Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Русе, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VI граждански състав…в
публично заседание на 17-ти септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 810 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл" ЕАД) твърди, че с ответника Д.Н.Я. с ЕГН **********
били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
I.Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 19.08.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Huawei
Telenor 4G MiFi. Предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за ЛИЗИНГ, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
23,00 лв. с вкл. ДДС. За ползването и лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 1,00 лв. с вкл. ДДС (0,83 лв. без ДДС)
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
2.Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 22.08.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат
Alcatel Рор 4 Silver. Предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
151,87 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 32,50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключване на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на 5,19 лв. с вкл. ДДС (4,33 лв. без ДДС) всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо
ползваните от Д.Я. мобилни номера и мобилни устройства на лизинг се прилагали
следните условия:
- За мобилен номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 19.08.2016г.;
- За мобилен номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2016г.;
- За мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi -
условията, договорени в Договор за лизинг от 19.08.2016г.;
- За мобилно устройство Alcatel Рор 4 Silver -
условията, договорени в Договор за лизинг от 22.08.2016г.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. август 2016г. - м. декември
2016г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/25.08.2016г. била издадена
за отчетния период 19.08.2016 - 24.08.2016 г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 19,88 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Telenor
4G MiFi 0,83 лв., които са в краен размер на 20,71 лв. без ДДС- 24,84 лв. с
вкл. ДЦС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,46 лв.,
лизингова вноска за мобилно устройство Alcatel Рор 4 Silver 4,33 лв., както и
ползвани услуги 3,87 лв. (международни
разговори), които били в краен размер на 24,66 лв. без ДДС -
29,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 54,43 лв., като,
след приспадане на 7,29 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период, претендираната сума по фактурата била 47,14 лв.
Фактура № **********/25.09.2016г. била издадена
за отчетния период 25.08.2016 - 24.09.2016 г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 16,66 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Huawei
Telenor 4G MiFi 0,83 лв., които били в краен размер на 17,49 лв. без ДДС- 20,99
лв. с вкл. ДЦС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 14,99
лв., лизингова вноска за мобилно устройство Alcatel Рор 4 Silver 4,33 лв.,
както и ползвани услуги 121,71 лв. (други
услуги с добавена стойност 24,99
лв., кратки текстови съобщения (SMS)
0,16 лв., международни разговори 95,46 лв., мултимедийни съобщения (MMS) 0,98 лв., разговори към „Грижа за
клиента" 0,12 лв.), които били в краен размер на 141,03 лв. без ДДС
- 169,23 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 190,22 лв.
Фактура № **********/25.10.2016г. била издадена
за отчетния период 25.09.2016 - 24.10.2016 г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 16,66 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Huawei
Telenor 4G MiFi 0,83 лв., които били в краен размер на 17,49 лв. без ДДС -
20,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса
14,99 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Alcatel Рор 4 Silver 4,33
ЛВ., които били в краен размер на 19,32 лв. без ДДС - 23,18 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, била 44,17 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите между
„Теленор България" ЕАД и Д.Н.Я. по негова вина поради изпадането му в
забава, на потребителя била издадена фактура № **********/25.12.2016г.,
която включвала задължение за заплащане на неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесните номера **********,
********** в общ размер на 895,11 лв., в съответствие с договореното между
страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингов и вноски за мобилни устройства
Huawei Telenor 4G MiFi, Alcatel Рор 4 Silver в общ размер на 123,80 лв. с вкл.
ДДС. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски
било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг,
като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски бил в общ размер на 20,00 лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на двадесет неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство Alcatel Рор
4 Silver предсрочно изискуемия остатък от лизингови вноски е в общ размер на
103,80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Следвало да се има предвид, че сумата от 895,11 лв., представляваща задължение
за неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е
била предмет на частното гражданско дело и не се претендирала в настоящото производство.
Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е 1018,91 лв., а
претендираната сума по фактурата била 123,80 лв.
