№ 12933
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110162331
по описа за 2022 година
Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл. 372 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца .............., със седалище и адрес на управление ...............,
представляван от ................ – Изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответника дължи посочените суми за главница и
законна лихва. В съдебно заседание искът се поддържа, моли да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ответника „................, със седалище и адрес на управление
..............., представляван от ................... – управител, в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е
представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово
отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С молба от 26.06.2023 г., докладвана от съда в проведеното на
03.07.2023 г. открито съдебно заседание по делото ищеца е направил искане
за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника, който не е
1
подал отговор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид
това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение,
което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по
делото има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представен по делото
списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер на 450 лева, от които 50 държавна
такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „................, със седалище и адрес на управление ...............,
представляван от ................... – управител, да заплати на .............., със
седалище и адрес на управление ..............., представляван от ................ –
Изпълнителен директор, сумата в размер на 456 /четиристотин петдесет и
шест/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – навло за извършен международен транспорт, и
сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски, съгласно представен по делото списък по чл.
80 от ГПК, както следва – 50 държавна такса и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2