Решение по дело №12843/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 623
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110212843
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110212843 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя М. К.
Р., против ел.фиш Серия К, №6656854, издаден от СДВР-МВР, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или
система.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като незаконосъобразно
издаден, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и липса на задължителни реквизити в него. Излага следните съображения в
горния смисъл: прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като
ел.фиш е издаден, извън преклузивните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
с оглед датата на неговото връчване - на 29.08.2023 г., и датата на
установяване на нарушението – 28.11.2022 г.; в ел.фиш не се съдържа пълно
описание на нарушението, доколкото липсва посочване на лицето, което е
управлявало процесното МПС, към датата на установяване на нарушението;
1
липсва фактически състав на административно нарушение по смисъла на чл.6
от ЗАНН, доколкото не е установен неговия извършител и наличието на вина
за извършването му, съответно дали извършителят е физическо лице /за което
относимо наличие на вина/ или юридическо лице /за което вината не е
относима/.
Моли съда да отмени процесния ел.фиш като незаконосъобразен, на
посочените в жалбата основания. Претендира направените разноски, ведно
със законната лихва върху тях.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата, в лицето на структурата, издател на
ел.фиш – СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание, но представя
писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрк.Б.П., в които навежда доводи за правилност и законосъобразност на
процесния ел.фиш, поради издаването му при спазване на всички
императивни изисквания на процесуалния и материалния закон, както и
доводи за безспорна установеност от събраните по делото доказателства на
нарушението, нарушителя и неговата вина.
С оглед на изложеното в писмените бележки, моли съда да постанови
решение, с което да потвърди процесния ел.фиш, като законосъобразен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. По делото няма данни за датата на връчване на
процесния ел.фиш. В жалбата са наведени твърдения, че същият е бил връчен
на законния представител на дружеството на 29.08.2023 г., поради което и в
полза на жалбоподателя, следва да се приеме, че депозираната на 04.09.2023 г.
жалба, срещу ел.фиш, е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП, считано от датата
2
на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6656854, за това, че на 28.11.2022 г., в 12:35 часа, в гр.София,
бул.“Ботевградско шосе“ до №330, от бул.“Владимир Вазов“ към
Околовръстен път, при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – товарен автомобил „Форд Транзит
Контект“, с рег.№***, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство CORDON M2, №MD1193, с приспаднат толеранс -3% в полза на
водача, при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена стойност на
скоростта 85 км/ч и превишена стойност на скоростта 35 км/ч.
За посоченото нарушение, на законния представител М. К. Р., на
юридическото лице, регистриран ползвател на процесното МПС – „***“
ЕООД, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, справка АИС-АНД; клип със снимков материал, един брой снимков
материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък; Решение за
одобрение на типа на уред за измерване на ДИМ на Република Хърватска;
разпечатка от сайта на БИМ на вписан тип средство за измерване; Протокол
от проверка №06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на
АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш;
справка АИС „Първоначална регистрацията на МПС, собственици и
ползватели на ППС“; сертификат за успешно завършен курс на обучение от
длъжностно лице при СДВР.
С оглед на установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
3
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
относно приложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН. С разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и
издаване на НП, като процедурата по издаване на ел.фиш е различна от
установената в ЗАНН. Началото на производството е поставено със заснемане
на извършеното нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган,
посредством техническо средство, което от своя страна може да бъде
стационарно или мобилно. Специалният начин за установяване на
административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за
установяване на нарушенията да използват технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и регистрационния
номер на автомобила, а съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в
административнонаказателното производство годни веществени
доказателства са снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид, в случая от стационарно
позиционираната видеорадарна система за контрол.
Съгласно Тълкувателно решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на
ВКС и ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган, като разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. В случая това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с
чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Доколкото по своите последици електронните фишове
се приравняват на наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от
4
ЗДвП/, като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране
именно на административно нарушение, то приложими са общите правила
относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните
постановления. В настоящия случай не е изтекла тригодишната погасителна
давност за наказателно преследване. Административнонаказателното
производство е започнало с установяване на административното нарушение,
извършено на 28.11.2022 г., за което е издаден електронен фиш на 29.11.2022
г., връчен на жалбоподателя на 29.08.2023 г., т.е. от датата на извършване на
нарушението до датата на узнаване за издадения ел.фиш е изминал период по-
малко от една година, а не три години. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния,
за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на
относителната погасителна давност от три години. С връчването на
електронния фиш, преди да изтече относителната тригодишна давност за
наказателно преследване, са били извършени действия, които прекъсват
изтичането на давността и същата е загубила правното си значение, защото от
този момент започва да тече нова давност. Към настоящия момент не е
изтекла и абсолютната погасителна давност, която е четири години и шест
месеца, независимо от прекъсването на относителната давност с връчване на
електронния фиш. Както бе посочено по-горе, визираните давностни срокове
в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН касаят съставянето на АУАН и
издаването на НП, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се
изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП, давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН не са предмет на обсъждане в настоящото
производство.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2,
MD1193, с място на монтаж: на триножник, за която от приложените по
делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване вписване на тип
средство за измерване, съгласно разпечатка от сайта на БИМ, и протокол за
последваща проверка се установява, че използваното към дата 28.11.2022 г.
АТСС е вписано като одобрен тип на 06.07.2018 г., със срок на валидност до
13.06.2027 г., както и последваща метрологична проверка на 15.03.2022 г.,
при която е установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за
експлоатация до 15.03.2023 г., включително и към датата на установяване на
5
нарушението. В процесния ел.фиш, използваното АТСС е правилно
индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на
описаното в представените решение и разпечатка за вписване на одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка на БИМ. Видът и
серийния номер на използваното АТСС са посочени в съставения протокол за
използване на АТСС на 28.11.2022 г., а в снимковия материал на заснетия с
това техническо средство видеоклип се съдържа вида и серийния номер на
описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 28.11.2022 г., часа – 12:35 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ до №330, посоката на
движение – от бул.“Владимир Вазов“ към Околовръстен път, изведено от
посочените географски координати; разпознатото от АТСС превозно
средство, извършило нарушения за скорост – товарен автомобил с ясно
различим регистрационен номер - рег.№***, измерената скорост на движение
– 88 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 50
км/ч; посоката на движение на ППС – приближаващо; типа и серийния номер
на използваното АТСС. Приложен е и снимков материал на поставеното
преносимо АТСС, непосредствено до пътното платно на процесния пътен
участък.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 28.11.2022 г. е използвано по АТСС тип CORDON, MD-1193, разположено
на пътното платно и настроено, съгласно изискванията за обслужване от
производителя и нормативните предписания, с посочен срок на годност за
експлоатация – до 15.03.2023 г., в интервал от време от 12:20 часа до 14:30
часа, броя на установените с него нарушения, номера на първото и
последното статично изображение, при стационарен режим на измерване, с
място на контрол – гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ до №330, с посока на
движение – от бул.“Владимир Вазов“ към Околовръстен път, с посока на
задействане – приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак. Описаната в
ежедневната форма на отчет от състава на наряда от дата 28.11.2022 г., в
графа извършена дейност, касаеща установяване на нарушения за скорост с
6
използване на описаното в ел.фиш АТСС, напълно съответства на отразените
данни в съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място. Видно от приложения сертификат е, че
длъжностно лице от състава на наряда, е завършило успешно курс за
обучение за работа с технически средства и системи за стационарен и
мобилен контрол на скоростни режими тип CORDON M2, от какъвто тип е и
използваното на процесната дата за заснемане на нарушението.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. Втората алинея на същата разпоредба
предвижда, когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на МПС. В конкретния случай няма
приложена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, която да променя
данните за авторството на деянието. Видно от справка от АИС
„Първоначална регистрация и собственици на превозното средство“ е, че
МПС – товарен автомобил „Форд Транзит Конект“, с рег.№***, към датата на
нарушението е собственост на юридическото лице „***“ ЕООД, а негов
регистриран ползвател е юридическото лице „***“ ЕООД, чийто законен
представител е жалбоподателят М. К. Р.. Няма данни по делото неговият
законен представител да е посочил лице, на което е предоставил ползваното
от дружеството МПС на процесните дата, час и място, в писмена декларация
по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. При това положение, от гледна точка на
субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и законосъобразно издаден на
физическото лице, представляващо юридическото лице, явяващо се
единствения регистриран ползвател на процесното МПС, като именно
физическото лице, в качеството на законен представител на търговското
дружеството-ползвател, дължи заплащане на глобата. В хода на съдебното
следствие жалбоподателят не е оборил законовата презумция по чл.189, ал.5
от ЗДвП, поради което направеното възражение в смисъл, че не е установен
конкретния извършител на деянието и неговата вина, а поради това и
вмененото нарушение се явява несъставомерно от субективна страна, не се
споделя от съда.
7
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая се касае за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на физическото лице, явяващо се
законен представител на юридическото лице, регистриран ползвател на
процесното МПС, към датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е
посочил друго лице като действителен водач на процесното МПС към датата
на деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на
приложената санкционна норма, съдът счита същата за правилно определена,
като на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП /в редакцията й към датата на
извършване на нарушението/, наказващият орган е наложил наказание глоба в
размер на 400 лева, за превишение на скоростта от 31 до 40 км/ч, за
установеното в случая превишение от 35 км/ч, отчетено след приспадане на
толеранст от 3% в полза на водача от действително засечената скорост от 88
км/ч, на разрешената скорост в населено място, която съгласно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в
която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, и предвид
обстоятелството, че е наложена глоба в законоустановения абсолютен размер,
то материалният закон е приложен правилно.
По изложените по-горе съображения, обжалваният ел.фиш следва да
бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна
по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР-МВР разноски в размер на 50 лева за предоставена
правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне на
писмена защита от надлежно упълномощен процесуален представител, без
явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът:
8

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К,
№6656854, издаден от СДВР-МВР, с който на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя М. К. Р.,
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или
система, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, „***“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя М.
К. Р., да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени
разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя М.К.Р.,
против ел.фиш Серия К, №6656854, издаден от СДВР-МВР, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или
система.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като незаконосъобразно
издаден, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и липса на задължителни реквизити в него. Излага следните съображения в
горния смисъл: прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като
ел.фиш е издаден, извън преклузивните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
с оглед датата на неговото връчване - на 29.08.2023 г., и датата на
установяване на нарушението – 28.11.2022 г.; в ел.фиш не се съдържа пълно
описание на нарушението, доколкото липсва посочване на лицето, което е
управлявало процесното МПС, към датата на установяване на нарушението;
липсва фактически състав на административно нарушение по смисъла на чл.6
от ЗАНН, доколкото не е установен неговия извършител и наличието на вина
за извършването му, съответно дали извършителят е физическо лице /за което
относимо наличие на вина/ или юридическо лице /за което вината не е
относима/.
Моли съда да отмени процесния ел.фиш като незаконосъобразен, на
посочените в жалбата основания. Претендира направените разноски, ведно
със законната лихва върху тях.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата, в лицето на структурата, издател на
ел.фиш – СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание, но представя
писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрк.Б.П., в които навежда доводи за правилност и законосъобразност на
процесния ел.фиш, поради издаването му при спазване на всички
императивни изисквания на процесуалния и материалния закон, както и
доводи за безспорна установеност от събраните по делото доказателства на
нарушението, нарушителя и неговата вина.
С оглед на изложеното в писмените бележки, моли съда да постанови
решение, с което да потвърди процесния ел.фиш, като законосъобразен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
1
страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. По делото няма данни за датата на връчване на
процесния ел.фиш. В жалбата са наведени твърдения, че същият е бил връчен
на законния представител на дружеството на 29.08.2023 г., поради което и в
полза на жалбоподателя, следва да се приеме, че депозираната на 04.09.2023 г.
жалба, срещу ел.фиш, е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП, считано от датата
на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6656854, за това, че на 28.11.2022 г., в 12:35 часа, в гр.София,
бул.“Ботевградско шосе“ до №330, от бул.“Владимир Вазов“ към
Околовръстен път, при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – товарен автомобил „Форд Транзит
Контект“, с рег.№***, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство CORDON M2, №MD1193, с приспаднат толеранс -3% в полза на
водача, при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена стойност на
скоростта 85 км/ч и превишена стойност на скоростта 35 км/ч.
За посоченото нарушение, на законния представител М.К.Р., на
юридическото лице, регистриран ползвател на процесното МПС – „***“
ЕООД, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, справка АИС-АНД; клип със снимков материал, един брой снимков
материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък; Решение за
одобрение на типа на уред за измерване на ДИМ на Република Хърватска;
разпечатка от сайта на БИМ на вписан тип средство за измерване; Протокол
от проверка №06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ; Протокол за използване на
АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш;
справка АИС „Първоначална регистрацията на МПС, собственици и
ползватели на ППС“; сертификат за успешно завършен курс на обучение от
длъжностно лице при СДВР.
С оглед на установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
2
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
относно приложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН. С разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и
издаване на НП, като процедурата по издаване на ел.фиш е различна от
установената в ЗАНН. Началото на производството е поставено със заснемане
на извършеното нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган,
посредством техническо средство, което от своя страна може да бъде
стационарно или мобилно. Специалният начин за установяване на
административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за
установяване на нарушенията да използват технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и регистрационния
номер на автомобила, а съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в
административнонаказателното производство годни веществени
доказателства са снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид, в случая от стационарно
позиционираната видеорадарна система за контрол.
Съгласно Тълкувателно решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на
ВКС и ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган, като разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. В случая това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с
чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Доколкото по своите последици електронните фишове
се приравняват на наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от
ЗДвП/, като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране
именно на административно нарушение, то приложими са общите правила
относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните
постановления. В настоящия случай не е изтекла тригодишната погасителна
давност за наказателно преследване. Административнонаказателното
производство е започнало с установяване на административното нарушение,
извършено на 28.11.2022 г., за което е издаден електронен фиш на 29.11.2022
г., връчен на жалбоподателя на 29.08.2023 г., т.е. от датата на извършване на
нарушението до датата на узнаване за издадения ел.фиш е изминал период по-
малко от една година, а не три години. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния,
за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на
3
относителната погасителна давност от три години. С връчването на
електронния фиш, преди да изтече относителната тригодишна давност за
наказателно преследване, са били извършени действия, които прекъсват
изтичането на давността и същата е загубила правното си значение, защото от
този момент започва да тече нова давност. Към настоящия момент не е
изтекла и абсолютната погасителна давност, която е четири години и шест
месеца, независимо от прекъсването на относителната давност с връчване на
електронния фиш. Както бе посочено по-горе, визираните давностни срокове
в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН касаят съставянето на АУАН и
издаването на НП, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се
изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП, давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН не са предмет на обсъждане в настоящото
производство.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2,
MD1193, с място на монтаж: на триножник, за която от приложените по
делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване вписване на тип
средство за измерване, съгласно разпечатка от сайта на БИМ, и протокол за
последваща проверка се установява, че използваното към дата 28.11.2022 г.
АТСС е вписано като одобрен тип на 06.07.2018 г., със срок на валидност до
13.06.2027 г., както и последваща метрологична проверка на 15.03.2022 г.,
при която е установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за
експлоатация до 15.03.2023 г., включително и към датата на установяване на
нарушението. В процесния ел.фиш, използваното АТСС е правилно
индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на
описаното в представените решение и разпечатка за вписване на одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка на БИМ. Видът и
серийния номер на използваното АТСС са посочени в съставения протокол за
използване на АТСС на 28.11.2022 г., а в снимковия материал на заснетия с
това техническо средство видеоклип се съдържа вида и серийния номер на
описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 28.11.2022 г., часа – 12:35 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ до №330, посоката на
движение – от бул.“Владимир Вазов“ към Околовръстен път, изведено от
посочените географски координати; разпознатото от АТСС превозно
средство, извършило нарушения за скорост – товарен автомобил с ясно
различим регистрационен номер - рег.№***, измерената скорост на движение
– 88 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 50
км/ч; посоката на движение на ППС – приближаващо; типа и серийния номер
на използваното АТСС. Приложен е и снимков материал на поставеното
преносимо АТСС, непосредствено до пътното платно на процесния пътен
участък.
4
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 28.11.2022 г. е използвано по АТСС тип CORDON, MD-1193, разположено
на пътното платно и настроено, съгласно изискванията за обслужване от
производителя и нормативните предписания, с посочен срок на годност за
експлоатация – до 15.03.2023 г., в интервал от време от 12:20 часа до 14:30
часа, броя на установените с него нарушения, номера на първото и
последното статично изображение, при стационарен режим на измерване, с
място на контрол – гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ до №330, с посока на
движение – от бул.“Владимир Вазов“ към Околовръстен път, с посока на
задействане – приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак. Описаната в
ежедневната форма на отчет от състава на наряда от дата 28.11.2022 г., в
графа извършена дейност, касаеща установяване на нарушения за скорост с
използване на описаното в ел.фиш АТСС, напълно съответства на отразените
данни в съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място. Видно от приложения сертификат е, че
длъжностно лице от състава на наряда, е завършило успешно курс за
обучение за работа с технически средства и системи за стационарен и
мобилен контрол на скоростни режими тип CORDON M2, от какъвто тип е и
използваното на процесната дата за заснемане на нарушението.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. Втората алинея на същата разпоредба
предвижда, когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на МПС. В конкретния случай няма
приложена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, която да променя
данните за авторството на деянието. Видно от справка от АИС
„Първоначална регистрация и собственици на превозното средство“ е, че
МПС – товарен автомобил „Форд Транзит Конект“, с рег.№***, към датата на
нарушението е собственост на юридическото лице „***“ ЕООД, а негов
регистриран ползвател е юридическото лице „***“ ЕООД, чийто законен
представител е жалбоподателят М.К.Р.. Няма данни по делото неговият
законен представител да е посочил лице, на което е предоставил ползваното
от дружеството МПС на процесните дата, час и място, в писмена декларация
по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. При това положение, от гледна точка на
субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и законосъобразно издаден на
физическото лице, представляващо юридическото лице, явяващо се
единствения регистриран ползвател на процесното МПС, като именно
физическото лице, в качеството на законен представител на търговското
дружеството-ползвател, дължи заплащане на глобата. В хода на съдебното
следствие жалбоподателят не е оборил законовата презумция по чл.189, ал.5
5
от ЗДвП, поради което направеното възражение в смисъл, че не е установен
конкретния извършител на деянието и неговата вина, а поради това и
вмененото нарушение се явява несъставомерно от субективна страна, не се
споделя от съда.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая се касае за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на физическото лице, явяващо се
законен представител на юридическото лице, регистриран ползвател на
процесното МПС, към датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е
посочил друго лице като действителен водач на процесното МПС към датата
на деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на
приложената санкционна норма, съдът счита същата за правилно определена,
като на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП /в редакцията й към датата на
извършване на нарушението/, наказващият орган е наложил наказание глоба в
размер на 400 лева, за превишение на скоростта от 31 до 40 км/ч, за
установеното в случая превишение от 35 км/ч, отчетено след приспадане на
толеранст от 3% в полза на водача от действително засечената скорост от 88
км/ч, на разрешената скорост в населено място, която съгласно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в
която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, и предвид
обстоятелството, че е наложена глоба в законоустановения абсолютен размер,
то материалният закон е приложен правилно.
По изложените по-горе съображения, обжалваният ел.фиш следва да
бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК. При този
изход на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна
по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР-МВР разноски в размер на 50 лева за предоставена
правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне на
писмена защита от надлежно упълномощен процесуален представител, без
явяване в съдебно заседание.
6