Решение по дело №1516/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 865

17.12.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                          Трети граждански състав

на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                  Съдия : Нели Иванова

секретар Галя Ангелова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1516 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:                   

 

Предявени са от В.И.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***0, адв.В.Л., против ”Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В. Ю. Е., обективно съединени искове с правно основание чл.128 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда КТ/.

Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното дружество през периода м.11.2003г. – м.10.2018г., като заемал длъжността „обслужващ работник промишлено производство“, с място на работа – производствена база в с.Конуш, общ.Хасково. Със заповед от 26.10.2018г. на управителя на ответното дружество на основание чл.327 ал.1 т.1 от КТ, считано от 29.11.2018г., било прекратено трудовото му правоотношение. Заповедта била получена от ищеца на същата дата, като в нея не било посочено, че му се дължи обезщетение, за неизплатените му заплати и неизползвания отпуск. Като работник при ответника, ищецът не бил получил трудовите си възнаграждения от по 580лв. за месеците август, септември и октомври 2018г., или общо 1740лв. При прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не му изплатил и обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 527,27лв. за неизползвания платен годишен отпуск от 20 дни за 2018г. Ищецът отправил искане към работодателя на основание чл.128 т.3 от КТ да му бъде издадено извлечение от ведомостите за заплати за неизплатените трудови възнаграждения и обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ, но това му било отказано. Въпреки положения от ищеца труд, според трудовия договор, работодателят не му изплатил гореописаните суми, предвид на което за него налице бил правен интерес от предявяване на настоящите искове. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1740лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение от по 580лв. за месеците август, септември и октомври 2018г.; както и сумата от 527,27лв. - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 19.11.2019г., по искане на ищеца е допуснато изменение на размерите на предявените искове, като се намалява предявен иск за неизплатено брутно трудово възнаграждение на 1612,75, а иска за неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен увеличава на 1748,46лв.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по предявените против него искове и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.

         Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция, предвид липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се уважат предявените искове с правно основание чл.128 и чл.224 ал.1 от КТ. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 450лв. – адвокатско възнаграждение.  

         Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В. Ю. Е., да заплати на В.И.С. с ЕГН:********** ***, сумата от 1612,75лв. – неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2018г., ведно  със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 10.06.2019г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В. Ю. Е., да заплати на В.И.С. с ЕГН:********** ***, сумата от 1748,46лв. – брутния размер на неизплатеното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно  със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 10.06.2019г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В. Ю. Е., да заплати на В.И.С. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 450лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 134,45лв. и разноски за вещо лице в размер на 150лв.

         Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.

 

 

                                     СЪДИЯ :   /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.