Изискуемостта на вземанията на "Теленор
България" ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след
издаването им.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на "Теленор
България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд -
Русе, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 5601/2018 г.
пред 15-ти състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника -
ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок предявявали настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника Д.Н.Я. с ЕГН **********, че им дължи
сумата от 405,33 лв. (четиристотин и пет
лева и тридесет и три стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно фактура № **********/25.08.2016г., фактура № **********/25.09.2016г.,
фактура № **********/25.10.2016г. и фактура № **********/25.12.2016г. ведно със
законната лихва, считано от 08.08.2019 г. до окончателното и изплащане. Претендира присъждане на разноските,
направени в двете производства.
Ответникът Д.Н.Я., чрез
назначения му особен представител адв.М.Б., депозира отговор на исковата молба,
в който излага съображения за неоснователност на претенциите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По подадено заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 5601/2019
г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено длъжникът Д.Н.Я. да заплати
сумата 405.33 лв., дължима по 4 бр.фактури, ведно със законната лихва, считано
от 08.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лв. заплатена
държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Длъжникът бил призован по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си, което е предмет на настоящия правен спор.
Приложените писмени
доказателства установяват по безспорен начин, че ответникът бил абонат на ищеца
въз основа на сключените между страните договори: Договор за мобилни услуги №
*********, и Договор за лизинг от 19.08.2016г., с които на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Huawei
Telenor 4G MiFi, Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
22.08.2016г., с които на клиента е предоставен мобилен телефонен номер
********** и мобилен телефонен апарат Alcatel Рор 4 Silver.
Видно от представените по
делото фактури ответникът не е заплатил задължението си по посочените договори
и споразумения в общ размер 405,33 лв. представляващи неплатени месечни абонаментни
и използвани услуги, включително и дължимите лизингови вноски за периода м.08.2016
г. - м.12.2016 г.
Установява се по категоричен
начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по посочените
договори и споразумения за мобилни услуги и договори за лизинг. От тях за ищеца
е възникнало задължението да предостави на ответника посочените в договорите
услуги, респективно вещи. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
насрещните си задължения. По делото не са представени доказателства за това,
респективно не е доказан фактът на изпълнение. Назначеното по делото вещо лице,
след запознаване с представените в производството доказателства и извършена
проверка при ищеца, се е произнесло, че задълженията на ответника за процесния
период за предоставените му мобилни услуги и по договора за лизинг възлизат в
общ размер на 405,33 лева, включващо 256.77 лева начислени и фактурирани такси
и мобилни услуги и 148.33 лева задължение по лизингови договори за предоставяне
на мобилни устройства Huawei Telenor 4G MiFi и Alcatel Рор 4 Silver. Поради изложеното,
съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер 405.33 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни и използвани услуги и незаплатени лизингови вноски за отчетен
период м.08.2016 г. - м.12.2016 г. по посочените договори за мобилни услуги и
лизинг.
Предвид изхода на спора,
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 385 лв. – разноски по гр.д. № 5601/2018
г. по описа на РС-Русе.
Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото в общ размер 935 лв., от
които 25 лв. държавна такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение, 250.00 депозит
за вещо лице по назначената СИЕ и 300 лв. депозит за назначения на ответника
особен представител, направени от ищеца, са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.Я. с ЕГН
**********,***, ж.к.Изток, ул.“Даскал Христаки“ № 4, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 405,33 лева - главница, представляващи
незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, съгласно фактура №
**********/25.08.2016г., фактура № **********/25.09.2016г., фактура №
**********/25.10.2016г. и фактура № **********/25.12.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 08.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3107 от 10.08.2018 г. по гр.д.№ 5601/2018
г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д.Н.Я. с ЕГН **********,***, ж.к.И., ул.“Д. Х.“, № .,
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК *********, 385.00 лв.
деловодни разноски по гр.д.№ 5601/2018 г.
по описа на РС-Русе, както и 935.00 лв. - разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: