№ 32854
гр. София, 02.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110125587 по описа за 2022 година
Повод за произнасяне на съда е молба вх.№ 230318/27.10.2022г. на адвокат Б., и
молба вх.№ 230319/27.10.2022г. от адвокат И., с които се иска допълване на постановеното
определение за обезсилване на заповедта, и присъждане на разноските по делото.
Съдът, при произнасянето си, установи, че по делото е постановено определение,
необжалвано до днес и от двете страни, с което заповедта за изпълнение е била обезсилена.
В определението не се съдържа произнасяне по искането за присъждане на разноските,
поради което и съдът е квалифицирал молбата на процесуалните прездставители на
длъжниците по заповедта, като молба по чл.248 ГПК.
Ответникът по молбата, в становища в срока, даден от съда, сочи, че и двамата
длъжници не са социално слаби, поради което неотносимо е искането по отношение на ЕС,
за присъждане на адвокатско възнаграждение. Сочи се, че ЕС не е била уведомена за
завеждане на дело срещу двамата длъжници, когато е била представлявана от
професионален домоуправител, чиято представителна власт е прекратена поради изтичане
на договора. Сочи, че ЕС не е подавала искова молба, което е довело до обезсилване на
заповедта, както и че подаването на бланкетно задължение не оправдава възнаграждение от
по 360 лева.
По допустимостта на молбите – молбите са подадени от процесуалните
представители на длъжниците по заповедта, в срока за обжалване на определението по
обезсилването й, поради което е допустима.
По основателността на молбата. Приложима е разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК,
доколкото обезсилването на заповедта има действието на прекратяване на делото.
Доводите на настоящия управител на ЕС са неоснователни- към датата на заявлението,
..... е бил определен от ОС на ЕС по силата на договор за управление на ЕС, за управител на
ЕС. С протокол от 13.4.2021г., представен към заявлението, е взето решение за завеждане на
дела срещу етажните собственици с неплатени задължения, към която дата договорът е
действащ. Следователно, евентуално лошото водене на делото е въпрос към изпълнението
1
на договора за управление и отговорност на управителя,и изборът на новия управител на ЕС
да не заведе дело за установяване на вземането по заповедта, е негов, и касае неговата
отговорност.
Относно претендираните възнаграждения. С възраженията са представени
пълномощни за процесуално представителство, като в двете пълномощни е посочено, че
представляваните лица се представляват безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв. Не са
представени към становището от управителя никакви доказателства за твърдението му, че Х.
работи в системата на МВР, респективно – не е „социално слаб“ – това възражение, на
основание чл.154,ал.1 ГПК, подлежи на доказване от заявителя. Следователно,
възнаграждение се дължи, по силата на чл.78,ал.4 ГПК.
В НМРАВ не се съдържа нарочна разпоредба за присъждане на адвокатско
възнаграждение единствено за подаване на възражение. Същевременно, разпоредбата на
чл.7,ал.6 ГПК предвижда, че „за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен
лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми“. Видно от сочената разпоредба, в Наредбата не се разграничава
защитата по заявления по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява
единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413
ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя
за иск, като процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на
срока за предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът
може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.
Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а
следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като
водещо при определяне дали възнаграждението е прекомерно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, е свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните
действия, които ще се извършват при сключване на договора.
Противното разбиране /че е налице минимален размер, под който съдът не може да
определи възнаграждение/ е в противоречие и с отговора на преюдициално запитване по т.
1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С -427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи
състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че националната правна уредба като разглежданата в главните производства,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредбата, приета от професионалната организация на
адвокатите като Висшия адвокатско съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. В тази
2
връзка всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й
такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на
ДПЗС, следва да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и да
определи възнаграждение от по 100 лева, което да осъди заявителя да заплати на на
адвокатите.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК определение №27281/17.10.2022г. на СРС, 125-
ти състав по гр.д.№ 25587/2022г., като
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждения за осъществено
безплатно процесуално представителство на двамата длъжници по делото, от по 100 лева.
ОСЪЖДА Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес град София, ......, чрез
управител ........ да заплати на адвокат К. И. Б. ЕГН **********, адвокат, вписан в РАК, с
адрес на кантората град София, улица ..., офис - партер сумата 100 лева възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на длъжника В. Цоцев Х. по делото.
ОСЪЖДА Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес град София, ......, чрез
управител ........ да заплати на адвокат Н. И. И. ЕГН **********, адвокат, с адрес на
кантората град София, улица ..., офис - партер сумата 100 лева възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на длъжника Ц. В. И. по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 230318/27.10.2022г. на адвокат Б., и молба
вх.№ 230319/27.10.2022г. от адвокат И. в останалата й част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1- седмичен срок от
връчването на преписа на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3