№ 250
гр. гр. Лом, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101562 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********,
представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на управление: гр.
Монтана, ул. ’’Ал. Стамболийски” № 11 против АНЖ. МЛ. К., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л, обл. М., ул. „Т.“ № *, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на
472,93 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/, от които
424,81 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ главница
за консумирана вода за периода от 15.05.2017г. до 06.10.2020г. и 48,12 лв. /четиридесет
и осем лева и дванадесет стотинки/ лихва за времето от 16.06.2017г. до 26.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
01.12.2020г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1812/2020 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на
«В и К» ООД, гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано
ч.гр.д. № 1812/2020г. по описа на РС- Лом. До 26.11.2020г. потребителят е натрупал
задължение към дружеството в размер на 472,93 лв. за имот, находящ се в гр. Л, обл.
М, ул. „Т“ № *, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват
неизплатената стойност на консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411
1
«Клиенти» на дружеството. Задължението, представляващо главница, е за периода от
15.05.2017г. до 06.10.2020г., като претендираната законна лихва е за периода от
16.06.2017г. до 26.11.2020г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40, ал. 1
от Наредба №4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при
неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща
законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените в
производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез
назначения му особен представител адв. Е.К. от МАК. В отговора се сочи, че искът е
допустим. Оспорва се искът по основание и размер. Твърди се, че не са издадени от
страна на ВиК оператора фактури и други разходооправдателни документи,
отговарящи на Закона за счетоводството. Навежда се възражение за изтекла
погасителна давност за задължения преди 23.07.2019г., като исковата молба е
депозирана на 23.07.2021 г. Иска се ищецът да бъде задължен да представи фактурите,
с които е определен окончателния размер на паричното задължение на ответника,
както и да се представи договора за доставка на питейна вода между ищеца и
ответника. Навежда се довод, че ищецът не е посочил всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникване, съществуване и изискуемост на
вземането.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Надя Владимирова, като е
депозирала и писмена защита по делото, с която поддържа иска.
Ответникът в съдебното заседание не се явява, като се представлява от адв. Е.К.,
особен представител, който оспорва иска и представя писмена защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Ломският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1812/2020 г. по описа на ЛРС вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД. Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
2
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. Л, обл. М, ул. „Т“
№ *, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на общите условия. Ответникът следва да докаже плащане на задълженията
по договора, респ. погасяване чрез други способи, като носи тежестта да докаже
правопогасяващите си възражения, включително за изтекла погасителна давност за
вземането.
Съдът приема за установено това, че ответникът е потребител на «В и К» услуги,
предоставяни от ищцовото дружество. По отношение на възражението за липса на
облигационна връзка между страните, съдът намира следното: Съгласно § 1, т.2, б.“а“
и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или физически лица, собственици
или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги или са
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално
определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предвид представените и
приетите в настоящото производство доказателства, а именно извлечения от
партидната книга на ищеца, съдът намира, че за исковия период, обхващащ
потреблението от 15.05.2017г. – 06.10.2020г., безспорно е установено, че ответницата
има качеството потребител. От извлеченията от партидната книга на дружеството,
представени от ищеца, е видно, че за този имот, находящ се в гр. Лом, ул. „Тунджа“ №
6, е имало открита партида на името на ответника за доставка на вода и ВиК - услуги.
Партидата съдържа отчитания от 12.04.2010 г. до 08.06.2021 г., като са полагани
подписи от абоната. За целия исков период, 15.05.2017 г. – 06.10.2020 г., видно отново
от партидната книга, за имота била начислявана вода като служебен разход по 5 куб.м.
