Р Е Ш Е Н И Е № 757
гр. Монтана, 13 декември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30 11 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ
РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 378 по описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1- 5,
вр. чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Т.М.В.,*** против
АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
издаден от служител на общинската администрация юрк. С.Я., действащ като орган по приходите, определен със Заповед № 122 от 21.04.2021 г.
на Кмета на Община Вършец, който АУЗ е потвърден с Решение № 23/19.04.2023 г.
на Директор Дирекция „Специализирана администрация”, ст. юрисконсулт и УОС при
Община Вършец. (В жалбата е посочено, че се оспорва
Решението на Директор Дирекция СА, с което е потвърден АУЗ, като съдът е
съобразил нормата на чл. 156 от ДОПК).
С жалбата се твърди, че актовете са
нищожни, противоречащи на закона
и съдопроизводствените правила. По отношение на нищожността, счита, че Акт за
установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. З от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г., в който е посочено, че е издаден от С.Е.Я. на
длъжност юрисконсулт са установени задължения в размер на 3083,18 лв., като е
посочено основание за установяването им – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№
**********/05.02.2021 г. отнасяща се за имоти с партиден № 620Н10248, както и
задължения по партиден № 4008023210001. Жалбоподателят счита за ноторно
известно, че спазването на изискуемата от закона форма е елемент от законовия
статут на административните актове. Невъзможността да се установи издателят на
административния акт съответно, спазването на изискването за компетентност,
приема за безспорно основание за прогласяване на
неговата нищожност. Твърди, че липсата на тези съществени реквизити води до
липса на доказателства, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган. Липсата на материална и/или персонална
компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт. Счита, че
обжалваният АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. е издаден при съществени противоречия на
материалния и процесуалния закон, с оглед чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, при
липса на установената от закона форма с обективирано по надлежния ред волеизявление; липса на мотиви; невъзможност да се
установи органът упълномощил издателя на акта-не е посочен от
коя държавна институция е органът оправомощил със заповед № 122/21.04.2021 г.
лицето С.Е.Я. – на длъжност юрисконсулт, служител в кой орган на държавната
власт е, за да издава АУЗ. Счита, че са налице
обстоятелства с оглед липсата на точното приложение на императивната нормата на
чл. 4, ал. 1 във вр. с ал. З, във вр. с ал. 4 от ЗМДТ.
Също така жалбоподателят твърди, че не е посочено пред кой
орган може да се обжалва същия с оглед нормата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК във
връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ поради липса на данни за органът и качеството на
лицето въз основа на чиято заповед се упражняват властнически действия.
Излага съображения, че АУЗ по чл. 107, ал. З от ДОПК №
175-1/03.01.2023 г. му е връчен чрез ПС – С*** на 17.01.2023 г. чрез писмо с
обратна разписка. Същият е обжалван в срок, като жалбата е подадена чрез ПС – С***
с препоръчана пратка и баркод PS34900002548 на 31.01.2023 г. в
законоустановения 14 дневен срок. Развива мотиви, че въпреки, че е подадена в
срок, жалба против подлежащ на обжалване административен акт, с обжалваното
Решение № 18/10.01.2023 г. издадено от А*** Д. Т*** –
Директор на Дирекция „Специализирана администрация“, ст. юрисконсулт и УОС при
Община Вършец, с налице отказ от разглеждането ѝ с неоснователни
твърдения за просрочие на същата. Твърди, че решение ведно
със съобщение за размер на дължими данъци за 2023 г., връчено на 17.02.2023 г.
чрез ПС – С*** е отменено с Определение № 248/06.04.2023 г. по адм. дело №
266/2023 г. от Административен съд – Монтана и преписката е върната за ново
разглеждане и произнасяне от страна на административния орган.
Жалбоподателят счита, че решение №
23/19.04.2023 г. е нищожно поради липса на компетентност от страна на А*** Д. Т*** – Директор на Дирекция „Специализирана
администрация“, ст. юрисконсулт и УОС при Община Вършец за издаването му, тъй
като. от също не става ясно пред кой орган и а какъв срок може да бъде
обжалвано, поради което твърди, че настоящата жалба подава в срока по реда на чл. 140 от АПК. Развива съображения и за нарушение
на материалния закон, а именно че от изложените мотиви към обжалвания
административен акт /решение № 23/19.04.2023 г., както и към АУЗ по чл. 107,
ал. З от ДОПК № 175-1/03.01.23 г. не става ясен
начинът по който са изчислени и начислени съответните данъци и такси /ТБО/,
както и доказателства за реално извършената дейност с оглед услугата по чл. 62
от ЗМДТ по отношение на декларираните недвижими имоти. Твърди, че не става ясно
за кой период са начислени съответните данъци и такси, както и размерът им с
оглед дължим данък върху недвижим имот и дължима ТБО. Излага съображения, че на
Община Вършец е служебно известно, че е подадена Декларация по чл. 14 от ПЗР на ЗМДТ с вх. № **********/11.12.2008 г. и с вх. № **********/05.02.2021 г.,
където служебно е отбелязано, че декларираните
недвижими имоти са извън строителните граници в земеделска земя. Счита, че
обжалваният АУЗ не отговаря на императивната разпоредба на чл. 107, ал. З от ДОПК, т.к. да са налице данни за съобщен размер на
задължението или данни за други лица довели до възникване на задължения и
издаването му. От получено съобщение за размер на дължими данъци за 2023 г.
установил и видно, че са налице задължения за минали
години в общ размер на 1865,19 лв. Твърди, че липсата на мотиви с оглед
изразяване волята на издателя за издаване на АУЗ води до невъзможност да
упражни правото си на защита и е в противоречие с
Конституцията на Република България. В с.з. оспорващият поддържа жалбата. Моли
съдът да има предвид актът, предмет на адм.д. № 177/2022 г. по описа на Адм Сьд Монтана. Счита, че съдът не може да се произнесе по
предходно издадения акт, който е предмет на дело № 177/2022 г. Същият е
изпратен на Община Вършец за произнасяне, като в случай че е налице такова, на
него не му е връчвано. Счита, че по делото липсват
доказателства, от които да е видно, че актосъставителят е лице
от структурата на община Вършец, назначено по какъвто и да е договор. По делото
липсват доказателства, от които да е видно, че на датата на издаване на
решението, А*** Т*** е получил приложената по делото длъжностна характеристика,
т.е. не се знае дали към датата на издаването на решението А***
Т*** е бил запознат с тази длъжностна характеристика и дали към тази дата в
неговите правомощия са влизали задълженията му да бъде решаващ орган по ДОПК.
Ответната страна, чрез юрк. Я.
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди Решение № 6/19.04.2023 г. на
Директор Дирекция СА и УОС, е което е са потвърдени данъчните задължения,
установени с АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Моли
присъждане на разноските в производството, съгласно представен списък, а
именно: 360 лева юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. внесен депозит за
изготвяне на заключение от вещо лице. В представени Писмени бележки излага
съображения, че административните актове са издадени от оправомощени лица в
рамките на делегираната им компетентност. Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г. е съставен на
основание подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Н*** Г*** В*** /починала на
01.03.2019 г./ и извършено служебно предеклариране и преразпределение на
данъчни задължения от наследодателя Н*** Г*** В*** на наследника ѝ Т.М.В.,
а именно: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с Вх. № ********** / 11.12.2008 г., с открит партиден №
4008023210001, подадена от Н*** Г*** В*** /починала на 01.03.2019 г./ е закрита
от орган по приходите при Общинска администрация – Вършец на дата 04.02.2021 г.
