Р Е Ш Е Н
И Е №
.......
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 6743 по описа за 2020 година,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.П.З.С.“ ООД, ЕИК *******, длъжник по изп.д. №
20199210401557 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу разпределение по
чл. 460 ГПК, обективирано в протокол от 27.01.2020г. Жалбоподателят поддържа,
че атакуваното разпределение е незаконосъобразно. От привилегията по чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползвали само тези разноски, които първоначалният взискател
е направил във връзка с пряката реализация на даден изпълнителен способ, от
която се разпределят постъпилите суми. В нарушение на тази императивна
разпоредба ЧСИ включил като привилегировано вземане разноски в размер на 324
лв., доколкото в самото разпределение не било посочено за какви действия са
начислени обикновените такси, а ЧСИ не изготвил и не връчил на задълженото лице
сметка относно таксите по изпълнението по реда на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ. По
отношение на включеното като привилегировано вземане на взискателя адвокатско
възнаграждение от 840 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело, същото
не било съобразено с чл. 78, ал. 8 ГПК и надхвърляло в значителна степен
максималния размер за този вид дела, съгласно Наредбата за заплащането на
правната помощ. Изцяло неправилно било твърдението, че взискателят И.К. има
качеството на ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека, а в протокола имало и
разминаване относно годината изпълнителното дело. По отношение вземанията на
държавата по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД неправилно били разпределени суми към ТД
на НАП, след като видно от справката било, че за сумите няма започнало
принудително изпълнение. Поради това сумата от 6 509.40 лв. не подлежала
на принудително събиране. Присъединяването на държавата като взискател се
подчинявало на общите условия за допустимост на изпълнителния процес, вкл.
наличие на изпълняемо право. Разпределението било незаконосъобразно и в частта
относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като същата не се ползвала с такава
привилегия, а приложима била разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗЗД. Поради това
моли съда да отмени обжалваното разпределение и на основание чл. 463, ал. 2 вр.
чл. 278, ал. 2 ГПК да извърши ново разпределение на събраната сума от
19 026.32 лв.
Първоначалният взискател И.А.К. е депозирал писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Присъединеният по право взискател ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на
финансите, не взема становище по жалбата.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата, а в частта, с която се възразявало за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя се взема становище за
недопустимост.
Жалбата е подадена в тридневния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – разпределение по чл. 460 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Изп.д. № 20199210401557 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е образувано по молба от 06.11.2019г. на И.А.К.,
чрез пълномощник адв. В.Ч., въз основа на
изпълнителен лист от 28.10.2019г., издаден по гр.д. № 56384/2019г. на СРС, 113
състав, съгласно който „Б.П.З.С.“ ООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати
на взискателя сумата 12 995.20 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2019г. до
изплащане на вземането, и 1 400 лв. – разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело като изпълнителни способи са
посочени запор върху три МПС, запор на вземанията на длъжника по договор с
„Летище София“ ЕАД и запор по банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД,
„ОББ“ АД и „Прокредит банк (България)“ АД, като е поискано от ЧСИ да извърши справка
за налични други сметки на длъжника, сейфове и трезори и ако има такива - да
наложи запори и по тях. Претендирани са и разноските по изпълнението, вкл.
адвокатско възнаграждение – в размер на 840 лв., заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие (л. 5 от изпълнителното
дело).
ЧСИ извършил исканата справка за банкови сметки на
длъжника (л. 9 – 12) и на 06.11.2019г. наложил исканите от взискателя запори,
вкл. по банковите сметки на длъжника в 4 банки (л. 16 – 19). Изискана е и
информация от НАП за налични публични задължения на длъжника, като съгласно
удостоверение от 07.11.2019г. (л. 24 – 25), публичните задължения на длъжника
възлизат общо на 6 509.40 лв.
На 14.11.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение
на длъжника, в която като разноски по изпълнението е посочено и претендираното
адвокатско възнаграждение от 840 лв. На същата дата длъжникът е уведомен и за
присъединяването на държавата като взискател по право за посочените публични
задължения.
По наложените запори по банкови сметки по сметка на ЧСИ
са постъпили суми от три банки, общо в размер на 19 026.32 лв. (л. 75 – 83
от изпълнителното дело). До взискателя и длъжника са изпратени призовки за
предявяване на разпределение на 27.01.2020г.
С обжалваното разпределение, обективирано в протокол за
предявяване на разпределение от 27.01.2020г., постъпилата сума в общ размер
19 026.32 лв. е разпределена от ЧСИ, както следва:
1.
Разноски в хода на изпълнителното
производство на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1.1.1 – неплатени обикновени такси в полза на ЧСИ – 324
лв.;
2.
Вземания за разноски по принудителното
изпълнение:
2.1
в полза на взискателя К. – 840 лв. –
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство;
2.2
в полза на ЧСИ – на основание т. 26 ТТРЗЧСИ –
74.64 лв.;
По т. 3 и 4 – няма вземания;
5. Вземания на държавата на основание чл. 136, ал. 1, т.
6 ЗЗД:
5.1 в полза на ТД на НАП – 6 509.40 лв.;
5.2 в полза на ЧСИ – на основание т. 26 ТТРЗЧСИ – 648
лв.;
6. Вземания на хирографарни кредитори на основание чл.
136, ал. 3 ЗЗД:
6.1.1 в полза на взискателя К. - разноски 1 400 лв.
по изпълнителния лист,
6.1.2 в полза на ЧСИ на основание т. 26 ТТРЗЧСИ - 124.40
лв.
6.1.3 в полза на взискателя К. - 422.34 лв. – законна
лихва върху главницата за периода 02.10.2019г. – 27.01.2020г. (пълно
погасяване)
6.1.4 в полза на ЧСИ на основание т. 26 ТТРЗЧСИ – 37.52
лв.
6.1.5 в полза на взискателя К. - 7 939.60 лв. –
главница (частично погасяване)
6.1.6 в полза на ЧСИ на основание т. 26 ТТРЗЧСИ – 705.52
лв.
Или общо на взискателя К. да се преведат 10 601.94
лв.; на ТД на НАП – 6 509.40 лв., и на ЧСИ – 1 914.98 лв.
При така установеното от фактическа страна, въззивният
съд намира атакуваното разпределение за незаконосъобразно, но не точно по
изложените в жалбата съображения. Съгласно чл. 463, ал. 1 ГПК, жалбата срещу
разпределението се разглежда от окръжния съд по реда на чл. 278 ГПК. По
аргумент от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019г. по тълк.д.
№ 6/2017г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не е ограничен до посоченото в жалбата. Освен това в производството по чл. 463 ГПК съдът проверява законосъобразността на
разпределението съобразно правилата за привилегиите, уредени в чл. 136 ЗЗД, които са императивни. При установено неспазване
на тези правила следва да се приеме, че в правомощията на съда е служебно да ги
приложи спрямо всички предявени пред съдебния изпълнител вземания, без значение
от кого е подадена жалбата срещу разпределението. Предназначението на
разпределението е удовлетворяване на определени вземания от определена събрана
сума в императивна поредност, поради което логически невъзможно е да се провери
правилността само на част от разпределените суми, без да се провери
правилността на цялостното разпределение на събраната сума съобразно чл. 136 ЗЗД.
Съгласно чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели,
както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от
взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването
им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал.
3 на чл. 136 ЗЗД).
Съгласно чл. 136, ал. 1 ЗЗД, ползват се с право на
предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 –
от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват
от тези разноски;
2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот
или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното
превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения,
лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от
стойността на заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на
задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от
разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява
преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служещи, произтичащи от
трудови отношения и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.
Съгласно ал. 2 на чл. 136, вземанията по т. 5 и 6 се
удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника; Освен
присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите,
изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за
годината, която го предхожда – ал. 4 на чл. 136 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС, с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват и в първия
ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния
взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един
адвокат, а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Според чл. 73 ГПК, процентът на пропорционалната такса по
изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да
надвишава максималния размер, определен в тарифата. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес;
Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, съобразно материалния интерес. В забележка № 1 към т. 26 е
посочено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за
целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, а в забележка №
4 към т. 26 - че в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Настоящият състав намира, че от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ
следва, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява
само върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист,
респ. и върху вземанията на държавата като присъединен по право взискател
съгласно чл. 458 ГПК – именно това е материалният интерес по изпълнителното
дело. Същият извод следва и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка
с т. 20 - 25 от Тарифата. Адвокатският хонорар за изпълнителното дело не
представлява част от материалния интерес – от вземането, подлежащо на
изпълнение, поради което, макар да се събира за взискателя, то не представлява
„събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ и върху него не следва да се начислява
пропорционална такса.
В случая съдът намира, че привилегировани вземания по т.
1 са:
1. Обикновени такси в размер на 216 лв. с ДДС (от които,
съгласно ТТРЗЧСИ - за образуване на изпълнителното дело – 20 лв., за справка за
банковите сметки на длъжника – 5 лв., за връчване на поканата за доброволно
изпълнение – 20 лв., за ефективно наложени запори в 3 банки – 45 лв., за
уведомление и призовки за предявяване на разпределение – 60 лв., и за изготвяне
и предявяване на разпределение – 30 лв., общо 180 лв. без ДДС);
2. Пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която съобразно
материалния интерес по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ от общо 21 326.94 лв.
е в общ размер 1 799.54 лв. с ДДС, а частта, съответстваща на събраното
вземане, е в размер на 1 605.42 лв. с ДДС. Няма законово основание за
възприетото от ЧСИ начисляване на пропорционалната такса по реда на следващите
привилегировани вземания. Основателен в тази връзка е доводът в жалбата, че ЧСИ
не е изпълнил задължението си по чл. 79 ЗЧСИ, съгласно който за събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от
които се връчва на задълженото лице, като в сметката се посочват разпоредбите,
въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната
такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане. По изпълнителното дело няма
изготвена такава справка, нито тази информация се съдържа в самото разпределение,
което несъмнено затруднява защитата на длъжника, а и преценката на съда относно
законосъобразното начисляване на таксите;
3. Адвокатско възнаграждение за взискателя за
изпълнителното производство, което следва де се приеме в претендирания размер
от 840 лв. Взискателят е защитаван от адвокат, поради което наведените в
жалбата доводи за приложимост на чл. 78, ал. 8 ГПК и Наредбата за заплащане на
правната помощ са несъстоятелни. Ако и доколкото се възразява срещу размера на
възнаграждението като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, такова
възражение не следва да се разглежда в настоящото производство, тъй като в
преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК длъжникът не е обжалвал разпореждането
за приетите от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение, съдържащо се в
поканата за доброволно изпълнение.
Привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД в случая няма. Неправилно обаче ЧСИ е приел, че вземането на първоначалния
взискател е хирографарно. Вземането за главница по изпълнителния лист в размер
на 12 995.20 лв. е такова за трудови възнаграждения и се ползва с привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД, а съгласно ал. 4 на чл. 136 ЗЗД с привилегия се
ползва и вземането за законна лихва в размер на 422.34 лв. Следователно с
постъпилата сума като следващи привилегировани вземания следва да се погасят
главницата за трудови възнаграждения и законната лихва. Вземането за разноски
по изпълнителния лист от 1 400 лв. не е привилегировано и не се погасява в
този ред.
Или до тук са погасени вземания в общ размер
16 078.96 лв., като от събраната сума в размер на 19 026.32 лв.
остава сумата 2 947.36 лв., с която частично следва да се погаси
следващото по ред привилегировано вземане – по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД за
публичните задължения на длъжника към държавата.
За неоснователни съдът намира доводите в жалбата, че това
вземане не подлежало на принудително събиране. Чл. 458 ГПК ясно посочва, че
държавата се счита за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични
и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до
извършване на разпределението. Изискване вземанията да подлежат на принудително
събиране законът не предвижда.
Така длъжникът остава да дължи пропорционална такса по т.
26 ТТРЗЧИ в размер на 194.12 лв., вземане към държавата в размер на
3 562.04 лв. и хирографарно вземане на първоначалния взискател И.К. в
размер на 1 400 лв. за разноските по изпълнителния лист.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно извършено
и следва да бъде отменено, вместо което съдът извърши разпределението в
горепосочения смисъл.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределението по чл. 460 ГПК, обективирано в протокол от 27.01.2020г. по
изп.д. № 20199210401557 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗВЪРШВА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на събраната по изп.д. № 20199210401557 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на
КЧСИ, сума в размер на
19 026.32 лв., както следва:
1. Привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1.1. В полза на ЧСИ С.П. - обикновени такси в размер на 216 лв. с ДДС;
1.2. В полза на ЧСИ С.П. - пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ в размер на 1 605.42 лв. с ДДС, представляваща
частта, съответстваща на събраното вземане, от общо дължимата съобразно
материалния интерес пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
1 799.54 лв. с ДДС;
1.3. В полза на първоначалния взискател И.А.К. – 840 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство;
2. Привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 5 вр.
ал. 4 ЗЗД:
2.1. В полза на първоначалния взискател И.А.К. – 422.34 лв. – законна лихва, начислена
за периода 02.10.2019г. – 27.01.2020г. (пълно погасяване);
2.2. В полза на първоначалния взискател И.А.К. – 12 995.20 лв. – главница,
представляваща трудово възнаграждение (пълно погасяване);
3. Привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД:
3.1. В полза на държавата чрез ТД на НАП – 2 947.36 лв. за публични
задължения на длъжника (частично погасяване).
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.