Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Варна, двадесет и втори
състав в публично заседание проведено на двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева, административно дело № 1204 по
описа за 2022 г. на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 156 и следващи от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4 ал.1 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Г.Ц.Н.,***, с ЕГН **********,
срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-9452-1/16.08.2018
г. издаден от главен инспектор "Контролно ревизионни дейности",
потвърден с писмо рег. № МД-Т21010093ВН-001ВН от 30.09.2021 г. на Директора на
Дирекция "Местни данъци", с който на лицето са установени задължения
за данък върху превозните средства за МПС с рег. № ****** и рег. № ***, за 2013
г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 796.32
лв. и лихви в размер на 220.24 лв. Жалбоподателката сочи, че в оспорения
акт липсват фактически и правни основания за издаването му. Не е упражнен
административен контрол от Директора на Дирекция "Местни данъци", не
са обсъдени наведените възражения, включително погасяването по давност на
начислените лихви върху данъка за всяка една от годините за периода. Н. поддържа, че съгласно чл. 52 от ЗМДТ се
облагат с данък само превозни средства, които са регистрирани в движение. С
разпоредбата на §3 ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45/2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета регистрацията на МПС с рег. № ****** и рег. №
*** е прекратена служебно, тъй като регистрационните им номера не отговарят на
изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. По изложените доводи моли да се
отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката
поддържа жалбата. Сочи, че двете превозни средства са с прекратена регистрация,
съгласно §3 ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45/2000 г., поради което и на осн. чл.
58 от ЗМДТ за същите не се дължи данък. Моли да се уважи жалбата и да се
присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответникът
- Директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, чрез
юрисконсулт Х. оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди
издадения АУЗ. В акта е установено задължение за данък върху две превозни
средства. На осн. чл. 162 ал.2 от ДОПК вземането е публично общинско. Поддържа,
че не е изтекла предвидената в закона 5 годишна давност. Сочи, че на
задълженото лице е изпратено съобщение по чл. 103 от ДОПК, което е получено
лично от Н. на 22.03.2018 г., но не са предприети действия от жалбоподателката
за подаване на декларация по чл. 54 от ЗМДТ. Процесния АУЗ е издаден на осн.
чл. 107 ал.3 от ЗОПК в хипотезата на задължение което не е платено в срок. Акта
е влязъл в сила на 22.10.2018 г. Поддържа, че акта е връчен по реда на чл. 32
от ДОПК, в алтернативност сочи, че съгласно чл. 4 ал.2 от ЗМДТ принудителното
събиране на невнесен в срок данък се извършва от публични изпълнители по реда
на ДОПК или съдебни изпълнители по ГПК. В случая събирането на задължението е
възложено на съдебен изпълнител. В този смисъл е и твърдението на
жалбоподателката че АУЗ и е връчен на 3.09.2021 г. с призовка за доброволно
изпълнение по изп.д. № 564/2021 г. на ЧСИ С.. Прекратяването на регистрацията, съгласно приложеното писмо от КАТ е с
дата от 1.09.2020 г. за двете МПС.
Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Съгласно удостоверение
за наследници № 18049/2020 г. Г.Ц.Н. е наследник на Ц. Н. Ц..
Изискана е справка от
Централна база - КАТ Варна, видно от която като собственик на МПС с рег. № ******
и рег. № *** е записан Ц. Ц., в приложения списък от регистъра на
изготвената справка на 23.04.2018 г. е посочена вида, модела, рамата, двигател
на МПС, като и за двата автомобила е посочено служебно прекратена регистрация
на 1.10.2006 г.
На 14.03.2018 г. е
изпратено съобщение до Н., че съгласно справка от КАТ за двете МПС е подадена
декларация за притежаван лек автомобил от Ц. през 2002 г., автомобилите се водят в КАТ и са недекларирани за облагане.
Посочено е, че Н. като единствен наследник не е декларирала в срок МПС. На
жалбоподателката е указано да отстрани несъответствието, като подаде декларации
по чл. 54 от ЗМДТ. Писмото е връчено на Н. на 22.03.2018 г.
С акт за установяване на
задължение № МД-АУ-9452-1/16.08.2018 г. издаден от главен инспектор
"Контролно ревизионни дейности", на осн. чл. 107 ал.3 от ДОПК, вр.
чл. 4 ал.1 от ЗМДТ на Н. са
определени задължения за данъци и лихви за просрочие за периода от 2013 г. до
2018 г. за двете МПС в общ размер от 796.32 лв. и лихви в размер на 220.24
лв. По преписката не са представени доказателства за редовно
връчване на издадения акт на Н.. Приложено е единствено известие за доставяне в
което е отразено, че пратката е непотърсена.
На 10.09.2021 г. на Н. е
връчена покана за доброволно изпълнение, съгласно която въз основа на АУЗ №
МД-АУ-9452-1/16.08.2018 г. следва да заплати 796.32 лв. главница и лихви в
полза на Община Варна.
На 24.09.2021 г. Н. е
депозирала жалба до Директора на Дирекция "Местни данъци" в Община
Варна срещу АУЗ.
