на
БРСЦ, като по този начин възможностите за нарушения на трудовата и
технологичната дисциплина ще бъдат сведени до минимум.
Твърди, че на 03.10.2024 г. К.С. е информирана от главен специалист
„Логистика“ за датата и срока за преминаване на автомобила на технически
преглед, но въпреки това не е предприела действия във връзка с изпращане на
процесния автомобил на технически преглед.
Поради това сочи, че ищеца не е носил отговорност за липсата на
технически преглед на автомобила и за наложеното административно
наказание.
2
Сочи, че работодателят не е изложил мотиви и не е съобразил тежестта
на твърдяното нарушение по реда на чл. 189 КТ с наложеното наказание, тъй
като ищецът е нямал предходни дисциплинарни наказания, а за ответното
дружество-работодател не са произтекли вреди.
На последно място, посочва, че със Заповед № 3/30.10.2024 г. на Я.Р.,
заемащ длъжността „Директор на СП ИМС/Булпост“ за процесното
дисциплинарно нарушение е наложено е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ и на Т.Л.А., с което е нарушена императивната разпоредба на чл.
189, ал. 2 КТ, тъй като за едно дисциплинарно нарушение е наложено повече
от едно дисциплинарно наказание.
Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е израз на
злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ,
доколкото работодателят е наложил дисциплинарно наказание на невиновни
служители за дисциплинарното нарушение, а на виновните служители не е
наложил дисциплинарно наказание, като е дискриминирал ищеца по признак
„членство в синдикална организация“.
Предвид изложеното, намира, че наложеното с процесната заповед
дисциплинарно наказание „забележка“ е незаконосъобразно, като моли съдът
да го отмени.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Български пощи“
ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове.
Оспорва твърденията на ищеца, че оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от лице без делегирана власт да налага
дисциплинарни наказания, като посочва, че с нотариално заверено
пълномощно № 4340/16.02.2024 г. главният изпълнителен директор на
„Български пощи“ ЕАД е упълномощил директора на СП „ИМС/Булпост“ да
налага дисциплинарни наказания на служителите в специализираното
поделение.
Сочи, че преди налагане на наказанието на служителя са изискани
писмени обяснения. Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено за
неизпълнение от страна на ищеца на задължение, описано в длъжностната му
характеристика. Посочва, че отговорността на ищеца е обективна и следва
именно от неизпълнение на задължения, част от длъжностната
характеристика. Поддържа, че заповедта е мотивирана и е съобразена липсата
на предходни дисциплинарни наказания, поради което му е наложено най-
лекото по вид дисциплинарно наказание „забележка“.
Посочва, че са наложени дисциплинарни наказания и на други
служители, но за нарушения, извършени лично от тях, поради което отрича да
е нарушен чл. 189, ал. 2 КТ.
Поддържа, че не е посочено на какъв признак е наложена
дискриминация при налагане на дисциплинарното наказание, а също така
оспорва да е налице злоупотреба с правомощията на работодателя.
3
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание чл.
357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание „забележка“.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи:
1. че през процесния период между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което същият заемал длъжността
„Ръководител отдел Експлоатация и логиситка“ в специализирано
поделение „EMS/Булпост“ на ответното дружество;
2. датата, на която му била връчена оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“;
3. всички факти и обстоятелства, на които основава твърденията си за
проявена от работодателя злоупотреба с право /чл. 8, ал. 2 КТ/, като
установи, че работодателят е наложил дисциплинарно наказание
„забележка“ при проявяване на неравно третиране на посочения признак
– членство в синдикална организация.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните
изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от
императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за
налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед от лице,
разполагащо с работодателска власт, която съдържа достатъчно
индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно
връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена
възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде
своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във
връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието.
След установяване на формалната законосъобразност на акта,
работодателят следва да докаже и реалното извършване на описаното в него
виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен
съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
С обявения за окончателен доклад по делото, съдът, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото обстоятелствата, че между ищеца и ответника, към датата
на налагане на дисциплинарно наказание, е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата чието последно изменение от 08.01.2024 г.,
ищецът е заемал длъжността „Ръководител, отдел в съобщенията в
Специализирано поделение „EMS/Булпост“ към „Български пощи“ ЕАД /л.
12/, към която длъжност е приложима длъжностна характеристика за
длъжността „Ръководител, отдел Експлоатация и логистика /л. 21/.
От съдържанието на длъжностната характеристика /т. 8 и т. 9/ се
установява, че задълженията на служителя включват да „Ръководи и
организира управлението на автомобилния парк на СП „ИМС Булпост; и да
„Организира, координира и контролира сервизното обслужване, техническата
4
поддръжка и ремонта на превозните средства“.
От приложената по делото /л. 17/ глоба с фиш № 14566906 от
16.10.2024 г. се установява, че на посочената дата старши полицай при СДВР е
констатирал, че товарен автомобил с рег. № *** е управляван, без да е
представен на технически преглед, като е наложил глоба на водача му на
основание чл. 147 ЗДвП.
Установява се, че с писмо от 23.10.2024 г., Директорът на СП
ИМС/Булпост е уведомил служителя П. Д., че на 16.10.2024 г. органите на
МВР са констатирали, че автомобил с рег. № *** не е представен за
технически преглед, като, на основание чл. 193 КТ, е поискал писмени
обяснения по реда на чл. 193 КТ от служителя за това чия е отговорността за
непредставянето на автомобила за ГТП.
Видно от представените към исковата молба документи, на 25.10.2024
г. ищецьт е депозирал писмени обяснения с подробни разяснения, касаещи
местодомуването на автомобила и контрола върху него.
Не е спорно между страните, като се установява от представените по
делото документи, че с процесната Заповед № 4/30.10.2024 г. на Директора на
„СП ИМС/Булпост“ към „Български пощи“ ЕАД Я.Р., връчена на 31.10.2024 г.,
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Видно от
мотивите на оспорената заповед наказанието е наложено за извършено
дисциплинарно нарушение, по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно:
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, изразяващо се в непредставяне на автомобил с рег.
№ *** на ГТП, с което не са изпълнени задълженията от длъжностната
характеристика на длъжността „Ръководител логистика" да 1. Ръководи и
организира управлението и поддръжката на автомобилния парк на СП
„ИМС/Булпост"; и да 2. Организира, координира и контролира сервизното
обслужване, техническата поддръжка и ремонта на моторните превозни
средства.
Установява се от представеното по делото /л. 57/ нотариално заверено
пълномощно, че Главният изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД
е упълномощил Янко Тодоров Раденков – Директор на СП „ИМС/Булпост“ на
„Български пощи“ ЕАД „да упражнява правата и да изпълнява задълженията
на работодател в отношенията с работниците и служителите в
специализираното поделение“.
Установява се от представените по делото писмени документи /Заповед
РД – EMS-08-23/17.10.2022 г. – л. 27 и Заповед РД – EMS-08-5/05.02.2024 г. -
28/, че местодомуването на процесния автомобил рег. № *** е променено от
БРСЦ в кв. Враждебна, ул. Челопешко шосе 31 на адрес: гр. София, ***. В
заповедта от 05.02.2024 г. е посочено, че предпътен преглед на автомобила и
контрол на състоянието на водача ще се извършват от Организатор куриерска
дейност в офис „Самуил“. Контролът по изпълнението на заповедта е
възложен на Ръководител отдел „Експлоатация и логистика“.
Със заповед РД-EMS-08-6/20.02.2024 г. отново е разпоредено
местодомуването на автомобила да бъде на същия адрес, като е допълнено, че
за отчетността на МПС следва да се попълва пътна книжка, а прегледа на
осветителната система на автомобила и контролът на водача следва да се
извършват от Организатор куриерска дейност в офис „Самуил“. Контролът по
изпълнението на заповедта е възложен отново на Ръководител отдел
„Експлоатация и логистика“.
Със заповед РД-EMS-08-15/05.06.2024 г. е отменена заповедта от
5
05.02.2024 г. /но не и заповедта от 20.02.2024 г./, като е посочено, че прегледа
на осветителната система на автомобила и контролът на водача следва да се
извършват от Д.Х. – контрольор, а контролът по изпълнението на заповедта е
възложен на К.С., организиратор куриерска дейност в офис I кат. СП
ЕМС/Булпост.
Видно от представената от ищеца електронна кореспонденция,
неоспорена от ответника, между служители в предприятието /без участието на
ищеца/ е водена комуникация във връзка с изтичащия срок на валидност на
ГТП за процесния автомобил, като между тях е бил налице спор кой следва да
отговаря и контролира преминаване на автомобила на технически преглед.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства, че автомобилът е преминал на технически преглед на
17.10.2024 г. – в деня, следващ констатирането на нарушението, както и че във
връзка с непредставянето на МПС за преглед са наложени дисциплинарни
наказания и на други служители в предприятието /Т.А., на длъжност
„Началник парк, автомобили в офис I категория и А.П., на длъжност „Главен
специалист логистика/, а на служителите И. К. и К.С. не са налагани наказания
във връзка със случая.
От събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на
свидетеля Е. Й.ова, които съдът кредитира като добросъвестно дадени, се
установява, че до м.12.2024 г. свидетелката е работила в ответното
предприятие на длъжност „контрольор“, като осъществявала контрол върху
документите, които се оформят от шофьорите, относно колата и транспорта,
ежедневно изготвяла пътен лист на автомобила. Сочи, че контрол върху
автомобил „Дачия“ с рег. № *** имала до м. февруари 2024г., като след
издадена заповед за промяна на местодомуването, нямала физически достъп
до автомобила и не можела да изпълнява контролните функции спрямо него.
Сочи, че в предприятието има компютърна програма, която подава известие,
че след даден период изтичат гражданската отговорност на даден автомобил
или техническият преглед, като свидетелката получавала горната информация
от друг колега - А.П.. Сочи, че технически трябва шофьорът да отиде на
преглед, след като види в талона, че срокът изтича. Сочи, че прекият
ръководител - Т.А., разпореждал на шофьорите да отидат на преглед, но тъй
като колата е била на друг адрес, намира, че същата е трябвало да се
контролира от мениджъра там - К.С.. Сочи, че не й е известно да има
конкретно разписана писмена процедура за начина на провеждане, контрола и
отчитането при извършване на техническия преглед на автомобилите.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Чрез очертаване на фактическите основание за налагане на дисциплинарното
наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да
знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от
друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за
законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното
наказание.
Тези изисквания са налице, когато в искането за даване на обяснения и
6
в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за
работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е
ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от
поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното
нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ.
Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника (по
връченото му искане за даване на обяснения), когато в искането -
нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за
работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с
причините за уволнението му. - така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай, видно от събраните по делото писмени
доказателства, работодателят е поканил служителя да даде писмени
обяснения, като е изложил на кратко фактическата обстановка, обосновала
инициирането на дисциплинарно производство и, макар и непрецизно, е
формулирал въпрос, относно задължението за представяне на автомобила на
ГТП. Работникът на свой ред е изложил подробни писмени обяснения, видно
от които последният е бил изцяло наясно с хронологията на констатираното
нарушение и предшествалите го събития, като обясненията са получени от
работодателя преди връчване на заповедта, от който момент се счита за
наложено дисциплинарното наказание.
На следващо място, съдът съобрази, че е спазен двумесечният
/субективен/ законов срок за налагане на наказанието, като видно от
събраните по делото доказателства, работодателят е бил уведомен за
наличието на неизпълнение на служебните задължения на 16.10.2024 г. - с
получаване на уведомлението за налагане на глоба с фиш на водача на
процесното МПС.
Спазен е безспорно и обективният едногодишен срок за налагане на
дисциплинарното наказание, доколкото наказанието е наложено едва две
седмици след констатиране на нарушението.
Видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно,
лицето, издало процесната заповед, е притежавало надлежно учредена
работодателска власт, в това число да налага дисциплинарни наказания, с
оглед на което възраженията на ищеца в тази насока се явяват неоснователни.
Предвид установената законосъобразност на процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание и липсата на основание за отмяната на
наложеното наказание от формално естество, съдът следва извърши преценка
за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание по същество:
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира нарушението на трудовата
дисциплина, като "виновно неизпълнение на трудовите задължения", а
разпоредбата на чл. 187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете
нарушения на трудовата дисциплина.
7
В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на
работника или служителя, доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. При
трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно
субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното
производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, за което е наказан.
За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички
доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което
е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или
осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може
да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, каквито
доказателства са събрани в настоящото производство.
От съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен
материал се налага правният извод, че в процесния случай дисциплинарното
наказание е наложено законосъобразно като наказаният служител е
извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка - а именно,
проявил е бездействие, като не е изпълнил в пълнота възложените му от
работодателя му задължения, подробно описани в длъжностната
характеристика на заеманата от ищеца ръководна длъжност /т. 8 и т. 9/,
съгласно които именно служителят е имал задължението да ръководи и
организира управлението и поддръжката на автомобилния парк на СП
„ИМС/Булпост" и да организира, координира и контролира сервизното
обслужване, техническата поддръжка и ремонта на моторните превозни
средства. В резултат на неизпълнението на тези му задължения процесният
автомобил с рег. № *** не е бил представен своевременно на ГТП.
В настоящия случай съдът намира, че по делото са ангажирани
достатъчно доказателства, установяващи вменените на ищеца с процесната
заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в разпоредбата на чл.
187, ал. 1, т. 3, от КТ и обосновали налагането на дисциплинарно наказание.
Изцяло неоснователно се явява оплакването, че е нарушена
разпоредбата на 189, ал. 2 КТ, тъй като във връзка със същия случай са
наложени дисциплинарни наказания и на други лица. Забраната в цитираната
разпоредба, израз на правния принцип non bis in idem, касае налагането на
няколко наказания за едно и също нарушение на едно и също лице, което в
процесния случай не се твърди, и не се установява по делото.
Обстоятелството, че повече от един служители в предприятието имат сходни
задължения и отговорности, не обосновава извод, че дисциплинарно
наказание може да бъде наложено само на един от тях. От значение за
законосъобразността на наказанието е дали конкретният служител, с личното
си поведение /действие или бездействие/ е нарушил вменените му трудови
задължения.
В конкретният случай, това обстоятелство е налице, като следва да се
8
посочи, че независимо дали нисшестоящ в йерархичната структура на
предприятието не е изпълнил задължението си да представи автомобила за
технически преглед, ръководителят в съответната организационна структура,
имащ именно контролни и организационни функции спрямо подчинените му
лица, безспорно носи отговорност за крайния резултат от свое управление и
неоказания достатъчен контрол.
Неоснователен е на следващо място и доводът на ответника, че е бил
възпрепятстван да упражнява задълженията си, доколкото не е имал
физически достъп до автомобила и той е бил поставен под контрола на друго
лице, което не е пряк подчинен на ищеца. Изтичането на срок за провеждане
на годишен технически преглед е обективно обстоятелство, което само по себе
си не налага физически достъп до автомобила, доколкото за проследяването
му е необходима единствено информация за конкретната дата на предишния
преглед – данни, които са били известни на ищеца и подчинените му
служители, видно от представената по делото електронна кореспонденция. В
същия смисъл са и събраните по делото свидетелски показания, съгласно
които в предприятието е налице компютърна система, която подава известия
при наближаването на дата за технически преглед на автомобила.
Неоснователен е и доводът, че автомобилът не е бил под контрола на
ищеца - от представената по делото Заповед от 05.06.2024 г. се установява, че
единствено контролът по отчетността на МПС с надлежно попълване на пътна
книжка и данни за разход, както и прегледа на осветителната система и
състоянието на водача са били възложени на друг служител /доколкото тези
дейности, по естеството си налагат физически достъп до автомобила/.
Дейностите по организация и контрол на техническото обслужване, сред
които попада и представянето на автомобила на технически преглед, остават
под ръководството на Ръководител отдел „Експлоатация и логистика“, която
длъжност е заемал ищецът.
Недоказано остана в процеса и оплакването на ищеца, че
работодателят е издал процесната заповед в нарушения на чл. 8 КТ, като е
третирал неравно ищеца въз основа на притежавания от него признак –
членство в синдикална организация /доказан по делото/. Видно от
приложените от самия ищец писмени доказателства, работодателят е наказал
и други служители в предприятието, в чиито длъжностни характеристики
фигурират задължения, касателно представянето на автомобила за преглед. С
оглед на това, налагане на дисциплинарно наказания и на ищеца, заемащ
ръководна длъжност в предприятието, е израз именно на равното третиране на
работниците и служителите, а не на дискриминационно такова.
Предвид изложеното, настоящият съдът намира, че безспорно се
доказва по делото наличието на фактическия състав на нарушението
„неизпълнение на възложената работа“, осъществен с бездействие, с оглед
обстоятелството, че служителят не е изпълнил в пълнота възложените му
задълженията, влизащи в трудовата му функция и вменените му с
длъжностната характеристика – т. 8 и т. 9 от същата.
За доказана в процеса съдът намира и вината на служителя при
9
неизпълнение на възложените му задължения предвид обстоятелството, че
същият е бил надлежно запознат за тези свои отговорности с подписаната от
него длъжностна характеристика. С оглед на това, субективното им незнание
или несъгласието с част от издадените от работодателя заповедни /касаещи
местодомуването на автомобила/, довели до неизпълнение на процесните
задължения, не би могло да екскулпира служителя.
На последно място, по наведеното исковата молба възражение за
несъразмерност на наложеното наказание, съдът намира следното:
Съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията, като
извърши преценката въз основава на всички обстоятелства, имащи отношение
към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите
или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще
поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието
съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебен контрол (вж.
Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV Г. О.,
Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, ІV Г. О.,
Решение № 75 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г., ІV Г. О., ВКС).
При изследване на тези обстоятелства, съдът намира, че наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушенията, обстоятелствата при
които те са извършени и поведението на ищеца.
На първо място следва да бъде отбелязано, че неизпълнените от ищеца
задължения формират основната част от неговата трудова функция, свързана с
осъществяването на ръководство и контрол в предприятието по отношение на
автомобилния парк.
Обстоятелството, че ищецът заема в ответното дружество ръководна
позиция аргументира необходимостта същият да полага грижа със завишен
интензитет относно възложените му отговорности, като изпълнява съвестно и
цялостно възложените му задължения, упражнява контрол над изпълнението
на работата на подчинените му служители и поддържа поведение, което да
бъде модел за подражание за лицата, работещи под неговото ръководство.
С оглед на това, всяко неизпълнение на трудовите задължения на лице,
заемащо ръководна позиция, следва да бъде преценявано и санкционирано по-
строго спрямо това на служители, които не заемат такава длъжност.
На следващо място съдът преценява тежестта на нарушението и от
гледна точка на реалните и потенциалните вреди, които работодателят търпи
вследствие на дисциплинарната простъпка, които в случая отсъстват –
доколкото глобата е наложена на конкретния водач, а автомобилът е преминал
ГТП в деня, следващ установяване на нарушението.
Съдът взе предвид и чистото дисциплинарно минало на служителя –
обстоятелство, посочено от самия работодател в оспорваната заповед.
На последно място следва да бъде посочено и безкритичното
10
отношение на наказания служител спрямо дисциплинарните му нарушения.
Поради изложеното съдът приема, че наложеното дисциплинарно
наказание „забележка” – най-лекото такова, е определено от работодателя при
спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ с оглед тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, както и
поведението на служителя.
Ето защо предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание
„забележка”, наложено на ищеца със Заповед № 4/30.10.2024 г. на Директора
на „СП ИМС/Булпост“ към „Български пощи“ ЕАД, се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски в производството има, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, само ответникът.
Същият изрично е посочил, че не претендира присъждане на разноски,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Т. Д., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ срещу
„Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, за отмяна на дисциплинарно
наказание „забележка“, наложено със Заповед № 4/30.10.2024 г. на Директора
на „СП ИМС/Булпост“ към „Български пощи“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11