№ 1565
гр. София, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100506043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 6306/09.04.2024 г., постановено по гр. д. № 18159/2023 г.
по описа на СРС, 63 състав, са отхвърлени предявените от Е. А. Е. искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно
уволнението на Е. А. Е., извършено със заповед № 3/06.02.2023 г., връчена на
07.02.2023 г., и същото да бъде отменено, Е. А. Е. да бъде възстановена на
заеманата длъжност „главен юрисконсулт“ – ръководител на „Правна“ служба
с код по НКПД 1349 7012 при „Кинтекс“ ЕАД при условията от преди
уволнението и да бъде осъден „Кинтекс“ ЕАД да заплати на ищеца
обезщетение за полагане на труд на по-ниско заплатена работа в периода от
07.02.2023 г. до 07.08.2023 г. в размер на 6359,87 лева, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от Е. А. Е., в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
постановеното решение, както и доводи за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди неправилност на изводите на съда, че заеманата от нея
длъжност е била ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ. Тя не е била
ръководител, от който да зависи политиката и резултатите на предприятието, с
оглед на което счита, че не е част от ръководството на дружеството. Ръководни
задължения не били включени нито в трудовия й договор, нито в
1
длъжностаната й характеристика. Като главен юрисконсулт не е имала
задължения да ръководи, организира, координира, контролира и отговаря за
трудовия процес. Сочи, че от изпълняваната от нея трудова функция не зависи
пряко дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед
постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на
работодателя. Освен това не е вземала самостоятелни решения без да
съгласува и получи одобрение от управителя. Съгласно длъжностната
характеристика, главният юрк. оказва правна помощ на изпълнителния
директор, на директорите на дирекции, на главния счетоводител, като дава
писмени или устни справки по правни въпроси, което свидетелства за
осъществявана аналитична и изпълнителска дейност със спомагателен
характер. От заеманата от нея длъжност не зависело постигането на
заложените стопански резултати и управленски приоритети на „Кинтекс“
ЕАД.
На следващо място, развити са подробни съображения, че е налице
договор за управление, който не съдържа нито бизнес задача, нито бизнес
програма, а такива липсвали и в отделен документ, който да е свързан с
договора за управление с новия управител. Не е приет бизнес план, съдържащ
заложени за изпълнение конкретни икономически резултати. Не са
представени доказателства, че новият изпълнителен директор е представил на
едноличния собственик на капитала изискуемата от закона бизнес програма и
че същата е била одобрена от него. Бизнес програмата на публично
предприятие по ЗПП, каквото е ответното дружество, изрично се одобрява от
едноличния собственик на капитала, като в процесния слуай такова одобрение
отсъства. Освен това представената бизнес програма 2022г. – 2023 г. не може
да се разглежда като нов бизнес план или изменение на одобрена бизнес
програма в рамките на срока на действие на договора за управление, тъй като
тя го предхожда, поради което не може да се приеме, че е станала част от
договора за управление. В заключение излага, че няма приета бизнес програма
с конкретни икономически цели и показатели, съответно договорът за
управление няма характеристиките на такъв по смисъл на чл. 328, ал. 2 КТ.
На последно място счита за неправилен извода на съда, че с
допълнително споразумени от 31.10.2021г. единствено е придобила право на
още 1 % възнаграждение за прослужебо време и не можело да се приеме, че
новият изпълнителен директор я одобрява и включва в екипа си. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна “Кинтекс” ЕАД е
подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и
обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и съобразено с формираната съдебна практика по
приложението на чл. 328, ал. 2 от КТ. С оглед изложеното е направено искане
за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
2
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „главен юрисконсулт“ в
направление: Служби към ръководството, Правна служба с код по НКПД
13497012., като трудовият му договор е прекратен със заповед №
3/06.02.2023г. на управителя на ответното дружество на основание чл.328, ал.2
КТ - поради започнато изпълнение на Договор за управление от 17.11.2022г. г.
Аргументиран е извод за наличието на сключен договор за управлението
на предприятието, който, като елемент от фактическия състав на процесното
уволнително основание, е приложим по отношение на определен кръг
работодатели, а именно търговец или стопанско предприятие, което има за
основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес
задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, и именно поради това се възлага управлението на
изпълнителния директор, който се задължава срещу възнаграждение да
постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Прието
е също, че от протокол № 16-22 от заседание на съвета на директорите на
„Кинтекс“ ЕАД от 14.09.2022 г., се установява, че е приета Актуализирана
бизнес програма на „Кинтекс“ ЕАД за 2022 г. и 2023 г., представена от
изпълнителния директор. Програмата е приета и подписана от всички членове
на съвета на директорите и е възложено на изпълнителния директор да я
представи пред собственика на дружеството. Самият доклад за програмата е
изготвен от П.П.. Представена е и актулизираната бизнес програма, също
подписана от П.П. – в която е отразено, че служба „Правна“ е на пряко
подчинение на ръководството на дружеството. Програмата съдържа данни за
търговските пазари на дружеството и съществуващите договори с клиенти,
както и бъдещи предвиждания за увеличение на пазара и конкретни мерки в
тази връзка. Обозначено е за всяка държава какви стоки и в какво количество
се доставят и се предвижда да се доставят. Програмата е придружена от: 1/
справка за основни показатели за 2022 г. и 2023 г. с конкретни стойности /в
хил.лева/; 2/ справка за приходи и разходи за 2022 г. и 2023 г. с конкретни
стойности /в хил.лева/ и съпоставка с 2021 г., както и 3/ справка за
актуализирани показатели, заложени в бизнес програмата – с показатели за
продажби, рентабилност, счетоводна печалба/загуба, размер на вземания и
задължения.
СРС е констатирал, че ответното дружество има одобрена бизнес
програма, която е приета от новоизбрания директор П.С.П.. Същата е
подписана от него, както и че той с доклад я е внесъл за одобрение в Съвета на
3
директорите на дружеството. Програмата се съдържа в отделен документ, но е
докладвана от П. П., съответно одобрена за изпълнение, видно от протокол от
заседание на съвета на директорите на дружеството. Прието е също, че
програмата съдържа контрагенти и описание на пазари, където дружеството
изнася продукцията си. Описани са цели и предвиждания за развитие на
пазарите, както и настоящите договори и количества. Описани са настоящите
приходи и разходи, както и предвижданите такива вкл. сравнено с предходни
години.
Това според съда съставлява достатъчно подробна бизнес програма
/макар и изготвена като актуализирана такава/, като в случая следва да се
отчете и особено специфичния предмет на дейност на „Кинтекс“ ЕАД – а
именно публично предприятие с основен предмет на дейност търговия с
боеприпаси и оръжия.
По отношение на основния довод на Е. Е., че същата не била на
длъжност от ръководството на предприятието, СРС е намерил същия за
неоснователен. Разяснил е, че публичните предприятия са юридическите лица
по чл. 2, ал. 1 от ЗПП, които се създават и управляват в интерес на гражданите
и обществото за постигане на целите по чл. 5 от ЗПП, които обслужват
публичен интерес. Органите им за управление и контрол са предвидените в
приложимия закон според организационната форма на тяхното учредяване. В
глава V от ЗПП и ППЗПП са специалните изисквания към управителя, респ.
към управляващия член на колективния орган, с когото се сключва договорът
за управление на публичното предприятие - за несъвместимост. Срочен е и
договорът за управление на публично предприятие (чл. 53, ал. 1 от ППЗПП).
Законът допуска да е под прекратително условие, включително с цел да се
проведе изискването за конкурс по чл. 21, ал. 1 ЗПП, но правото по чл. 328, ал.
2 от КТ възниква и когато лицето, с което е сключен, е назначено временно, до
сбъдване на бъдещо събитие/до провеждане на конкурса. Договорът за
управление на публично предприятие е със специфичното основание/кауза –
постигане на финансовите и нефинансови цели, заложени в бизнес
програмата. Това е и основното задължение на лицето, на което е възложено
управлението. Виновното неизпълнение е основание за предсрочно
прекратяване и за освобождаване от длъжност (чл. 24, ал. 2 ЗПП и чл. 53, ал. 4
ЗПП). От тази особеност/характеристика на договора за управление на
публично предприятие обаче не произтича изискване на служителя, чийто
трудов договор се прекратява по чл. 328, ал. 2 от КТ, да са възложени
ръководни функции, които се свързват пряко с целите в бизнес програмата.
Необходимо е да е служител от ръководството на предприятието в смисъла,
дефиниран в § 1, т. 3 ДР на КТ и разяснен в практиката на Върховния
касационен съд, и правото по чл. 328, ал. 2 от КТ да се упражни в 9-месечен
срок след започнатото изпълнение на договора за управление. То започва
веднага, освен ако нормативен акт предвижда отлагане. Чл. 328, ал. 2 от КТ
предоставя на лицето, с което е сключен нов договор за управление,
възможност да постигне резултата, за който се е задължило и за който носи
имуществена отговорност, чрез свой ръководен екип, т.е. да бъде
подпомогнато от лицата, за които вярва, че притежават необходимите
4
ръководен капацитет, професионализъм и опит. Отново съгласно Решение №
198/19.12.2016 г. по гр.д. № 601/2016 г. на ВКС, 3-то г.о. в свои решения ВКС е
приемал, че служител от ръководството на предприятието е например
заемащият длъжността главен счетоводител, главният юрисконсулт,
началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства,
когато отговарят за цялостния производствен процес.
СРС е приел, че в настоящия случай ищцата е ръководител на правна
служба – като съгласно структурата на предприятието и длъжностната й
характеристика, същата е на пряко подчинение на изпълнителния директор.
Няма друго лице – напр. директор на дирекция правна, което да е между
ищцата и изпълнителния директор. Същата от своя страна осъществява
ръководство върху други две лица от служба „Правна“. Освен това ищцата
участва в изготвянето на договори и търговски преговори, както и оказва
съдействие на други ръководители. Ищцата има отношение и към изготвяне
на трудови договори на други служители в дружеството. Предвид всичко
изложено е направен извод, че ищцата в случая е била част от ръкодовството
на предприятието.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за
законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е
да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да
прекрати едностранно трудовото правоотношение. Не е спорно между
страните, че към 06.02.2023г. въззивницара е заемала длъжността “главен
юрисконсулт” в ответното дружество. Трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед № 3/06.02.2023 г.,
считано от 07.02.2023 г., поради сключването на договор за управление на
предприятието. В заповедта е посочено, че правоотношението се прекратява
на основание започнато изпълнение на договор за управление на „Кинтекс“
ЕАД с лицето П.П., вписан в Търговския регистър, и поставени бизнес цели и
задачи от едноличния собственик на капитала на дружеството, обективирани в
приет бизнес план, възложен за изпълнение на П.П. в качеството му на
изпълнителен директор. Заповедта е връчена на служителя на 07.02.2023г. По
делото не е спорно обстоятелството, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника като е била назначена на длъжността „главен
юрисконсулт“ в направление: Служби към ръководството, Правна служба с
код по НКПД 13497012. Първоначално трудовият договор е бил срочен /за
една година със срок на изпитване 6 месеца/, но с допълнително споразумение
№ 28/09.04.2021 г. е трансформиран в безсрочен – като длъжността е запазена.
Конкретните възложени за изпълнение трудови дейности на ищеца са
установени въз основа на приетата по делото длъжностна характеристика,
съгласно която главният юрисконсулт отговаря за: спазване на законността при
осъществяване дейността на дружеството, подготовка на документи за
Търговски регистър, изготвяне на протоколи от заседания на Съвета на
5
директорите, законосъобразно изготвяне на трудови договори и други актове,
свързани с трудовите правоотношения на служителите на дружеството.
Заедно с това главният юрисконсулт оказва правна помощ на изпълнителния
директор, главния счетоводител и директорите на кантори, като представлява
дружеството пред съдилища и други институции вкл. арбитражни съдилища.
Освен това, съгласно длъжностната си характеристика, участва в изготвянето
на проекти на договори и други документи, участва в търговски преговори и
съдейства за решаване на възникнали в процеса правни проблеми, участва и в
Съвета на директорите; отговаря за състоянието на вътрешната нормативна
база. Предвидено е, че главният юрисконсулт е на пряко подчинение на
изпълнителния директор на дружеството.
Съгласно чл. 2 от длъжностната характеристика, главният юрисконсулт
съдейства за опазване на законността, собствеността и имуществото,
правилното протичане на договорната дейност. Съгласно чл. 3, участва в
изготвянето на проекти на търговски договори, изразява правни становища по
проекти за договори, участва в търговски преговори, в решаването на правни
проблеми, свързани с търговската дейност на дружеството в страната и
чужбина, като следи за правилното прилагане на българското и
чуждестранното законодателство. Според чл. 4 изразява становища и
съгласува административните актове на дружеството във връзка с тяхната
законосъобразност. Главният юрисконсулт възлага на подчинените си в
„Правна“ служба осъществяване на конкретни работни задачи и осъществява
контрол върху изпълнението на възложената дейност на тези служители.
Осъществява методическо ръководство и контрол върху подчинените в служба
„Правна“ служители. Осъществява контакти с ръководители и специалисти от
органите на съдебната и изпълнителната власт, и с други предприятия и
организации по линия договорните връзки и взаимоотношения. При
изпълнение на длъжността се осъществяват организационни връзки и
взаимоотношения с всички директори на кантори, началници на
функционални служби и отдели.
По делото са представени структура на „Кинтекс“ ЕАД /от 01.09.2022 г./
- съгласно която Правна служба е служба към ръководството, както и щатно
разписание – към 25.11.2022 г. и към 06.01.2023 г. – съгласно които „Правна
служба“ е служба към ръководството и се състои от три щата - главен
юрисконсулт и два броя юрисконсулти. Към служба „Правна“ по делото са
налични данни, че е работил и юрисконсулт – лицето Ж.Т.Н. /с представена
длъжностна характеристика/.
От представено по делото допълнително споразумение №
00260/31.10.2022 г. се установява, че ищцата, считано от 01.11.2022 г. е
изпълнила още една година трудов стаж – поради което ако дотогава й се
дължало доплащане за стаж от 23 %, то след споразумението й се дължат вече
24 % - добавка за стаж върху основното трудово възнаграждение. Това
допълнително споразумение е подписано от П.П. като изпълнителен
директор.
На следващо място по делото е представен договор за възлагане на
управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в ЕАД с
6
едностепенна система на управление – от 17.11.2022 г. – съгласно който
изпълнителен директор на ответното дружество става лицето П.С.П. /след
проведен конкурс по чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия/.
Видно от справка в ТРРЮЛНЦ лицето П.С.П. заема тази длъжност от
26.08.2022 г. до 08.02.2024 г. /когато е заменен от Б.А./. От протокол № 16-22
от заседание на съвета на директорите на „Кинтекс“ ЕАД от 14.09.2022 г. с
доклад се установява, че е приета Актуализирана бизнес програма на
„Кинтекс“ ЕАД за 2022 г. и 2023 г., представена от изпълнителния директор.
Програмата е приета и подписана от всички членове на съвета на директорите
и е възложено на изпълнителния директор да я представи пред ДКК. Самият
доклад за програмата е изготвен от П.П.. Представена е и актулизираната
бизнес програма, също подписана от П.П. – в която също е отразено, че
служба „Правна“ е на пряко подчинение на ръководството на дружеството
Програмата съдържа данни за търговските пазари на дружеството и
съществуващите договори с тях, както и бъдещи предвиждания за увеличение
на пазара и конкретни мерки в тази връзка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието
на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай
са свързани със следните оспорвания: ищецът не е част от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; в договора за управление
не са поставени конкретни бизнес цели и задачи, които да са приети в изготвен
бизнес план.
В процесната заповед за уволнение е посочен работодателят, авторът на
заповедта – управителят на ответното дружество, уточнено е, че трудовият
договор с ищеца се прекратява на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, в рамките на
законоустановения 9-месечен срок, поради започнало изпълнение на договор
за управление на предприятието.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от
проявлението на следните предпоставки: компетентен орган на
работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е
бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по
смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение
да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на
работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4 да е започнало изпълнението на
договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от
този момент. Основанието за уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е сключеният
договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно
управление на стопанската дейност и изпълнение на опредЕ.та с него бизнес
програма, като именно за изпълнението на която и за ефективната дейност на
ръководената от него стопанска дейност, законът предоставя на управителя и
право да си подбере нов екип по негова преценка.
7
Настоящият съдебен състав счита, че Е. е заемала длъжност, която е част
от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, вр. чл.
328, ал. 2 от КТ. Съгласно цитираната дефинитивна правна норма
"Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите
заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия
процес, включително и в поделение на предприятието. Следователно, тази
разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен
ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата,
които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без
значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в
"ръководството на предприятието" са включени всички лица, които
притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение
на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се
облекчи управлението на предприятието новият ръководител, комуто е
възложено управлението на дружеството или поделението – работодател, по
силата на договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен
срок от сключването на този договор членствения състав на своя управленски
екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2
КТ. Тази преценка на новия ръководител е автономна, субективна, поради
което не подлежи на съдебен контрол. Трайната практика на съдилищата
приема, че когато дефинира правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не се
занимава с въпроса за деловите и професионални качества на служителите,
които могат да бъдат уволнени на това основание. Изхожда се от идеята да се
даде възможност на лицата, на които е възложено управлението на
предприятието, свободно да подберат своя екип от ръководни специалисти.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика въпросът дали един служител
е част от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на
естеството на възложените на служителя трудови функции, както и мястото на
длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл.
328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и
непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други
служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по
отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия
процес във всяко едно отделно звено на предприятието. От значение за тази
преценка са специфичните трудови функции и отговорности на длъжността,
заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост
спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има
възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената
бизнес – цел. За да бъде едно лице служител от „ръководството на
предприятието“ е достатъчно да му бъде възложено ръководството, дори само
на един етап (или фаза) от трудовия процес, независимо от това има ли
подчинени и колко са те. /решение № 78 ОТ 11.02.1995г. по гр.д. № 1168/94г.
III ГО на ВС/. Без значение за определянето на една длъжност като ръководна
е дали в структурното звено, за трудовия процес в който отговора служителят,
се изпълнява основния предмет на дейност на предприятието или съпътстваща
8
го дейност. В този смисъл е ирелевантно обстоятелството, че ищецът не е
имал възложени трудови функции във връзка с основния предмет на дейност
на ответното дружество.
От представената по делото длъжностна характеристика се установи, че
ищецът е имал ръководни /управленски/ функции и съответно е имал
качеството на служител от ръководството на предприятието /дружеството/.
Възлагането на права по отношение на сключването и прекратяването на
трудови договори е безспорно дейност, която представлява по своята същност
ръководство на трудовия процес. На главния юрисконсулт са били възложени
задължения за участие в изготвянето на проекти за търговски договори,
изразяване на правни становища по проекти за договори, заповеди, наредби,
инструкции, участие в търговски преговори, решаването на правни проблеми,
свързани с търговската дейност на дружеството, методическо ръководство и
контрол върху подчинените в служба „Правна“ служители, възлагане на
конкретни работни задачи и осъществяване на контрол върху изпълнението
им. На следващо място, трябва да се отбележи, че контролът относно
законосъобразността на сключените търговски договори е пряко свързан със
стопанските резултати на предприятието. Изготвянето на проекти за
търговски договори, участието в преговорите, чрез даване на консултации,
осъществяване на процесуално представителство и защита пред съдебни и
несъдебни органи, изготвянето на трудови договори на други служители на
дружеството, са дейности, свързани с трудовия процес на дружеството.
Становищата, които дава главният юрисконсулт относно законосъобразността
на изготвените договори и други дружествени актове не подлежат на
непосредсвен контрол. С оглед изложеното се налага извод, че заеманата от
ищеца длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. За да се
определи като ръководна една длъжност, не е непременно необходимо в
трудовите й функции да са включени правомощия за самостоятелно,
еднолично вземане на решения. Освен това за определянето на функциите на
ищцата като ръководни, не е задължително да й е възложено вземането на
всички решения самостоятелно и то – без одобрение от най – висшите
служители от ръководството. Дори за част от решенията, съпътстващи
трудовия процес в дружеството, да са установени правила да се вземат след
изричното одобрение на изпълнителния директор, това не изключва извода за
определяне длъжността на въззивницата като ръководна, доколкото няма
пречка и е обективно логично окончателните решения да се вземат именно от
изпълнителния директор на дружеството, като най – висш ръководен кадър в
него. Също без значение е и обстоятелството, дали ръководителят на отдела
има намиращи се на негово подчинение служители. След като с длъжностната
характеристика са възложени ръководни функции за длъжността, то тя
притежава качеството "ръководна", тъй като естеството й предполага
възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички
работници и служители в предприятието във връзка с посочените в
длъжностната характеристика дейности, без да е необходимо за целта да
съществува в предприятието нарочно обособено структурно звено, подчинено
на съответния ръководен служител. В конкретния случай това обаче е без
9
значение, тъй като според утвърденото щатно разписание на служителите от
„Кинтекс“ ЕАД ръководената от ищцата служба “Правна” включва и две
щатни бройки на длъжността “юрисконсулт”. А от представената длъжностна
характеристика за длъжността “главен юрисконсулт” е видно, че длъжността е
пряко подчинена на изпълнителния директор. Следователно на ищеца са
възложени организационни и контролни правомощия и по отношение на
служители от самостоятелно обособено звено в „Кинтекс“ ЕАД. Възлагането
на права по отношение на сключването и прекратяването на трудови договори
е безспорно дейност, която представлява по своята същност ръководство на
трудовия процес. За да бъде едно лице служител от ръководството на
предприятието, достатъчно е да му бъде възложен само един етап или фаза от
трудовия процес /в този смисъл решение № 78/1995 г. на ВКС/, да носи
отговорност за координирането и контрола върху работата в поверените му
звена и от него да зависи постигането на определени цели /така решение №
452/2000 г. на ВКС/. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се налага изводът, че въззивникът е имал ръководни
/управленски/ функции и съответно е имал качеството на служител от
ръководството на предприятието /дружеството/.