От приложени справки за МПС с рег. № ****** и
рег. № *** е видно, че в същите е посочено, че е регистрирана услуга на
1.09.2020 г., регистрацията на МПС е прекратена на същата дата, като основание
е посочено, че са налице регистрационни табели, които не отговарят на
действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591.
На 30.09.2021 г. е
изготвено писмо рег. № МДТ1010093ВН.001ВН от Директора на Дирекция "Местни
данъци", адресирано до Н., с което е уведомена, че съгласно чл. 53 от ЗМДТ
данък върху превозни средства се дължи от собствениците на МПС. Н. е собственик
на МПС с рег. № ****** и рег. № ***. МПС са регистрирани за движение до
1.09.2020 г., когато регистрацията им е била прекратена. съгласно чл. 107 ал.3
от ДОПК, когато задължението не е платено в срок, се издава АУЗ. Съгласно чл.
172 ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за публично вземане,
като започва да тече нова давност. Направен е извод, че няма основание за
изменение или отмяна на издадения акт.
За изготвеното писмо Н.
е уведомена с известие за доставяне, получено на 4.10.2021 г.
На 8.10.2021 г. от
Община Варна са изискани от Пътна полиция - КАТ - Варна копия от документи за
прекратяване на регистрация на МПС рег. № ****** и рег. № ***.
на 21.10.2021 г. от КАТ
- Варна са предоставени депозирани декларации от Н., че регистрационните табели
на двете МПС не са отнети от контролен орган, а са изгубени, както и
свидетелствата за регистрация на МПС не са отнети.
По делото са представена
Заповед № 1756/13.06.2017 г., издадена от Х. И., изпълняващ функциите
на кмет на община Варна, съгласно която
М. К. - главен инспектор "КРД" е определена за орган по приходите
извършващ установяване, събиране и контрол на местни данъци и такси битови
отпадъци. По делото е представена и заповед № К-032/9.06.2017 г., съгласно
която на 13.06.2017 г. функциите на кмет се изпълняват от зам. кмета на община
Варна Х. И..
В хода на съдебното
производство е изискана справка от Сектор "Пътна полиция", вх. №
10026/27.06.2022 г., видно от която МПС
с рег. № *** е с първа регистрация от 3.03.1966 г., последно регистрирано на Ц. Ц. от 12.06.1984 г. Прекратяване на
регистрацията е извършена от Г.Н. с
услуга заявена на 1.09.2020 г. Прекратяването е извършено при регистрационни
табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по реда
на чл. 18а ал.5 и ал.6 от Наредба № І-45/2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета.
Видно от писмо вх. №
10087/28.06.2022 г. от Сектор
"Пътна Полиция" , МПС с рег. № ****** е с първа регистрация от
30.08.1985 г., последно регистриран собственик Ц. Ц. от 9.03.1990 г.
Регистрацията на МПС е прекратена поради регистрационни табели, които не
отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по реда на чл. 18а ал.5
и ал.6 от Наредба № І-45/2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета. В писмото е отразено, че считано от
1.06.2020 г. до датата на прекратяване на регистрацията - 1.09.2020 г. МПС с
рег. рег. № ****** и рег. № *** са били
със служебно прекратена регистрация на осн. §3 ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45/2000 г.
С оглед установеното от
фактическа страна, Административен съд - Варна, при преценка допустимостта на
жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед
наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168 ал.1 от АПК, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт, в
установения срок в чл. 156 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално
допустима. Съдът не споделя доводите на ответника, че процесния акт е връчен по
реда на чл. 32 от ДОПК. Съгласно посочения текст връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето
не е намерено на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7
дни. Отделно от това нормата сочи, че следва да се изготви протокол, в който да се
удостовери ненамирането на адреса на лицето. В хода на производството не са
представени доказателства, че са извършени поне две посещения на адреса на Н.,
липсват и данни, че съобщението за връчване е поставено на определено за целта
място в териториалната дирекция, както и че е
публикува и в Интернет. Предвид изложеното съдът приема, че жалбата
срещу АУЗ е депозирана в срок, след като жалбоподателката е узнала за издадения
акт с получена призовка за доброволно изпълнение.
По валидността на акта
Данъка върху превозните средства представляват
публично общинско вземане, както изрично е регламентирано в чл.162, ал.2,
т.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно данъка върху превозните средства, редът за установяването им е
предвиден в чл.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични
изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Служителите се определят със заповед на кмета
на общината /чл.4, ал.4 от ЗМДТ/. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален
директор на НАП.
При извършване на служебна проверка по
чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че АУЗ № МД-АУ-9452-1/16.08.2018
г. е издаден от компетентен орган
от общинската администрация по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, вр. чл.1
от ЗМДТ. Лицето, издало АУЗ, е служител на общинската администрация – главен
инспектор, в отдел „КРД” при Дирекция „МД” към Община Варна и притежава
правомощията на орган по приходите, съгласно представената по делото Заповед № 1756/2017
г. на Кмета на Община Варна, съгласно която К. е посочена след длъжностните лица определени за органи по приходите. По
изложените съображения, съдът приема, че акта е издаден в изискуемата форма и
има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за
издаването му.