месечно. Останалите записвания в партидната книга излизат извън процесния период,
като са полагани подписи след повечето от месечните начисления, но не след всяко
такова. Абонатът е полагал подпис общо 10 пъти за отчитанията през процесния
период, поради което и съдът приема, че през процесния период, съвпадащ с периода
на служебното отчитане на водомера, абонатът е полагал подписи и отчитането е
ставало в негово присъствие. Автентичността на подписите не е оспорвана от
ответника. С тези си подписи върху карнетите на първо място абонатът потвърждава
наличието на облигационна връзка, обективирана в наличието на открита партида при
ищцовото дружество с аб. № 1119306, тъй като се съгласява с наличието на такава,
подписвайки се на карнет-книгата. На второ място доказва своето присъствие в имота,
където е правено отчитането, респ. ползване на имота. На последно място
потвърждава самите начисления на кубиците вода, така както са били записани. С
оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
3
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. Със самия факт на присъединяване към
водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е
обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезли в сила. Според
нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си
на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
съответните Общи условия на ВиК - Монтана за различните периоди на отчитане.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК - услуги срещу заплащане на
територията на гр. Лом, обл. Монтана. За да възникне задължението за заплащане на
„ВиК“ услуги за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на
„потребител“ на тези услуги. Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в
чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4, е да снабдява потребителите с вода с питейни качества
при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им,
което задължение е залегнало и в чл. 8 от Общите условия, както и има задължения за
отвеждане на каналната вода. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г.
услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества
вода при наличие на определени предпоставки за това.
Видно от приложените по делото карнети /л.5-10/ е отразявано служебно
потребление, предвид липсата на водомер в отчетния обект, и същото е в предвидения
в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в чл.
25, ал. 8 от Общите условия минимум. Съгласно цитираната разпоредба по изключение
се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб.м при топлофицирано жилище и
по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Полагани са подписи за
ползвател при посещенията от инкасатора, което доказва, че имотът е бил обитаем,
макар и непостоянно, и които подписи удостоверяват запознатост на абоната с
4
нанесените данни в карнета. В исковия период има и неподписани служебно нанесени
потребления, но същите са последвани от такива, които са подписвани при последващи
посещения, с което ответникът се е съгласил с вписаното служебно начислено
количество вода и е приел и предходните вписвания. Не се събраха доказателства за
наличие на възражения от страна на абоната касателно начина на отчитане и размера
на начисляваните кубици вода по партидата. Изчислението на стойността на
начислените кубици вода се доказва, че е коректно от приетата съдебно-счетоводна
експертиза по делото, която съдът кредитира с доверие. Липсата на връчени хартиени
фактури срещу подпис на абоната не е вменено задължение за ВиК- оператора
съгласно Общите условия на дружеството, които, както се посочи по-горе,
потребителят е приел и следователно е обвързан от тях. Според нормата на чл. 8, ал. 4
от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление,
в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия, като например да изиска да му се връчват издадени фактури в
хартиен вид.
Вземането за законна лихва за забава възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. В чл. 33, ал.2 от Общите
условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране.
Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му. По делото се установи
наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на
което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 30-дневния срок от издаване на
първата процесна фактура за доставените ВиК услуги, като по отношение на
последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения
30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на
обезщетение за забава, в размер на законната лихва.
Поради изложеното съдът намира, че вземането е установено по основание.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е навел
възражение за изтекла погасителна давност за вземането, поради което следва да бъде
разгледано това възражение като своевременно направено. По силата на ТР
№3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111,
б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Въпросът е в случая откога е
5
започнала да тече погасителна давност. Съгласно дадените разяснения в т. 14 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако
такъв иск не е предявен, давността не се счита прекъсната със заявлението. Съгласно
чл. 422. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Безспорно е съгласно
разпоредбата на чл. 422,ал.1 от ГПК, че искът се смята предявен в минал момент, този
на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като значението на това
правило за прекъсване течението на погасителната давност съгласно чл. 116, б.“б“ от
