№ 14
гр. Пловдив , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ в закрито заседание на седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20215300900281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.
А.Х. В. ЕГН **********, в качеството на вписан управител по партидата
на „ЮЖНА ФЕРМА” ООД ЕИК ********* гр. Пловдив иска от съда да се
отмени Отказ № 20210407150835 от 08.04.2021г. на длъжностно лице към
Агенция по вписване – Търговски регистър, постановен по Заявление вх. №
20210407150835 за вписване заличаването му като управителя и като
съдружник по негово искане.
Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Отправил е искане до
дружеството да бъде освободен от длъжността управител и е направил
надлежно волеизявление с даден срок за едностранно прекратяване на
членственото правоотношение. Волеизявленията са връчени на вписан
законен представител, поставена е дата, дружеството се счита за уведомено,
законовият срок е изтекъл, поради което се е породило право да иска вписване
на новонастъпилите обстоятелства. Възразява, че законът не въвежда във
фактическия състав на чл.125 от ТЗ изискване за взимане на решения от ОС
по съдбата на освободените дялове от капитала и по изменение на
дружествения договор, защото волеизявлението на съдружника е
едностранно, потестативно и правната промяна настъпва с връчването му на
дружеството и изтичане на законовия срок от 3 месеца, което в случая е
1
удостоверено от материалите към заявлението.
В писмено становище АВ – ТР моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Поддържа мотивите за постановения отказ, иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Подадена е от заявителя пред ТР при наличие на
правен интерес – постановен отказ по заявлението му. Регистрирана е в ТР на
13.04.2021г. Към изпратената преписка липсват данни за връчване на отказа,
поради което срокът за обжалване не е започнал да тече.
Разгледана по същество, след запознаване с материалите по делото, е
неоснователна.
Търговско дружество „ЮЖНА ФЕРМА” ООД ЕИК ********* гр. Пловдив
има капитал 5 000лв., разпределен както следва: И.Н.Б. с 1500лв.; А. Х. В. с
1500лв.; К.С.К. с 500лв.; И.Н.Б. с 2 250лв.; А. Х. В. с 2 250лв. и К.С.К. с 500лв.
За управители са вписани съдружниците И.Н.Б. и А. Х. В., които действат
заедно и поотделно.
На 30.12.2020г. А. Х. В. в качеството си на съдружник е отправил до
дружеството едностранно волеизявление за прекратяване на членственото си
правоотношение с даден срок на предизвестие от три месеца. Изявлението е
получено от него на тази дата в качеството му на управител.
На 26.02.2021г. управителят А. Х. В. е изготвил писмено Уведомление по
чл.141 ал.5 от ТЗ, съдържащо волеизявлението му, адресирано до
дружеството, с искане да бъде освободен като управител и заличен от ТР. Със
същото е отправено едномесечно предизвестие, че при бездействие ще подаде
молба до ТР за заличаване. Уведомлението е получено от А. Х. В. в
качеството на управител на дружеството.
На 07.04.2021г. А. Х. В. подава заявление обр. А4 до ТР за вписване на
промяна – заличаването му като съдружник и управител, при хипотезата на
чл.125 ал.3 от ТЗ и чл.141 ал.5 от ТЗ, поради бездействие на дружеството.
С обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че няма доказателства
2
персоналният състав на другия орган на дружеството – ОС, да е узнал за
волята на управителя, защото волеизявлението е получено от самото лице,
което го е направило, а по закон се изисква уведомяване на дружеството,
поради което е приело, че във вътрешните отношения общото събрание не е
узнало волята за освобождаване на управителя, срок не е започнал да тече и
съответно не е имало бездействие. По отношение на искането за заличаване
на съдружника поради едностранно прекратяване на членството от негова
страна длъжностото лице е счето, че следва при заявяване на това
обстоятелство дружеството да представи актуализиран дружествен договор
със заличаване имената на съдружника и решение за съдбата на освободения
капитал, каквито писмени документи липсват към заявлението.