Според чл. 107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде по искане на
лицето или органът по приходите следва служебно да издаде акт за установяване
на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В самия АУЗ е
посочено, че при извършена проверка е установено, че Н. е уведомена, че като
единствен наследник следва да декларира МПС, но същата не е сторила това.
По
материалната законосъобразност на акта:
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат
превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република
България, като данъкът се заплаща от
собствениците на превозните средства /чл. 53 от ЗМДТ/. В чл. 55 от ЗМДТ е
предвидено, че за леки автомобили размерът на данъка се определя от Общинския
съвет с Наредба при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ –
съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от
годината на производство.
По делото е безспорно, че Н. има
качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, предвид на
това, че е собственик на облагаеми с местен данък превозни средства на
територията на общината. Не е спорно между страните, че регистрационните табели
на автомобилите не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и не
са подменени.
Съгласно чл. 58 ал.4 от ЗМДТ за превозни средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се
дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение.
Съгласно §3 ал.3 от Наредба №І-45/2000 г. считано от 1.06.2006 г.
служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с
регистрационен номер, който не отговаря на изискванията на българските стандарти
БДС 15980 и БДС ISO 7591. С тази разпоредба законодателят е създал правно
основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозните средства
извън посочените в чл. 18б от Наредба №І-45/2000 г. Това правно
основание има еднократно действие и поради това законодателят не го е включил в
основния текст на чл. 18б от Наредбата, а го е поставил в преходните и
заключителни разпоредби на наредбата. Инициативата за прекратяване на
регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с
правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18 т.1 и 2
от Наредбата. Законодателят не е установил правен резултат за служебното
прекратяване по реда на §3 ал.3 различен от този на служебното прекратяване,
извършено по реда на чл. 18б от същата Наредба. Поради изложеното
съдът не споделя доводите на ответника, че регистрацията на двете МПС е била
прекратена едва през 2020 г. Действително на 1.09.2020 г. по заявление на Н.
повторно е прекратена регистрацията на двете МПС, на осн. чл. 18 ал.5 и ал.6 от
Наредба № І-45/2000 г., поради факта, че регистрационните табели не отговарят
на БДС, но това не променя факта, че съгласно §3 ал.3 от Наредба №І-45/2000
г. , регистрацията на МПС е била прекратена служебно, считано от 1.10.2006
г., което е отразено веднъж в справка изготвена от КАТ от 23.04.2018 г., както
и в приложеното по делото писмо вх. № 10087/28.06.2022 г. от Сектор "Пътна Полиция"
Нормата на чл. 58 ал.4
от ЗМДТ обвързва правните последици за неплащане на данък не със снемането от отчет
по смисъла на чл. 143 ал.6 от ЗДвП, а с прекратяването на регистрацията. За
пораждане на правото на недължимост на данъка е достатъчен обективния факт на
прекратена регистрация. От събраните по делото доказателства е безспорно, че
табелите с регистрационни номера на автомобилите на жалбоподателката не
отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, безспорно е, че
автомобилите са със служебно прекратена регистрация, което се установява от две
справки на Сектор "Пътна
полиция" Варна. При това положение към 1.01.2010 г. когато е
влязла в сила изменената норма на чл. 58 ал.4 от ЗМДТ /действаща за процесния
период/ двете МПС са били с прекратена регистрация. В случая е без значение
дали прекратяването на регистрацията е станало служебно от органите на
полицията или по искане са собственика.
Предвид гореизложеното
за периода от 2013г. до 2018 г. включително незаконосъобразно е определен данък
за лек автомобил с рег. № ****** и рег. № ***, което налага отмяна на АУЗ.
С оглед изхода на спора
се явява и основателно искането за присъждане на разноски на процесуалния
представител на жалбоподателката. Разпоредбата на чл. 38 от Закона за
адвокатурата урежда друг ред за ангажиране на отговорност за разноски в
различие от този по чл. 78 от ГПК. Това е право на адвоката да претендира
възнаграждение. Не се търсят реално направени от страната разноски, защото
защитата е безплатна. За да упражни правото си за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие,
адвокатът трябва да изпълни условие да представи писмен договор със страната, в
което да е вписано някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е
установено, че на жалбоподателката е оказана безплатна адвокатска помощ, като в
сключения договор за правна защита и съдействие е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 от Закона за адвокатурата. Размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата във вр. с
Наредба №1/09.07.2014г., а именно в размер на 300 лв.
По изложените
съображения и на осн. чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Ц.Н.,***, Акт
за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-9452-1/16.08.2018
г. издаден от главен инспектор "Контролно ревизионни дейности",
потвърден с писмо рег. № МД-Т21010093ВН-001ВН от 30.09.2021 г. на Директора на
Дирекция "Местни данъци", с който на лицето са установени задължения
за данък върху превозните средства за МПС с рег. № ****** и рег. № ***, за 2013
г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 796.32
лв. и лихви в размер на 220.24 лв.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат С.Г.С.
с ЕГН **********,*** за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер
на 300 /триста/ лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: