Решение по дело №14/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 245

 

гр. Варна, 260066.26.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

 

при секретаря Десислава Чипева

като разгледа докладваното от председателя на състава в. т. д. № 14/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано след постановяване на решение на Върховния касационен съд № 148 от 02.01.2020 г., постановено по т. д. № 50007/2016 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2, във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК е обезсилено решение № 236 от 31.07.2015 г., постановено по в. т. д. № 385/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 248 от 01.10.2015 г. и изменено в частта за разноските с определение № 694 от 21.10.2015 г., в частта, с която е потвърдено решение № 32 от 18.02.2015 г. по т. д. № 382/2011 г. по описа на Добричкия окръжен съд за отхвърляне на предявения иск от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ срещу „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ за заплащане на сумата от 18 680.59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на девета вноска от продажна цена по договор от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции, представляващи 80 % от капитала на „Металагро” ЕАД – гр. Добрич, в размер на 41 623.42 щатски долара за периода 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, след съобразяване с междувременно влязло в сила решение по преюдициалния спор, по който е образувано в. т. д. № 849/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 23.09.2020 г. за въззивника Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ се явява юрк. С., който поддържа въззивната жалба. Моли съда да отмени пъвроинстанционното решение на Добричкия окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за дължимостта на сумата от 18 680.59 щатски долара, представляваща неустойка за забавено плащане на деветата разсрочена вноска по договора. Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Претендира заплащането на разноски.

В същото о. с. з. „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ не се представлява, а съдът докладва постъпило становище, чрез процесуалния им представител адв. Х., в която се сочат подробно доводи за неоснователност на жалбата. Претендира заплащането на разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Пред Добричкия окръжен съд от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол са предявени обективно съединени искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД против „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ за заплащане на сумата 138 953.99 щатски долара, съставляваща сбор от мораторни неустойки по чл. 15.3. от Договора от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции, представляващи 80 % от капитала на „Металагро” ЕАД – гр. Добрич, изчислена върху задълженията за заплащане на продажната цена по пета, шеста, седма, осма и девета вноска.

Предмет на настоящото производство е единствено претенцията за заплащане на мораторна неустойка за забавено плащане на задължението по деветата вноска в размер на 18 680.59 щатски долара, изчислена за периода 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г.

В отговора на исковата молба, ответникът - „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, чрез адв. Х., излага доводи, че деветата вноска е погасена по давност на 23.12.2013 г. с изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Излага доводи за нищожност на неустоечната клауза по чл. 15.3 от Договора.

В допълнителна искова молба, ищецът релевира аргументи, че вземането по деветата вноска от продажната цена не е погасено по давност поради депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 05.12.2013 г., по което е образувано ч. гр. д. № 5108/2013 г. на Добричкия районен съд. Твърди, че претендираната неустойка не противоречи на добрите нрави.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба се оспорва депозирането на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена по деветата вноска.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Не е спорно между страните, че на 23.12.1998 г. същите са сключили договор за приватизационна продажба на 265 156 броя поименни акции /л. 6-11/ с цена 370 000 щатски долара, съответна на левовата им равностойност по централния курс на БНБ към деня на подписване на договора. Видно от съдържанието му 10% от цената в размер на 37 000 щатски долара, се заплащат от купувача чрез банков превод в деня на подписване на договора след приспадане на внесения депозит за участие в преговорите в размер на 27 080 щатски долара, 5 000 000 лв. /неденоминирани/, съответно равностойността им в щатски долари по централния курс на БНБ за 23.11.1998 г. и 1 500 германски марки, съответно равностойността им в щатски долари по кръстосания курс на БНБ за 23.11.1998 г. Съгласно чл. 7.2 от договора, останалите 90 % от продажната цена, в размер на 333 000 щатски долара, съответно левовата им равностойност по централния курс на БНБ към деня на подписване на договора, следва да бъдат изплатени на девет равни годишни вноски, с падеж на всяка 23 декември на съответната година. Страните в чл. 15.3 от договора са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за заплащане цената по договора, купувачът дължи неустойка за забава в размер на 0.06% дневно за всеки просрочен ден.

Спорен между страните в настоящото производство е въпросът дали „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ дължи заплащането на сумата от 18 680.59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на девета вноска от продажна цена по договор от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции, представляващи 80 % от капитала на „Металагро” ЕАД – гр. Добрич, в размер на 41 623.42 щатски долара за периода 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г.

В първоинстационното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като компетентно, обективно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От същото се установява, че неустойката за забава по деветата вноска по приватизационния договор, изчислена за периода от 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г. е в размер на 18 680.59 щатски долара /л. 153/.

Предвид така очертания предмет на делото, съдът констатира и липсата на спор между страните относно неизпълнението на деветата годишна разсрочена вноска от цената по договора. Нещо повече, по дължимостта, на същата е формирана сила на пресъдено нещо във връзка с постановеното решение по преюдициално правоотношение между страните. С решение № 56 от 14.03.2016 г., постановено по в. т. д. № 849/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд частично е отменено решение № 182 от 09.11.2015 г., постановено по т. д. № 128/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, като е прието за установено, че Агенция за приватизация и следприватизационен контрол дължи /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ на „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ сумата в размер на 41 623.42 щатски долара, представляваща незаплатена девета годишна вноска по договора, с падеж от 23.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 531 от 06.12.2013 г. по ч. гр. дело № 5108/2013 г. по описа на Добричкия районен съд.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Настоящият съдебен състав, съобрази формираната сила на пресъдено нещо по преюдициалното производство, както и материалноправните последици от постановяване на горепосочения съдебен акт.

Съгласно дадените задължителни указания в е т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС от депозиране на заявлението се прекъсва погасителната давност спрямо същото. От прекъсването започва да тече нова погасителна давност. Времето, изтекло преди прекъсването, и времето, изтекло след това, не могат да се събират, за да се противопостави възражение за изтекла давност. Съгласно императивната разпоредба на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, тя спира да тече докато трае и последващо инициираното исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Следователно, в настоящия случай нова давност е започнала да тече с влизането в сила на съдебното решение, с което е уважен установителния иск за вземането на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ спрямо „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, в размер на сумата 41 623.42 щатски долара, представляващо незаплатената девета годишна вноска по договора, а именно – 29.04.2016 г. В тази връзка за главното вземане е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Същата не е изтекла към момента на депозиране на исковата претенция относно акцесорното вземане за заплащане на мораторна неустойка по вземането за деветата продажна вноска по договора.

Константната съдебна практика е категорична, че вземането за неустойка е акцесорно и зависи от изпълнението на главното задължение /така Решение № 78 от 10.07.2017 г., постановено по т. д. № 843/2016 г. по описа на ВКС/. Неустойката обезпечава изпълнението на дадено задължение и служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, с нея се определя предварително техният размер и кредиторът се освобождава от задължението да ги доказва /в този смисъл - Решение № 52 от 20.04.2015 г., постановено по гр. д. № 5278/2013 г. по описа на ВКС и др./. В случая са налице всички елементи от фактическия състав за дължимост на неустойката – по делото е представен приватизационен договор, въз основа, на който са възникнали валидни облигационни правоотношения между страните. Видно от съдържанието на същия, по-конкретно от чл. 15.3, те са уговорили в случай на неизпълнение на задължението за заплащане цената по договора, купувачът да дължи неустойка за забава в размер на 0.06% дневно за всеки просрочен ден. Също така, в производството не се съдържат данни, възражения и доказателства, сочещи изпълнение на визираното задължение за плащане на деветата вноска по договора.

Предвид горното и съобразно изчисленията на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, настоящият съдебен състав намира, че неустойката за забава за претендирания с исковата молба период от 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г. върху задължението за заплащане на деветата вноска от 41 623.42 щатски долара с падеж 23.12.2008 г., изчислено по 15. 3 от договора, а именно по 0.06 % на ден върху горепосочената сума, е в размер на 18 680.59 щатски долара.

В правната теория безспорно е прието, че едно от проявленията на акцесорността на неустоечно вземане е зависимостта му от обезпечения главен дълг при погасяването му, вкл. и чрез изсрочване по давност /Марков, М. Облигационно право – помагало/. Макар и неустоечното вземане да е акцесорно спрямо главното вземане, същото притежава и относителна самостоятелност по повод на сроковете за погасяването му по давност, респ. възможността за самостоятелно разпореждане със същото. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, приложима към процесното акцесорно вземане е кратката тригодишна погасителна давност. Така както е уговорено в чл. 15.3, вр. с чл. 7.2.2 от договора се касае за неустойка, дължима за всеки ден от забава на вноската. Съгласно уговорения едногодишен гратисен период и падежа на всяко едно от задълженията – 23 – ти декември на съответната година, следва да се приеме, че задължението за заплащане за деветата вноска по договора е с падеж 23.12.2008 г. Исковата молба за заплащане на разглежданото акцесорното вземане е депозирана на 21.11.2011 г., поради което не е изтекла приложимата тригодишна погасителна давност. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция за заплащане на мораторна неустойка върху деветата вноска, изчислена за претендирания период от 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г., не е погасена по давност, респ. наведеното възражение в тази насока се явява неоснователно.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че не е налице твърдяната нищожност на мораторната неустойка поради противоречиeто й с добрите нрави. В т. 3 от ТР № 1/2009 г., ОСТК на ВКС не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. В случая, макар и неустойката да е уговорена без краен предел на начисляване, същата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На следващо място, съдът съобрази и дадените ориентири в казуалната съдебната практика, в която се приема, че уговорка от 0.3 - 0.5%, дори и до 1 %, за всеки просрочен ден, с оглед на санкционния й елемент при договаряне между търговци не се нарушава справедливостта като морален принцип /Решение № 99 от 08.07.2010 г., постановено по т. д. № 984/2009 г., I т. о., ТК по описа на ВКС, Решение № 196 от 6.12.2010 г., постановено по т. д. № 335/2009 г., II т. о., ТК по описа на ВКС, Решение № 99 от 26.07.2013 г., постановено по т. д. № 944/2012 г., I т. о., ТК по описа на ВКС, Решение № 4 от 25.02.2009 г., постановено по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК по описа на ВКС, Решение № 107 от 25.06.2010 г., постановено по т. д. № 818/2009 г., II т. о., ТК по описа на ВКС, Решение № 46 от 22.06.2010 г., постановено по т. д. № 563/2009 г., I т. о., ТК по описа на ВКС/. От една страна следва да се отчете конкретното съдържание на престациите на страните, както и размера на неустойката /по-малка от половината от задължението по деветата вноска/, а от друга страна и липсата на други обезпечения за кредитора. Предвид горното, съдът достига до извод, че претендираната мораторна неустойка от 0,06% на ден за паричния дълг не представлява такава свърхпрекомерност, която би била проява на нарушение на морала.

С оглед на гореизложеното, искът за присъждане на неустойка за забавено плащане върху деветата вноска от продажна цена по договора в размер на 18 680.59 щатски долара, изчислена за периода от 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г., се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските: Съобразно изхода от спора, съдът дължи произнасяне по сторените от страните съдебнo-деловодни разноски.

За първоинстанционното производство, „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 080 лева с ДДС, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Предвид изхода от спора и по съразмерност в полза на „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 6 131.28 лева с ДДС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

За първоинстанционното производство, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ претендира съдебно-деловодни разноски в общ размер на 14 815.73 лева, представляващи сбор от държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит по назначената експертиза. Предвид горното и съобразно отхвърлената част от исковата претенция, в полза на същата са дължими съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 985.30 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

За производството по в. т. д. № 385/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ претендира заплащането на държавна такса в размер на 2 355.93 лева. Предвид изхода от спора, в полза на същата са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 315.70 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

За същото производство, „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ претендира заплащането на разноски в общ размер на 11 042.84 лева, от които адвокатско възнаграждение от 9 360 лева с ДДС и държавна такса от 1 682.84 лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Предвид горното, в полза на „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за производството по в. т. д. № 385/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд в общ размер на 9 563.10 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съобразно дадените указания от касационната инстанция, съдът дължи произнасяне и по направените разноски в касационното производство. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ претендира заплащането на разноски в общ размер на 1 022.96 лева, представляващи държавни такси /30 лева и 542.96 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /450 лева, изчислено по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП/, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Предвид изхода от спора, в полза на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ следва да се присъди сумата от 137 лева, представляваща съдебно деловодни-разноски за касационното производство, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК.

За касационното производство „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от 9 360 лева с ДДС, за което представя доказателства за направата им. С оглед на горното, в полза на същото дружество следва да се присъди сумата в размер на 8 105.76 лева с ДДС, изчислена по съразмерност с отхвърлителната част от исковите претенции, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК.

За настоящото производство, единствено в полза на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в разглежданата част, предмет на настоящото производство, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 32 от 18.02.2015 г. по т. д. № 382/2011 г. по описа на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ срещу „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: ********* за заплащане на сумата от 18 680.59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на девета вноска от продажна цена по договор от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции, представляващи 80 % от капитала на „Металагро” ЕАД – гр. Добрич, в размер на 41 623.42 щатски долара, изчислена за периода 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 47 да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/, със седалище – гр. София, ул. „Врабча“ № 23, сумата от 18 680.59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на девета вноска от продажна цена по договор от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции, представляващи 80 % от капитала на „Металагро” ЕАД – гр. Добрич, в размер на 41 623.42 щатски долара за периода 24.12.2008 г. до 10.01.2011 г., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол, със седалище – гр. София, ул. „Врабча“ № 23 да заплати на „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 47 сумата от 6 131.28 лева с ДДС, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 47 да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/, със седалище – гр. София, ул. „Врабча“ № 23, сумата от 1 985.30 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол, със седалище – гр. София, ул. „Врабча“ № 23 да заплати на „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 47 сумата от 9 563.10 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството по в. т. д. № 385/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 47 да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/, със седалище – гр. София, ул. „Врабча“ № 23, сумата от 315.70 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в производството по в. т. д. № 385/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол, със седалище – гр. София, ул. „Врабча“ № 23 да заплати на „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 47 сумата от 8 105.76 лева с ДДС, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в касационното производство, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 47 да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/, със седалище – гр. София, ул. „Врабча“ № 23, сумата 137.08 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в касационното производство, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА „Металагроинвест” АД /в ликвидация/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 47 да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/, със седалище – гр. София, ул. „Врабча“ № 23 сумата в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.         

 

 

  2.