и е извършено служебно предеклариране и преразпределение с
правно основание чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ във вр. с чл. 14,
ал. 6 от ЗМДТ на данъчните ѝ задължения на нейния наследник Т.М.В., въз
основа на издадено Удостоверение за наследници с изх. № 07 от 27.01.2021 г.,
изготвено от длъжностно лице от Кметство с. С*** ,
обл. Монтана и последвала обработена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с Вх. № **********/05.02.2021 с открит партиден №
6205H10248 за имот находящ се в село С*** , община
Вършец, област Монтана, състоящ се от земя, производствен обект и два
селскостопански обекта. По отношение на оспорената компетентност на органа
издал процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
175-1/03.01.2023г., се излагат следните
съображения, а именно, че на основание чл. 44, ал. 1,
т. 5 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и
чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за местните данъци и
такси, във връзка с чл. 107, ал. 3 от Данъчно – осигурителния процесуален
кодекс, Кметът на Община Вършец е определил и оправомощил със Заповед №
122/21.04.2021 г. С.Е.Я. – юрисконсулт, отдел „Административно и информационно
обслужване“ към Дирекция „Обща администрация“ при Общинска администрация –
Вършец, за служител, който има право да установява размера на дължимите данъци
и такси по Закона за местните данъци и такси като съставя актове по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК за установяване на публични
общински вземания, представляващи незаплатени в законоустановените срокове
данъчни задължения, какъвто е случаят на жалбоподателя. С Решение №
23/19.04.2023 г. се е прознесъл А*** Д. Т*** –
Директор Дирекция „Специализирана администрация“, Ст. юрисконсулт и УОС, в
качеството му на решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК, с което е
потвърден горепосоченият и оспорен АУЗД
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.
107, ал. 4 от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването
му пред директора на териториалната дирекция. Излагат
се съображения, че Т.М.В. е подал жалба с вх. № 9400-325/02.02.2023 г. за отмяна
на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г. А*** Д. Т*** – Директор
Дирекция „Специализирана администрация“, Ст. юрисконсулт и УОС, в качеството му
на решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК се
е произнесъл с Решение № 18/10.01.2023 г., в чийто диспозитив е оставил жалбата
без разглеждане, поради изтекъл преклузивен срок за обжалване на акта. Впоследствие е образувано административно дело №
266/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана
и съгласно Определение № 248/06.04.2023 г. за повторно произнасяне по
компетентност по жалба с вх. № 9400-325/02.02.2023 г. за отмяна на АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г., А*** Д. Т*** – Директор Дирекция
„Специализирана администрация“, Ст. юрисконсулт и УОС, в качеството му на
решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК, се е
произнесъл с Решение № 23/19.04.2023 г., с което е потвърдил задълженията на Т.М.В.
установени с АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г. Мотиви се още,
че съгласно Заповед № 282А/01.08.2012 г. на Кмета на Община Вършец, А*** Д. Т***
е назначен за държавен служител на длъжността: Директор Дирекция
„Специализирана администрация“, Старши юрисконсулт и УОС в
Община Вършец. От длъжностна характеристика на А*** Д.
Т*** е видно, че едно от задълженията му е: да бъде решаващ орган по обжалване
актове за установяване на публични вземания по реда на ДОПК. Решение №
23/19.04.2023 г. е издадено от А*** Д. Т*** - лице,
което има делегирана компетентност да се произнася, в качеството си на решаващ
орган по постъпили жалби по реда на ДОПК. Същото е твърди, че е
законосъобразно, издадено на основание чл. 107, ал. 4
от ДОПК във връзка с чл. 155, ал. 1 от ДОПК и следващите алинеи. Счита, че на
основание действащата нормативна уредба, изцяло в
правомощията на горепосочените административни органи, а именно: С.Я. и А***
Т*** е да установят данъчните задължения на жалбоподателя и съответно да му бъде съставен акт за установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 от ДОПК и Решение за потвърждаване на задълженията в съставения акт,
предвид факта, че Т.М.В. е упражнил правото си на обжалване на акта. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ - Установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 във вр.
с ал. 1 и ал. 5 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 /установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци/ служителите от общинска
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.
152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община - на териториaлен
директор на Националната агенция за приходите. Твърди, че липсва нарушение на
разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ във връзка с чл.
107, ал. 4 от ДОПК. На А*** Д. Т*** са му делегирани
права, каквито има териториален директор на Националната агенция за приходите.
Това е видно от Заповед № 282А/01.08.2012г. на Кмета на
Община Вършец и длъжностната му характеристика, т.е.
спазвайки закона, ответникът счита, че решението е издадено от компетентния за
това орган и съдържа всички необходими реквизити. Аналогично е
законосъобразното издаване от С.Я. на акта за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 3 във вр. с
ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ. Заявява, че в подкрепа на гореизложеното, по
административното дело са представени следните документи: Заповед №
122/21.04.2021г. за оправомощени актосъставители от Кмета на общината - С***
К*** М*** – Специалист „Инспектор“ в звено „Местни данъци и такси“, отдел
„Инвестиционна политика, Гр.ЗС, ЕСГРАОН“, Дирекция
„Специализирана администрация“ и С.Е.Я. юрисконсулт, отдел „Административно и
информационно обслужване“ към Дирекция „Обща администрация“ при Общинска администрация
– Вършец, длъжностна характеристика на А*** Д. Т*** , Структури на общинска
администрация Вършец от 01.03.2016г., от 01.01.2018г. и от
01.01.2020г., подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Н*** Г*** В*** с вх. №
**********/11.12.2008г., както и декларацията с вх. № **********/05.02.2021г.,
с която е извършено служебно предеклариране на данъчните задължения от
наследодателя Н*** Г*** В*** на наследника Т.М.В.. На следващо място се
развиват съображения, че сспорваните актове са
издадени в изискваната от Закона писмена форма и съдържат всички определени
реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Оспорваното Решение № 23/19.04.2023 г. също е издадено в
законовата писмена форма и задължителни реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 155, ал. 1 от ДОПК, като от
формална страна съдържа, както фактически (описание на нарушението), така и
правни основания (данни за нарушените разпоредби) в съответствие с чл.
59, ал. 2, т. 4 от Административно – процесуалния
кодекс (АПК). Сочи, че в Решение № 23/19.04.2023 г. е
посочено, че жалбоподателят не е заплатил данъчните си задължения в срок, което
е предпоставка наложила издаване на Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023г. и поради обжалването на акта,
решаващият орган се е произнесъл с мотивирано решение. Развива съображения, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Вършец и на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Вършец, действащи за данъчния период
2017г.-2022г., респективно разпоредбите на Закона за местни данъци и такси и
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. Датата на
издаване на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, е
съществен негов реквизит, доколкото тя има определящо значение за момента, от
който волеизявлението на административния орган поражда целените последици и
към който следва да се извърши преценката на релевантните обстоятелства,
съставляващи фактическите основания за издаването и приложимите правни норми. Налице са всички фактически и правни
основания за издаване на акта. По отношение на
определяне на данъчните задължения по основание и размер, счита че са спазени административнопроизводствените правила.
Позовава се на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза от Вещото лице И.Д.П., с която се установява, че Община Вършец е
извършвала извоз на събраните битови отпадъци от село С*** ,
където е имотът на жалбоподателя, като сметосъбиране е извършвано всеки месец.
Честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е изложена в табличен вид, по
месеци и по години. Вещото лице констатира, че от представените по делото
заповеди на кмета на Община Вършец по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е видно, че
механичното събиране и сметоизвозване в село С*** за периода 2018г.-2022г. се
отнася за всички улици един път седмично. С експертизата е установено, че пред
портала на имота на Т.В. има поставена поцинкова кофа за събиране на отпадъци.
Вещото лице е констатирало, че в Община Вършец се съхраняват кантарни бележки
за извозване на БО до депо. По делото е представен и сключен договор между
Община Вършец и „Регионално дело за отпадъци – Монтана“ ЕООД. На вещото лице са
представени и отчети за направени измервания по контрагенти за всеки месец и за
всяка година, от които е видно по колко тона БО са предадени на депото в гр.
Монтана за сепарация и депониране. Изложеното счита за безспорно доказателство
за реалното сметосъбиране и сметоизвозване на БО от село С*** , извършвано от
Община Вършец. Отбелязва, че чл. 71 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/
урежда случаите, в които не се заплаща ТБО, като жалбоподателят не попада в
нито една от хипотезите на тази норма. В случай, че имотът не е използван,
жалбоподателят е могъл да предприеме мерки, за да облекчи данъчните си
задължения, но той не е упражнил това свое право. Община Вършец начислява
данъчните задължения съгласно декларираното в данъчните декларации от данъчно
задълженото лице. Счита, че показанията на свидетеля П*** Й*** П*** безспорно
доказват реалното сметосъбиране и сметоизвозване на БО от улицата, с която
граничи имота на жалбоподателя; честотата на извозване на БО, както и
транспортирането им до депо. Развива съображения, че не е налице и
несъответствие на акта с целта на закона. В данъчните декларации е отбелязано
служебно, че декларираните недвижими имоти са извън строителните граници, в
земеделска земя. Съгласно чл. 2, т. 3 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи, земеделски земи са тези, които са предназначени за
земеделско производство и не са застроени със сгради на: промишлени или други
стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или
други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения
към такива сгради. Декларираните недвижими имоти представляват стопански/
производствени сгради – лимонаден цех, хамбар за зърно и краварник. Нещо
повече, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи
и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроена площ и
прилежащия й терен. Относно твърдението на жалбоподателя, че е получил
съобщение за дължимите данъци за 2023г. и в същото е вписана сумата от 1865,19
лева представляваща задължения от минали години, излага съображения, че
посочената сума представлява задълженията за минали години, след извършеното
служебно предеклариране от орган по приходите при Общинска администрация –
Вършец. В съобщението е вписана декларация с вх. № **********/05.02.2021г. и
партида № 6205Н10248, т.е. сумата от 1865,19 лева представлява задължения от минали
години от 05.02.2021г. до края на 2022г. – главници и лихви за просрочие към
31.01.2023г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават
за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Незаплащането на
данъчните задължения на жалбоподателя е наложило те да бъдат служебно
установени с акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а
упражненото му право да обжалва издаденият акт е довело до произнасяне на
решаващия орган с решение съгласно с чл. 155 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал.
4 от ДОПК във връзка с чл. 59 от АПК.
При служебно извършена справка за неплатени задължения от Информационна система
Матеус „Местни данъци и такси“ при Министерството на финансите на РБ, към дата
18.10.2023г. е установено, че Т.М.В. има незаплатени задължения към Община
Вършец за периода 2010г.-2023г. в размер на 7236,66 лева, въпреки че данъчно
задълженото лице е наясно, че данъчните задължения се начисляват и дължат
ежегодно. Счита за недобросъвестно и незаконосъобразно в продължение на повече
от 10 години да не се поинтересува какви са данъчните му задължения, как са
формирани, начислени и на какво основание ги дължи, както и факта, че не ги
заплаща. В с.з. от 30 11 2023 г. и с оглед на предходно издадения АУЗ № 4586-1/05
02 2021 г. счита, че жалбата е частично основателна, а именно по отношение на
периода 2017-2020 г., тъй като този период е предмет на двата акта. За периода 2021-2022 г. счита процесният АУЗ за
законосьобразен, поради което моли в тази част същият да бъде потвърден. Моли и
присъждане на разноски, съгласно уважената част.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключение на вещо лице.
Административен съд Монтана след
като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение от 19.06.2023 г. /л. 48-49/ съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, дадени са и допълнителни указания при условията на чл.
171, ал. 5 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. С Протоколно Определение от 13 07 2023 г. също са дадени указания. Изисквани са и
служебно доказателства от СГКК Монтана.
Предмет на делото е АУЗ № 175-1/03 01 2023 г. по чл. 107, ал. 3
от ДОПК издаден от С.Я., в който смисъл е чл. 156 от ДОПК, който акт
е потвърден с Решение № 23/19 04 2023 г. на Директор
Дирекция „Специализирана администрация”, ст
юрисконсулт и УОС при Община Вършец, в качеството му
на решаващ орган, последният
надлежна страна в производството, съгласно чл.
159, ал. 2 от ДОПК.
С оспорения АУЗ на оспорващия са установени задължения за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2017
– 2022 г. по отношение на собствен недвижим имот с партиден номер 6205Н10248, находящ се в с. С*** . В акта е посочено, че за периода 01 01 2017 – 01 03 2019
г. имотът е с партиден № 4008023210001.
Откритата нова партида е в резултат на
служебно съставена декларация съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, с вх. №
**********/05 02 2021 г. /л. 57-66, том I/, въз основа на
предходна декларация с вх. № **********/11 12 2008 г. /л. 8-15, том II/, подадена от наследодателя на оспорващия - Н*** Г***
В*** , починала на 01 03 2019 г., чийто единствен наследник е оспорващият Т.М.В.,
съгласно издадено на дата 27 01 2021 г. удостоверение за наследници. Общият
размер на установените задължения като данък и ТБО за целия период 2017 – 2022
г. е в размер на 3083,18 лв., в това число главница в размер на 2418,99 лв. и
лихва за просрочие, изчислена към 03 01 2023 г., датата на издаване на акта, в
размер на 664,19 лв.
С Определение № 248/06 04 2023 г. по адм.д.
№ 266/2023 г. е отменено предходно Решение № 18/10 01 2023 г. на Директор
Дирекция „СА“, ОС и ст. юрк при Община Вьршец и жалбата на Т.В. против АУЗ №
175-1/03 01 2023 г. е приета за подадена в срок, а преписката е изпратена на АО
за произнасяне.
С
оспореното Решение №
23/19 04 2023 г. на Директор
Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец е прието, че с
обжалваният АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г. са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти, такси битови отпадъци и лихви за
просрочие по партида № 4008023210001 и за периода 2017 г.-2019 г. и по партида
№ 6205Н10248 за периода 2019 г.-2022 г., които задължения възлизат в общ размер
на 3083.18 лева. АО приема, че е спазена предписаната от закона форма, с
реквизитите, посочени с чл. 59 от АПК. На страница първа, абзац първи от АУЗД е
вписано, че актът се издава от С.Е.Я. на длъжност юрисконсулт/актосъставител,
оправомощен със заповед № 122/21.04.2021 г. на Кмета на Община Вършец, на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ. С.Е.Я. е юрисконсулт, надлежно оправомощена с нарочна заповед на Кмета на
Община Вършец - инж. И*** М*** Л*** , т.е. актът е издаден на законно основание
от компетентен служител с делегирани права. Спазена е процедурата по издаване
на акта, който напълно е съобразен и с целта на закона. Административният орган
не е действал извън пределите на обвързаната компетентност; основание за
издаването на акта не е отменена правна норма към датата на издаването му;
приложената от органа норма не е тълкувана превратно и като основание за издаване
на акта не е послужил друг административен акт, който след това да е отменен
или изменен. Начинът на начисляване на данъчните задължения, както и
доказателства за реалното извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ не са от
задължителните реквизити на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Ежегодно Кметът на
Община Вършец издава заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за районите на извършване
и вида на предоставяните услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Тези заповеди са публични и
достъпни на сайта на общината за информация на всички данъчно-задължени лица. Изчисляване
на ДНИ и ТБО е на база данъчната оценка за конкретния имот и при одобрените от
Общински съвет Вършец, промили посочени в Наредбата за местни данъци и такси и
Наредбата за определянето и администрирането на цени и услуги на територията на
Община Вършец, в съответствие с разпоредбите на Закона за местните данъци и
такси. Наредбите също са публично известни и качени на сайта на общината. На
страница трета от АУЗД ясно е посочен размерът на данъчните задължения, по
главници и лихви за просрочие, поради незаплащането им в законоустановените
срокове. Данъчните задължения са начислени на основание декларираните от
наследодателя на жалбоподателя: земя, производствена сграда и две
селскостопански сгради, находящи се в с. С*** . Служебното предеклариране и
преразпределение, от органите по приходите при Общинска администрация – Вършец,
на задълженията от наследодателя Н*** В*** на наследника Т.В. са извършени,
поради факта, че не са спазени разпоредбите на чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ - при
придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по
чл. 32. В случай, че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците
или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 /6-месечен/ служителят по
чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот, въз основа на
данните, налични в общината и в регистъра на населението. Съгласно чл. 107, ал.
1, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на
дължимия данък или осигурителната вноска, въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в
съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за
начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице,
вида, основанието, общият и неплатеният размер.
Съгласно Заповед № 282-А/01 08 2012
г. на Кмета на Община Вършец /л. 20/, длъжността на А*** Д. Т*** е променена от
старши юрисконсулт и УОС в Директор Дирекция Специализирана администрация и
старши юрисконсулт и УОС в Община Вършец.
Съгласно Заповед № 122 / 21 04 2021 г. на
Кмета на Община Вършец /л. 21/, С*** К*** М*** , специалист „инспектор” в звено
„Местни данъци и такси”, отдел „Инвестиционна политика, ГрЗС, ЕСГРАОН” и С.Е.Я.
– юрисконсулт, отдел „Административно и информационно обслужване” към Дирекция
„Обща администрация” са определени за служители, които да упражняват правата и
задълженията на органи по приходите при изпълнение на чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал.
4 на ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Съгласно Структура на Общинска
администрация Вършец /л. 5-7, том II/ отдел
„Инвестиционна политика, ГрЗС, ЕСГРАОН” попада в Дирекция „Специализирана
администрация”, подчинена на Директор Дирекция „Специализирана администрация”,
а отдел „Административно и информационно обслужване” е към Дирекция „Обща
администрация”, подчинена на Директор Дирекция „Обща администрация”.
Съгласно длъжностна характеристика на
Директор Дирекция „СА” и старши юрисконулт и УОС в Община Вършец /л. 15, том
І/, едно от преките задължения на длъжността е назначеният служител да бъде
решаващ орган по обжалване актове за установяване на публични вземания по реда
на ДОПК.
Със Заповед № 394/26 10 2012 г. на Кмета на Община Вършец /л. 107, том II/, са определени границите на
районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на
сметоизвозване на територията на Община Вършец за 2013 г.
Със Заповед № 549/30 10 2013 г. на Кмета на Община Вършец /л. 153, том II/, са определени комунално-битовите услуги, които Община
Вършец ще организира и извършва през 2014 г., а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване; границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
тяхното извършване на територията на гр. Вьршец.
Със Заповед № 395/29 10 2014 г. на Кмета на Община Вършец /л. 179, том II/, са определени комунално-битовите услуги, които Община
Вършец ще организира и извършва през 2015 г., а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване; границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
тяхното извършване на територията на гр. Вьршец.
Със Заповед № 514/24 10 2016 г. на Кмета на Община Вършец /л. 281, том II/, са определени комунално-битовите услуги, които Община
Вършец ще организира и извършва през 2017 г., а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване; границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
тяхното извършване на територията на гр. Вьршец.
Със Заповед № 466/31 10 2017 г. на Кмета на Община Вършец /л. 229, том II/, са определени комунално-битовите услуги, които Община
Вършец ще организира и извършва през 2018 г., а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване; границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
тяхното извършване на територията на гр. Вьршец
Със Заповед № 576/26 10 2018 г. на Кмета на
Община Вършец /л. 256, том II/, са определени комунално-битовите услуги, които
Община Вършец ще организира и извършва през 2019 г., а именно: осигуряване на
необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци,
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; границите на
районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
тяхното извършване на територията на гр. Вьршец.
Със Заповед № 404/11 10 2019 г. на Кмета на
Община Вършец /л. 281, том II/, са определени комунално-битовите услуги, които
Община Вършец ще организира и извършва през 2020 г., а именно: осигуряване на
необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци,
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; границите на
районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
тяхното извършване на територията на гр. Вьршец.
Със Заповед № 387/14 10 2020 г. на Кмета на Община Вършец /л. 281, том II/, са определени комунално-битовите услуги, които Община
Вършец ще организира и извършва през 2021 г., а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване; границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
тяхното извършване на територията на гр. Вьршец.
Със Заповед № 351/20 10 2021 г. на Кмета на Община Вършец /л. 341, том II/, са определени комунално-битовите услуги, които Община
Вършец ще организира и извършва през 2022 г., а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване; границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
тяхното извършване на територията на гр. Вьршец.
Съгласно Решение № 197, взето по Протокол №
23/28 12 2012 г., Общински съвет Вършец определя размера на ТБО по видове и
услуги и населени места за 2013 г. като размерът на ТБО за недвижими имоти на
стопански субекти и физически лица /ФЛ/ с декларирани търговски обекти в прилежащите
села на община Вършец е общо 14,9 на хиляда за услугите по събиране на битови
отпадъци и транспортиране до депо – 13,6 на хиляда, от по – голямата стойност
от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 5500.00
лева на имот и поддържане на чистота на местата за обществено ползване – 1,3 на
хиляда, от по – голямата стойност на данъчната оценка и отчетната стойност на
имотите, но не повече от 5500.00 лева на имот. /л. 265, том ІІ/ Решението е
публикувано на сайта на Община Вършец на следния линк: https://www.varshets.bg/obs/23-%2028.12.2012.htm
Съгласно Решение № 400, взето по Протокол №
39/20 12 2013 г., Общински съвет Вършец запазва размера на ТБО по видове услуги
и населени места за следващата година, в размерите на 2013 г.
Съгласно Решение № 567, взето по Протокол №
55/29 12 2014 г., Общински съвет Вършец запазва размера на ТБО по видове услуги
и населени места, в размерите на 2014 г.
През 2015 г. Общински съвет Вършец не е
приемал изрично решение, с което да е определял размера на ТБО по видове услуги
и населени места за следващата 2016 г.
Съгласно Решение № 353, взето по Протокол №
23/29 12 2016 г., Общински съвет Вършец запазва размера на ТБО по видове услуги
и населени места в размерите на 2016 г.
Съгласно Решение № 508, взето по Протокол №
38/22 12 2017 г., Общински съвет Вършец запазва размера на ТБО по видове услуги
и населени места в размерите на 2017 г.
Съгласно Решение № 665, взето по Протокол №
50/19 12 2018 г., Общински съвет Вършец запазва размера на ТБО по видове услуги
и населени места в размерите на 2018 г.
Съгласно Решение № 46, взето по Протокол №
4/30 12 2019 г., Общински съвет Вършец определя размерът на ТБО за 2020 г. по
видове услуги и населени места. Решението е публикувано на сайта на Община
Вършец на следния линк: https://varshets.bg/19-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D1%86/%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%81/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%81/12054-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB-%E2%84%96-4-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D1%86,-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-30-12-2019-%D0%B3.
Съгласно Решение № 186, взето по Протокол №
21/16 02 2021 г., Общински съвет Вършец запазва размера на ТБО по видове услуги
и населени места в размерите на 2020 г.
Съгласно Решение № 303, взето по Протокол №
32/29 12 2021 г., Общински съвет Вършец одобрява обобщената план-сметка за 2022
г., като запазва размера на ТБО по видове услуги и населени места в размерите на
2021г.
Съгласно Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит чрез покупка на публична продан №
211, дело 458/05 08 1993 г. /л. 82, том първи/, Н*** Г*** В*** е призната за
собственик на три броя масивни стопански и производствени сгради (хамбар за зърно,
лимонаден цех и краварник), построени в Стопанския двор на АПК, с. С*** ,
съставляващ имот планоснимачен номер 495. За сградата хамбар за зърно, в НА е
отразено, че граничи с уличната регулация.
С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. №
**********/11 12 2008 г. /л. 8-15, том II/, Н*** Г***
В*** декларира недвижим имот – три броя сгради: 1 бр. производствена –
лимонаден цех и 2 бр. селскостопански – хамбар за зърно и краварник, съгласно
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез покупка на
публична продан № 211, дело 458/05 08 1993 г. Данните от тази декларация са
въведени в системата на Община Вършец, на дата 18 12 2008 г. /л. 30, том I/ като на същата е даден партиден № 4008023210001.
Съгласно удостоверение за наследници
оспорващият Т.М.В. е наследник – син на Н*** Г*** В*** , същата починала на
дата 01 03 2019 г.
Съгласно служебно изготвена Декларация по
чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, вх. № **********/05 02 2021 г. и партиден № 6205Н10248
/л. 57, том I/, на оспорващия е открита партида, въз
основа на предходно подадената от неговия наследодател Н*** Г*** В*** , Декларация
вх. № **********/11 12 2008 г. и НА № 211, дело 458/05 08 1993 г. Данните от
тази Декларация са въведени в системата на Община Вършец на дата 05 02 2021 г.
/л. 26, том I/
Видно от изисканите и приложени по делото,
от СГКК Монтана, скици на имота, собственост на оспорващия, /л. 77-79; 85-88,
том І/, в това число Скица № 15-806178 от 27 07 2023 г., сградите, придобити с
НА № 211, дело 458/05 08 1993 г., са записани в кадастралната карта на гр.
Монтана с един общ идентификатор 68179.11.162.1, с предназначение – складова
база, склад и собственик Н*** Г*** В*** . Сграда с идентификатор 68179.11.162.1
се намира в ПИ с идентификатор 68179.11.162, същият граничещ с имот с
идентификатор 68179.501.9526.
Видно от скица на ПИ № 15-806177 от 27 07
2023 г. на СГКК Монтана /л. 77, том I/, ПИ с
идентификатор 68179.11.162, с адрес с. С*** , е с трайно предназначение на територията
– урбанизирана и с начин на трайно ползване – за стопански двор.
Видно от скица на ПИ № 15-829620 от 02 08
2023 г. на СГКК Монтана /л. 87, том I/, ПИ с
идентификатор 68179.501.9526 е с адрес с. С*** , ул. „Втора“, с трайно
предназначение – урбанизирана и с начин на трайно ползване – за второстепенна
улица.
Съгласно АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4586-1/05 02 2021 г. издаден от С***
М*** , на Т.М.В. са установени задължения за данък и ТБО за периода 2011 – 2019
г., касаещ същите три стопански сгради, предмет и на процесния АУЗ. За този акт
има доказателства, че е обжалван пред Административен съд Монтана, като
преписката е върната на органа по приходите за произнасяне по компетентност. С
Решение № 12/06 06 2022 г. на Директор Дирекция „СА, ст.юрк и УОС“, жалбата
против този първоначален Акт е оставена без разглеждане, а видно от представеното
известие за доставяне, постановеното решение не е надлежно връчено на
данъчно-задълженото лице.
Разпитаният
по делото свидетел П*** Й*** П*** установява, че от 27.11.2017 г. работи като
шофьор по сметоизвозване, като за с. С*** е започнал работа месец януари 2018
г.
Разпитаният по делото свидетел М*** И*** Д.
е шофьор на специален камион в сектор Чистота – сметоизвозване, считано от
25.02.2016 г. От както е започнал работа обслужва с. С*** , включително и през
2017 г. Минава през селото и с работниците обират битовите отпадъци. Зимата минават
веднъж в седмицата, в ден четвъртък, а лятото и по два пъти – в четвъртък и
неделя. С малкия камион всеки ден транспортират битовите отпадъците до депо, а
с големия на два дни. Това пак е през зимата, а лятото - всеки ден. Почистват
се всички улици на с. С*** , включително и Стопанския двор. Там има една
желязна кофа като обслужват и нея. Стопанският двор, където е кофата, отвън
всичко е обрасло с къпини,. Кофата стои на улицата, не е влизал вътре, но така,
както е обраснало, видимо имотът не се ползва.
От изслушаното заключение на Вещото лице И.Д.П.
в с.з. на 12 10 2023 г. същият заявява, че има малка правописна грешка на стр. 5,
колона 3, ред 2 за 2018 г., като лихвата вместо 14,59 лв. следва да се чете
14,99 лв., което не се отразява на крайния резултат на заключението. За 2017 г.
пътните листове не се съхраняват, защото са минали повече от 5 г. По закон
задължението за съхраняване на пътни листи е само 3 години. Кантарните бележки
се съхраняват само за отчетен период – месец за месец. Те не се считат за
счетоводен документ, не са включени в счетоводния албум. Изчислявал е
задължението конкретно за процесните години без да проследява и изчислява за минали
години. В с.з проведено на 19 10 2023 г. заявява, че няма двойно облагане за
2019 г. На стр. 5 от заключението данъкът от 30.01 лв. е сборът от главницата
за първия период до месец март 2019 г. и главницата, която е след месец март
2019 г. до края на годината. Това е колона 8 от акта. След март 2019 г., когато
е извършено служебното предеклариране на задълженията за този имот, данъчната
оценка е по-ниска и задълженията съответно са по-ниски. Информация за данъчната
оценка е взел от данъчната служба във Вършец. Изчислявал е задълженията на база
документите и нормативната база. Не е проследявал какви са сумите по акта и как
са изчислявани, но изчислявайки по правилата какви следва да са задълженията на
лицето за този период от време, установява, че полученият от него размер се
припокрива с размера на акта.
По делото са приложени още пътни листове, кантарни бележки, калкулаци, доказателства
установяващи публикуване на издаваните актове, подлежащи на обявяване.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По отношение допустимостта на
жалбата.
Жалбата е срещу акт, който подлежи на оспорване, подадена от лице с правен
интерес – адресата на акта, за който се създават задължения. Видно от ИД №
PS3540001W9P O на Български пощи, Решение № 23/19 04 2023 г. на Директор
Дирекция „Специализирана администрация” е връчено на оспорващия на дата 12 05
2023 г., а жалбата е подадена до Административен съд Монтана с вх. № 2913 от 01
06 2023 г. Липсват данни за датата на изпращане на жалбата, като същевременно в
Решението, с което е потвърден АУЗ липсва посочване на срока и органа пред
който актът подлежи на обжалване. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК - Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок
за обжалване по този дял се удължава на два месеца или в случая жалбата
подадена на 01 06 2023 г. този състав приема за подадена в законоустановения
срок и допустима за разглеждане по същество.
По
отношение основателността на жалбата.
Съгласно чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 1 и
ал. 5 от ЗМДТ - В производствата по ал. 1 /установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци/ служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ -
Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се
извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове
се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 13 от ЗМДТ - Данъкът се
заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ - При
придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по
чл. 32 (6 месеца). В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от
наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по
чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на
данните, налични в общината и в регистъра на населението.
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ - Данъчната
оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската
администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на
данъчно задължените лица.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ - Данъчната оценка
на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти -
данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ /действаща за периода на
възникване на задължението/ - Таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ /действаща
за периода на възникване на задължението/ - Таксата по чл. 62 се заплаща от
лицата по чл. 11 /Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти/ за имотите на територията на общината.
Съгласно чл. 67,
ал. 1, 4 и 5 от ЗМДТ, действащи за процесния период - Размерът на таксата за
битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при
спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на
отпадъците. Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на
размера на таксата за битови отпадъци. Общинският съвет може да приеме основа
или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват
обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.
Съгласно чл. 71 от ЗМДТ /действаща за процесния период/ -
Не се събира такса за:
1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по
третиране на битовите отпадъци – част от услугата по
чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не
се предоставят от общината;
2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по
третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2,
когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец и ред, определени с наредбата по
чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота;
3. услугата по чл. 62, т. 1, когато
задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9,
това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
Съгласно чл. 107, ал. 1 и 4 от ДОПК -
Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или
осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок
от получаването му пред директора на териториалната дирекция.
Съгласно чл. 15 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Вършец /Наредба за местните данъци/ /л. 39
и сл., том ІІ/ - Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот.
Съгласно чл. 17, т. 1-4 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Вършец /Наредба за местните такси/ - Таксата се определя
в годишен размер за всяко населено място с Решение на Общинския съвет въз
основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за осигуряване
на съдове за съхраняване на битовите отпадъци, събиране на битовите отпадъци и
транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
обезвреждането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, почистване
на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от
населените места, предназначени за обществено ползване.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за
местните такси – Таксата за битови отпадъци се плаща на две равни вноски и в
сроковете за заплащане на данък недвижими имоти: от 1 март до 30 юни и до 30
октомври на годината, за която се дължи.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за местните такси – Когато до края на предходната година общинският съвет не е
определил размер на ТБО за текущата година, таксата се събира на база
действащия размер към 31 декември на предходната година.
Съгласно чл. 22, т. 1 от Наредбата за
местните такси – Размерът на таксата се определя в левове, както следва: За жилищни
и нежилищни имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия, когато не може да
се установи количеството на битовите отпадъци, таксата се определя –
пропорционално върху данъчната оценка (за услугите по събиране, транспортиране
и поддържане чистота на местата за обществено ползване).
Съгласно Раздел ІІ, т. 2 от Решение
№ 46 от Протокол № 4 от 30 12 2019 г. – Определя размера на такса за битови
отпадъци за 2020 г. по видове услуги и населени места, както следва: Размер на
ТБО за недвижими имоти на физически лица за прилежащите села на Община Вьршец –
общо 12.5 на хиляда и по услуги: - събиране на битови отпадъци и транспортиране
до депо – 10.0 на хиляда от данъчната оценка на имота; - поддържане чистота на местата за обществено
ползване – 2.5 на хиляда от данъчната оценка на имота.
Съгласно Раздел ІІ, т. 4 от Решение
№ 46 от Протокол № 4 от 30 12 2019 г. – Определя размера на такса за битови
отпадъци за 2020 г. по видове услуги и населени места, както следва: Размер на
ТБО за недвижими имоти на стопански субекти и физически лица с декларирани
търговски обекти в прилежащите села на Община Вьршец – общо 22.0 на хиляда и по
услуги: - събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо – 20.0 на хиляда
от по-голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите,
но не повече от 8000 лева на имот; -
поддържане чистота на местата за обществено ползване – 2.0 на хиляда от по-голямата
стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от
8000 лева на имот.
Съгласно чл. 165,
ал. 1 от ГПК - В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски
показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен
не по вина на страната.
Безспорно е, че оспорващият притежава недвижим имот на територията
на Община Вършец, придобит по наследство, за което служебно му е изготвена
Декларация по чл. 14, ал. 6, във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ и е открита
партида.
Няма спор и по отношение на обстоятелството, че за част от
задълженията в процесния АУЗ, а именно: за периода 2017 - 2020 г., има
предходно съставен АУЗ.
Спорните обстоятелства по делото са компетентността на органите,
издали АУЗ и Решението, с което този акт е потвърден, респ. какво правно
значение има предходно издаден АУЗ, с предмет, припокриващ частично предмета на
процесния.
С оглед на действащите
разпоредби и приложената Заповед № 122 / 21 04 2021 г. на Кмета на Община
Вършец, съставът на този съд приема, че оспореният АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от служител на общинската администрация юрк. С.Я., е издаден от
компетентен орган – такъв, на когото с цитираната Заповед на
Кмета на Община Вършец е възложено издаването на този вид актове, като по този
начин е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. Необосновано се твърди,
че не е ясно кой е административният орган, упълномощил служителят С.Я.,
юрисконсулт да издава АУЗ, респ. същата към кой орган на държавната власт се
числи. Видно от Заповед № 122 / 21 04 2021 г., същата е на официална бланка на
Община Вьршец, а издател е Кметът на Община Вършец, длъжността и името са
изрично посочени при подписа и поставения печат, с оглед на което и юрк Я. ***.
Този състав на
съда приема също и, че Решение № 23/19 04 2023 г. на Директор Дирекция „Специализирана
администрация”, ст. юрисконсулт и УОС при Община Вършец, с което е
потвърден оспореният АУЗ, също е издаден от
компетентния, по смисъла на чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ,
административен орган. Директор на Дирекция „Специализирана администрация” при
Община Вършец е А*** Т*** и това е видно от представената по делото Заповед №
282-А/01 08 2012 г. По смисъла на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и чл. 4, ал. 5,
предложение второ от ЗМДТ, ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община изпълнява правомощията на териториален
директор. Антон Т*** , в качеството си на Директор на тази
дирекция или в случая органът потвърдил оспореният АУЗ е компетентен такъв по
смисъла на закона. Без значение е обстоятелството, че в структурата на Община
Вършец не е обозначено към кой точно отдел е звено „Местни данъци и такси”, тъй
като такова звено безспорно съществува, видно от Заповед № 122/21 04 2021 г. на
Кмета на Община Вършец. Длъжността „Ръководител на звеното за местни приходи“,
както и всяка друга длъжност, не се разграничава/самоопределя единствено по
наименованието на длъжността. Правно значение за установяване на длъжността
като структурна единица е нейната същност, т.е. вменените за изпълнение функции,
а последните се установяват с длъжностните характеристики, а по длъжностна
характеристика А*** Т*** има вменени задължения да бъде решаващ орган. Отделно
от това самият факт на вменяване и изпълняване на задължения по администриране/управление
на въпросите свързани с местните данъци и такси, обуславя и предполага
съществуването на звено/отдел или друга обособена структура в съответната
Община, като наименованието и тук е без правно значение. Неотразяване на тази
структурна единица в структурата на общинската администрация не променя и не
заличава като несъществуващи, нито звеното, нито длъжността, респ. лицата,
изпълняващи тези функции.
Съдът установява, обаче, че при съставяне на оспорения АУЗ са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка съществени процесуални нарушения са тези,
които в случай, че не са били допуснати, ще доведат до постановяването на друг
краен резултат, т.е. повлияват взетото от административния орган решение. В
случая допуснатото процесуално нарушение се изразява в неотчитането на предходно
съставен АУЗ № 4586-1/05 02 2021 г. от служител С***
М*** , с който акт са установени данък и такса за битови отпадъци на оспорващия, за същия деклариран недвижим имот и за периода 2017 – 2020 г., който период е
включен и в процесния АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. Този състав
счита, че е недопустимо съставянето на два АУЗ,
установяващи задължения за един и същи недвижим имот и за един и същи период от
време, тъй като тези актове не са единствено с уведомителен характер, а служат
като надлежно изпълнително основание, поради което и включването на един и същи
период в два отделни акта, се създават предпоставки и се допуска два пъти да
бъдат събрани едни и същи задължения. В случая самото съставяне на АУЗ, без
значение дали същият е влязъл в сила или не, е процесуална пречка за издаването
на втори АУЗ, имащ същия предмет, респ. от части идентичен такъв. С оглед на
това процесният АУЗ № 175-1/03.01.2023
г., в частта и по отношение на установените задължения за
данък недвижими имоти и ТБО за периода 2017 – 2020 г., който период е включен в АУЗ № 4586-1/05 02 2021 г. съставен от служител С*** М*** , се явява издаден
в нарушение на процесуалните правила и е основание за неговата отмяна в тази
негова част.
По отношение съответствието на АУЗ с материалния закон, в останалата му
част и за периода 2021 – 2022 г.
Самият оспорващ не възразява по
отношение неизвършване на услугите по сметосъбиране/сметоизвозване и
поддържане чистотата на местата за обществено ползване. Възраженията му касаят
недължимост на данък и ТБО поради неизползване на имота и попадането му извън
строителните граници – в земеделска земя. Същевременно реалното и обективно
предоставяне на услугите по сметосъбиране, извозване и чистота, безспорно се
установява от приетите по делото доказателства – Заповедта на Кмета, с която са
определени районите, в които се извършват тези услуги, план-сметки, пътни
листове/кантарни бележки, включително и от свидетелските показания на свидетеля
М*** И*** Д., който установява, че лично той управлява МПС, с което всяка
седмица, в ден четвъртък събират и транспортират битовите отпадъци на с. С*** ,
като се обслужват всички улици, включително и поставеният пред стопанския двор
съд – кофа. През лятото обслужването на селото е два пъти в седмицата – неделя
и четвъртьк. Показания на този свидетел са дадени безпристрастно, логично и
безпротиворечиво, като същите са съответни на останалите доказателства по
делото, поради което и сьдът ги кредитира като достоверни. В същия смисъл е и изслушаното
и неоспорено прието по делото заключение на вещото лице И.П., който също така
безпротиворечиво установява извършването на услугите по сметосъбиране/извозване
и чистота.
Необосновано е
твърдението на оспорващия, че имотът му представлява земеделска земя, тъй като
видно от представените скици от СГКК Монтана, същият попада в стопански двор,
който се намира в урбанизирана територия, т.е. в границите на населеното място
или същият няма статут на земеделски имот. Самият имот граничи с улица, видно
от представените от СГКК Монтана скици, поради което безспорно е включен в
район, където услугите по събиране/транспортиране и поддържане на чистотата се
предоставят от общината. От друга страна, едно такова твърдение е несъответно, тъй
като установените задължения не касаят земя, а построени сгради, които не
попадат в нито една от хипотезите на закона, за които е предвидено
освобождаване или недължимост на данъчните задължения и ТБО по реда на ЗМДТ.
Неоснователно е и възражението,
че след като видимо имотът не се използва по предназначение, ТБО и данък не се
дължат. Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща независимо дали същите се
използват или не, докато ТБО не се заплаща само когато това обстоятелство е
изрично и надлежно декларирано по реда и условията на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ и
чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредбата за местните такси. Липсата на подадена по реда
и условията на закона декларация за периода 2021 – 2022 г., не може да породи
за оспорващия предвидената в цитираната правна норма хипотеза за недължимост на
ТБО. В тази връзка е недопустимо едва в с.з. и след издаване на АУЗ да се
твърди неизползване на имота, след като е предвиден изричен нормативно
установен ред за установяване на това обстоятелство.
По силата на текстовете на чл. 11, ал. 1, във връзка с чл. 62 и чл. 64, ал. 1
от ЗМДТ, оспорващият има вменено нормативно задължение за заплащане на данък и
ТБО при условията определени в закона, каквото плащане до момента на издаване
на АУЗ не е извършвано. В резултат на неподаване от оспорващия в
законово установения срок, декларация по чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, предвид
придобиването му качеството на наследник по отношение на недвижим имот - три
броя сгради, съгласно Нотариален акт, за тези имоти е извършено служебно
предеклариране, поради което и първоначално заведената партида с номер – 4008023210001 е преобразуван
в номер - 620Н10248.
По отношение дължимият размер на данък недвижими имоти и ТБО.
Няма спор, че оспорващият Т.В. е собственик на три броя сгради –
една производствена и две селскостопански, а именно: лимонаден цех, хамбар за
зърно и краварник, находящи се в с. С*** . Самото наименование на декларираните
сгради установява и техният вид, а именно, че сьщите са нежилищни. Това
обстоятелство, обаче не ги прави автоматично търговски сгради, т.е. собственост
на лице, което е търговец по смисъл на Търговския закон /ТЗ/. За да се приеме,
че сградите са търговски, същите следва да са декларирани от името на
търговец/предприятие, тъй като търговците са тези, които осъществяват търговска
дейност. Физическо лице също може да осъществява търговска дейност, но само в
качеството си на регистриран търговец, каквато дейност и статут оспорващият не
извършва, респ. не притежава, поради което и недвижимите имоти не могат да
бъдат приети за такива със статут на търговски. Същите не са част от имуществото
на търговец и поради това нямат и за тях не се изисква да имат отчетна
стойност, поради което и съгласно чл. 20 от ЗМДТ, данъчната оценка на тези
имоти се определя по норми съгласно приложение № 2, което е различно от определянето
на данъчната оценка на търговците по смисъла и условията на чл. 21 от с.з. В
този смисъл е и чл. 22, ал. 1 от Наредбата за местните такси, според която за
жилищни и нежилищни имоти на граждани, таксата се определя – пропорционално
върху данъчната оценка. Този текст съответства на т. 2 от Раздел ІІ на Решение № 46 от
Протокол № 4 от 30 12 2019 г. на Общински съвет Вьршец, който предвижда общо
задължение от 12.5 на хиляда.
Задълженията за ТБО по
процесния акт са изчислени в хипотезата на т. 4 от цитираното решение на Общинския
сьвет, с което е определено общо задължение от 22.0 на хиляда. В тази хипотеза
се прави съпоставка между стойността на данъчната оценка и отчетната стойност на имотите,
каквато отчетна стойност, както се отбеляза по-горе, за имотите собственост на
физически лица, не се определя, тъй като статутът на имота (жилище или
нежилище) сам по себе си не променя статутът на физическото лице (от физическо в
търговец), а това от своя страна недвусмислено води до извода, че в хипотезата
на т. 4 попадат имотите, които са собственост на търговци/предприятия, какъвто
оспорващият не е.
Неправилното определяне размерът на задължението на оспорващия
обуславя незаконосъобразността на съставения АУЗ и в тази му част, а именно над
установения размер, който следва да бъде определен при условията на т. 2 на Решение
№ 46 от Протокол № 4 от 30 12 2019 г. на Общински съвет Вьршец и при определен
общ коефициент 12.0 на хиляда или АУЗ над размера определен при условията на
тази хипотеза, се явява незаконосъобразен.
По отношение възможността на съда да
измени оспореният акт.
След като задълженията за заплащане
на данък недвижими имоти и ТБО е нормативно уредено със ЗМДТ, в това число и
крайните срокове, в които същите подлежат на плащане, то знанието на закона се
презумира, съответно незнанието му, не е освобождаващо отговорността
обстоятелство. Дължимите конкретни размери за съответните видове услуги, също
са установени в нормативни актове, в случая – подзаконови такива, респ.
публично оповестени актове на общинския съвет, поради което и след изтичане на
крайния срок за плащане, данъчнозадълженото лице изпада в забава и за
компетентния орган е налице правно основание да издаде АУЗ за събиране на
неплатените задължения. Размерът на задължението за всяка
една услуга, може да бъде установен без да са необходими специални знания, тъй
като това е резултат на просто математическо изчисление, а съдът, съгласно чл.
160, ал. 1 от ДОПК, има задължение да реши спорът по същество, в който смисъл
са и мотивите на Решение № 748/2019 г. по адм.д. № 13439/2017 г. на ВАС.
Данъчната оценка на имота, видно от представения АУЗ и съгласно
заключението на вещото лице/л. 108, том I/,
за трите сгради е в общ размер на 19149,40 лв. (6851,70 + 4136,00 + 8161,70). Конкретният
размер дължим от оспорващия данък и такса битови отпадъци е въпрос на
просто математическо изчисление, прилагайки съответната формула –
данъчната оценка по определения цифров показател. С оглед на това дължимата ТБО,
за всяка една от процесните години, е в размер на 239,37 лв. /19149,40*12,5/1000/ или общо 478.74 лева за
периода 2021 - 2022 г. Върху тази сума, която не е платена своевременно се дължи лихва,
предвид нейният акцесорен характер, която следва основното задължение и е
дължима до момента на неговото погасяване. Размерът на лихвата, изчислен към
датата на издаване на АУЗ – 03 01 2023 г. и върху годишната сума от 239,37 лева, последната дължима на две равни вноски (по 119.68 лв. за
периода 01 07 2021 г. – 03 01 2023 г. и 01 11 2021 г. - 03 01 2023 г.), е в размер
на 18,37 лв. и 14,28 лв. или общо в размер на 32,65 лева за 2021 г. За 2022 г.
при същият начин на изчисление лихвата е в размер общо на 8,37 лева (6,23 лв. +
2,14 лв.)
По отношение на дължимия размер за данък недвижими имоти,
неговото установяване също е резултат на просто математическо изчисление.
Нормата на чл. 15 от Наредбата за местните данъци определя коефициента, който е
1.5 на хиляда, поради което прилагайки формулата, а именно: данъчната оценка по
приетия коефициент (19149,40 * 1.5 / 1000) се получава размер на дължимия данък
от 28,72 лв. за всяка една от процесните две години или общо 57,45 лева за
процесния период 2021 – 2022 г.. Незаплащането на данъкът в срок влече след
себе си заплащането на съответна лихва за забава, която в случая е в общ размер
на 4,92 лева, изчислена както следва: за 2021 г. в размер общо на 3,91 лева (2,20
лв. за периода, 01 07 2021 г. – 03 01 2023 г. и 1,71 лв. за периода 01 11 2021
г. - 03 01 2023 г). За 2022 г. в общ размер на 1,01 лева (0,75 лв. за периода
01 07 2022 г. – 03 01 2023 г. и 0,26 лв. за периода 01 11 2022 г. - 03 01 2023
г.). Размерът на дължимите лихви е изчислен с лихвен калкулатор от следния
адрес: https://nraapp02.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp
.
С оглед на изложеното размерът на задълженията по оспорения акт
и в частта за процесните 2021 – 2022 г., към дата 03 01 2023 г., не следва да
бъде в общ размер на 3083,18 лева, в т.ч. 2418,99 лв. главница и 664,19 лева
лихва, а в общ размер от 591,13 лева, в т.ч. 478,74 лв. главница ТБО; 57.45 лв.
главница данък; 41,02 лв. лихва ТБО и 4,92 лв. лихва данък.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията на
оспорващия, касаещи невъзможността да му се издаде удостоверение за идентичност
на собствения му имот, от една страна е обстоятелство ирелевантно за предмета
на настоящото производство, за което е от значение наличието на собственост
върху недвижими имоти, в случая три броя сгради, което безпротиворечиво се установява
по делото, а от там и задължението за заплащане на данък и ТБО за същите, след
като липсват основания за освобождаване или недължимост на това нормативно
задължение. От друга страна и доколко тези сгради са отразени като едно цяло в
действащата кадастрална карта, също не е релевантен за настоящия спор въпрос.
Съответствието на акта се преценява към момента на
неговото издаване, поради което за процесната 2021-2022 г., в частта за сумата
от 591,13 лева, /главница
и лихва/, оспореният АУЗ се явява законосъобразен, а над този размер до установения
3083,18 лв. и за периода 2017 - 2020 г. главница и лихва - незаконосъобразен.
При този изход на делото искането,
на процесуалния представител на оспорващата страна се явява частично
основателно, а именно: в размера на отхвърлената част от жалбата.
В случая материалният интерес по
делото е в размер общо на 3083,18 лв., какъвто размер се претендира за
установен от ответната страна като задължение по подадена данъчна декларация, а
установеният такъв в настоящото съдебно производство е в размер общо на 591,13 лева, което се явява отхвърлената част от жалбата.
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. второ
и трето от ДОПК - На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената
част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - За процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв., което прави 608,32 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Оспорващият
не претендира разноски, а ответната
страна претендира разноски в общ размер от 510 лева, от които 360 лева юрисконсултско възнаграждение
и 150 лева депозит за вещо лице, за което е представен списък с разноски /л. 127/,
при който поискан размер съдът следва да изчисли съответно дължимите разноски.
Отхвърлената част от жалбата е в размер на 591,13
лв. (главници и лихва ТБО и данък), поради което дължимите на Община Вършец разноски от
оспорващия са в размер на 97.79 лева.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната форма и в съответствие с целта на закона, но
в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК същият подлежи на изменение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. по чл. 107, ал. 3
от ДОПК издаден от служител на общинската администрация юрк. С.Я.,
действащ като орган по приходите, определен със Заповед № 122 от 21.04.2021 г.
на Кмета на Община Вършец, който АУЗ е потвърден с Решение № 23/19.04.2023 г.
на Директор Дирекция „Специализирана администрация”, ст. юрисконсулт и УОС при
Община Вършец, с която са установени задължения за данък и такса за битови отпадъци за недвижим
имот с партиден номер 6205H10248 за 2021-2022 г., като вместо 3083,18 лева, същият се счита
за установен в размер от 591,13 лв., от които 478,74 лв. главница ТБО; 57.45 лв. главница данък; 41,02 лв.
лихва ТБО и 4,92 лв. лихва данък, лихвите изчислени към дата 03 01 2023 г. – датата на
издаване на АУЗ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на Т.М.В. против АУЗ
№ 175-1/03.01.2023 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
издаден от служител на общинската администрация юрк. С.Я.,
действащ като орган по приходите, определен със Заповед № 122 от 21.04.2021 г.
на Кмета на Община Вършец, който АУЗ е потвърден с Решение № 23/19.04.2023 г.
на Директор Дирекция „Специализирана администрация”, ст. юрисконсулт и УОС при
Община Вършец, с която са установени задължения за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот с партиден номер 6205H10248 за 2021-2022 г.
над размера от 591,13 лева.
ОСЪЖДА
Т.М.В.,*** разноски по
делото в размер на 97,79 лв., представляващи депозит за вещо лице и юрисконсулстко
възнаграждение, с оглед отхвърлената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :