Решение по дело №419/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20217200700419
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                                 49

гр.Русе, 08.11.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 419 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на „Вихкам“ ООД, със седалище в гр.Русе, против заповед № З-ЦУ-2131/09.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която, на основание чл.10, ал.1, т.1 и т.18 от ЗНАП, чл.26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и решение на Министерски съвет № 947/18.12.2020 г., на жалбоподателя е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по заявление с рег.№ BG16RFOP002-2.095-6759 в ИСУН. В жалбата и в хода по същество се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че основанието за отказ е изцяло формално – в годишния отчет на дейността (ГОД) за 2019 г. пред НСИ не бил деклариран код на основна или допълнителна икономическа дейност, с който той е кандидатствал за подпомагане, а именно с код по КИД-2008 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, а декларираният код на основната икономическа дейност за тази година бил 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, който не бил сред посочените в т.4 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“. Жалбоподателят акцентира на обстоятелството, че в хода на административното производство е представил множество доказателства – договор за отдаване под наем на недвижим имот от 25.04.2019 г., заповед № РД-01-3169/04.11.2020 г., отчети от фискалното устройство в търговския обект, уведомление с вх.№ ТУ01/691/01.08.2011 г. на Община Русе, трудови договори на персонала, удостоверение за регистрация № 011161/04.07.2011 г. от ОДБХ – Русе, от които е видно, че през 2019 г. е стопанисвал заведение за обществено хранене – кафе-бар (ресторант) „Хавана“, находящо се на адрес гр.Русе, ж.к. „Здравец-Изток“, ул.“Рига“ № 35, извършваната в което икономическа дейност попада в обхвата на декларирания със заявлението код 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. Пояснява, че тази дейност не е била посочена в ГОД пред НСИ, тъй като през 2019 г. търговското дружество експлоатирало два търговски обекта – магазин за хранителни стоки и посоченото заведение за обществено хранене като по-голямата част от приходите през тази година били формирани от магазина, поради което и декларирания в ГОД код на основната икономическа дейност за 2019 г. бил  47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“. Поддържа, че щом в затворения в резултат на прилагане на противоепидемичните мерки, разпоредени със заповед на министъра на здравеопазването, негов обект - кафе-бар (ресторант) „Хавана“, действително е била извършвана дейност, попадаща в обхвата на декларирания в заявлението за подпомагане код, и това обстоятелство е установено още в рамките на административното производство, то не са били налице предпоставките за отказ за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, за която е кандидатствал. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че кодът на основната икономическа дейност, посочен в заявлението за кандидатстване - 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, не е този, деклариран от търговското дружество – жалбоподател за 2019 г. пред НСИ - 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, а в годишния отчет на дейността за посочената година жалбоподателят не бил посочил развивана от него допълнителна икономическа дейност. Сочи, че това съвпадението между декларирания пред НСИ и в заявлението за кандидатстване код на икономическата дейност, допустима за подпомагане, съставлява задължително условие за предоставяне на исканата безвъзмездна финансова помощ, а неговото отсъствие е основание за отказ за предоставянето й. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Видно от Условията за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, производството пред административния орган се провежда посредством ИСУН 2020. Така, съгласно т.23 от Условията „Начин на подаване на заявленията за подкрепа“ [1], то се инциира от кандидата чрез подадено чрез ИСУН заявление – при избор на услугата „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, от портала на НАП, кандидатът автоматично бива пренасочен към Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020), където да попълни електронния формуляр за кандидатстване. Комуникацията с кандидатите в хода на административното производство също се води посредством ИСУН, съгласно т.27.1 от Условията „Процедура за уведомяване на неуспелите и одобрените кандидати-крайни ползватели и сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ“. В тази точка изрично е записано, че уведомяването на неуспелите и одобрените кандидати се извършва чрез ИСУН 2020. Според чл.22, ал.3 от ЗУСЕСИФ, който текст намира приложение и в настоящия случай, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН.

Ответникът по жалбата е представил извлечение от ИСУН, за което твърди, че удостоверява връчването на оспорената заповед (л.26 от делото). От извлечението е видно, че връчването й е извършено на 09.06.2021 г. (датата на изпращане на съобщението за оспорения акт в ИСУН), а жалбата срещу същия е подадена по пощата, видно от датата на пощенското клеймо, на 22.06.2021 г., т.е.

