РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. П., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100607 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д. В. М., АК – П., с адрес
на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на
пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен
адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., кв.М., бул.Б. № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н., Ц.Г.С. Я.К.Ч..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
40005730373, сключен с ответното дружество Профи Кредит Б. ЕООД, по силата на
който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на 6135,74 лева, при
главница 3500 лева и месечна вноска в размер на 170,43 лева при срок на кредита от 37
вноски. Паралелно с това, съгласно цитирания договор, ищецът следва да заплати и
възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 3325 лева,
разпределени на 37 вноски по 92,37 лева, като по този начин общата сума, която
следва да заплати е в размер на 9460,74 лева, разпределени на 37 вноски по 262,80
лева. Ищецът твърди, че така уговорената клауза от Договора за потребителски кредит
за заплащане на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на
3160,17 лева, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза
от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на „такси за
усвояване и управление на кредита“, същата е необосновано висока, чрез нея в полза
на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до
размера на отпуснатия кредит, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл.
1
19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че тъй като процесната клауза е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване разпоредбите на чл. 10а, чл.
11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, сумата, която
ищецът е заплатил за възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в
размер на 287,13 лева е получена от ответното дружество без правно основание и
същата следва да бъде върната на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
клаузата от Договор за потребителски кредит № 40005730373, сключен между Б. А. В.
и Профи Кредит Б. ЕООД, предвиждаща заплащането на възнаграждение за
закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 3325 лева, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1
ЗЗП; на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди „Профи Кредит Б.“ ЕООД да
заплати на Б. А. В. сумата в размер на 287,13 лева, недължимо платена по
недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № 40005730373, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок
за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответната страна, в който изразява
становище за необоснованост, неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Оспорва твърденията на ищцовата страна, като счита, че процесната клауза е валидна и
не страда от пороците, релевирани от другата страна. Правят възражение за
прихващане, като молят всички недължимо платени суми по задължението да бъдат
отнесени за погасяване на установени непогасени задължения по главница и договорна
лихва по процесния кредит.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват.
От процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища,
в които се правят искане за уважаване, съответно отхвърляне на предявените
претенции.
Като доказателства по делото са приети следните документи: искане за
отпускане на потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, Договор за заем №
40005730373, ведно с Общи условия и Погасителен план, Анекс № 1 към Договор за
кредит, Платежен документ за усвояване на кредита и извлечение от сметка към
Договор за заем № 40005730373.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени
доказателства, приема за установени следните факти:
Страните не спорят, че на 08.09.2021 г. след искане за отпускане на
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ и „Стандартен формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит“ е бил сключен Договор за
потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт"№ 40005730373.
По силата на същия - кредиторът "Профи Кредит Б."ЕООД е предоставил на
кредитополучателя Б. А. В. кредит в размер на сумата от 3 500 лева, със срок
на кредита 36 месеца. Страните са се договорили, че размерът на вноската по кредита е
170,43 лева, ГПР 48,91 %, Годишен лихвен процент 41. 00%, Лихвен процент на ден: 0.
11% или дължимата сума по кредита е 6 135,764 лева.
2
В договора е отбелязано, че при кандидатстването си за потребителски кредит,
кредотополучателят изрично е поискал да
закупи допълнителна незадължителна услуга, посочена в т. V. "Поискани от
клиента допълнителни възможности" на този ДПК. Редът за използването на
закупената незадължителна допълнителна услуга е описан подробно в Общите
условия на "Профи Кредит Б."ЕООД към договорите за потребителски кредит на
физическо лице.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Фаст" е 875 лева, а това за
закупена допълнителна услуга "Флекси" – 2 450 лева.
Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 92,37 лева и е дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Постигната е договореност между страните възнаграждението за поисканата и
закупена допълнителна незадължителна услуга да стане изискуемо с подписването на
този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да
погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за
закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна
дата е изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят е
закупил допълнителна услуга "Фаст" дължи възнаграждението за същата в пълен
размер.
Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е 9 460,74
лева, а общият размер на вноската – 262,80 лева. Дата на погасяване – 15 ден от
месеца.
Договорът е подписан от контрагентите.
Представен по делото е и Погасителен план към цитирания по-горе Договор за
потребителски кредит, от който е видно, че месечните анюитетни вноски по кредита са
общо 36 на брой, с начален падеж 15.10.2021 г. и краен падеж 15.09.2024 г., с размер на
вноската по кредита ежемесечно по 262,80 лева.
В Общите условия на "Профи Кредит Б."ЕООД към Договор за
потребителски кредит, които са в сила от 19.07.2021 г., представляващи неразделна
част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити,
следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за
сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение
/годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните
по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв
начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на
Общите условия. Договорено е между страните, че за
ползвания кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто
процент е определен в т. VI от ДПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е
предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. /т.
4. 1/. Следващата т. 4. 2 гласи, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и
непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на
усвояване на кредита За целите на изчисляване на лихвата, посочена в т. VI от ДПК, се
приема, че годината се състои от 360 дни, а месецът се състои винаги от 30 дни. В т. 4.
3 се посочва, че ако е закупена допълнителна незадължителна услуга, страните по този
ДПК се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което възниква на
кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи
3
във времето и да се погасява от него като част от погасителните вноски и в рамките на
погасителния план.
Видно от т. 6. 1 е че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора
така предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при
закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в т. VI от ДПК и
според погасителен план, неразделна част от ДПК. Всяка една от страниците на
Общите условия е подписана от страните - кредитор и кредитополучател.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът излага
следните правни съждения:
Настоящата инстанция е сезирана с облигационна претенция с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с предявяването на която ищецът цели със сила на
присъдено нещо в настоящото исково производство да обяви за
недействителна договорна клауза, съдържаща се в Раздел VI "Параметри"от Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40005730373 08.09.2021 г.,
сключен между ищеца Б. В. и ответника "Профи Кредит Б. ЕООД, която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на
875 лева и клаузата съдържаща се в Раздел VI "Параметри" от Договор за
потребителски кредит, сключен между него и "Профи Кредит Б."ЕООД, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси"
в размер на 2 450 лева.
За да е налице нищожност на която и да е договорна клауза тя трябва да има
толкова съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към
момента на сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на конкретно
посочени договорени клаузи за заплащане на възнаграждние за
закупена допълнителна услуга "Фаст" и "Флекси".
Установява се, че със сключването на процесния договор за
потребителски кредит се нарушава правната сфера на една от страните.
При иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тежестта на доказване е на
ищеца, тъй като се касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт -
факта на нищожност на конкретно посочена в петитума на исковата молба клауза в
сключения между страните договор.
От формална страна съдът приема, че безспорно се касае за сключен между
страните договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на
законовите изисквания на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, като ищецът като ФЛ има качеството на
потребител, на основание чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а ответникът като ЮЛ, което обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност има качеството на кредитор – чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Според съда клаузата, съдържаща се в Раздел VI "Параметри" от Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40005730373 от 08.09.2021 г.,
сключен между ищеца Б. В. и ответника "Профи Кредит Б. ЕООД, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на
875 лева и клаузата, съдържаща се в Раздел VI "Параметри" от Договор за
4
потребителски кредит, сключен между него и "Профи Кредит Б."ЕООД, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси"
в размер на 2 450 лева, са нищожни, тъй като са сключени при неспазване на
императивните текстове на чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл.
22 от ЗПК и най-вече при накърняване на добрите нрави.
Съгласно Решение № 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. и Решение № 1270/2009
г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС на Република Б. основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип
е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл.
9 от ЗЗД.
Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за
да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. З от ЗЗД.
Чрез накърняване на принципа на "добри нрави" по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на една от страните /в
случая ищеца/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Изхождайки от съдържанието на Договора за потребителски кредит съдът
намира, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 19 от ЗЗП, защото е очевидно, че сборът на двете суми по
тези допълнителни услуги /875 + 2 450 = 3 325 лева/ е в размер близък до сумата по
отпуснатия кредит в размер на 3 5000 лева. Чрез
така договорените допълнителни услуги, според съда, се нарушава принципа на
добросъвестност, който принцип е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата.
В конкретния казус, чрез постигането на такава уговорка за заплащане на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
Не на последно място съдът счита, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидените клаузи по допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. В Глава IV от ЗПК е уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитираните по-
горе договорни клаузи се намират в пряко противоречие с преследваната цел на
транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от
ЗПК.
5
Налице е нарушение на Директива 93/1 3/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива
93/1 3/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В Директива 93/1 3/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито
безспорно са съдържащите се в Договор за възлагане на поръчителство. В тази насока
е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по
дело С-415/11, и цитираната в него практика.
Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност се иска да бъде
прогласена от съда, че с уговарянето им от страните е налице нарушение и на чл. 10а,
ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като ответникът като кредитор не може за изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като ал. 4 на цитирания по-горе член от ЗПК предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
Видно от сключения между страните договор за потребителски кредит е,
че допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" не са ясно и точно определени,
фиксирана е само сумата на всяка едно от двете услуги, без да е ясно в какво се
изразяват те, как и определен размерът на всяка едно от тези услуги, ползвани ли са от
ищеца в качеството му на потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил
с цитираните законови разпоредби на ЗПК при сключването на договора за
потребителски кредит с ищеца.
Предвид изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС
на Република Б. по този въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата,
съдържаща се в Раздел VI "Параметри" от Договор за потребителски кредит, сключен
между ищеца Б. В. и ответника "Профи Кредит Б. ЕООД, която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на
875 лева и клаузата съдържаща се в Раздел VI "Параметри" от Договор за
потребителски кредит, сключен между него и "Профи Кредит Б."ЕООД, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси"
в размер на 2 450 лева, страдат от съществени пороци и в този си вид те не могат да
породят правни последици за страните.
Следователно след като в настоящия исков процес ищецът доказа при условията
на пълно и главно доказване спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях - чл. 153 от ГПК, съдът приема, че исковата му претенция се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Относно предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, съдът намира
следното:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за кредит, наличието на основания за нищожност, плащане на
процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е платена на
годно правно основание.
6
По делото безспорно се установява, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 40005730373 от 08.09.2021 г., като видно от представеното и
прието като доказателство по делото извлечение от сметка към Договор за
потребителски кредит от 20.09.2022 г., към посочената дата общата платена сума от
ищеца по процесния договор е в общ размер на 851,40 лева, а остатъчното задължение
е в размер на 9 321,05 лева.
От същото извлечение се установява, че ищецът е заплатил четири броя вноски
по закупени допълнителни услуги в общ размер на 287,13 лева.
Доколкото съдът е счел, че като нищожна следва да бъде обявена клаузата в
договора предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни
услуги в размер на 3 325 лева, но не са налице основания да обяви договорът за
нищожен, то ищецът дължи на ответната страна чистата сума по кредита и размера на
договорената лихва. Поради това не може да се приеме, че ищецът е извършил
плащане към ответната страна на недължима сума, без основание.
Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание по чл.55 във вр. с
чл.34 от ЗЗД следва да се отхвърли.
По направеното от ответника възражение за прихващане:
Възражението е допустимо за разглеждане, тъй като е направено с отговора на
исковата молба.
Прихващането в материално-правен аспект, като способ за погасяване на
задължения, е регламентирано в чл.103, ал.1 ЗЗД, съгласно който когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В
този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента,
в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното
волеизявление.
Безспорно е, че от приетото по делото цитирано вече извлечение от сметки се
установява, че ищецът има вземане спрямо ответника в размер на 9 321,05 лева. Не се
спори между страните, че ищецът е внесъл сумата от 287,13 лева като платени вноски
по закупени допълнителни услуги.
Ето защо съдът счита, че следва да уважи възражението за прихващане, тъй като
се установи, че между страните по делото има насрещни еднородни задължения,
произтичащи от сключения между тях договор за кредит и същите са изискуеми.
Поради изложеното съдът приема, че за сумата 287,13 лв. предявеният от ищеца
осъдителен иск следва да се отхвърли, като същата следва да бъде отнесена за
погасяване на дължимата и непогасена договорна лихва за периода от 15.01.2022 г. до
15.03.2022 г. /чл.76, ал.2 от ЗЗД/, съгласно първоначалния погасителен план сключен
между страните.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1
7
ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на адв.Д. М. от АК-П., сумата от 463 /четиристотин шестдесет
и три/ лева за адвокатско възнаграждение /в този смисъл Определение № 35 от
26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2008 г., Определение № 148 от 13.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1139/2011 г., и мн. др./.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК и с оглед отхвърлената част на иска, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 23,85 /двадесет и
три лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляващо юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, „Профи Кредит Б.“ ООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 133 /сто тридесет и три/ лева, дължима
държавна такса по делото по уважения иск.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22 вр.
чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, клаузата от Договор за потребителски
кредит № 40005730373, сключен между ищеца Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б.,
общ.П. и ответника "ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. "М.", бул. "Б."№ 49, бл. 53Е, вх. "В", представлявано винаги от
двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С. Я.К.Ч., която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 3 325 /три
хиляди триста двадесет и пет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П. срещу
ответника "ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. "М.", бул. "Б."№ 49, бл. 53Е, вх. "В", представлявано винаги от
двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С. Я.К.Ч., иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата 287,13 /двеста осемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/
лева, недължимо платена по недействителна клауза за заплащане на възнаграждение за
пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 40005730373,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата, като прихваща същата за погасяване на
дължимата и непогасена договорна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.03.2022 г.
по първоначалния погасителен план към Договор за потребителски кредит.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
"ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
кв. "М.", бул. "Б."№ 49, бл. 53Е, вх. "В", представлявано винаги от двама управители
С.Н.Н., Ц.Г.С. Я.К.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален
представител на ищцовата страна, сумата от 463 /четиристотин шестдесет и три/ лева,
адвокатско възнаграждение съгласно уважената част на иска.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. "М.", бул. "Б."№ 49, бл. 53Е, вх. "В", представлявано винаги от
двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С. Я.К.Ч., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 133 /сто тридесет и три/
8
лева – дължима държавна такса по уважения иск.
ОСЪЖДА Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., ДА ЗАПЛАТИ на
"ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
кв. "М.", бул. "Б."№ 49, бл. 53Е, вх. "В", представлявано винаги от двама управители
С.Н.Н., Ц.Г.С. Я.К.Ч., сумата от 23,85 /двадесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/
лева, юрисконсултско възнаграждение, съгласно отхвърлената част на иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9