ЗЗД важи безусловно при издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, какъвто
е и настоящият случай. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадено на 01.12.2020 г., като срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК е спазен –
съобщението с указания за предявяване на иск е връчено на заявителя на 24.06.2021 г.,
а искът е предявен на 23.07.2021 г. Ето защо, на основание изричната разпоредба на
чл. 422, ал. 1 ГПК, се приема, че искът се счита предявен на 01.12.2020 г. Дължимите
суми за тригодишен период назад от тази дата не са погасени по давност. Следователно
вземанията на ищеца за периода от 01.12.2017 г. до 01.12.2020 г. не са погасени по
давност. Периодът на претенцията за главница е от 15.05.2017 г. до 06.10.2020 г. Но
вземанията от началото на претендирания период – 15.05.2017 г. до 01.12.2017 г. са
погасени по давност, тъй като ищецът не посочи да е извършвал действия, с които да
спре или прекъсне течението на погасителната давност, сторени преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Сумите за всеки един месец за главница и лихви са видни
от извлечението, представено от ищеца /л.4/, като за периода 15.05.2017 г. до
17.11.2017 г. вкл. те са за главница: 9,72 лв., 9,72 лв., 9,72 лв. , 9,72 лв. , 9,72 лв., 11,01
лв. и 11,01 лв., или общо 70,62 лв. Тази сума за главница, начислена за период преди
01.12.2017 г., е погасена по давност. Следователно дължима остава сумата за главница
в размер на 354,19 лв. /424,81 лв. – 70,62 лв./. Лихвата за забава, по отношения на
която е изтекла погасителна давност /за периода от 15.05.2017 г. до 17.11.2017 г./
според приложената таблица на л. 4 е: 2,56 лв., 2,48 лв., 2,43 лв., 2,37 лв., 2,29 лв.,
2,54 лв. и 2,42 лв. или общо 17,09 лв. Т.е. дължи се лихва за забава, която не е
погасена по давност, в размер на 31,03 лв. /48,12 лв. – 17,09 лв. /
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция за главница е доказана
до размера от 354,19 лева и за периода от 01.12.2017 г. до 06.10.2020 г. /края на периода
на претенцията/. Сумата за лихва се дължи в размер от 31,03 лв. за периода от
01.12.2017 г. до 26.11.2020 г. /края на периода на претенцията/. Липсват плащания по
фактурите за главница и лихви от страна на ответника, в чиято тежест е било да докаже
6
плащане или погасяване чрез друг погасителен способ на претендираните задължения.
Предвид това искът за установяване на дължимостта на главницата и лихвата,
присъдена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1812/2020 г. по описа на PC – Лом,
е частично основателно.
По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се
поражда за ищеца съобразно уважената част от иска. В заповедното производство са
направени разноски от заявителя – ищец в размер на 25,00 лева за платена държавна
такса, а в настоящото производство - 75,00 лева за платена държавна такса по
предявяване на иска, 300,00 лева за особен представител, 200,00 лева депозит за вещо
лице, т.е. общо 575 лв. Държавна такса за издаване на изпълнителен лист съгласно
представения списък от ищеца по чл. 80 ГПК не е внесена, но и да е внесена, то се
явява преждевременно и недължимо платена, преди да е налице влязло в сила
съдебното решение, поради което този посочен разход от ищеца не следва да се
уважава. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца сторените разноски съобразно уважената част от претенцията, а именно на 81 %
/съотношението 385,22 лв./472,93 лв./, т.е. 20,25 лв. за заповедното производство и
465,75 лв. за исковото производство.
Предвид изложените мотиви, Ломският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че АНЖ. МЛ. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л,
обл. М., ул. „Т.“ № *, ДЪЛЖИ на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********,
представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на управление: гр.
Монтана, ул. ’’Ал. Стамболийски” № 11, сумата от 385,22 лв. /триста осемдесет и пет
лева и двадесет и две стотинки/, от които 354,19 лв. /триста петдесет и четири лева и
деветнадесет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 01.12.2017 г. до
06.10.2020 г. и 31,03 лв. /тридесет и един лева и три стотинки/ лихва за забава за
времето от 01.12.2017 г. до 26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 01.12.2020г., до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за размера над 354,19 лв. /триста петдесет и четири лева
и деветнадесет стотинки/ до предявения размер от 424,81 лв. /четиристотин двадесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки/ за периода от 15.05.2017 г. до 01.12.2017 г. и
иска за лихва за забава за размера над 31,03 лв. /тридесет и един лева и три стотинки/
до предявения размер от 48,12 лв. /четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки/ за
периода от 16.06.2017 г. до 01.12.2017 г. като погасени по давност, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
02.12.2020г. по ч.гр.д. № 1812/2020 г. по описа на PC – Лом.
7
ОСЪЖДА АНЖ. МЛ. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л, обл. М., ул. „Т.“ №
*, да заплати на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. -
Управител, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. ’’Ал.
Стамболийски” № 11, общо разноски в размер на 486,00 /четиристотин осемдесет и
шест/ лева, от които 20,25 лв. /двадесет лева и двадесет и пет стотинки/ за платена
държавна такса в заповедното производство и 465,75 /четиристотин шестдесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки/ общо разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Монтанския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8