Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 4592 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
5 иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 318 и сл. ТЗ и 5
иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са сключени пет договора за
покупко-продажба на торове за селското стопанство, като към всеки един от тях
има издадени фактури, както следва: към Договор за покупко-продажба №
163/09.10.2018г. - фактура №********** на стойност 17 314.44 лв. с падеж
30.07.2019г., към Договор за покупко-продажба №176/13.03.2019г. - фактура
№********** на стойност 11 172.00 лв. с падеж 30.07.2019г., към Договор за
покупко- продажба №171/04.02.2019г. - фактура №********** на стойност 15 243.84
лв. с падеж 30.07.2019г.. към Договор за покупко-продажба № 177/25.03.2019г. -
фактура №********** на стойност 6 583.08 лв. с падеж 30.09.2019г. и към Договор
за покупко-продажба №180/09.04.2019г. фактура № ********** па стойност 5 409.60
лв. с падеж 30.09.2019г.. договорите са на обща стойност 55 722,96 лв. /петдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и
два лева и деветдесет и шест стотинки/. Сочи се, че във всички
договори е уговорен начина на плащане и банковата сметка, по която да се плати
съответната сума, както и крайният срок. Поддържа, че към всеки един от
договорите има и надлежно оформени приемо-предавателни протоколи за доставка на
стоките, подписани от представител на ответното дружество. Твърди, че на
14.08.2019 г. ищецът е получил уведомително писмо от ответното дружество, че
дължимите суми ще бъдат заплатени до 30.08.2019 г. ведно със законната лихва за
забава, но плащане не било извършено.
С оглед на изложеното моли ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати сумата от общо 56 739,24 лв. /петдесет и шест хиляди седемстотин тридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, от която 55 722,96 лв. главници
по петте договора за покупко-продажба №163/09.10.2018г., № 176/13.03.2019 г., № 171/04.02.2019 г., № 177/25.03.2019 г. и № 180/09.04.2019 г., разбити по суми
съгласно изложеното по-горе, както и сумата от 1 016,28 лв., представляваща
обезщетение за забава за просрочените главници, както следва: по договор №
163/09.10.2018 г. – сумата от 379,96 лв. от 31.07.2019г. до 17.10.2019г.; по
договор № 176/13.03.2019г. – 245,16 лв. от 31.07.2019г. до 17.10.2019г., по
договор №171/04.02.2019г. – 334,52 лв. от 31.07.2019г. до 17.10.2019г., по
договор №177/25.03.2019г. - 31,09 лв. от 01.10.2019г. до 17.10.2019г. и по
договор №180/09.04.2019г. – 25,55 лв. от 01.10.2019г. до 17.10.2019г., ведно с
лихва за забава върху претендираните главници, считано от датата на предявяване
на исковете до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
С молба с
вх. № 3795/25.02.2020 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 9122/22.11.2019 г. е връчено на
ответника/.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „****“ *****
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: с. Р., ул. „*****“ № *** да
заплати на „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„****“ № ***, ет. *, офис * сумите, както следва:
-
55 722,96 лева /петдесет и пет хиляди и седемстотин двадесет и
два лева и деветдесет и шест стотинки/ на осн. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 318 и сл. ТЗ,
представляваща сбор от пет главници по договори, както следва: Договор
за покупко-продажба № 163/09.10.2018 г. с фактура № ********** на стойност 17314.44
лв. с падеж 30.07.2019г., Договор за покупко-продажба №176/13.03.2019г. с фактура
№********** на стойност 11172.00 лв. с падеж 30.07.2019г., Договор за
покупко-продажба №171/04.02.2019г. с фактура №********** на стойност 15243.84
лв. с падеж 30.07.2019г., Договор за покупко-продажба № 177/25.03.2019г. с
фактура №********** на стойност 6583.08 лв. с падеж 30.09.2019г. и Договор за
покупко-продажба №180/09.04.2019г. с фактура № ********** па стойност 5409.60
лв. с падеж 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху претендираните главници, считано от 21.10.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението;
- 1016,28 лева /хиляда и шестнадесет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за просрочените
главници, както следва: по договор № 163/09.10.2018 г. – сумата от 379,96 лв.
от 31.07.2019г. до 17.10.2019г.; по договор № 176/13.03.2019г. – 245,16 лв. от
31.07.2019г. до 17.10.2019г., по договор №171/04.02.2019г. – 334,52 лв. от
31.07.2019г. до 17.10.2019г., по договор №177/25.03.2019г. - 31,09 лв. от
01.10.2019г. до 17.10.2019г. и по договор №180/09.04.2019г. – 25,55 лв. от
01.10.2019г. до 17.10.2019 г.;
- 5407,11 лева /пет хиляди четиристотин
и седем лева и единадесет стотинки/ на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
направени разноски в производството /държавна такса, адвокатско възнаграждение
и възнаграждение за вещо лице/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: