Решение по дело №107/2023 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 51
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Вангелова Грунова
Дело: 20232210200107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Котел, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно
наказателно дело № 20232210200107 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на В. С. М. против наказателно
постановление (НП) № 11зш/25.07.2023г. на Началника на РУ на МВР Котел,
с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00
лева за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Жалбоподателят счита НП за
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. Х. Чолакова от АК Сливен, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
приложеното по делото становище моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на разноските.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена в срок и от
лице, което има право да обжалва НП, поради което е допустимо. Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.07.2023 г. около 10:00 часа, свидетелите С. С. –ПИ при РУ на
МВР Котел, заедно с колегата си П. Ц. – ППД участък село Градец при РУ на
МВР Котел, извършили проверка по сигнал за силна музика, която не е
спирала. Получили сигнала от оперативен дежурен за адрес село Мокрен, ул.
Сладката чешма. При пристигане на адреса на жалбоподателя, в двора на
1
къщата имало стереоуредба и се чувала музика. Жалбоподателят бил във
видимо нетрезво състояние. В дома на жалбоподателя се празнувало. С. и Ц.
отправили предупреждение към него да спре музиката. Полицаите при РУ на
МВР Котел, поискали документите на г-н М., тъй като той бил собственик на
имота и съставили акта.
На 24.07.2023г. на жалбоподателя му е съставен и връчен АУАН в
която е описана следната фактическа обстановка „В. С. М. озвучава на
открити площи в двора на имота си, извън установеното време 23:00 часа.
Предвид озвучаването със собствената си стереоуредба нарушава тишината
на съседните жилищни сгради и околните около тях места.“ Жалбоподателят
се запознал със съдържанието на АУАН, подписал го и получил препис от
него, като вписал, че празнуват рожден ден на внука му и моли да бъде
извинен. Въз основа на описания и представен на съда АУАН бл.№ 110989 на
25.07.2023 г. е съставено обжалваното НП, в което е възпроизведена
описаната фактическа обстановка, като нарушението е по чл.16а, ал.2 от
ЗЗШОС. Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, поради което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС му наложил глоба в размер на 500.00
лева. НП е съобщено на наказания на 07.08.2023г., който го е обжалвал пред
РС Котел при спазване на 14-дневния преклузивен срок съгласно чл.59 ал.2
ЗАНН.
Предвид приложените и приобщени по делото доказателства: АУАН
бл. № 110989/24.07.2023г. връчен на жалбоподателя, свидетелските показания
на призованите по делото С. С. –ПИ при РУ на МВР Котел, заедно с колегата
си П. Ц. – ППД участък село Градец при РУ на МВР Котел, издаденото от
административно наказващия орган НП № 11зш/25.07.2023г., Заповед
№8121з-829/23.07.2019г. и договор за правна защита и съдействие сключен
между адв. Х. Чолакова и наказания В. М. и въз основа на установените факти
съдът стигна по правния извод, че обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Неправилно жалбоподателя е бил санкциониран за нарушение на
чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Посочената законова разпоредба забранява
2
озвучаването от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и
зони със смесено предназначение за времето от 14.00ч. до 16.00ч. и от 23.00ч.
до 8.00ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни
гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за
предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съобразно
санкционната норма на чл.34, ал.1 ЗЗШОС: „За нарушения на този закон,
свързани с превишаване на граничните стойности на шум, физическите лица
се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на
едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до
6000 лв.“ От прочита на посочената разпоредба следва, че субектите, които
могат да бъдат наказани са два вида – физически лица, които извършват
нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, т.е. озвучават обектите, или
юридически лица. В настоящия случай не се установи жалбоподателят да
попада измежду посочените субекти, доколкото същият не е озвучавал лично
нито посочения обект, нито откритите площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, като несъмнено не попада и в
категорията юридическо лице. Обстоятелството, че е собственик на къщата в
която се слуша музика не го прави нарушител по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
Жалбоподателят не следва да носи административнонаказателна отговорност
за нарушения, осъществявани от други лица /в случая от синът му и/или друг
член на семейството му/, тъй като отговорността при административните
нарушения е лична и тя възниква, когато физическото лице виновно
/умишлено или непредпазливо/ извърши административно нарушение.
Същият, в качеството му на собственик на проверявания обект/дом, не може и
не следва да бъде санкциониран дори и като допустител за нарушение по
чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
Предвид гореизложеното и показанията на свидетелите не се
установява безспорно авторството на деянието, тъй като жалбоподателят е
санкциониран, след като е заявил, че е собственик на къщата, а не, че той е
озвучител. Ето защо настоящия състав на съда намира, че санкционната
разпоредба по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, по която е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя в случая е
неправилно приложена. Налице е особената хипотеза на чл. 10 от ЗАНН,
според която е предвидена в закон административнонаказателна отговорност
3
за допустителя. При допустителството деецът не извършва деянието, а
осъзнава, че дава възможност друго лице, немотивирано и неподбудено от
него и при липса на общност на умисъла за извършване на нарушението да
извърши административното нарушение. Налице е различна форма на
изпълнителното деяние от извършителството, каквато не е описана в
наказателното постановление и АУАН-на, като описаната за хипотезата на
допустителство от страна на жалбоподателя М. е непълна и неясна, като не се
посочват кое лице от семейството под допустителството на жалбоподателя е
извършил с конкретни действия по озвучаването на имота находящ се в село
Мокрен ул. Сладката чешма №9 в конкретният времеви момент и кой е той.
Такива описания на правнорелевантни обстоятелства за хипотеза на
допустителство според изискванията на чл. 10 от ЗАНН не се установяват да
са отразени от актосъставителя в АУАН и от административно наказващия
орган в обжалваното Наказателно постановление.
Дължимото описание на нарушението по хипотезата, диспозицията и
санкцията на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС следва да се
определи само в хипотезата на извършителство, чрез проявна форма на
деянието чрез действие и бездействие, а не като допустителство, при която
хипотеза следва да е посочено и административното нарушение, което деецът
е допуснал да бъде извършено от друго лице и самото това друго лице, което
е извършило деянието при допустителство, което също не е сторено съгласно
чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, по която санкционна
разпоредба жалбоподателя е санкциониран за допустителство като
допустител във връзка с деяние в условията на извършителство като
извършител, както е дефиниран и от законодателя по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС
и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС.
На следващо място, описаното нарушение е във времеви интервал
извън сочения в разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС – „…..14.00ч. до
16.00ч. и от 23.00ч. до 8.00ч..“., видно от съставения АУАН и показанията на
свидетелите се установява по безспорен начин, че периода на проверката е в
часовия интервал около 10:00 сутринта.
На следващо място съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени и неотстраними процесуални
4
нарушения изразяващи се в липса на пълно описание на обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението – чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В съставения АУАН бл. № 110989/24.07.2023г. и Наказателно постановление
(НП) № 11зш от 25.07.2023 г., издадено от Началника на РУ – Котел, липсват
пълно въведени от актосъставителя С. С. и подложени на контрол от
административнонаказващия орган валидни фактически елементи от състава
на вмененото в отговорност на жалбоподателя М. административно деяние по
чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС вр чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС. Това е така, защото
рамката на административно – наказателното обвинение се определя от
актосъставителя, защото в тези рамки се осъществява правото на защита от
подложеният на административно- наказателна репресия субект и пределите,
в които се събират доказателства.
Според настоящия съдебен състав, за да е налице пълно описание от
фактическа страна на вмененото на жалбоподателя нарушение, следва да са
описани всички елементи от фактическия състав, визирани в нормата на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Съобразно същата, забранява се озвучаването от обекти
по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с
изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари,
автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за
предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. В настоящия
случай нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление, е
посочено в каква на или територия се намира процесния обект. Така, нито
жалбоподателят, нито съдът, могат да направят извод дали се касае за
територия за жилищно строителство, реакционна зона или такава със смесено
предназначение, респ. дали обектът не попада в някое от изключенията,
обуславящи отпадане на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
По претенциите за разноски :
Адвокат Х. Чолакова отправя искане в съдебно заседание, съда да
определи и присъди сторени по делото разноски, а именно: адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина че на наказаното
лице е оказана безплатна правна помощ като на близък. Представен е договор
5
за правна помощ от 17.08.2023г, сключен между В. М. и адв. Х. Чолакова.
Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата № 1 от 9.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати. С оглед изхода от
спора, възнаграждението следва да бъде определено в размер на 400.00 лева –
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, различна от обичайната, и по тази причина минимално
възнаграждение се явява справедливо и обосновано.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 във вр. с ал.3, т.1
и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11зш/25.07.2023г. на
Началника на РУ на МВР Котел като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв ОД на МВР Сливен, да
заплати на адвокат Х. Чолакова, ЕИК *********, с адрес на кантората град
Сливен, ул. „Великокняжевска“ 12, сумата 400.00 (четиристотин) лева,
представляващо определено от съда адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие оказани на лицето В. С.
М. по дело от административнонаказателен характер.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6