№ 15862
гр. С, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110161820 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****, представляван
от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу Е. Д. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. ХД,
бл.24, вх.А, ет.2, ап.5, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за сумите 494,50 лева (четиристотин деветдесет и четири лева и
50 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периодa от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. ХД, бл.24, вх.А, ет.2, ап.5, аб.№ 230279, ведно със законна лихва от
06.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 67,24 лева (шестдесет и седем лева и 24
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.0201 г. до 26.05.2022 г., 33,08
лева (тридесет и три лева и 08 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периодa от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 06.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 6,07 лева (шест
лева и 07 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до
26.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29982/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребитЕ.те без да е необходимо изричното им приемане.
Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
1
потребитЕ. в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в
рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
оспорва предявените искове. Поддържа становище за неяснота на исковата молба с оглед
липсата на посочване на приложими разпоредби. Оспорва ответникът да е в облигационни
отношения с ищеца. Поддържа да е недоказано ответникът да е собственик или ползвател на
имота. Навежда възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК
********* не взема становище по предявените искове. Представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребитЕ./клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради,
2
се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (
чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавни имоти от 19.09.1989 г. ответницата Е. Д. Р. е придобила собствеността върху
апартамeнт № 5, находящ се в бл. 24, вх. А, ет. 2 в кв. ХД. С декларация с вх. №
8758/10.03.1998 г. ответницата е декларирала имота като нейна еднолична собственост без
запазено вещно право на ползване. Видно от Списък на живущите в бл. 24 ответницата е
посочила отопляема кубатура за имота – ап. № 5 и е участвала в Общото събрание на
етажната собственост, проведено на 03.05.2001 г., като е подписала протокола като
собственик на ап. № 5 в бл. 24 в кв. ХД.
Посочените доказателства са еднопосочни и напълно достатъчни, за да се приеме, че е
доказано в производството, че ответницата е била собственик на процесния топлоснабден
имот – апартамент № 5, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ХД, бл.24, вх.А, ет.2, аб.№ 230279.
Не се твърди и не се установява ответницата да се е разпоредила с правото на собственост,
3
респ. да е учредено в полза на трето лице вещно право на ползване. Не се установява и
между ищеца и трето за производството лице да е налице облигационна връзка, която да е
възникнала по нарочна воля на страните чрез заявление за откриване на партида или
подписване на нарочен писмен договор за доставката на топлинна енергия. Поради това и
съдът приема, че ответницата в рамките на процесния период е била клиент на топлинна
енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ като възникналото и съществувало в този период
правоотношение между нея и ответника по повод доставката на топлинна енергия е
регулирано от публично обявените общи условия на ищцовото дружество съгласно чл. 150
ЗЕ.
ПотребитЕ.те като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребитЕ.те на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответницата, представлявана в производството от особения представител адв. Б., не е
въвела възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия на
посочените с исковата молба стойности. Поради това с доклада по делото съдът е отдЕ.л
като безспорно между страните, че в процесния период за процесния имот стойностите на
доставената топлинна енергия и предоставените услуги по дялово разпределение са в
размерите, посочени в исковата молба. Поради това и съдът приема за установено
възникването и съществуването в полза на ищеца на претендираното вземане за стойността
на топлинна енергия в размерът, заявен с исковата молба – 494,50 лв., за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ХД,
бл.24, вх.А, ет.2, ап.5, аб.№ 230279.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед
извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребитЕ.те топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
4
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска,
което следва да се счита на основание чл. 422 ГПК от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.10.2018 г. до 31.01.2019 г., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. са дължими. Предвид
посоченото и при съобразяване събраните доказателства – изравнителни сметки и месечни
фактури размерът на погасеното по давност вземане за паериоад от 01.10.2018 г. до
31.01.2019 г. съдът определя на сумата 101,34 лева на основание чл. 162 ГПК. Предвид
посоченото непогасени по давност са вземанията за разликата от общо претенидраната сума
и погасените по давност вземания, а именно – 393,16 лева за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2021 г. до който следва да бъде уважен искът за стойност на ТЕ, а за разликата над този
размер до пълния предявен размер – отхвърлен поради погасяване по давност на вземанията.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
5
от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребитЕ.те в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребитЕ.те или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
33,08 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК има право на
разноски в размер на 301,47 лева за исковото от общо сторени разноски в размер на 425 лева
/25 лева – д.т., 300 лева – възнаграждение на особен представител и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение/ и 53,20 лева за заповедното производство от общо сторени
разноски в размер на 75 лева /25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение/.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Е. Д. Р. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. ХД, бл.24, вх.А, ет.2, ап.5 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК ****
на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 393,16 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.10.2018 г.
до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ХД, бл.24, вх.А, ет.2,
ап.5, аб.№ 230279 и сума в размер на 33,08 лева (тридесет и три лева и 08 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периодa
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва считано от 06.06.2022 г. до
изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29982/2022 г. по описа на СРС, 118 състав
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
уважения размер от 393,16 лева до пълния предявен размер от 494,50 лева и за периода от
01.10.2018 г. до 31.01.2019 г. поради погасяване по давност на вземанията, както и исковете
по чл. 86 ЗЗД за сумата 67,24 лева (шестдесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.0201 г. до 26.05.2022 г. и за сумата 6,07 лева (шест лева и
07 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Е. Д. Р. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. ХД, бл.24, вх.А, ет.2, ап.5 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****, сумата 301,47
лева – разноски за исковото производство и 53,20 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 29982/2022 г. на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7