№ 1205
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110106547 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба на С. Н. С. срещу И. Е. Б.
за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето E
И.ова Б.а на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетната E
И.ова Б.а, като от раждането на бащата не е полагал грижи за дъщеря си. От
септември месец 2021 г. не я е виждал, не е проявявал интерес към развитието
й, здравословното й състояние или материалните й нужди и никога не й е
предоставял издръжка. Навежда се, че майката не е ограничавала контактите
на ответника с детето.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който не оспорва част от фактическите твърдения, включително, че не е
виждал дъщеря си от месец септември 2021 г. и не е заплащал издръжка.
Твърди, че причината за това е, защото ищцата го е лишила от възможност за
контакт с детето, а не защото е дезинтересиран. Сменяла е неколкократно въз
основа на спонтанни свои еднолични решения местата, където живели. След
септември 2021 г. ищцата изтрила ответника от семейния портрет, включващ
майка, баща и дете. Спряла да отговаря на стотиците му позвънявания, а
впоследствие блокирала телефонния му номер. В случаите на успешна
комуникация отказвала да отговори къде се намират с детето, както и на
1
молбите да го види.. Оспорва и твърденията за злоупотреба с алкохол, като
изтъква, че естеството на работата му на самолетен механик не позволява
свръх консумация на алкохол. Изтъква, че желае да участва в отглеждането на
дъщеря си и това не е еднолично право на майката.
В съдебно заседание страните поддържат изложеното и развиват
допълнителни доводи.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Софийския районен съд, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не дава издръжка. Това основание за лишаване от родителски права
предполага цялостно неизпълнение на родителските задължения във формата
на тежко укоримо виновно бездействие /за разлика от хипотезата по чл. 132,
ал. 1, т. 1 от СК, според която основание за лишаване от родителски права са
особено тежки случаи както на провиненията на родителя, които
представляват активно виновно поведение, така и особено тежки случаи,
свързани с безвиновно състояние, т.е по обективни причини/, като то се
състои от две предпоставки - без основателна причина трайно неполагане на
грижи за детето и недаване на издръжка. Посочените предпоставки трябва да
са налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до
юридическа невъзможност да бъде приложена предвидената санкционна
мярка спрямо ответника.
По предявения иск правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за
лишаване от родителски права е необходимо ищцовата страна да установи в
производството, че страните са родители на детето, че ответникът изцяло,
трайно се е дезинтерсирал от него, че ищцата изцяло се грижи за детето и
само тя му осигурява издръжка. В доказателствена тежест на ответната страна
е да докаже по делото, че след раздялата с ищеца е полагал грижи и/или че е
давал издръжка на детето или че съществуват основателни причини да не е
полагал грижи или да не е давал издръжка на детето си.
Не е спорно между страните и от представеното удостоверение за
раждане се установява, че са родители на детето E И.ова Б.а, родена от
съвместното им съжителство на съпружески начала. Ответникът признава с
2
отговора на исковата молба и също не е спорно, че от месец септември 2021 г.
не е имал контакт с дъщеря си, не й е заплащал и издръжка. Спорният въпрос
е налице ли е основателна причина за това му поведение. Съдът намира, че
отговорът е положителен, като ответникът проведе успешно доказване на
твърденията си, че неполаганетето на грижи и неплащането на издръжка на
дъщеря му E Б.а се дължи на поведението на нейната майка, ищцата в
производството С. С., която го е лишила от възможност за това, като е спряла
да отговаря на повикванията му, блокирала е телефона му за период от време,
отказвала му е срещи с детето, сменила е местоживеенето на детето на
неизвестен за ответника адрес.
Съдът гради този извод върху показанията на свидетелите E Б., П В И С.,
П С (частично), изслушването на ответника, заключението на СПЕ и
приложената кореспонденция между страните в приложението „Viber” и
приложените социални доклади. Изброените доказателствени източници
добре хармонират помежду си, като установяват аспектите на приетото от
фактическа страна в предишния абзац.
При преценката за достоверност на показанията на свидетелите E Б. (брат
на ответника), И С. (майка на ищцата) и П В (приятел на ответника) съдът
отчита потенциалната им заинтересованост от изхода на делото, но и че тя не
може да представлява формално основание за изключване на показанията им
от доказателствената съвкупност. За формиране на извод дали свидетелски
показания са достоверни е необходимо да бъдат анализирани вътрешно,
помежду си и с другите доказателствени източници. Константно е
разбирането, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е
заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. Съдът не може да
игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на
свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени
достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по
делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл.
172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като
свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези
лица (вж. в този смисъл Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
665/2020 г., II г.о., ГК). В конкретния случай е необходимо да се отчете и
строго личният характер на спорните отношения, който предполага да бъдат
достояние на много тесен кръг от близки лица, каквито са роднини и
3
приятели.
От показанията на свидетелите E Б. и П В се установява, че след месец
септември 2021 г. ответникът е правил множество опити за контакт с ищцата
С. с цел среща с дъщеря си E Б.а, които били осуетени от майката чрез
неотговаряне на повиквания, изпращане на обидни съобщения, блокиране на
телефонния му му номер и акаунти в социалните мрежи, както на него така и
на негови близки. Показанията в тази част добре хармонират с изложеното от
бащата по време на изслушването за причините, поради които не е имал
контакт с дъщеря си, не е полагал грижи за нея и не е заплащал издръжка.
Намират подкрепа и в заключението на СПЕ. Съдът кредитира последното в
цялост, тъй като е обосновано, компетентно и безпристрастно изготвено.
Проследим е начинът, по който вещото лице е формирало изводите си, като не
се наблюдават необосновани отговори на поставени въпроси или логически
грешки. Ненужно е да бъде пресъздавано съдържанието му. Съществено за
решаващите изводи на съда е установеното, че бащата има възможности,
качества и желание да участва в отглеждане на детето. В мотивите на
експертизата е посочено още, че майката не приема и не признава приноса на
бащата в отглеждане на детето, скептична е и към родителския му капацитет
(л. 144). Установено при интервютата е, че детето се обръща с „тате“ към
фактическия съжител на майката, както и че майката не иска да пази тайна
кой е бащата на детето, но не счита за подходящ настоящия момент да му го
представи. От изслушването на вещото лице става ясно, че липсват
психологически особености, които до доведат до отказ на бащата полага
грижи. Поетапното невключване на бащата в живота на детето се дължи на
неразбирателството на двете страни и отношенията с им с родителите на
бащата. Установеният психически профил и нагласи на майката, посредством
заключението на СПЕ, изключително добре хармонира с показанията на
свидетелите Б. и Веселин и изложеното при изслушването на бащата.
Подобно поведение на ищцата може да бъде обяснено със склонността й да не
зачита приноса и родителския капацитет на ответника при отглеждане на
детето. Особено показателно за нагласите й, съответно за преценката на
достоверност на доказателствените източници, е заявеното пред вещото лице
от ищцата, че не желае детето E Б.а да общува с баща си и тя желае да получи
родителските права (л. 141), което съдът третира като признание на неизгоден
факт. Признание, че тя не иска да контактува с ответника, е направила и пред
4
социалния работник при изготвяне на социалния доклад на ДСП-Красно село
(л.127).
От показанията на свид. С. се установява, че след раждането на детето
постепенно бащата е започнал участва все по-малко в ежедневието на детето,
до достигане на момент, при който той е търсел нея и съпруга й за контакт и е
идвал в дома им за срещи с тях. Свидетелката не знае каква е причината
ответникът да не контактува с дъщеря си, както и не знае дали ищцата С. е
блокирала телефонните му номера и е препядствала комуникацията между
баща и дъщеря. Съдът намира, че изложеното косвено подкрепя изложеното
от свидетелите Б., В и ответника по време на проведеното изслушване.
Търсенето от ответника Б. на контакт с ищцата С. и детето посредством
родителите на ищцата още веднъж подкрепя извода за поведение на
последната, с което практически е блокирала всички възможности ответникът
да общува с детето си и го е изключила от живота на дъщеря си, както и че
той е правил опити съобразно възможностите и разбиранията си да промени
това състояние.
Горният извод се подкрепя и от приложената кореспонденция в
приложението Viber. Тя изключително добре хармонира с обсъдените до
настоящия момент доказателствени източници, като разкрива освен влошено
отношение на ищцата към ответника чрез множество неблагоприлични
епитети, за каквито свидетелства още П В и несъстоятелни причини и поводи
да му откаже среща с детето или да го уведоми, че той няма да бъде част от
живота му занапред. Съставът на съда не приема оспорването на
допустимостта като доказателства на приложената кореспонденция. Тя трябва
да се третира като неподписани частни електронни документи и да се
преценява заедно с всички доказателствени източници. Съгласно чл. 3, ал. 1
от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) № 910/2014". Чл. 3, т. 35 от Регламента предвижда, че
„електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
5
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис.
Кореспонденцията в приложението “Viber”отговаря на дефиницията,
заложена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и на основание чл. 3, ал.
1 ЗЕДЕУУ следва да се третира като електронен документ. В тези документи,
съгласно чл. 4 ЗЕДЕУУ, за автор се сочи ищцата, предвид посоченото първо
име „С.“, а адресат по смисъла на чл. 5 ЗЕДЕУУ може да се приеме, че е
ответникът въз основа на недвусмислени обстоятелства, а именно че
кореспонденцията е представена от него и от нейното естество във връзка с
личните отношения между страните и тяхното дете. Кореспонденцията е
неподписана. Това обаче не представлява пречка за преценката й заедно с
останалите доказателства по делото, тъй като Регламент (ЕС) № 910/2014 или
ЗЕДЕУУ не поставя изискване електронният документ да е подписан. Следва
още да се припомни, че е налице трайна практиката на ВКС във връзка с т.
нар. „неподписани документи“ (Решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр.д. №
1764/2019 г. по описа на I г. о. на ВКС и цитираното в него - решение № 80 от
03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.). Съгласно нея
документи са не само подписаните и официалните, а още и частните и
неподписаните изявления. Частните свидетелстващи документи, включително
неподписаните, са годни доказателствени средства (допустими според
процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и
мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите,
за които свидетелстват). Такова доказателствено средство следва да се
преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по
делото, за проверката му може да се допускат доказателства, а пълното
доказване може да бъде извършено не само с преки, но и с косвени
доказателства. Ето защо настоящият състав приема, че липсва пречка извадки
от кореспонденция между страните да се представят по делото. В случая тя е
проверена чрез използваните в процеса доказателствени средства, от които
може да се установи, че това действително е водената между страните
коресподенция.
Съдът не кредитира показанията на свид. П С в частта, в която твърди, че
ответникът не е имал контакти с дъщеря си, защото е незаинтересован. Това и
твърдение е категорично оборено, както от гласните доказателства, посочени
по-горе, от заключението в СПЕ, така и от поведението на ответника в хода
6
на целия процес, който демонстрира желание за участие в живота на дъщеря
си, инвокирано пред социалните работници при изготвяне на доклада на ДСП
– Оборище, пред вещото лице, включително чрез демонстриране на активно
поведение и провеждане на обаждане. Не е за подценяване в случая, че
показанията на свид. Станкова има производен характер в тази част, т.е. тя
няма лични, непосредствени впечатления от поведението на ответника, а
единствено излага това, което и е казала ищцата. Недопустимо е производни
доказателства, да заместят първичните, каквито са обективираните в
показанията на свид.Б. и В, които непосредствено са възприемали
поведението на ищцата при направени опити за контакт. Индиция за
недостоверност на показанията Станкова в тази част е и обстоятелството, че
тя твърди, че той е незаинтересован, но не знае никаква конкретика за това му
поведение, за които е нормално да бъде осведомена с оглед проведените
разговори на тази тема с ищцата. Тя не знае дали ищцата е блокирала
телефона му, не знае препядствала ли е опити за контакт с детето,
единственото, което твърди, че знае е обстоятелство, което обслужва
ищцовата теза, но без никаква конкретика в какво се е изразило поведението
му на незаинтересованост. Предвид всичко изложеното показанията на свид.
Станкова относно посоченото твърдение не следва да се кредитират.
Съдът не намира за нужно да обсъжда подробно доказателствата относно
сменените места, на които страните са живели след раждането на детето, тъй
като са ирелевантни за същината на спора, а и не са спорни. Не следва да се
обсъждат подробно и твърденията за системна консумация на алкохол от
ответника, тъй като липсва предявен иск по чл. 131, ал. 1 ГПК, а същите по-
скоро се навеждат като част от причината за прекратяване на съжителството
между страните.
Предвид установеното, настоящият съдебен състав не е в състояние да
мотивира извод, че е в интерес на детето E И.ова Б.а е ответникът да бъде
лишен от родителски права по причините, посочени в сезиращата съда искова
молба. Ответникът е категоричен и последователен в желанието си да общува
с дъщеря си и да участва в живота й, като е заявявал многократно в хода на
настоящото съдебно разглеждане на делото притесненията си по отношение
на емоционалното състояние на детето. Неполагането на грижи и
неплащането на издръжка след месец септември 2021 г. е безспорно
7
установено, като се признава от ответната страна, но съществува основателна
причина за този противоправен резултат и това е поведението на ищцата С.,
която не допуска и не зачита правото на ответника да участва в живота на
своята дъщеря. При това положение не са налице предпоставките по чл. 132,
ал. 1, т. 2 СК и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на
разноски има ответникът, като с оглед липсата на искане в този смисъл, съдът
не дължи произнасяне по отговорността за разноските.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. С., ЕГН ********** иск на основание
чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК И. Е. Б., ЕГН ********** да бъде лишен от
родителски права по отношение на детето E И.ова Б.а, ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8