Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № .../06.07.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – С. е изменена определената по гр. д. № .../2005 г. на СвРС издръжка, която М. М. Х., ЕГН * от с. А., Област Л., ул. „Б. Д.” № 5 е осъдена да заплаща на Н. И. А., ЕГН * в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете И. Н. А., ЕГН *, двамата от гр. С., ул. „К. А. Ц.” № 1., като е увеличена от 60.00 лв. на 90.00 лева, начиная от 3.05.2010 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до 150,00 лв. Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка. С решението е осъдена М. М. Х., ЕГН * от с. А., Област Л., ул. „Б. Д.” № 5 да заплати държавна такса върху увеличението на издръжката – 43.20 лв., както и 5.00 лв. - такса за издаване на изпълнителен лист. С решението е осъдена М. М. Х., ЕГН * от с. А., Област Л., ул. „Б. Д.” № 5 да заплати на Н. И. А., ЕГН * направените по делото разноски в размер на 120 лв. В законния срок е постъпила въззивна жалба от М. М. Х. от с. А., Област Л., чрез адв. И. И. от ВТАК против Решение № .../06.07.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът не изяснил в пълна степен действителните материални възможности на двамата родители и нуждите на имащото право на издръжка дете. Съдът не взел предвид получаваните от ищеца месечни добавки за дете и не ги приспаднал от приетия размер на месечна издръжка. На следващо място съдът не съобразил, че не е налице нито една от хипотезите, при които е допустимо увеличаване размера на присъдената издръжка. Не било налице увеличаване на възможностите й да предоставя средства за издръжка в по-голям размер от определения, свързани с увеличение на доходите и имуществото й, а напротив същата била безработна. Не било налице и нарастване на нуждите на правоимащото лице. Направено е искане да се отмени съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да се отхвърли предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба или насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № .../2010 година по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявени от Н. И. А. от гр. С. против М. М. Х. от с. А., Област Л. иск за изменение на присъдена издръжка. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че с Решение № .../28.02.2010 г., постановено по гр.д. № ..../2005 г. по описа на Районен съд – С. бракът между него и ответницата Х. е прекратен с развод, като упражняването на родителските права върху малолетното дете И. Н. А., ЕГН * са предоставени на него, а ответницата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. Твърди се, че Х. към момента била в чужбина, не се обаждала и по никакъв начин не се интересувала от психическото и физическото развитие на детето им. Излага се, че същата работела по трудов договор в чужбина и макар, че нямало точни доказателства за месечното й трудово възнаграждение, същото било в размер, който би й позволил да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. Детето било във втори и редовно посещавало учебните занятия. Ищецът твърди, че е закупил компютър на детето, като за същият плащал 57 лв. месечно за периода 03.04.2009 г. до 03.09.2010 г. Твърди се, че нуждите на детето пораснали предвид възрастта му, необходимо било закупуване на учебни помагала, пособия, дрехи, както и изплащане на вноските за компютъра. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща издръжка на малолетното си дете И. Н. А., ЕГН *, чрез него като баща и законен представител в размер на 150 лв., считано от 15.09.2009 г. до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й. Пред първоинстанционния съд ответницата оспорва предявения иск, като твърди, че не налице изменение на обстоятелствата и е в невъзможност да заплаща претендираната издръжка. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От приложеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане от 20.02.2004 г., издадено въз основа на Акт за раждане № .../02.05.2001 год. на И. Н. А., ЕГН * се установява, че същият към момента е на 9 години и 8 месеца. Родители са ищецът Н. И. А. и ответницата М. М. Х.. От заверено копие от Решение № .../26.02.2007 год. по в. гр. д. № .../2007 год. на Великотърновски окръжен съд, влязло в сила на 06.04.2007 год., с което е оставено в сила Решение от 28.02.2006 г., постановено по гр.д. № .../2005 г. по описа на Свищовски районен съд, по което последно е определен размера на дължимата от ответницата издръжка, се установява, че ответницата е осъдена да заплаща на малолетния И. Н. А. ежемесечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лева. Решението е влязло в сила на 06.04.2007 год. От влизане в сила на цитираното решение са изминали около четири години. Видно от представеното по делото заверено копие от Уверение Изх. № 17/15.01.2010 год. на ОУ “Ф. С.”, гр. С., е че детето И. Н. А. е записан в ІІ – ри клас през учебната 2009/2010 год. и редовно посещава ученическите занятия. От представеното по делото заверено копие от временен трудов договор № 38286 се установява, че ответницата М. М. Х. е била в трудови правоотношения с ОД О. М., Испания от 05.03.2007 г. От представеното по делото заверено копие от молба за заетост Е-Х5235025Н/26.05.2010 г. се установява, че ответницата М. М. Х. регистрирана в Публичната служба по заетостта, Областна управа на Кастилия и Леон, Испания. От представеното заверено копие от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02076848 се установява, че ищецът е сключил договор за кредит за закупуване на – компютър, монитор и компютърна камера с общ размер на кредита от 836.86 лв. с месечна погасителна вноска от 56.19 лв. за периода 03.04.2009 г. до 03.09.2010 г. По делото няма данни за месечните доходи на ищеца и ответницата. Преценявайки обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за наличие на обективна невъзможност за полагане на труд (по здравословни или други причини), настоящата инстанция намира, че ако биха работили по трудов договор, биха получавали трудово възнаграждение в размер поне на минималната работна заплата за страната, както и че няма обективна пречка за извършване на възмездни услуги или дейности по граждански договор. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № .../06.07.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – С. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имущество си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и потребността му от лечение.Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на детето И. Н. А. следва да се определи обща месечна издръжка в размер на 180 лева, като майката следва да поеме част от нея в размер на 90 лева, а остатъка от издръжката в размер на 90 лева следва да се поеме от бащата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Така определената издръжка ще се дължи от 03.05.2010 г. Съобразени са възрастта на детето и възможностите на родителите. Съдът съобрази потребностите му от храна, облекло, обучение и средства за социално-културно развитие. Съобразно възрастта на детето и ангажираността му в учебния процес, детето И. има нужда от повишени средства за посрещане на разходите си за храна, облекло, учебни помагала и пособия, за отглеждането и възпитанието му като цяло. Същевременно от посочения предходен момент досега са настъпили големи промени и в икономическите условия, засягащи битуването на цялото население в страната, в посока увеличаване на средствата за поддържане на едно домакинство дори на минимално равнище, а също и за посрещане на основните лични нужди на всеки човек. Недоказано и в производството пред въззивната инстанция остава възражението на ответницата за липса на възможности, поради което същото не следва да се взема предвид. Предвид горното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК е основателен и доказан и следва да бъдат уважен до размера на 90 лева за детето И. Н. А., считаÝо от 03.05.2010 г. ведно със законните последици. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № .../06.07.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – С., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../06.07.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – С.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |