№ 3371
гр. София, 05.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Анита Г. Г.
и прокурора И. Любч. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно
дело № 20241100203926 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор И. Т..
Явява се инспектор Г., упълномощена със Заповед на Началника на
Затвора, гр. София, да го представлява в съдебни производства.
Инспектор Г.: Представям справка за изтърпяното наказание на
осъденото лице.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. Н. Н. – редовно призован, доведен от
ЗО. Казичене – гр. София, се явява.
За него се явява адвокат В. В..
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР : Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид на което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
И. Н. Н. – ЕГН: **********, българин, български гражданин, осъждан,
неженен – с дете, работил преди задържането си във вътрешни ремонти на
частно, в момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода“.
Самоличността снета по служебна бележка и досие на осъдения.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лишения от свобода правата, които има в
наказателния процес, включително правото му на отвод по чл. 274 от НПК и
правото му по чл. 275 от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Разбрах правата, които имам. Отводи няма да правя.
Нямам искания.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания преди даване на ход на
съдебното следствие по реда на чл.274-275 от НПК.
Предвид изявленията на страните и липсата на искания по реда на
чл.274 и чл.275 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА се молбата на адв. В. за искането на осъденото лице за
условно предсрочно освобождаване.
АДВ. В.: Поддържам искането. Имам доказателствено искане, да се
приеме удостоверение за раждане на детето В. И.а Н.а – дъщеря на осъденото
лице, родена през 2013г.
ОСЪДЕНИЯ Н.: Поддържам това искане. Да се приеме
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам искането. Нямам доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР Г.: По Ваша преценка. Аз считам, че не е относително към
предмета на днешното дело. Ясно е в доклада от социалния инспектор, че
осъденият има дете. Представям Ви справка за изтърпяното наказание.
СЪДЪТ приема, че представеното от адв. В. писмено доказателство е
относимо към предмета на делото, като същото следва да бъде прието заедно
със справката, представена от инспектор Г.. Поради, което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали по затворническото досие
на осъденото лице И. Н. Н., както и писмените материали, представени от
осъдения с неговата молба за условно предсрочно освобождаване, а именно
становище на началника на затвора и доклад, както и днес представените два
броя писмени доказателства.
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. В.: Моля да уважите молбата на И. Н. като основателна, като
аргументите, които ще изложа това са следните: Действително И. Н.,
съгласно споразумение по НОХД № 697 по описа на Районен съд Карлово, на
основание чл.381 и следващите от НПК е с присъда „лишаване от свобода“ за
срок от 5 месеца, при първоначален общ режим, като на 07.05.2024г. същият е
приведен на територията на затворническо общежитие Казичене. Характерите
на извършените престъпления от Н. е коментиран и взет в предвид от
решаващият съдебен състав определяне на присъдата и затова предмет на
обсъждане в днешното съдебно заседание са предпоставките за предсрочно
освобождаване. На първо място, съгласно информацията, съдържаща се в
приложеното по делото становище, доклад на началникът на затвора и
актуална справка, представена в днешното съдебно заседание за изтърпяната и
неизтърпяната част от наложеното му наказание към днешна дата. Н. е
изтърпял 3 месеца и 17 дни „лишаване от свобода“. Тоест, съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, условно предсрочно освобождаване може
да бъде постановено по отношение на лице, което е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното
спрямо него наказание. Съпоставяйки визираният срок в чл.70 от НК спрямо
изтърпяната част от наложеното на Н. наказание, в процесният казус се
установява, че е налице именно тази предпоставка, доколкото Н. е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание, като остатъка, който
следва да търпи се равнява към настоящия момент на 1 месец, видно от
справката, предоставена днес. На второ място, относно останалите
предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценката дали същите
са налице за предсрочно освобождаване, а именно докладът, който сочи за
промяна на осъденият по време на изтърпяване на наказанието, съгласно
изискванията на чл.439а от НПК, а именно доброто му поведение, участие в
трудови и образователни, квалификационни спортни дейности. Освен това,
положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения, следва да се
установяват и оценката на същия по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНС. А именно,
работата по индивидуалния план, както и всички други източници. В
процесният случай, видно от представените по делото материали се налага
изводът, че са приложени изискуемите по закон такива доказателства. Това са
становището на началника на затвора в гр. София, доклад за лишения от
свобода, изготвена от ИСДВР ЗО Казичене, лицето Б. и главен инспектор Д..