Длъжностното лице се е обосновало с интереса на третите лица – кредитори,
касателно освободения капитал на дружеството, което налагало взимане на
решения в тази насока.
При тези данни отказът е законосъобразен.
Нормата на чл.141 ал.5 от ТЗ изисква управител, който не желае да
изпълнява тази длъжност за в бъдеще, да отправи писмено искане до
дружеството, което има възможността в срок от един месец да го освободи и
да заяви това обстоятелство за вписване. Ако не го стори, управителят
разполага с възможността сам да сезира ТР и да заяви за вписване
заличаването си като докаже, че е уведомил дружеството писмено, дал е срок
от 1 месец, но то бездейства.
Под израза в чл.141 ал.5 от ТЗ „В срок от един месец след получаване на
уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването
му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят
може сам да заяви…”, не се разбира юридическото лице – в случая
процесното ООД като такова спрямо трети за дружеството външни лица, а се
има предвид от законодателя неговия втори орган – общо събрание, който по
чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ може и е в неговите правомощия да взима решения по
освобождаване на управител, т.е. да бездейства или да прояви активност.
Жалбоподателят трябва да съобрази, че се касае за вътрешни дружествени
отношения между органите на ТД, а не за външно представителство, при
3
което само вписаният управител по право може и прави волеизявления,
респективно приема уведомления и книжа. Съгласно чл.135 ал.1 от ТЗ,
органи на ООД са общото събрание, състоящо се от съдружниците, и
управителя, който желае да бъде освободен. Практиката по чл.141 ал.5 от ТЗ и
логичното тълкуване на тази норма изискват волята на управителя реално да е
достигнала до знанието на персоналния състав на ОС, т.е. на съдружниците.
Това става чрез личното получаване на уведомлението, съдържащо
волеизявлението с отправеното предизвестие от управителя.
Тук управителят е връчил предизвестието сам на себе си. Едно лице може
да действа в две качества, но законът при настоящата хипотеза изисква
останалите съдружници да узнаят волята му. Към заявлението няма писмени
доказателства, че И.Н.Б. и К.С.К. знаят за желанието на А. Х. В.. Именно те
трябва да разберат за това като получат писменото уведомлението. Тези
съдружници конституират органа общо събрание и законът изисква волята на
А.В. да достигне реално до тях, което не е станало. Това е така, защото от тях
се иска взимане на решение за освобождаване – т.е. да проявят активност и да
извършват определено действие. Това няма как да стане, ако те не са узнали
за искането. След като управителят не е уведомил останалите съдружници,
респективно не доказва писмено да им е връчил изявлението си и да им е дал
един месец преди сам да заяви за вписване заличаването си, това означава, че
не е налице законовото изискване общото събрание да бездейства, защото то
не знае за волята на управителя, поради което не се е породило правото на
управителя да иска сам заличаването си.
Тезата на жалбоподателя по тълкуване на закона поставя въпроса на кой В.
дава един месец и кой бездейства, както и въпроса къде в ТР и/или ЗТР има
фикция за знание, на каквато обективно се позовава, за да започне на тече
срок от един месец. Реално останалите двама съдружници ще разберат какво
се иска от тях едва при вписване на новото обстоятелство в ТР. Да се уведоми
дружеството и да му се даде месечен срок означава да се уведоми другият
орган – ОС, от когото се иска решение по чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ.
По отношение на искането за заличаване на съдружника А.В. поради
едностранно прекратяване от негова страна на членственото правоотношение
съдът не споделя мотивите на длъжностното лице за отказ. Основателно се
4
сочи от жалбоподателя, че изявлението на съдружника по чл.125 ал.3 от ТЗ е
потестативно като прекратяване на членственото правоотношение настъпва
по право с изтичане на дадения срок от 3 месеца и във фактическия състав на
нормата не се съдържа изискване за насрещно волеизявление на орган на
дружеството в тази връзка. Естеството на правото като потестативно и оттук
едностранно изключва необходимостта правната промяна, която цели, да
настъпва в резултат на насрещно съгласие или взети последващи решения от
общото събрание за съдбата на освбодените дялове и на дружествения
договор. Съображенията, изложени в защита на права на трети за дружеството
лица – търговци, кредитори, правна сигурност и т.н. по отношение на
капитала, по никакъв начин не могат да обосноват извода, че прекратяването
на правоотношението се нуждае от настъпване на допълнителни юридически
факти. Ако има валидно едностранно прекратяване на членствено
правоотношение, това ново обстоятелство подлежи самостоятелно на
вписване именно с цел правна сигурност – съдружникът вече не е такъв и
следва да се заличи. Решенията по чл.137 ал.1 от ТЗ по промяна на
дружествения договор и по изменение на капитала са правна последица на
това прекратяване, а не правно условие за настъпването и вписването му.
Бездействието на дружеството в лицето на общото му събрание по взимане на
необходимите решения не може да се санкционира от длъжностното лице по
вписванията чрез отказ да се впише напускане на съдружник.
В случая обаче, както се изложи и по – горе, А.В. не е уведомил никого от
останалите лица от персоналния състав на общото събрание или другия
управител И.Н.Б., че прекратява членството си, защото волята му от
30.12.2020г. не се доказва по никакъв начин да е достигнала до тях. Както
основателно сочи длъжностното лице В. е уведомил само себе си и не е
съобразил, че се касае за вътрешни отношения между органи на дружеството.
Като съдружник В. е част от общото събрание и при напускане следва да даде
гласност на изявлението си като то обективно и реално достигне до другите
лица от персонален състав на органите му общото събрание и другия
управител, респективно те наистина узнаят за тази воля. Няма доказателства
останалите съдружници и втория управител да знаят за волята на В., поради
което се налага извода, че тя не е узната, а щом не е узната – срок по чл.125
ал.3 от ТЗ не е започнал да тече и не е изтекъл към 07.04.2021г. Законодателят
5
и тук не борави с фикции за знание и щом липсват такива, при подаване на
заявлението следва да се удостовери по сигурен начин, че волеизявлението на
съдружника е узнато от останалите лица, сформиращи органите. На това
основание отказът следва да се потвърди.
Изложеното обосновава отхвърляне на жалбата.
При този изход на делото следва на агенцията да се присъдят
претендираните разноски в размер на юрисконсулско възнаграждение.
Възнаграждението се дължи на основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, според
който разноски се присъждат на страните по реда на ГПК. Чл.78 ал.8 от ГПК
предвижда в полза на юридически лица да се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Следователно за размера нормата препраща към чл.37 ЗПП,
който от своя страна сочи, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според правилата на тази
наредба – чл.23 т.5, за защита в охранителни производства възнаграждението
е от 80лв. до 120лв. за една инстанция. С оглед депозираното писмено
становище, съдът определя възнаграждение в размер на 80лв.
Въз основа казаното отказът ще се потвърди, поради което съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20210407150835 от 08.04.2021г. на
длъжностно лице към Агенция по вписване – Търговски регистър, постановен
по Заявление вх. № 20210407150835 на А.Х. В. ЕГН **********, в качеството
на вписан управител по партидата на „ЮЖНА ФЕРМА” ООД ЕИК *********
гр. Пловдив, за вписване заличаването му като управителя и като съдружгник
по негово искане.
ОСЪЖДА „ЮЖНА ФЕРМА” ООД ЕИК ********* със седалище и
6
адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, 4000, ул. „Съборна“ № 2,
да плати на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул.
„Елисавета Багряна“ № 20, на основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ разноски
от 80лв. /осемдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
жалба в срок от една седмица от връчването му на страните.
Решението да се обяви.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7