№ 820
гр. Благоевград, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500601 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.396 от ГПК и
чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С Определение №256/10.05.2022г. по гр.д.№1538/2021г. на Районен съд-Р. е
оставено без уважение искането на АТ. ХР. П., ЕГН ********** в качеството
му на ищец по делото за допускане на обезпечение чрез налагане на запори
върху парични вземания от трети лица, на предявения от него иск срещу
Етажна собственост „А.К.“ – средно етажно застрояване, намиращ се в
местността „И.“, землището на гр.Р., общ.Р., изграден в поземлен имот с
идентификатор 61813.456.1, представлявана от управителя Г.В.Б., за
възстановяване на суми, представляващи разноски /държавни такси,
адвокатски хонорари и др./ за водене на съдебни производства от етажната
собственост срещу етажни собственици за събиране на дължими вноски за
поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост.
Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установявало, че ищецът
АТ. ХР. П. е бил управител на етажната собственост в периода от 28.12.2012г.
до 14.09.2020г., но не можело да се направи обосновано предположение, че
заплащаните от него суми във връзка с воденето на делата, са били негови
лични средства, а не изхождали от касата на етажната собственост.
С Определение №327/09.06.2022г. по същото дело съдът е върнал исковата
молба като недопустима и е прекратил производството. Приел е, че
предявеният иск е за възстановяване на средства, с които се твърди, че
ответникът се е обогатил неоснователно. Искът имал облигационен характер
и не бил пряко свързан с управлението на общите части, нито бил предявен
срещу собственик или обитател, който не изпълнява решения на общото
събрание, поради което не попадал сред исковете, посочени в чл.23, ал.4,
изр.1 от ЗУЕС, по които управителят на етажната собственост може да
представлява пред съда собствениците на самостоятелни обекти. В
конкретния случай ищецът бил насочил иска си не срещу отделните етажни
собственици, а срещу Етажната собственост, която е неперсонифицирано
1
образувание, което обуславяло недопустимост на предявения иск.
Така постановените определения са атакувани от ищеца АТ. ХР. П. с
подадени от него частни жалби, предмет на настоящото въззивно
производство.
В частната жалба срещу определението на съда, с което не е допуснато
обезпечение на предявения иск, са изложени подробни съображения за
неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Настоява се, че
в представените по делото многобройни писмени доказателства,
удостоверяващи извършените от ищеца плащания, не било записано същият
да е действал като представител на етажната собственост. Доказателствата
били достатъчни, за да се направи обосновано предположение, че разходите
са направени с лични средства на ищеца в полза на ответника, а същинското
доказване на този факт предстояло в хода на съдебното производство чрез
изготвяне на експертиза. До съда е отправено искане да отмени обжалваното
определение и да допусне обезпечение на предявения иск.
В частна жалба срещу определението на съда, с което е прекратено
производството, се изразява несъгласие с изводите на съда, че предявеният
иск не попада в обхвата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС. Жалбоподателят счита, че
посочената разпоредба следва да намери приложение и по настоящото дело,
доколкото претендираните суми били пряко свързани с отношенията на
етажните собственици, касаещи общите части на сградата. Освен това, след
като съдът е счел, че предявеният иск не попада в хипотезите на чл.23, ал.4 от
ЗУЕС, то е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на
ищеца да посочи всеки един от етажните собственици, а не да прекратява
производството по делото. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и
връщане на делото за разглеждането му от районния съд.
Частните жалби са процесуални допустими – отговарят на изискванията за
редовност, подадени са от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното
от фактическа страна:
Производството по гр.д.№1538/2021г. по описа на Районен съд-Р. е
образувано по искова молба, предявена от АТ. ХР. П. срещу Етажна
собственост „А.К.“ – средно етажно застрояване, намиращ се в местността
„И.“, землището на гр.Р., общ.Р., изграден в поземлен имот с идентификатор
61813.456.1, представлявана от управителя Г.В.Б..
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил управител на етажната
собственост в периода от 28.12.2012г. до 14.09.2020г. и че в качеството на
представляващ етажната собственост е предявил осъдителни искове срещу
етажни собственици за събиране на дължимите от тях вноски за поддръжка на
общите части на сградата в режим на етажна собственост, дължимите вноски
по фонд „Ремонт и обновяване“ и дължимите суми за месечно
възнаграждение на управителя и контрольора. Твърди се, че ищецът е
заплащал с лични средства дължимите разноски във връзка със съдебните
производства – държавни такси, адвокатски хонорари, гаранции, преводи на
документи, възнаграждения за особен представител и др. Подробно са
описани направените разноски по всяко от образуваните съдебни дела. Сочи
2
се, че общата сума, която е заплатил ищеца във връзка с посочените съдебни
производства възлиза на 65 271.58 лв., която се претендира от ответната
страна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява,
че на проведено на 28.12.2012г. Общо събрание на собствениците на
обитателите в Етажна собственост „А.К.“ – средно етажно застрояване,
намиращ се в местността „И.“, землището на гр.Р., общ.Р., ищецът АТ. ХР. П.
е избран за управител на етажната собственост. Взети са решения, с които са
определени дължимите от всеки от етажните собственици вноски за
поддръжка на общите части на сградата, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за
месечно възнаграждение на управителя и контрольора. АТ. ХР. П. е
освободен като управител на ЕС с решение на Общото събрание от
14.09.2020г.
Представени са 17 бр. договори за правна защита и съдействие, сключени
между АТ. ХР. П. в качеството му на управител на сграда в режим на етажна
собственост, съставляваща сграда „А.К.“ – средно етажно застрояване,
намираща се в местността „И.“, землището на гр.Р., общ.Р., изградена в
поземлен имот с идентификатор 61813.456.1, от една страна, и „А.Д.Д.П.Б.“
за процесуално представителство по конкретни съдебни производства. За
заплащане на уговорените адвокатски възнаграждения по сключените
договори са представени платежни нареждания и разписки. Представени са
още разписки за предадени суми от АТ. ХР. П. на служител на адвокатското
дружество, представляващи разноски по образуваните дела за държавни
такси, депозити за експертизи, за особен представител, гаранции, банкови
такси, преводи и др., както и вноски бележки/платежни нареждания за
внасянето на тези разноски по банковите сметки на съответните съдилища.
Представени са още фактури за извършени преводи на документи по съдебни
дела /39 бр./, ведно с вноски бележки за заплащането им.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
По частната жалба срещу определението, с което е прекратено
производството по делото:
Частната жалба срещу определението за прекратяване следва да бъде
разгледана първо, доколкото допускането на обезпечение по предявен иск е
предпоставено от допустимо съдебно производство.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Режимът на етажната собственост е регламентиран в ЗУЕС. Характерната
особеност на ЕС е, че тя е неперсонифицирано образувание без призната
правосубектност. Съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС председателят на
управителния съвет/управителят представлява пред съда собствениците в
етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите
части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател,
който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по
този закон. Посочената разпоредба е приложима само в случаите на
процесуална легитимация на собствениците в етажната собственост пред съда
по спорове, възникнали във връзка с общите части, съгласно уредбата им по
ЗУЕС, но не и по спорове, излизащи извън предмета и обхвата на правата и
отношенията, уредени с този закон. Във всички случаи надлежни страни по
3
материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите
ги действат от тяхно име и за тяхна сметка.
Съобразно практиката на ВКС, ако управителят не може да осъществява
процесуално представителство, защото се касае за спор извън категорията на
посочените в чл.23, ал.4 от ЗУЕС, тогава съдът следва да даде срок да се
посочат трите имена, адресите и ЕГН на етажните собственици /Определение
№232/10.05.2021г. по т.д.№1474/2020г. на ВКС, II г.о./.
След като районният съд е приел, че предявеният иск не попада сред
исковете, посочени в чл.23, ал.4, изр.1 от ЗУЕС, по които управителят на
етажната собственост може да представлява пред съда собствениците на
самостоятелни обекти, е следвало да остави исковата молба без движение с
изложените от него мотиви за липса на правосубектност на етажната
собственост по предявения иск. Следвало е да конституира като ответници
етажните собственици след като ищецът изпълни указанията да насочи
исковите си претенции към надлежните ответници като конкретизира същите
с посочване на техните имена и адреси. Като не е процедирал по този начин
съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
което налага отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
него/Определение №59/27.03.2019г. по ч.гр.д.№4776/2018г. на ВКС, I г.о.;
Определение №232/10.05.2021г. по т.д.№1474/2020г. на ВКС, II г.о./.
По частната жалба срещу определението, с което е оставено без
уважение искането за обезпечение на предявен иск:
Частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК дава възможност да се иска
обезпечение на предявен иск от съда, пред който делото е висящо. За да се
допусне обезпечение на иска, следва да са налице в условията на
кумулативност следните предпоставки: 1) предявеният иск да е допустим; 2)
да е вероятно основателен; 3) да е налице обезпечителна нужда; 4)
обезпечителната мярка да е съответна на обезпечителната нужда. Съгласно
разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, за да се допусне обезпечението, искът
трябва да бъде подкрепен с убедителни писмени доказателства или да бъде
представена определена от съда гаранция. Съдът може да задължи ищеца да
представи гаранция и в случаите, когато искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства.
Неотстранените недостатъци на исковата молба, касаещи
индивидуализацията на надлежния ответник по предявените искове, са
достатъчно основание за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение
/Определение №513/22.10.2010г. по гр.д.№504/2010г. на ВКС, ІІІ г.о./.
На следващо място, настоящият състав напълно споделя мотивите на
районния съд, че представените към исковата молба доказателства не могат
да обосноват извод за вероятна основателност на исковете.
Ищецът А.П. твърди, че в качеството си на управител на Етажната
собственост е заплатил сумата от 65 271.58 лв. за нужди на етажната
собственост в периода от 28.12.2012г. до 14.09.2020г., които не му били
възстановени. Твърди, че платената сума включвала разноски по водене на
съдебни дела срещу етажни собственици, в т.ч. държавни такси, адвокатски
хонорари и т.н., които бил заплатил със свои средства.
Районната инстанция правилно е приела, че от представените с исковата
4
молба разписки, платежни нареждания и фактури не може да се направи
извод чии са средствата, с които са направени разходите – лични на ищеца
или такива на етажната собственост, доколкото през процесния период
ищецът е изпълнявал функциите на управител и му е било възложено с
решение на Общото събрание да събира дължимите месечни такси за
поддръжка на общите части на сградата, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за
възнагражденията на управителя и контрольора. Освен това по делото не са
представени доказателства за взето по надлежния ред решение от ОС на
етажните собственици за овластяване на управителя да извършва действия за
събиране по съдебен ред на задълженията на ЕС и за одобряване на
извършените разходи, както и за овластяването му да договаря с трети лица.
Ето защо от представените доказателства не може да се установи, че
направените разходи са били оправдани с оглед интереса на етажните
собственици, респ. не може да се направи извод за вероятна основателност на
претенцията.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №327/09.06.2022г. по гр.д.№1538/2021г. на
Районен съд-Р., с което е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото и ВРЪЩА делото на Районен съд-Р. за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №256/10.05.2022г. по гр.д.№1538/2021г. на
Районен съд-Р..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5