РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. ЛЕВСКИ, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело
№ 20244410100857 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: ***, представлявано от
управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б.Т. – пълномощник на управителите,
срещу Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2021 година длъжникът Ф. Ю.
Ю. е сключил Договор за потребителски кредит №743279 със „Стик – Кредит“
АД, по силата на който е получил сумата от 800 лв., срещу което се съгласил
да върне 3 вноски в по 367.94 в срок до 12.01.2022г. когато падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63%. Излагат
се доводи относно сключване на договора в съответствие с норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че договорът бил сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон.
1
Навежда довод, че договорът за паричен заем по своето естество е
реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване
на паричната сума. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 12.07.2023г. г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било
индидуализирано в Приложениe № 1, извадка от която е приложена към
настоящата искова молба – ред 2949. Длъжникът бил уведомен за цесията на
посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас
посочения от потребителя имейл адрес, на 24.07.2023г. Сочи се, че длъжникът
не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Ф. Ю. Ю.,
че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК *** сумата в общ размер от
1122.29 лв., формирана както следва:
главница в размер на 800 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50.63 лв.
за периода от 12.10.2021 г до 12.01.2022 г.
законна лихва за забава върху главницата в размер на 271.66 лв. за
период от 12.01.2022 г. до 28.06.2024 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
Претендира направените разноски по заповедното и исковото
производство.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на
направените доказателствени искания, моли да им бъде предоставена
възможност да вземат становище, както и да ангажират допълнителни
доказателства. Моли, в случай че представител на „АПС Бета България“
ЕООД не се яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за
това, да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Отправя искане в случай, че ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1
ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу него.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на особения представител на ответника, който счита предявения иск за
допустим, но неоснователен, както и че ответникът не дължи изпъление по
така издадената Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
546/2024г. по описа на PC-Левски.
2
Становище по обстоятелствата, на които се основава искът:
Становището в отговора на исковата молба отностно основателността на
иска е обусловено от твърденията в исковата молба. Особеният представител
навежда довод, че не са представени писмени доказателства относно
уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията на цесионера и
ищец в настоящото производство - обратна разписка и други, поради което
счита, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Изразява
становище, че не може да се приеме за надлежно връчването на
уведомлението с настоящата искова молба, тъй като е назначена за особен
представител и няма никакъв контакт с ответника.
Навежда възражение срещу иска и обстоятелствата, на които се основава.
Особеният представител оспорва съществуването на Договор за
потребителски кредит № 743279 на 12.10.2021г., ведно с приложимите Общи
условия за предоставяне на кредити и Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, Уведомление за цесия, доколкото
същите не били представени в оригинал; на нито един от изброените
документи нямало подпис на ответника по делото.
Оспорва истинността на Договор за потребителски кредит № 743279 на
12.10.2021г ведно с приложените Общи условия за предоставяне на кредити и
Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. В случай, че ищецът заяви, че желае да се ползва от
тях и представи оригиналите им, оспорва автентичността на документите,
относно положените подписи на ответника на всеки от тях.
Оспорва, че за ответника като кредитополучател е възникнало
задължението за потребителски кредит по Договор за потребителски кредит
№ 743279 на 12.10.2021г, липсвала информация дали сумата е получена от
ответника, кога е получена и по какъв начин. В случай, че сумата е получена
от него, оспорва твърдението, че е налице неизпълнение от страна на
ответника по договора в претендирания размер. Към исковата молба не били
представени доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че ответникът е
изпаднал в забава и не е заплатил суми в претендирания от ищеца размер.
Липсвали доказателства за размера на незаплатената част и на какво
основание е дължима тя.
По отношение на твърдението на ищеца, че е сключил договор за
прехвърляне на вземания със „Стик-Кредит" АД и претендиранта сума като
задължение на ответника е включена в него и подробно описана в какво се
състои задължението, като доказателства за размера и основанието не били
представени. Нямало представени доказателства и за уведомяване на
ответната страна за цесията.
Навежда доводи, че съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, освен стойността
3
на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, договорът за потребителски
кредити трябвало да съдържа и допусканията използвани при изчисляванията
му. В случай, че това не е направено, то следвало да се приеме, че договорът е
недействителен (чл. 22 от ЗПК). В настоящия казус не било спазено
изискването да се посочат взетите допускания, използвани при изчисляването
му в договора. В годишния процент на разходите следвало да се посочат
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да тълкува кои суми
точно ще дължи и на какво основание.
Оспорва размера на ГПР посочен в договора, като счита, че същият в
действителност е по-висок, тъй като към него не били включени всички
разходи, като по този начин се заобикаляло изискването за максимален размер
на ГПР, определен в чл. 19, ал.4 от ЗПК, което воделжо до недействителност
на договора на основание чл.19, ал.5 и чл. 21 от ЗПК.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. 546/2024г. по описа на РС – Левски се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ю. за сумата от 800 лв. главница,
представляващи незаплатени суми по договор за потребителски кредит
№743279/12.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 50,63лв.–договорна лихва
за периода от 12.10.2021г. до 12.01.2022г., сумата от 271,66 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.01.2022г. до 28.06.2024г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което с разпореждане на съда от 09.10.2024г. на основание чл. 415, ал.1, т.2
ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си
по реда на чл. 422 ГПК. В едномесечния срок е предявен настоящият иск.
Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид това
предявените искове са допустими.
Ищецът претендира правото си да претендира процесните суми от
факта, че е придобил претендираните вземания по договор за паричен заем
№743279/12.10.2021г. въз основа на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 12.07.2023г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и „АПС Бета
България“ ЕООД, като с пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да
уведомява длъжниците за цесията съгласно чл. 99 ЗЗД. Вземането на цедента
по договора за кредит е включено в приложение №1 към договора за цесия.
Съставено е от ищеца уведомление за цесията, но няма никакви данни същото
да е пращано на ответника. По делото няма представени от ищеца
4
доказателства за уведомяване за извършената цесия на длъжника по
заповедното производство, поради което съдът приема за установено, че
ищецът не доказа уведомяване на ответника за извършената цесия.
За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено
надлежно от предишния кредитор – чл. 99, ал.4 ЗЗД.
До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията,
за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал.3 ЗЗД
задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите
на чл. 99, ал. и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителна власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната
практика на ВКС, обективирана в Р.№137/02.06.2015г. по гр.д. №5759/2014г.
на ВКС III г.о.
По делото ищцовото дружество не е представило доказателства
воъобще да е уведомяван длъжникът за цесията преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. От значение за уведомяването по чл. 99, ал.3 ЗЗД е достигането
до знанието на длъжника на данни за сключения договор за цесия с оглед
обстоятелството на „замяна“ на страна в заемното правоотношение.
Действително в исковата си молба ищецът посочва, че до длъжника е било
изпратено уведомление за цесията на посочена от него електронна поща, но
такова не се установи като приложено писмено доказателство и такъв имейл
да е получаван и съответно да е достигнал до знанието на ответника.
От друга страна, в исковата молба се съдържа искане, ако съдът приеме,
че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес
не е извършено надлежно, да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с настоящата искова молба.
Въпреки положените от съда усилия, ответникът не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде
назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е
връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително и
всички книжа, касаещи сключения договор за цесия. Законът не е предвидил
уведомяването до длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита за надлежно извършено, дори и да е получено
за пръв път с исковата молба. В практиката си ВКС приема, че прехвърлянето
на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен
5
за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера уведомление, достигнало до него.
В този смисъл Решение №3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г. I т.о., на
което се позовава и ищецът. Според цитираното решение „Уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК“.
В настоящото производство обаче длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително занието
за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда
начл. 47, ал.6 ГПК, на когото са връчени съдебните книжа. Съдът счита, че в
хода на производството по делото ищецът не проведе пълно и главно
доказване на последната предпоставка за уважаването на иска, а именно
надлежно уведомяване на ответника за цедираното вземане. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на
ответника – поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника
за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради изложеното съдът приема, че след като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя не е произвела
действието си спрямо ответника.
Установи се, че волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение
на упълномощителна сделка с цедента не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното
прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено чрез
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея,
съдържащи уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването
им е извършено при условията на чл. 47 от ГПК в рамките на заповедното и
исковото производства.
С оглед на това съдът счита, че ищцовото дружество не се явява
кредитор на ответника, поради което предявеният иск с тправно основание чл.
422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на разноски има право ответникът, но такива не
са сторени, не са поискани, поради което и не следва да се присъждат.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***
със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез
юрк. Б.Т. – пълномощник на управителите, иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК да бъде признато за установено по отношение
на Ф. Ю. Ю., ЕГН********** с адрес: ***, че същият дължи на „АПС Бета
България“ ЕООД ЕИК*** сумата в общ размер 1122,29 лв., формирана както
следва:
главница в размер на 800 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50.63 лв.
за периода от 12.10.2021 г до 12.01.2022 г.
законна лихва за забава върху главницата в размер на 271.66 лв. за
период от 12.01.2022 г. до 28.06.2024 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7