Р Е Ш E Н И Е
№ 503
Гр. Перник, 26.11.2019
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 579/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на от Ф.П.Н.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Б. *** срещу Областна дирекция на МВР
Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева,
представляващи претърпени вреди по отменено Наказателно постановление №
15-5314-000505 от 02.09.2015 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Перник, с което му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че
наказателното постановление е отменено с Решение № 406 от 17.07.2019
година, постановено по а.н.дело № 00689/2019 година по описа на Районен съд
Перник, влязло в сила на 13.08.2019 година. Настоящият ищец твърди,
че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 00689/2019 година по описа на Районен съд Перник. Претендира
и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 17.09.2019
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 25.11.2019
година процесуалния представител на ищеца адвокат Г.Б. ***
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен
списък.
В проведеното съдебно заседание на 25.11.2019
година ответникът ОДМВР Перник се представлява от главен юрисконсулт Звездалина
Василева, която моли съда да отхвърли предявения иск по подробно изложени
съображения в отговора на исковата молба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 00689/2019 година по описа на Районен
съд Перник, се установява, че с Наказателно
постановление № 15-5314-000505 от 02.09.2015 година на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Перник на Ф.П.Н. с ЕГН ********** ***, ул. ****/настоящ ищец/
на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 2
от същия закон.
Наложеното административно наказание с
издаденото наказателно постановление е било обжалвано и е отменено като
незаконосъобразно с Решение № 406 от 17.07.2019 година,
постановено по а.н.дело № 00689/2019 година по
описа на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник не е обжалвано и е
влязло в сила на 13.08.2019 година. Пред Районен
съд Перник настоящия
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Г.Б. ***,
съгласно пълномощно от 13.03.2019 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран
и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е
задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано
по – горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със
съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е
въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат. Следователно, след като едно от условията
на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно
постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно
е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно
постановление, с цел той да бъде отменен по предвидения от закона ред, който
изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е и
обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Правно неиздържано и неоснователно е
изтъкваното становище от ответника, че процесния иск е недопустим, тъй като
държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо
високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга. Възникването и признаването на право на
обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия
претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да
установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир
правно релевантен факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.
Ето защо настоящия съдебен
състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за
ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на причинените
имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско възнаграждение.
Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 година на Върховния административен съд на Република България по
тълкувателно дело № 2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310 лева, от които
10 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Ф.П.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по платено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2019 година
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на Ф.П.Н. с ЕГН **********
*** сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направени
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/