в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Следователно жалбата е подадена в преклузивния срок, от процесуално легитимирана страна – адресат на оспорения административен акт, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган. По силата на т.4 от решение № 947/18.12.2020 г. на Министерския съвет за администратор на помощта по мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ е определена НАП, на която агенция законът - чл.26б, ал.3 от ЗМДВИППП, изрично възлага изплащането на средствата на бенефициентите на помощта. Изплащането става при условията на сключения административен договор между Министерството на икономиката и НАП, като бенефициент, за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, на основание чл.26б, ал.4 от ЗМДВИППП. Доколкото именно изпълнителният директор на НАП, съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.18 от ЗНАП организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията и упражнява други правомощия, предвидени със закон, то той се явява компетентният орган, който, от името на агенцията, упражнява правомощията й по чл.27.1 от Условията, а именно да вземе мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в Условията, АПК и ЗУСЕСИФ.

С оглед установените в хода на производството непълноти по отношение на представените със заявлението документи, административният орган, чрез съобщение от 07.03.2021 г. (зададен въпрос) в ИСУН (л.29-30 от преписката), е поискал липсващите документи да бъдат представени. На жалбоподателя е предоставен 7-дневен срок за представянето им, съгласно т.21 от Условията „Ред за подбор (административно съответствие и допустимост) на заявленията за подкрепа“, в който те са представени от кандидата чрез ИСУН. Съдът констатира, че на жалбоподателя е изпратено и второ съобщение от 22.03.2021 г. (зададен въпрос) в ИСУН (л.47-48 от преписката), с което, административният орган, в нарушение на т.21 от Условията, е определил срок за потвърждаване, респ. корекция на декларирания със заявлението оборот и представяне на други доказателства, от 2 дни, считано от деня, следващ изпращане/публикуване на съобщението. Според посочената т.21 от Условията, в случай на установени по време на оценката нередовности, непълноти и/или несъответствия на документите за кандидатстване на съответния кандидат се изпраща уведомление за установените нередовности, непълноти и/или несъответствия и определя разумен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 7 дни, като денят на получаване на уведомлението не се брои. В уведомлението, което се изпраща на кандидата, задължително се съдържа информация, че неотстраняването на установените нередовности може да доведе до прекратяване на производството по отношение на съответния кандидат. Искането за предоставяне на информация/документи се изпраща чрез системата ИСУН 2020, като кандидатът получава съобщение на електронният адрес от КЕП (квалифициран електронен подпис), с който се е идентифицирал в портала за електронни услуги на НАП.

Въпреки определения по-кратък срок за изпълнение на дадените от административния орган указания (2 вместо 7 дни) и липсата на предупреждение в изпратените съобщения за неблагоприятните последици в случай на неизпълнението им, съдът намира, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Това е така, защото производството не е било прекратено, а, макар и в определения със съобщението от 22.03.2021 г. по-кратък срок, жалбоподателят е представил изисканите документи и е извършил съответните корекции в декларирания оборот, поради което липсва причинна връзка между допуснатите нарушения и крайния изход на производството, приключило с отказ за предоставяне на БФП.

Оспорената заповед формално съответства на материалния закон.

Според т.11.2.2 от Условията, по разглежданата схема кандидатите могат да заявяват подкрепа само за основната или допълнителната си икономическа дейност, която попада сред допустимите кодове, изброени в т.11.1 от Условията за кандидатстване (съответно засегнатите търговски обекти следва да извършват допустимата основна или допълнителна търговска дейност, която попада сред допустимите кодове, изброени в т.11.1 от Условията за кандидатстване). Кодът на основна/допълнителната икономическа дейност на предприятието-кандидат ще се проверява въз основа на данни за 2019 г. По отношение на кандидати, които нямат приключена финансова 2019 година или не са осъществявали дейност през тази година, съответствието с изискването ще бъде проверявано съобразно кода на организацията по КИД, вписан в т. 1 Данни за кандидата от Формуляра за кандидатстване.

В т.11.2.2 е записано също, че в случай, че след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата за 2019 г. е недопустим, заявлението се отхвърля. В случай че след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат за 2019 г. кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата е допустим, но е попълнен погрешно във Формуляра за кандидатстване, се извършва служебна корекция в т. 1 „Данни на кандидата“, поле „Код на основна/допълнителна икономическа дейност на кандидата“ от Формуляра за кандидатстване.

В приложимите части от т.11.1.4 от Условията е посочено, че кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с № № РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа, и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.)  в един от следните кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД – 2008):

- 47 „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“, с изключение на 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“;

- 56 „Ресторантьорство“.

Като допълнение е записано, че кодът на икономическата дейност, извършвана в обектите, преустановили/ограничили дейност, също трябва да попада в един от горепосочените кодове/сектори съгласно КИД – 2008. Отбелязано е също, че кодът на основна/допълнителна икономическа дейност на предприятието-кандидат следва да бъде посочен в т. 1 „Данни на кандидата“, поле „Код на основна/допълнителна икономическа дейност на кандидата“ от Формуляра за кандидатстване, като кандидатите носят отговорност за правилното му определяне, като ще бъде извършвана и служебна проверка от НСИ /Мониторстат. Източник/обект на проверка относно кода на икономическа дейност на търговския обект е посоченото от кандидатите във Формуляра за кандидатстване (т. 1 „Данни за кандидата“, поле „Код на икономическата дейност, извършвана в обектите, преустановили/ограничили дейност“). Декларираният код на икономическа дейност на търговския обект може да бъде обект на проверка от страна на НАП, Управляващия орган, упълномощените от него лица, Сертифициращия орган, националните одитиращи органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и др.

В т.27.1 от Условията (тази разпоредба обаче не е посочена като правно основание за извършения отказ в мотивите на оспорения акт) е предвидено, че НАП взема мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в следните случаи: за заявления за подкрепа при декларирани данни, които не се потвърждават от извършените служебни проверки и в резултат от установеното несъответствие кандидатите не отговарят на изискванията на условията за кандидатстване.

По делото не е спорно, че при извършената от органите на НАП служебна проверка е установено, че декларираният от жалбоподателя в ГОД пред НСИ код на основна икономическа дейност за 2019 г. е 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, който код не попада сред допустимите за подпомагане и който се различава от декларирания със заявлението за подпомагане допустим код 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. Поради това формално е било налице основанието за отказ по т.11.2.2 и т.27.1 от Условията, а именно след извършената служебна проверка декларираните от кандидата данни относно кода на извършваната от него през 2019 г. икономическа дейност не се потвърждават (същият се различава от посочения в ГОД пред НСИ) и се установява, че този код е недопустим, тъй като не е сред посочените в т.11.1.4 от Условията.

Независимо от формалното му съответствие с материалния закон, оспореният административен акт не съответства на целта на закона – основание за неговата отмяна по чл.146, т.5 от АПК.

В т.6 от Условията „Цели на предоставяната безвъзмездна финансова помощ по схемата и очаквани резултати“ като цел на процедурата по предоставяне на БФП е посочено осигуряването на оборотен капитал за регистрирани в Република България микро, малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки, за преодоляване на икономическите последствия. Очевидно е, че преследваната от схемата за подпомагане цел е помощта да бъде предоставена на тези икономически оператори, който действително са засегнати от въведените противоепидемични мерки и които фактически са развивали своята стопанска дейност в обхвата на кодовете, посочени в т.11.1.4 от Условията, на които условия жалбоподателят отговаря.

Самите кодове, съгласно използваната от НСИ Методология за определяне на код на основна икономическа дейност по КИД-2008, се определят веднъж годишно на базата на представените от предприятията годишни отчети за дейността (ГОД) и осигурено съответствие между съдържанието на отчета и определената дейност. В Методологията е посочено, че в съответствие с общоприетата единна европейска методология за определяне на основната икономическа дейност на дадено предприятие, НСИ използва показателя „Нетни приходи от продажби”, който се съдържа в Отчета за приходите и разходите, като част от ГОД. В „Справка за предприятието“ - част от ГОД, раздел „Икономическа дейност“, стопанският субект/предприятието посочва относителните дялове на нетните приходи от продажби от осъществяваните от него икономически дейности. Въз основа на посочените дейности и съответствието им с останалите отчети и справки в ГОД се изчислява основната дейност съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) по методология, хармонизирана с европейските регламенти. Когато дадена стопанска единица изпълнява повече от две дейности, които попадат в повече от два различни класа на Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), и никоя от тях не формира повече от 50% от нетните приходи, класифицирането на единицата по основна икономическа дейност се определя по т.нар. Метод „от горе надолу” (Top down method) съгласно методологичните указания на Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) (NACE Rev. 2) в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета.

Тези кодове, представляващи статистическа информация, която стопанските субекти са длъжни да подават, са подчинени на принципа на достоверност – арг. от чл.20, ал.1 от Закона за статистиката, респ. съображение 4,5 и 6 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области. Следователно, статистическите данни не могат да се разглеждат откъснато от действителните факти, за които се отнасят, тъй като в противен случай би бил нарушен именно принципът на достоверност.

Като е дал предимство на статистическите данни пред действително установените в хода на административното производство факти административният орган е постановил своя акт в противоречие с принципа на истинност по чл.7, ал.1 от АПК. Според този текст административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. За да гарантира приложението на този принцип законодателят е вменил на административния орган служебното задължение за изясняване на релевантните факти и обстоятелства по преписката и събиране на доказателства за тях – чл.9, ал.2, чл.35 и чл.36 от АПК.         

При извършената служебна проверка административният орган е събрал множество писмени доказателства (на л.31 – л.46 от преписката), с голяма част от които приходната агенция е разполагала и служебно, а именно договор за отдаване под наем на недвижим имот от 25.04.2019 г., заповед № РД-01-3169/04.11.2020 г., отчети от фискалното устройство в търговския обект, уведомление с вх.№ ТУ01/691/01.08.2011 г. на Община Русе, трудови договори на персонала, удостоверение за регистрация № 011161/04.07.2011 г. от ОДБХ – Русе, от които се установява, че през 2019 г. търговското дружество – жалбоподател действително е стопанисвало заведение за обществено хранене – кафе-бар (ресторант) „Хавана“, находящ се на адрес гр.Русе, ж.к. „Здравец-Изток“, ул.“Рига“ № 35, в което е развивало дейност, попадаща по своето съдържание в обхвата на декларирания в заявлението за подпомагане код  по КИД – 2008 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“.

Следователно, щом декларираният от жалбоподателя код на икономическа дейност в заявлението за подпомагане съответства на фактически извършваната от последния такава дейност в стопанисваното от него заведение за обществено хранене, то би противоречало на целта на закона на жалбоподателя да бъде отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за компенсиране на неблагоприятните икономически последици от въведените временни противоепидемични мерки, чието настъпване не се оспорва от ответника.

Формален и поради това противоречащ на целта на закона е възприетия от органа подход да основе своя акт единствено на пропуска на жалбоподателя да декларира в ГОД за 2019 г., като допълнителна икономическа дейност, развиваната такава в посоченото заведение за хранене чрез посочване на съответния код. Видно от отговора на жалбоподателя на поставен въпрос в ИСУН (л.30 от преписката), декларирането в ГОД единствено на код по КИД-2008 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ се дължало на това, че през 2019 г. преобладаващата част от приходите на дружеството били реализирани чрез експлоатирания през този период магазин за хранителни стоки, което е дало основание на жалбоподателя да определи тази своя дейност като основна. Както беше посочено, жалбоподателят е пропуснал да посочи в ГОД за 2019 г., че през посочената година е развивал и допълнителна стопанска дейност чрез посоченото по-горе заведение за обществено хранене, който пропуск е станал причина за оспорения в настоящото производство отказ. Оспореният акт, по изложените съображения, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката,  на основание чл.173, ал.2 от АПК, изпратена на административния орган за произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С разпореждане от 03.08.2021 г. съдът е определил държавната такса по чл.27, ал.6, изр.първо от ЗУСЕСИФ върху материален интерес, изчислен на базата на посочения с първоначалното заявление деклариран общ оборот от 105751,48 лева. В резултат на дадените на жалбоподателя указания от страна на административния орган, същият е депозирал коригирано заявление (л.20-л.27 от преписката), с отбелязан от органа статус в ИСУН “Текущ“, в което е посочил, че общият оборот на предприятието, на чиято база кандидатства и за БФП, възлиза на 15176,36 лева. Материалният интерес, върху който се дължи държавната такса, възлиза на 20 % от този коригиран в посока намаление оборот (сумата на БФП, за която се кандидатства) или 3035,27 лева. Дължимата държавна такса от 0,8 на сто върху тази сума възлиза на 24,28 лева. В изпълнение на указанията на съда жалбоподателят е внесъл сумата от 169,20 лева, т.е. последният е надвнесъл сума за държавна такса в размер на 144,92 лева. Тази сума не следва да бъде възлагана, с оглед изхода на делото, в тежест на ответника по жалбата, а подлежи на връщане на жалбоподателя, на основание чл.4б от Закона за държавните такси, при подаване на писмено искане от негова страна.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за останалата част от държавната такса от 24,28 лева и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, или сумата от общо 374,28 лева. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

                                           Р   Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Вихкам“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Липник“ № 80, вх.“А“, ет.5, представлявано заедно и поотделно от управителите В.П.Т. и К.П.Т., заповед № З-ЦУ-2131/09.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която, на основание чл.10, ал.1, т.1 и т.18 от ЗНАП, чл.26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и решение на Министерски съвет № 947/18.12.2020 г., на жалбоподателя е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по заявление с рег.№ BG16RFOP002-2.095-6759 в ИСУН 2020.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за ново разглеждане и произнасяне по заявление на „Вихкам“ ООД, с ЕИК *********, с рег.№ BG16RFOP002-2.095-6759 в ИСУН 2020, при спазване на дадените със съдебния акт указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Р.П. С., да заплати на „Вихкам“ ООД, с ЕИК *********, сумата от общо 374,28 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                     

                                                            СЪДИЯ:



[1] На разположение на интернет страницата на НАП:

https://nra.bg/wps/portal/nra/za-nap/Podkrepa-chrez-oboroten-kapital/dokumenti_podkrepa.oboroten.kapital/4a65e04c-a0b9-41d9-891d-a122e08faf53