Безспорно е, че се установява положителна характеристика по отношение на
лицето. Видно е, че същият е емоционално балансиран, устойчив и е
преобладаващ позитивният фон на настроението му. Като няма повишени
3
стойности на стрес, тревожност и депресивност, което от своя страна
намираме, че говорим за съхранени способности за адаптация. Не се
установява от доклада, Н. да има враждебни нагласи, да е конфликтен или да
има проблемни области в частта за гняв и агресивно поведение. Видно от
представеният доклад, Н. е включен в трудовата дейност с Заповед № 095 от
21.05.2024г., като работи на В. с външно нощуване на обект. Работата, която
той извършва е в хигиенната област, общ работник. Действително, същият не
е награждаван към момента, но няма и наложени наказания. В смисълът на
горното, първоначално регистрираният риск от сериозни вреди към
настоящия момент е със снижени стойности от рецидив и вреди, стигащи до
среден, като в същото време оценката за правонарушител се сочи, че липсата
за вреди за обществото е нисък, а като цяло рискът от вреди се определя като
среден. Както споменах по-горе, по отношение на трудовата дейност, с която
И. Н. е ангажиран считаме, че работата, която той изпълнява, съзнателно и
влага необходимата отговорност, което говори за изградени трудови навици и
умения. Показател в случая е фактът за възприемане от страна на Н., на вината
си за извършено от него деяние, за което Районен съд Карлово му е определил
наказанието „лишаване от свобода“, като самото наказание осъденият
възприема за справедливо. Този извод намираме да се подкрепя от
обстоятелството, че за разлика от други осъдени лица, същият не се е
възползвал от правото си в 6-месечен срок от влизане на определението в
сила, да иска възобновяване на производството. В тази връзка, моля да имате
предвид и постановление № 7 от 197 5г. на Пленума на ВКС, в което
Върховната инстанция сочи, че целите на наказанието включват не само
индивидуална превенция върху самия осъден, а и генерална такава, касаеща
останалите членове на обществото, които съотнесено към настоящия казус и с
оглед доказателствата по делото, сочи за намален риск от рецидив и вреди.
Моля, да имате предвид, че в доклада се сочи именно „рискът от вреди е нисък
за обществото“. За нас, в случая не възниква съмнение, че колегите са
работили по корекционната дейност с осъденото лице, но не става ясно как се
позовават съответните длъжностни лица, дали отрицателното становище за
прилагане на института на условно предсрочно освобождаване, независимо от
добрите характеристични данни за лицето. Какво друго, ако не положителната
оценка за него е казаното дотук, за неговото активно участие в трудовата
дейност, за спазване на режимните ограничения и забрани в изолираната
среда, в която е поставен. За положителното отношение и системно участие в
дейността, която извършва. За това, че няма данни, не са събрани такива, не се
сочат, за незаконни доходи по време на престоят му или негламентирани
дейности. Единственият извод, който се прави и до който се стига в тази
становища е, че корекционната дейност продължавала и не били налице
убедителни доказателства за успешно проведена и приключила такава
дейност и че процесът на превъзпитание не е завършен към момента. В
противоречие на тези становища намирам, че всички очертани по-горе
характеристични личностови и поведенчески данни по отношение на Н., дават
4
утвърдителна база, от която може да се направи извод за наличие на втората
изискуема от закона предпоставка за постановяване на определение за
предсрочно освобождаване. Доколкото, в доклада е записано „омаловажава
постъпката си и не приема поведението си за проблемно“, не намираме, че са
събрани данни, които да говорят за отрицателни негови черти. В този смисъл
Н. е доказал в достатъчна степен, че наказанието изтърпяно от него до
момента е изпълнило своите цели и дава възможност това негово поведение
да бъде спазвано и за напред в условията на обществения живот. Безспорно е
от днес представеното удостоверение за раждане, че И. Н. Н. е баща на детето
В. И.а Н.а, която към настоящия момент е на 11 години. В действителност,
същият не живее с майката на детето си, но имат добри отношения помежду
си, като към момента той живее на семейни начала от 8 години и се грижи за
детето и на дамата, с която живее, което е на 6 години. Моля, при взимане на
Вашето решение за постановяване на определението, да имате предвид, че Н.
на 25 март беше приведен в Пловдив, без никаква причина за това, след което
по наша молба беше приведен в София, но отново към Софийски централен
затвор, а не в затворническото общежитие, в което трябваше да бъде приведен
и това всъщност беше грешка от страна на пловдивската администрация,
доколкото той не следваше тогава да търпи и то при строг режим. Тоест, в
случая при него, той трябваше два пъти да бъде в затвора, а не в
затворническо общежитие. Един път в Пловдив, един месец, след което в
София в прием на две седмици. Намирам нашата молба за основателна и моля
да бъде уважена, доколкото към момента той работи и с работата, в края на
месец юли, би следвало да излезе. И последно искам само да подчертая, че
молбата, която днес разглеждате, подадохме на 30 май и е получена. Без да
омаловажавам работата на колегите, но в действителност за доклад от два
листа, един месец молбата не беше придвижена към Софийски градски съд за
разглеждане.
ПРОКУРОРЪТ: Моето становище е и становището на прокуратурата е,
че молбата, така подадена в своята същност е допустима, но същата се явява
неоснователна. Смитам, че процесът на поправителното сдействие към
промяната на мисленето на осъдения, повишаване на уменията му за
адекватно решаване на проблемите и постигане на значителни, трайни
положителни промени в съзнанието му, следва да продължи. Мнението ми е,
че в преписката липсват безспорни доказателства, които категорично да
обосновават извода за настъпили, трайни и необратими промени в
поведението му. Дефинирането на доказателствата, както посочи защитата,
спрямо осъденият се извеждат от процесуалната разпоредба на чл.439а, ал.2 от
НПК, но в преписката аз не намирам такива изискуеми доказателства, както и
не виждам наказанието да е изиграло своята индивидуална превенция,
заложено в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Действително, към момента
поведението на осъдения е такова, каквото е изискуемо, но в същото време
трябва да се отбележи, че то с нищо не дава основание, да бъде определено
като надхвърлящо обичайното добро изискуемо поведение от лишените от
5
свобода. Ето защо считам, че така подадената молба е неоснователна.
ИНСПЕКТОР Г.: Началникът на затвора възразява на молбата на И. Н.
да бъде условно предсрочно освободен. Действително е налице формалната
предпоставка за това и тя е именно формална. Настъпил е период, в който има
право да подаде тази молба. По важно е, дали действително са налице данни за
осмисляне, превъзпитание на осъдения. На първо място И. Н. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 месеца. В зоната на настоящо
правонарушение е социалните инспектори са уловили и отразили момент, в
който осъденият омаловажава постъпката си. В зоната – предишни осъждания
са отразени данни, че такива са налице: осъждан веднъж на пробация, като
непълнолетен и още веднъж условно за нарушаване на закона за движението
по пътищата, след употреба на наркотични вещества. Настоящото
правонарушение, за което изтърпява наказание в момента е в подобен смисъл,
след употреба на наркотични вещества, управляване на моторно превозно
средство. Действително, първоначално е постъпил в затвора в Пловдив, но от
25 март се намира в затвора – София, разпределен по възможно най-бързия
начин в открития тип и му е дадена работа, по възможно най-бързия момент от
21 май, настоящата година и то на външен работен обект, съобразно
постановеният му режим. Към настоящият момент, тъй като многократно се
изтъкна рискът от вреди, че е нисък за обществото. Да, това е така с оглед
това, че Н. въпреки всичко, макар и на външен работен обект се намира под
надзор и охрана. Като цяло, рискът от вреди предвид неговата престъпна
дейност, минала и настояща се свежда като средна. Риск от рецидив при тези
малки присъди не се прави, предвид изобщо затворническите правила, така че
не можем да говорим за случая за такъв. Но, по отношение на наградите и
наказанията, това че няма регистрирани наказания е абсолютно задължително.
В края на краищата, редът по ЗИНС е точно такъв, да се спазва тази рамка,
която е утвърдена и не бива да бъдат регистрирани. Това не е нещо повече и
нещо изключително, какъвто е смисълът на условното предсрочно
освобождаване. Нямаме награди, нямаме наказания, нямаме свеждане в
никакви пунктове като положителни заключения. Тоест, поведението на Н. е
такова, каквото следва да бъде за всеки един лишен от свобода, предвид на
това считам за целесъобразно да остане да изтърпи остатъка от присъдата си в
местата за лишаване от свобода. Още повече, че както каза и защитникът, той
е трудово ангажиран, което му дава възможност за намаляване на остатъка от
неизтърпяната част.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Аз се признавам за виновен, както и на делото в гр.
Карлово се признах за виновен. Но, инспектор социална дейност с мен не е
работил. Имам три срещи с него за по две минути да ми връчи документите за
делото. Как така е установил, че аз не съм се променил. Имам една беседа с
този господин Б..
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ
6
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Моля да бъда предсрочно освободен.
АДВ. В.: На 25 март всъщност той е бил в Пловдив, не в София. В
София идва на 25 април, а на 7 май е приведен от Софийски централен затвор
към Казичене.
ИНСПЕКТОР Г.: Да. Така е, но такъв е редът, да се премине през
приемно отделение и след това към общежитието.
АДВ. В.: Грешката не е наша. Той е търпял известно време наказанието
си в Пловдив, а не е трябвало да е там.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът установи следното.
Настоящото производство е по реда на чл.137 от НПК. Образувано е по
искане на осъденото лице И. И. Н. с оглед условното му предсрочно
освобождаване.
СЪДЪТ приема, както приемат и всички останали страни, че е налице
първата законова предпоставка по чл.70 от НК, а именно наложеното
наказание да е изтърпяно поне на половина. В случая за обсъждане е по
НОХД № 689/ 2023г., с което осъденото лице се признало за виновно по това,
че управлявал мотопед без МПС-то да е било надлежно регистрирано, след
употреба на наркотични вещества и затова, че е държал определени
наркотични вещества. Тоест, три отделни престъпления по чл. 345 от НК, по
чл. 343б, ал. 3 от НК, респективно чл. 354 а от НК. Наложено му е едно общо
наказание от 5 месеца „лишаване от свобода“, както и 6 месеца „лишаване от
правото да управлява МПС“. Наказанието е приведено в изпълнение на 25-ти
март 2024 г., като в резултат на допусната грешка, осъденото лице е било
първо приведено в затвора в гр. Пловдив, а след това и в затвора в гр. София, а
след това и в затворническото общежитие. Към настоящият момент той
фактически е изтърпяла 3 месеца и 11 дни, а от работа – 19 дни. Или общо – 4
месеца. Така, фактически му остава да изтърпи, номинално 1 месец
„Лишаване от свобода“, а фактически по-малко, доколкото понастоящем
осъденото лице работи и всеки два работни дни се зачитат за три дни
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.
Предмет на спор между страните е обстоятелството дали осъденото
лице е дало достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и
превъзпитание. Съдът отбелязва, че няма личен досег с него и не би могъл да
отговори на този въпрос по друг начин, освен чрез преглед на материалите по
делото. Поради което приема, че следва да кредитира напълно изводите, до
които са достигнали служителите на затворническата администрация, които
имат непосредствено ежедневен поглед върху поведението на осъденото лице.
В случая не са налице основания да се подлагат по съмнение тези изводи и да
7
се приеме обратното на установеното от тях. И по-конкретно съдът счита, че
със своето поведение до настоящият момент осъденото лице все още не е дало
тези убедителни доказателства за своето поправяне и превъзпитание, като е
налице риск за рецидив. Това води до извод, че законовите предпоставки по
чл. 70 от НК не са реализирани.
Възражението, направено от осъденото лице, че с инспекторът само
няколко пъти, по няколко минути е общувал с него, не може да доведе до
различен извод, доколкото цялостното поведение на осъденото лице се
наблюдава по време на неговото пребиваване в местата за лишаване от
свобода и изводите, до които достигат, както СДВР, така и другите
длъжностни лица, се базират не само на пряката комуникация, но и на тези
наблюдения.
Възражението, че в резултат на грешка, осъденото лице е било настанено
първо в Пловдив, а след това в София, което съобразно становището на
настоящият съдебен състав съдържа в себе си и твърдението, че ако още в
самото начало той е било настанено в София, то осъденото лице ще е можело
да работи по-дълъг период от време и остатъкът от наказанието му да бъде по-
малък, респективно то да бъде вече изтърпяно, е основателно, но това не би
могло да доведе до извод, че са налице така наведените предпоставки за
поправянето и превъзпитанието му. А именно те, следва да бъдат отчетени с
оглед уважаването на тази молба.
Воден от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В., защитник на осъденото
лице И. Н. Н., с ЕГН: ********** за „Условно предсрочно освобождаване“
относно наказанието му „Лишаване от свобода“ от 5 месеца (остатък от 1
месец), наложено по НОХД № 679/2023г. на Районен съд Карлово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред САС.
Съдебното заседание приключи в 11:00 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8