№ 108
гр. гр. Червен бряг, 23.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
в присъствието на прокурора С. Ем. В.
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Частно наказателно дело №
20244440200244 по описа за 2024 година
, и на основание данните по делото и закона за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал.3 от НПК
Обвиняемият по Досъдебно производство № 5529/2024 г. по описа на РП – Плевен – ЗМ
217/2024 г. на РУ – Червен бряг, П. Р. Ш., ЕГН **********, роден на ...... г. в гр. Ловеч,
български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, адрес за призоваване с. ......
е поискал отмяна на мярката му за неотклонение, като посоченото основание за това искане
е практиката на европейските съдилища и обстоятелството, че мярката за неотклонение
„Задържане под стража” е прекалено тежка мярка. Посочена е тази практика, според която се
ограничават правата на жалбоподателя при мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Отделно от това заявява, необходимост от реализиране на трудови доходи за издръжка на
семейството си и да полага ежедневни грижи за болните си родители, като прилага два броя
епикризи на Албена Ш.а и Румен Ш.. Защитника изказва твърдения, че няма данни клиента
му да се е опитал да се отклони или укрие. С оглед изложеното, моли Съда да приеме, че
жалбата е основателна и отмени взетата по рано мярка за неотклонение, алтернативно вземе
по-лека мярка за неотклонение на подзащитния му – „Подписка”, „Домашен арест“ или
„Парична гаранция“.
Представителят на Районна прокуратура гр. Червен бряг изразява становище, че не следва
да се уважава молбата, като излага подробни доводи за това.
Обвиняемият П. Р. Ш. моли съда да измени взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Задържане под стража” е по-лека такава, а именно „Подписка”, „Домашен арест“ или
„Парична гаранция“, за да може да реализира някакви трудови доходи за семейството си.
Твърди, че няма намерение да се укрива.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени в съвкупност
събраните доказателства по досъдебното производство, след тайно съвещание, съдът
1
приема за установено следното: Досъдебното производство е образувано и водено за това,
че: на 27.08.2024 г., около 20:40 часа в ...... в двора на дом №8 с цел да принуди З...... да се
разпореди със сумата от 1700 евро, го заплашили с насилие с това, че ще го унищожи, като
деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето - престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 , вр с ал.1 от НК. С
постановление на РП Плевен от 28.08.2024 година спрямо П. Р. Ш., с ЕГН ********** от
с....... е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража" за срок от 72 часа до 19.00 ч. на
31.08.2024 г. С Определение № 88/29.08.2024 г. постановено по ЧНД № 209 по описа на ЧРС
за 2024 г., същата е потвърдена.
В настоящото производство на преценка подлежат всички обстоятелства свързани със
законността на продължаващо задържане, в това число наличието на обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към вмененото му деяние, наличието на
опасност от извършване на престъпление или укриване, законност и разумност на срока на
задържане. Следва да се преценят още и наличието на обстоятелства от здравословен,
семеен или социален характер, обуславящ несъвместимост с престоя на обвиняемия в
следствения арест.
Към настоящия момент разследването по досъдебното производство не е приключило,
събран е определен обем доказателствен материал, който обосновава към момента
подозрението П. Ш. да е съпричастен към вмененото му деяние. В тази насока са събрани
доказателства – множество свидетелски показания, назначена е и изготвена СТЕ, като
последното действие по разследването в приобщеното ДП е от 02.09.2024 г. – месец и 20
дни преди датата на настоящото о.с.з. Въпреки неприключилото разследване, към момента
доказателствената съвкупност позволява да бъде направен посоченият по-горе извод.
Основните възражения на защитата в настоящото производство не касаят наличието или
липсата на обосновано предположение, а са съсредоточени в наличието на останалите
предпоставки. Действително в настоящото производство освен преценка наличие на реална
опасност от укриване респ. извършване на престъпление съдът следва да прецени и техният
интензитет, а така също и разумността на срока на задържане.
Съдът намира, че действително по делото се установява, че към момента обвиняемият не е
реабилитиран за предходните му осъждания, от което може да се направи извод за
съществуваща опасност от рецидивна дейност. Следва да се държи сметка обаче и за други
обстоятелства, а именно, че последното осъждане на Ш. датира от 2020 г. т.е. касае се за
немалък период от време, изминал от влизането в сила на осъдителен акт.
Принципно верни са съображенията на прокурора за повишена обществената опасност на
деянието и дееца, изводими от начина на извършване на деянието - предварителна
подготовка и евентуално участие и на други лица и/или ОПГ /последното би обосновало
съвсем друго престъпление и образуване на друго ДП, по което няма пречка да се вземе
МНО/. Тежестта на посочените обстоятелства е значима в производството по изменение на
взетата мярка за неотклонение "задържане под стража", а към настоящия момент около 2
месеца по-късно следва да бъдат ангажирани доказателства, че интензитета на опасността от
извършването на престъпление не е намалял, въпреки изминалия период от време.
2
Съдът намира, че към момента прокуратурата не ангажира такива доказателства,
доколкото изминалия сравнително дълъг период от време от последното действие по
разследването – 02.09.2024 г., съществено е намалил опасността от извършване на
престъпление от страна на обвиняемия. Посоченият срок е редуцирал в значителна степен
опасността от укриване на обвиняемия и към момента същата може да се неутрализира и с
по-лека мярка.
В отговор на възраженията на защитника съдът намира, че разследващите органи не могат
да бъдат упрекнати в бездействие, тъй като в рамките на досъдебното производство са
извършени редица процесуални-следствени действия, след последоното разглеждане на
въпроса за мярката за неотклонение на обвиняемия са назначени и изготвени експертни
заключения и разпитани множество лица. Обстоятелството, че процесуално-следствените
действия са извършени без участието на обвиняемия, само по себе си не може да доведе до
извод за необходимостта от неговото освобождаване, тъй като МНО "задържане под стража"
не се взема с цел обвиняемият да е на разположение на разследващите орани, а за да му се
попречи да се укрие, извърши престъпление или осуети привеждането в изпълнение на
влязла в сила присъда.
Такъв извод обаче, може да бъде направен въз основа на изминалия период от време, в
рамките на който обвиняемият е задържан – почти 2 месеца към настоящия момент, който
както вече беше споменато е редуцирал в значителна степен опасността от извършването на
престъпление от страна на обвиняемия. Въпреки редуциралата опасност, същата все пак
съществува, с оглед на което поисканата от защитата мярка "парична гаранция" се явява
неподходяща.
След като прецени в пълния обем доказателствата, имащи значение към мярката за
неотклонение съдът намира, че към настоящия момент взетата спрямо обвиняемия мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ би била твърде тежка, като мотивите за това са
следните:
Действително е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, така също от
събраните доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно П. Ш. е
извършител на деянието, в което е обвинен. Вярно е, че извършеното деяние е укоримо,
както и, че е с висока обществена опасност, но това са критерии, които ще бъдат взети
предвид при окончателното решаване на делото.
Към настоящия момент са събрани достатъчно материали и доказателства по делото,
поради което съдът приема, че по отношение събирането на необходимите доказателства П.
Ш. не може да повлияе по какъвто и да е начин. Най-сетне следва да се отбележи, че
съгласно Решение № 10 от 27.07.1992 г. по конституционно дело № 13/1992 г.,
Конституционният съд на Република България отбелязва, че: "... „домашният арест“ е също
форма на задържане и намеса в правото на неприкосновеност на личността...", т.е. по своята
същност представлява лишаване от право за свободно придвижване в пространството.
Конституционното решение корелира с европейския стандарт, установен в чл. 5, т. 4
ЕКПЧОС, според който като форма на задържане домашният арест се ползва с всички
процедурни гаранции, предвидени за самото задържане. На това основание още през 1999 г.
3
във вътрешното законодателство се въведе съдебен контрол над домашния арест с проверка
и ред на вземането му, съответни на задържането под стража. Законодателят е предвидил, че
домашният арест е своеобразна форма на лишаване от свобода на лицето, спрямо което е
взета тази мярка за неотклонение, поради което режимът й е същият, както при мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, т. е., по своята същност и правни последици мярката
за неотклонение „Домашен арест“ също представлява ограничаване правото на свобода,
поради което именно режимът на тази мярка изцяло е подчинен на правилата по чл. 63 - 65
НПК.
Съдът като съобрази, че липсват данни обвиняемият с процесуалното си поведение да е
създавал пречки за разследването, както и семейното му състояние, наличието на постоянен
адрес и местоживеене, намира, че с по-леката мярка за неотклонение „Домашен арест“
критериите по чл. 57 от НПК ще бъдат покрити изцяло, с оглед принципа на „разумната
достатъчност”.
Предвид изложените съображения, Червенобрежкия районен съд счита, че и при мярка
за неотклонение „Домашен арест” е налице възможността за напълно ефективно провеждане
на разследването, поради което:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо П. Р. Ш., с ЕГН **********, роден на ...... г. в гр. Ловеч, обл.
Ловеч, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, с адрес за
призоваване с......по Досъдебно производство № 5529/2024 г. по описа на РП – Плевен,
представляващо ЗМ № 217/2024 г. по описа на РУ – гр. Червен бряг, мярка за неотклонение
"ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", като я заменя в „Домашен арест”, която да се изпълнява
на адрес: с......
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес пред
Окръжен съд-Плевен.
В случай на обжалване и протест, делото се насрочва за разглеждане пред Окръжен съд –
Плевен на 29.10.2024 г. в 14:30 часа, за която дата и час обвиняемият да се призове на адрес:
.......
Препис от определението да се изпрати на РП – Червен бряг и обвиняемия, чрез
процесуалния му представител – адв. П. Д. от АК Враца.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4