РЕШЕНИЕ
Номер
120 23.01.2020
година Град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар:
МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХ дело номер
7142 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-6207-000700 от
25.10.2019 г. на Началника Група към ОД
на МВР - Пловдив, РУ – Труд, с което на В.С.С.,
ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, са наложени “Глоба” в размери на 100 /сто/ лв. и 200 /двеста/ лв. за
извършени административни нарушения съответно по чл.103 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на В.С.С.,
ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лв за разноските по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-6207-000700 от 25.10.2019г. на Началника Група към ОД на МВР - Пловдив, РУ –
Труд, с което
на В.С.С., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, са наложени “Глоба” в размери на 100 /сто/ лв. и 200
/двеста/ лв. за извършени административни нарушения съответно по чл.103 от ЗДвП
и чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
В.С.С., по съображения, изложени в жалбата и поддържани от процесуалния му
представител в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР – Пловдив, РУ – Труд, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
наказателно постановление от 22.10.2019г. е издадено срещу В.С.С., за това, че
на 18.10.2019г.
около 23.50 часа в с. Маноле на ул. „51-ва” до номер 4, като неправоспособен
водач управлява лек автомобил „Тойота Рав 4” с peг. № *, държава България,
лична собственост, като при подаване на ясен сигнал със СТОП-палка и светлинен
сигнал от органите на реда, водачът
спира на средата на пътното платно, изоставя автомобила си и напуска мястото на
проверката, възрепятствайки полицейската проверка. Водачът не претижава СУМПС.
С
оглед констатираното, е прието, че жалбподателят С. отказва да предаде
документите си, или осуетява извършването на проверка, от органите за контрол, с
което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП, както и че управлява ППС без да е
правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено на
25.10.2019г., въз основа на АУАН, съставен от свид. Т.Х.Г. в присъствието на
колегата му Х.Г.О. и жалбоподателя С., а отразената в същото фактическа
обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения,
при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира за
безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, като цени, както свидетелските показания на
актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като
всички те са обективни, логични и непротиворечиви. В тази връзка съдът намира,
че несъмнено са осъществени нарушенията по цитираните правни квалификации, като
правилно и законосъобразно същите са били възведени съответно по чл.103 от ЗДвП
и чл.150 от ЗДвП. Несъмнено установено е, че водачът е възприел, че знака за
отбиване е подаден именно до него. И двете нарушения са с дата 18.10.2019г., с
идентично процесно място, доколкото именно тогава жалбоподателят е
възпрепятствал осъществяването на полицейската проверка, спирайки на средата на
платното управляваното от него МПС и побягвайки от органите на реда. Още към
този момент водачът е бил неправоспособен. Нещо повече, самият той в снетите
след случилото се обяснения, признава вменените му нарушения.
Въпреки установеното, при извършената
служебна проверка, Съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение
на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство,
водещо до отмяна на атакуваното НП. Нарушението се състои в неспазване на
предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок, в който нарушителят, освен
възраженията при съставяне на акта, може да направи и писмени възражения по
него. Във връзка с това право на нарушителя следва и невъзможността да бъде
издадено НП преди изтичането на тридневния срок. В случая, обаче, процесният
АУАН е съставен на 22.10.2019 г., като последният ден за възражения срещу акта
е 25.10.2019г. В случая, обаче, именно на този ден, преди да е изтекъл срокът
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е издал наказателното постановление,
с което не е спазил предвидения в закона тридневен срок за писмени възражения
срещу акта. Това от своя страна е довело до нарушение на разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН, която вменява в задължение на наказващия орган преди да се
произнесе по преписката да провери акта за неговата законосъобразност и
обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните доказателства. Неспазването
на този срок е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на
нарушителя и води до отмяна на НП.
С
оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 19-6207-000700 от 25.10.2019 г. на Началника Група към ОД на МВР - Пловдив, РУ –
Труд, с което на В.С.С., ЕГН **********, на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, са наложени
“Глоба” в размери на 100 /сто/ лв. и 200 /двеста/ лв. за извършени
административни нарушения съответно по чл.103 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, следва
да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
По
отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право
на разноски. В тази връзка е направеното
изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на
300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя
на делото и доказаното извършване на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, доколкото в приложения в жалбата договор за правна защита и
съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Ето защо
съдът приема претенцията за основателна в пълния си размер.
За
по-голяма прецизност, необходимо е да се отбележи, че на основание чл. 63, ал.
3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата, на което е административният орган. Т.е. в случая
разноските следва да бъдат възложени на ОД на МВР – Пловдив.
За изложените изводи съдът съобрази всички
доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.