Решение по дело №17/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 191
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20217170700017
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 191

      05.04.2021 г., гр.Плевен

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Административен съд Плевен,първи състав в публично заседание на дванадесети март  през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                          

                           Председател: Даниела Дилова

         при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 17 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и  сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

         Производството по делото е образувано  подадена от П.И.К. ***, ЕГН ********** жалба  против Заповед № 316з-4032/10.12.2020г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6 м., за извършено от него нарушение на служебната дисциплина по смисъла на  чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 204, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР. В жалбата се излагат твърдения, че посочената в мотивите на заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната, че не познава служителите на Нова телевизия и че кореспонденциятта по вайбър е неотносима спрямо тях. Твърди, че заповедта е издадена без да са събрани доказателства в подкрепа на мотивите, поради което е незаконосъобразна. Моли съда да я отмени изцяло. 

         Ответникът Директорът на ОД на МВР чрез процесуалния си  представител юрк.Ф.  оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Счита, че е установено извършеното от жалбоподателя нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Плевенският административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание П.И.К. е заемал длъжност полицейски инспектор VI степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Кнежа при ОД на МВР Плевен.Това се установява и от приложената на /стр.23/ кадрова справка.   

По делото не се спори, че П.К. е запознат с длъжностната характеристика за длъжността която заема, както и с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това се установява и от представения по делото протокол / стр. 87 от делото/.

Видно от представената по делото заповед № 316 з-1667/29.05.2020г.  издадена от ВПД Директор старши комисар В.В. е, че е разпоредено в срок до 30.06.2020г. назначената със заповедта комисия от служители на ОД на МВР Плевен да  извърши проверка за установяване на фактическата обстановка по отношение изнесеното в приложените към писмото разпечатки от чат в мобилно приложение между участници с потребителски имена, сред които и такива на служители от ОД на МВР Плевен.С последващи  заповеди срокът за извършване на проверката е удължен до 28.08.2020г.

От представената по делото справка/ стр. 29/  е видно, че с писмо рег.№ 7855р-4148/20.05.2020г. на ДВС – МВР в ОД на МВР Плевен са постъпили общо 9 листа с разпечатки от чат в мобилно приложение, както и разпечатани снимки. Установено е, че сред участниците във вайбър групата са  служителите на ОД на МВР Плевен с псевдоними- П. КАТ Плевен- ползва мобилен номер собственост а П. Й.Н., псевдоним П. Книжъ, който ползва мобилен номер собственост на фирма „Унител“ ООД,  а другите двама участници ползват  номера собственост на СФС-МВР ./ Стр.48 –справка от Дирекция вътрешна сигурност/ Установено е от приложената по делото справка от „Унител“ ООД, че мобилният номер се полза от П.К./ писмо стр. 44 от делото/. При проверката са прегледани предоставените от Нова телевизия 5 видеофайла, в единия от които е установено че се съдържат материали относими към предмета на проверката. Установено е, че във файл  с наименование NOVA _01_20200524_18.55.00-19.00.00  са изнесени данни за съществуване на група  в мобилно приложение „Вайбър“, в която членуват служители от Пътна полиция, и  в някои от съобщенията са обменяни обидни квалификации а разследващите журналисти Т.И. и М.Г.. На база на събраната информация са установени данни, че съобщенията в мобилния чат са публикувани от служителите на ОД на МВР Плевен ст.инспектор Д.Б., инспектор П. К., инспектор П.Н. и мл.инспектор Б.Д.. Във връзка с написаното от инспектор П.К. във вайбър групата „Явно е моногамна и тя“,  „Помияри някакви“, „Ба, тия са като хиени“, „Абе да не ти е хвърлила око“ написани от инпектор П.К. комисията е  счела че са налице данни за извършено нарушение на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР- т.13 и т.21 и е изготвила предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу инспектор П.К..

От представеното пред комисията сведение от П.К. се установява, че той е участникът във Вайбър групата с псевдоним „П. Книжъ“ от телефонен номер ******.К. заявява, че няма спомен по какъв повод  и отношение са написани от него посочените думи, но заявява че уважава журналистите и се отнася към тях с уважение.

По делото са представени копия на снимки от съобщения на участниците в посочената вайбър група, като   изразите  „Явно е моногамна и тя“,  „Помияри някакви“, „Ба, тия са като хиени“, „Абе да не ти е хвърлила око“ са написани от лице, което е с никнейм „П. Книжъ“. Видно от  съобщенията е, че те са написани по повод журналистическото разследване на журналистите от  Нова телевизия Т.И. и М.Г. излъчено по Нова телевизия, като коментарите са излъчени по телевизията в предаването „Полицаи от другата страна на закона“.

От представената по делото заповед № 316з-3417/20.10.2020г. е видно, че във връзка с постъпили данни в справка рег.№ 1772 р-10334/26.08.2020г. за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител в Областна дирекция на МВР Плевен е разпоредено в срок до 23.10.202г. да се извърши проверка срещу инспектор П.К. и е назначена комисия в състав от трима държавни служители от ОД на МВР Плевен. Видно от отбелязването е, че П.К. е запознат със заповедта на 21.10.2020г. Във връзка с извършената проверка на инспектор П.К. е представен въпросник, с който П.К. се е запознал на  21.10.2020г.  и му е дадена възможност да отговори писмено  на поставените въпроси  относно констатираното нарушение.

По делото е представено сведение от П. К./ с. 21/, от което е видно че К. е дал обяснения във връзка с извършената проверка. От обясненията се установява, че е бил член на „Вайбър“ групата с потребителско име „П. Книжъ“ от номер ****** собственост на фирма „Унител“ ООД. По отношение изпратените съобщения с текст „Явно е моногамна и тя“,“Помияри някакви“, „Ба, тия са като хиени“ „Абе да не ти е хвърлила око“ отговаря, че няма спомен да е изпратил тези текстове и към кого са били отправени, ако ги е изпратил. Заявява, че често дава телефона на синът си, който е на 7 години и е възможно той да е писал съобщения в групата.Заявява, че не е направил нищо, с което да е нарушил етичните принципи на полицейския служител.

По делото / стр.10/ е представена  обобщена справка  изготвена от комисията назначена със заповед 316з-3417/20.10.2020г. на Директора на ОД на МВР Плевен изпратена до Директора на ОД на МВР. Комисията е приела, че действията на  инспектор К. по публикуване на съобщения във „вайбър“ групата - „Явно е моногамна и тя“,“Помияри някакви“, „Ба, тия са като хиени“ „Абе да не ти е хвърлила око“ независимо,  че в тях няма посочени имена, които могат да бъдат възприети като обидни към журналистите Т.И. и М.Г.  могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР –неспазване на правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители, утвърден със заповед  на Министъра на вътрешните работи, с което е осъществен състава на чл. 200 ал.1 т.12 от ЗМВР-нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“. В заключение комисията е предложила на П.. К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

Видно от приложената покана/ стр. 16 /  е, че Директора на ОД на МВР Плевен е поканил инспектор П.К. след запознаване със справка рег. № 316 р-34792/23.10.2020г. и в тридневен срок да даде обяснения.Поканата е връчена на инспектор П.К.  на 18.11.2020г. Във връзка с поканата инспектор П. К. е заявил, че е дал обяснения в  хода на извършената проверка и няма какво повече да добави. Видно от отбелязването е, че Директора на ОД на МВР Плевен е приел обясненията на служителя на 09.12.20г.

Видно от представената по делото заповед  № 311з-4032/10.12.2020г. е, че на П.И.К. на осн.чл. чл. 200, ал. 1,т. 12 за неспазване правилата на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР нарушение на етичните правила  за поведение на държавните служители в МВР – т. 13 б. „в“ и т.21 от Етичния кодекс е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

Заповедта за дисциплинарно наказание е връчена на инспектор П. К.  на 17.12.2020г.

По делото е разпитан като свидетел П. Н., който заявява че  с жалбоподателя са участвали в т.нар. „вайбър група“, в която са участвали техни колеги от цялата страна и  в която те са писали ежедневно по въпроси във връзка с работата им. Според свидетеля не е участвал в този разговор на 14.05, но знае  че П. К. е писал на 14.05 в групата.Свидетелят заявява, че чатът в групата е видим за всички участници в нея. “. Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание е изгледан видеофайл  предоставен от Нова Броудкастинг груп  на предаване излъчено по Нова телевизия -  NOVA_01_20200524_18.55.00-19.00.00[R][@cbbc9][2], намиращ се на CD-R представен по делото, в който видео запис по средата се показват кадри от чат във „Вайбър“ група „Пътна полиция – катаджиите - 250“, от който чат се виждат и съобщения изпратени от никнейм „П. Книжъ“. При преглед на видеофайлa в репортажа на 18:57:32 ч. се чете съобщение „Явно е моногамна и тя“.  В репортажа на 18:57:26 ч. се чете съобщение „Ба, тия са като хиени“ изпратено от никнейм „П. Книжъ“. В репортажа на 18:58:09 ч. се чете съобщение „Ба, тия са като хиени“ изпратено от никнейм „П. Книжъ

Жалбоподателят е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК,в които заявява, че няма спомен в интервю за Нова телевизия  и да е признавал че е писал тези съобщения, както и че ако е обидил някой се извинява, но счита че е наказан затова, че е няма за какво друго да го накажат. Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непротиворечиви и съвпадат със събраните по делото доказателства.

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна имаща правен интерес от оспорването й. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя П.К. на  17.12.2020г.,  а жалбата е постъпила на 30.12.2020г., т.е в преклузивния 14-дневен срок. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Жалбоподателят е санкциониран за неспазване на етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, обективирани в т. 13 б. „в“ и т.21  от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на  чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР, за което се следва налагане на дисциплинарно наказание "порицание".

Оспорената заповед е издадена от компетентния да издаде процесната заповед орган, при спазване на действащите процесуални правила. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 210 ЗМВР, съгласно който заповедта за дисциплинарно наказание следва да съдържа следните реквизити: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В Заповедта е посочен издателя на акта, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които това е установено, правното основание и наказанието което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложени са фактическите и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат в самата заповед и в справката, която е цитирана в заповедта. При издаването й са спазени специалните административно-производствени правила по ЗМВР.

 Съдът намира, че от събраните в производството пред административния орган, както и тези в съдебното производство доказателства, по несъмнен начин се установява описаната в заповедта и обобщената справка фактическа обстановка.  В дадените обяснения пред дисциплинарно наказващия орган / стр. 38/, жалбоподателят не оспорва, че е член на т. нар. „Вайбър група“, но няма спомен по какъв повод и отношения са написани от него посочените думи.

За да бъде реализирана дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Административният орган следва да докаже, че служителят виновно(умишлено или по непредпазливост в двете й форми- небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя, каквото в случая е налице. Дисциплинарното наказание порицание е наложено за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4- неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Утвърденият Етичен кодекс за поведение на държавните служители от МВР е съвкупност от морални норми за поведението на държавните служители в тази сфера на изпълнителната власт. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Спазването на моралните норми и въздържането от поведение, което засяга доброто име на институцията, която служителят представлява, е въздигнато в служебни задължения, нарушаването на които се санкционира дисциплинарно. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с изпращането на обидните съобщения във „вайбър групата“ държавният служител виновно е нарушил правила за поведение на Етичния кодекс, в който е предвидено, че дейността на държавните служители се осъществява при спазване на етични принципи за поведение - т. 13 б.“в“ уважение и зачитане достойнството и правата на гражданите – уважава достойнството на всеки човек както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход, етническа и политическа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, лично и обществено положение или имуществено състояние“ и  т. 21 от Етичния кодекс   „ държавният служител се отнася в уважение към всички представители на обществото". В дадените пред дисциплинарнонаказващия орган обяснения жалбоподателят твърди, че се отнася с уважение към журналистите, но това се опровергава от коментарите му в проведения чат по повод извършеното от журналистите от Нова ТВ Т.И. и М. Г. журналистическо разследване свързано с работата на негови колеги от КАТ Ловеч и КАТ Плевен излъчено по Нова ТВ. С излъчването на извадки от чата в т. нар. „вайбър група“ по телевизията, това е станало достояние на неограничен кръг зрители. Като служител на системата на МВР П.К. е бил запознат с разпоредбите на Етичния кодекс, още повече че като представител на правоохранителните органи същият е следвало в още по- голяма степен да прецизира изразите си,  с които коментира трети лица, независимо дали са журналисти или граждани включително  в кореспонденция между колеги в затворена група. От съдържанието на съобщенията и обидните думи и изрази, които използва по отношение на журналистите от Нова ТВ може да се направи извод, че с поведението си П.К. не  проявява уважение и не  зачита достойнството на лицата които са описани с отправените обидните думи и квалификации, независимо че същите не са отправени в тяхно присъствие. С оглед задачите и дейността на МВР законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. Етичния кодекс и задълженията на държавния служител, работещ в системата на МВР изискват той да съблюдава определено поведение, през цялото време, а не само докато е на смяна. Това е изрично предвидено и в т. 11 от ЕК, според която разпоредба етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време и се отнасят до отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани. Съгласно чл. 194, ал. 4 от МВР дисциплинарната отговорност е лична, т. е. държавен служител в МВР отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. В настоящия случай, съдът намира че жалбоподателятот обективна и субективна страна е осъществил състава на посочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения, като формата на вината няма съмнение, че е умисъл, защото в хода на производството са събрани доказателства, че жалбоподателят е бил запознат със съответните заповеди и вътрешноведомствени актове. Дисциплинарнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици; обстоятелствата, при които е извършено; формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Тези обстоятелства изрично са посочени в текста на оспорената заповед. Органът е определил наказание порицание за извършеното нарушение, съобразено с разпоредбата на чл.200 ал.2 от ЗМВР,  съгласно която това дисциплинарното наказание се налага за срок от шест месеца до една година.

Предвид изложеното съдът намира че оспорената заповед № УРИз-4032/10.12.2020г. на Директора на ОД на МВР Плевен, е законосъобразна, поради което жалбата на П.К. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход от спора,  жалбоподателят на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да заплати в полза на ОД на МВР Плевен юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение – 100лв.

Водим от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд  Плевен,

  Р  Е  Ш  И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.К. ЕГН ************** против заповед№ УРИз-4032/10.12.2020г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

 ОСЪЖДА П.И.К. ЕГН ************** да заплати на Министертво на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100  лева.

Решението ни подлежи на обжалване.   

                                               СЪДИЯ :