Не се спори между страните по делото, че с договор за възлагане на
управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в ЕАД с
едностепенна система на управление – от 17.11.2022 г. –за изпълнителен
директор на ответното дружество е избран П.С.П., както и че в
законоустановения деветмесечен срок е прекратил трудовия договор на
ищеца, заемащ длъжността „главен юрисконсулт“. Следователно, компетентен
орган, притежаващ надлежна работодателска власт и в законоустановения
преклузивен срок, е прекратил процесното трудово правоотношение с ищеца.
По делото е установено наличието на сключен договор за възлагане на
управлението на предприятието, който, като елемент от фактическия състав на
процесното уволнително основание, е приложим по отношение на определен
кръг работодатели, а именно търговец или стопанско предприятие, което има
за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес
задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на
управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой
риск в уговорен срок конкретен стопански резултат (така изрично решение №
108/19.03.2012 г., постановено по гр. д. № 819/2011 г. на ВКС, IV ГО). Без
значение е собствеността на капитала – държавен, общински или частен, като
ответното дружество в случая безспорно е от кръга работодатели, по
отношение на които е приложимо уволнителното основание по чл. 328, ал. 2
КТ. Правните норми, уреждащи правното действие на договора за
управление, по силата на който принципалът е предоставил на избрания от
него органен представител управлението на търговското дружество, не са от
повелителен порядък, поради което страните по тези договори могат свободно
да уговарят правните задължения, при изпълнението на които ще се осигури
стопанската цел на търговското дружество – постигане на търговска печалба.
10
Съгласно установената съдебна практика /решения по гр.д. № 2512/2017г. на
ІІІ ГО , гр. д. № 430/2018г. на ІІІ ГО , гр. д. № 819/2011г. на ІV ГО/, която
настоящият съдебен състав споделя, се приема, че от съдържанието на чл. 328,
ал. 2 КТ може да се направи извод, че законодателят е имал предвид
сключването на договор за управление, който по своята правна природа е
гражданскоправен договор за поръчка. С договора за управление на
предприятието управителят се задължава срещу определено възнаграждение
да постигне определен стопански резултат. За целта на управителя се поставя
съответна "бизнес задача", която е за целия срок на договора и по отделно за
всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат
постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции и други. Въз основа на тази "бизнес задача",
управителят е длъжен да разработи "бизнес програма", която да предложи и
която следва да изпълни по време на действието на договора за управление.
Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на
предложената "бизнес програма" и за постигнатите от предприятието
стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да
бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Смисълът, вложен в
понятието "договор за управление", е свързан с възлагане и преследване на
бизнес цел, която е същностното съдържание на договора. Бизнес задачата
предполага определяне на конкретни икономически показатели, които
управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност,
обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места,
финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, за
осъществяването на която е сключен договорът. Въз основа на бизнес задачата
управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и
следва да изпълни по време действието на договора. Бизнес задачата с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието
трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи,
стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между
тях, като наличието й може да се доказвана с всички допустими
доказателствени средства - така решение от 31.10.2013г. по гр.д. №
2188/2013г. на ВКС, Четвърто ГО и решение от 04.07.2013г. по гр.д. №
1358/2012г. на ВКС, Четвърто ГО.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че липсва бизнес
програма и не са поставени конкретни бизнес задачи.
От предметното съдържание на договора за възлагане на управлението е
видно, че са поставени конкретни цели на управляващия директор. В него е
предвидена и възможност за намаляване възнаграждението на П.П. като
изпълнителен директор, в случай че същият не изпълнява поетите
ангажименти по приетата бизнес програма на дружеството. Доколкото липсва
нормативно изискване за съдържанието на бизнес плановете и същите могат
да бъде определяни свободно по волята на страните, се налага извод, че
представената актуализирана бизнес програма 2022г.-2023г. съдържа
конкретни задачи към новия изпълнителен директор, които в достатъчна
11
степен задават икономическите цели пред него. Програмата съдържа данни за
търговските пазари на дружеството и съществуващите договори с тях, както и
бъдещи предвиждания за увеличение на пазара и конкретни мерки в тази
връзка. Обозначено е за всяка държава какви стоки и в какво количество се
доставят и се предвижда да се доставят. Програмата е придружена от: 1/
справка за основни показатели за 2022 г. и 2023 г. с конкретни стойности /в
хил.лева/; 2/ справка за приходи и разходи за 2022 г. и 2023 г. с конкретни
стойности /в хил.лева/ и съпоставка с 2021 г., както и 3/ справка за
актуализирани показатели, заложени в бизнес програмата – с показатели за
продажби, рентабилност, счетоводна печалба/загуба, размер на вземания и
задължения. Без значение е дали договорът се сключва с ново лице или с
такова, което вече е имало сключен договор за управление, както и дали
програмата е нова, сходна или с идентично съдържание. Именно с оглед
спецификите на договора и отговорността на управителя, на последния е
предоставена възможност да сформира свой управленски екип, респ. правата
по чл. 328, ал. 2 КТ. В решение по гр.д. № 593/2017 г. на ВКС, ІV г.о. е прието
още, че няма пречка да се ползва бизнес план на предходния управител, както
и да бъдат поставени същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на
досегашния управител. Тези задачи могат да бъдат възложени както с новия
договор за управление на предприятието, така и с други документи, стоящи
извън него и съставени преди или след сключването на самия договор. Прието
е, че за да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на
нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в
предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са
поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези
на предходния управител. Аналогично, в решението по г.д. № 2493/2018 г. на
ВКС, ІІІ г.о. е прието, че не са налице пречки бизнес задачата с конкретните
икономически показатели, която управляващият предприятието трябва да
постигне, да бъде поставена и с други актове и документи, извън самия
договор за управление, стига да е налице връзка между тях.
Бизнес-задачата може да се дефинира като зададени цели и стопански
резултати, които следва да бъдат постигнати. Бизнес програмата е система от
средства, чрез които тя да се реализира, за да се постигне целеният резултат.
Бизнес задачата може да обхваща целия срок на сключения договор за
управление, дори тя да е сходна или идентична с предходната по предишния
договор за управление, сключен с едно и също лице. Конкретните параметри
на бизнес плана и бизнес задачите, като част от необходимото съдържание на
договора за възлагане на управлението, с посочените икономически и
стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати, са установени от
ангажираните писмени доказателствени средства, които не са оспорени.
Доколкото липсва нормативно изискване за съдържанието на бизнес
плановете и същият може да бъде определян свободно по волята на страните,
а представените такива, съдържат конкретни финансови показатели, в
достатъчна степен задават икономическите цели пред изпълнителния
директор, за да може последният да извърши преценка и подбор на съответния
ръководен екип, необходим му за тяхното постигане.
12
Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че работодателят е уволнил законосъобразно ищеца на основание чл.
328, ал. 2 КТ , вследствие на което предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. Тъй като исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ , във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са обусловени и
от изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
при отхвърляне на този конститутивен иск, следва да бъде отхвърлен и
конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ , във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за причинени вреди от оставянето на ищеца без работа
вследствие на уволнението. Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Същата претендира и е доказала извършването на разноски в размер на 4800
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция. Въззивницата и нейния процесуален представител
своевременно са направили възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което съдът намира за основателно. Като съобрази фактическата и
правна сложност на делото и действително извършената от адв. В. Ж. работа, а
именно депозиране на отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно
заседание пред въззивната инстанция, съдът намира, че справедливият размер
на адвокатското възнаграждение възлиза на 2400 лева с ДДС. Освен това в
първата инстанция е претендирано и присъдено адвокатско възнаграждение на
„Кинтекс“ ЕАД в размер на 4000 лева, като по същество отговора на
въззивната жалба преповтаря част от доводите и възраженията, депозирани в
отговора на исковата молба.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № № 6306/09.04.2024 г., постановено
по гр. д. № 18159/2023 г. по описа на СРС, 63 състав.
ОСЪЖДА Е. А. Е., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. *******
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Кинтекс“ ЕАД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 66 сумата
от 2400 лева, представляваща направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14