№ 896
гр. Перник, 11.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500398 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 377/07.05.2024 г. по гр.д. № 5785/2023 г., Районен съд - гр. П. е осъдил Прокуратура на
Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. ’’Витоша” № 2, и Областна дирекция на МВР – П., с
адрес за призоваване: гр.П., ул. „Самоков“ № 1, представлявана от директора й, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
2 от ЗОДОВ СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. М. М., ЕГН ********** , с адрес: с. ***, сума в размер
на 800,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
унижаване на честта и достойнството му, злепоставяне на доброто му име пред обществото, довело до понасяне
на притеснения и страдания и преживените във връзка с това отрицателни емоционални състояния, всички
посочени, настъпили, вследствие на воденото срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 343б
ал. 3 от НК, наказателното производство по което - ДП № 298/2023 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР- П., е
прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.10.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от
4000,00 лв. като неоснователен и недоказан.
Съдът е постановил, че вземането е при условията на солидарност с „Областна дирекция на МВР - П.. Със
същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК София Д. - прокурор в Районна прокуратура - П. е обжалвала
постановеното от Районен съд – гр. П. решение. С жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно, тъй
като не са съобразени и отчетени някои обстоятелства от значение за основателността и справедливостта на
обезщетяването. Сочи, че първоинстанционният съд е посочил единствено показанията на двамата свидетели,
разпитани в хода на производството, които подкрепят изложеното в исковата молба, но същите сочат данни,
непотвърдени с други доказателства. В показанията си свидетелите не са посочили конкретни факти във връзка с
предмета на воденото производство, от които да биха могли да се направят изводи относно евентуалното
причиняване на вреди, а се правят оценки на това как се е чувствал ищецът, както и какво е било отношението на
околните към него. Счита, че кредитирането на тези показания представят субективна преценка, която не би
следвала да се взема предвид, Жалбоподателят твърди, че не са представени и никакви обективни доказателства
за медийно отразяване на случая, както и възможност за узнаване за случая и самоличността на дееца от
евентуално налични такива публикации, както твърдят свидетелите, както и че не е съобразено обстоятелството,
че разпитаните свидетели са в близки родствени и приятелски отношения с ищеца и отразяват лична
заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК. Твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил
факта, че М. никога не е разпитван и с негово участие действия по разследването не са извършвани, съответно
няма налагани мерки за неотклонение и лицето не е търпяло ограничения на личната си свобода, нито
ограничения във връзка с упражняването на професията си. По делото липсват доказателства, които да
установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от
отчетените.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен изцяло постановения от първата инстанция
1
съдебен акт, като бъде постановено друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове като
недоказани по размер или алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР П.,
представлявана от директора М. В. М., чрез пълномощник главен юрисконсулт З. В.. Заема становище, че
решението е неправилно и необосновано в осъдителната му част спрямо ответниците по делото. Счита, че
отправения иск по реда на ЗОДОВ е изцяло неоснователен и недоказан, и, като такъв е следвало да бъде
отхвърлен изцяло. Не се съгласява с направените изводи в първоинстанционния акт за наличие само на две
предпоставки за възникване на съответната обективна отговорност - повдигане на обвинение и наказателното
производство да е приключило поради това, че деянието не е извършено от него. Твърди, че приложените спрямо
ищеца мерки имат административен характер, не са регламентирани в НПК, не предполагат наличието на
досъдебно производство и не са с интензитет, който може да въздейства съществено върху личната, социалната и
обществената сфера, тъй като ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, по отношение на него не е
реализирана наказателна репресия и не са извършвани действия с такъв интензитет, който е съизмерим с реалните
последици по отношение на привлеченото в качеството на обвиняем лице при протекло наказателно
производство. Счита, че в хода на проведеното съдебно производство не е постигнато успешно главно и пълно
доказване на вредите и причинната връзка, което е довело до неправилно и необосновано присъждане на
обезщетение за вреди. Твърди, че налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗДвП е извън
основанията и процедурата по търсене на наказателна отговорност, поради което е недопустимо подобно
разширяване на обхвата на предвидените в чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ основания върху процедури, които
нямат връзка с образуваното наказателно производство и прекратяването на същото, още повече същото не е
било оповестено публично по начин, който да води до обявяване на предполагаемия автор на деянието, до
засягане на социалния статус и отношението на околните лица спрямо ищеца, тъй като приложените
административни мерки по ЗДвП не се обявяват публично или на трети лица, които не са техен адресат. Счита, че
кредитираните показания на разпитаните свидетели сочели на емоционална обвързаност и приятелски
отношения с ищеца, както и липсата други доказателства, които дори косвено могат да бъдат показател за
преживени от него страдания и душевни тревоги. Твърди, че образуването и прекратяването впоследствие
наказателно производство самостоятелно не могат да бъдат основание за търсене на обезвреда по реда на ЗОДОВ
- противното би означавало всяко прекратено такова автоматично да води до заплащане на обезщетение на
обвиняемия или заподозрения. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия ответник Ц. М. М..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че
въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за
спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 03.10.2024 г. от 11:20 часа, за която дата и час страните да се
2
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно
с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3