№ 3230
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110156610 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** е предявил установителни искове против Д. А. Н. при твърдения, че , по
силата на н.а. за собственост на имот придобит по завещание, е собственик на топлоснабден
имот, находящ се на адрес- : : ***,, поради което дължи сумите 1 146,28 лева ,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., неплатена в 45- дневен срок от издаване на общи фактури,
затова и сумата 199,52 лева представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
30.05.2022 г., на основание чл.36 ОУ - 54,54лева , представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ,
сумата 10,83 лева представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 30.05.2022
г.,
Ответницата, в срока за отговор, оспорва иска като неоснователен. Прави се
възражение за погасителна давност. Твърди, че не е единствен собственик на имота, тъй
като с решение на ВКС по гр.д. 1636/2015г. е намалено завещателното разпореждане, като
по 12,245 % са признати в собственост от имота, за трети на делото лица. Твърди, че за
исковия период, не е била потребител , защото имотът е бил изцяло необитаем, не се ползва
нито от нея, нито от другите наследници.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът е представил по делото вписана искова молба от *** против *** и Д. А. Н.,
с която се предявява иск за признаване на *** за собственик на 3/6 ид.ч. от имота, и
1
осъждане *** да предаде на ищцата владението върху него. Ищецът е представил
обезпечителна заповед, вписана в книгите за вписвания на 2.4.1999г., с която е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на *** за възстановяване на запазена част и делба, срещу *** и Д.
Н., чрез налагане на възбрана и върху топлоснабдения имот.
*** е подал през 2002г. до ищеца молба за изключване на отоплението, поради
заминаване в чужбина.
Ответната страна е представила решение на ВКС, постановено на 23.12.2015г.,
вписано в Службата по вписванията на 29.7.2022г., постановено по дело № 1636/2015г., с
което е отменено решение на СГС, като по иска на *** / в решението е вписано, че е
починал в хода на процеса, като са конституирани неговите наследници *** и *** Н./, с
правно основание чл.30,ал. ЗН, е възстановена запазената част на ***, от наследството на
баща му ***, починал през 1992г., накърнена със завещателно разпореждане, под формата
на саморъчно завещание от 27.8.1992г., като е допусната съдебна делба, включително на
имота – ап.17, да се извърши между *** , *** Н. и Д. Н., при квоти, съответно: за първите
две съделители- по 12,245 %, за Д. Н. - 75,51 % .
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно
по делото, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот от 9.2.1999г., ответницата
е призната за собственик на топлоснабдения имот. От представения нотариален акт е видно,
2
че ответницата Д. Н. е призната за собственик, въз основа завещателно разпореждане. От
представените ищеца и ответника доказателства - вписана искова молба, обезпечителна
заповед и решение на ВКС, е видно, че със сила на пресъдено нещо е разрешено в рамките
на производство по иск по чл.30,ал.1 ЗН и за съдебна делба, че имотът е съсобствен между
три лица - *** , *** Н. и Д. Н., при квоти, съответно: за първите две съделители- по 12,245
%, за Д. Н. - 75,51 % . Решението, постановено в първа фаза на делбата, с която делбата се
допуска, има установително действие относно правото на собственост. Ето защо, се налага
изводът, че за исковия период три лица са били съсобственици на имота- *** , *** Н. и Д.
Н., при квоти, съответно: за първите две съделители- по 12,245 %, за Д. Н. - 75,51 % . от
представения нотариален акт от 31.8.2022г., както и изявленията на процесуалните
представители на ответната страна, ценени по чл.175 ГПК, се налага извод, че *** Н. е
придобила чуждо гражданство и е променила фамилното си име от Н. на Метани. Този
извод косвено следва от посочената в нотариалния акт дата на раждане на Мария Метани, и
посоченият ЕГН на Мария Н., в решението на ВКС.
Ответницата е клиент на ищеца, тъй като е съсобственик на имота.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
От приетата от СРС съдебно – техническа експертиза, както и представените
документи от третото лице – помагач, се установява, че за отоплителен сезон 2018-2019г и
2020-2021г. в имота е осигурен достъп за отчет на уреди, а за отоплителен сезон 2019-2020г.
3
не е осигурен достъп за отчет. За двата отчетени периода, е установено консумация на вода
„0”, като не е начисляван разход; за отоплителен сезон 2019-2020г. е начислена ТЕ за БГВ,
на база брой потребители. За трите отоплителни сезона е начислявана ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, на база пълен отопляем обем на имота, а начисленият разход за
отопление на имот, е въз основа посочените отчети. Видно от таблица към заключението,
показанията на уредите е за отоплителен сезон 2018/2019г. са „1”, а за другите два
отоплителни сезона – „ 0”. Вещото лице сочи в о.с.з, че ИРРО, поставени на радиаторите, са
с дистанционен отчет. След изготвяне на дяловото разпределение, дължимите суми,
изчислени по посочения начин, за отоплителни сезони, са, както следва: за 2018-2019г. –
сумата 242,39 лева за сградна инсталация, сумата 0,31 лева за отопление на имот, 0 лева за
БГВ, общо 242,70 лева с ДДС; за 2019-2020г. – сумата 205,49 лева за сградна инсталация,
сумата 0,00лева за отопление на имот, 491,40лева за БГВ, общо 696,89 лева с ДДС; за 2020-
2021г. – сумата 206,69 лева за сградна инсталация, сумата 0,00лева за отопление на имот,
0,00лева за БГВ, общо 206,69 лева с ДДС.
В настоящия случай се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява
особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед
особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното
отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на
сградата отоплителна инсталация.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.
Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално
подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от
останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-
334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството
топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за
имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани
отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението
(към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната
енергия по компоненти. В настоящия случай, се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга
съставлява особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените
разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна
4
енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата
етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление”. Законодателното решение е
обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените
сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез
представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани
доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка,
при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител,
без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2
ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради
това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не
си противоречат.
В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при
тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
5
между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Съгласно заключението на СТЕ, начислените суми за сградна инсталация от третото
лице са пропорционално на пълен отопляем обем на имота, поради което ищецът доказа
основанието си да получи плащане на главници за сградна инсталация.
Неоснователно е твърдението на ответницата, че начисленото количество не е реално
ползвано. Видно от СТЕ, енергията за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване
е изчислена въз основа двете формули, предвидени Наредба № 16-334/2007г., при
съобразяване на обстоятелството, че до имота за част от исковия период не е осигурен отчет,
необходим за отчет на водомерите – задължение на собственика, а топломерите са отчитани
дистанционно за целия период. Неоснователно е искането на ответната страна, при
евентуална основателност на иска, да се заплати само сградна инсталация. Именно затова е
въведено задължението на собственика, да осигури имота си са отчет веднъж в годината, а
ако посочената от третото лице дата се пропусне, е възможно изискването /срещу
заплащане/, на извънреден отчет. Когато имотът не е осигурен за отчет на водомерите,
единственият начин за изчисляване на дължими суми не е въз основа реален отчет /дори и
такъв да е извършен за предишния и последващия период/, а чрез начисляване, на база брой
декларирани потребители. Към датата на изготвяне на дяловото разпределение, не може да
бъде ясно, че и последващият отоплителен сезон няма да има потребление в имота, като не
са представени и доказателства, че имотът е заявен пред ищеца от ответницата, като
необитаем.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като ответницата дължи
75,51 % от начислената и неплатена енергия за имота, съобразно квотата в съсобствеността.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в
45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
6
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за
потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна
сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
7
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.5.2019г.-3.2020г . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец,
а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в
случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за
изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Поради изложеното, исковете са основателни изцяло, отново за посочения от съда
размер 75,51 %.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок. Видно от представеното съобщение към обща фактура,
изравнителната сметка за отоплителен сезон 05.2018г.- 4.2019г. е отразена в изготвена обща
8
фактура от 31.7.2019г., на стойност 225,64лева, която включва вземането за целия
отоплителен сезон 215,95 лева по прогнозна фактура + 9,69 лева за доплащане след
изравнение/. Не е налице платена сума, вписана в тази обща фактура.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо към спора, изравнението по фактура от
7.2019г., тъй като съставлява ново вземане на ищеца, за по- голяма от претендираната по
прогнозни фактура ТЕ, е с изискуемост 45 дни след датата на издаване на фактурата, но само
за това изравнително вземане. Видно от съобщението към изравнителната фактура, най –
старото прогнозно вземане съдържащото се в нея е от м.5.2018г. Заявлението по чл-.410
ГПК е подадено на 21.6.2022г., съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК и прекъсва
давността. До тази дата, в погасителна давност са всички вземания на ищеца за период от
5.2018г. до 4.2019г., тъй изискуемостта на текущата фактура настъпва от 45 - дневен срок от
издаването на фактурата, или, за фактурата от 31. 4.2019г., изискуемостта й настъпва на
9
15.6.2019г., като заявлението, подадено на 21.6.2022г., не може да прекъсне изтекла давност.
Както се посочи по- горе, вследствие на изготвянето на дялово разпределение, ако има
сума за доплащане, възниква ново вземане, за ищеца, което възлиза на 9,69 лева, с падеж
15.9.2019г., което е извън погасителна давност. Ето защо, поради изтичане на погасителната
давност, вземането по прогнозни фактури от 215,95 лева не се дължи чрез принудително
изпълнение. На ищеца за този отоплителен сезон се следва сумата 9,69 лева, вследствие на
изравнението.
Извън погасителна давност е сумата от 930,33лева, от която ответницата дължи
75,51 %, съобразно квотите си в съсобствеността, съответно – сумата 702,49 лева за период
от 5.2019г. до 4.2021г., върху която се следва сумата от 122,27 лева обезщетение за забава
за период от 15.9.2019г. до 30.5.2022г. , които суми са извън давностния срок.
Относно претенцията за дялово разпределение, съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ,
цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата
дялово разпределение е такса, дължима на третото лице – помагач, която такса, по силата на
договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за
заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна
енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да
събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на
уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията.
Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с
определени привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и
таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за
датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. Доколкото плащането на
вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с едно и също основание,
произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и давността за вземането по тях
е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на издаване на фактурата, която
съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към 22.6.2022г., когато е предявен
искът, съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, в погасителна давност е само вземането по
фактура от 5.2022г., чиито падеж настъпва на 1.6.2019г., в размер 2,15 лева, ведно с лихва
върху нея от 0,61 лева. Останалата главница, извън погасителна давност, възлиза на 52,39лв,
върху която, за период от 1,7.2019г. до 30.5.2022г. се следва обезщетение за забава в размер
10,22 лева, от които суми, ответницата дължи 39,56 лева и 7,72 лева / 75,51 %/.
С оглед изложеното, исковете са основателни за: сумата 702,49 лева главница за
топлинна енергия за период от 5.2019г. до 4.2021г., върху която се следва сумата от 122,27
лева обезщетение за забава за период от 15.9.2019г. до 30.5.2022г. , 39,56 лева главница за
дялово разределение за период от 6.2019г. до 4.2021г., сумата от 7,72 лева обезщетение за
10
забава за период от 1.7.2019г. до 30.5.2022г., като за горницата следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 78,22 лева , от които
сумата 28,22 лева държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. За исковото производство, ищецът доказва разноски, в общ размер 571,78 лева, от
които: 171,78лева за държавна такса, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лева, 300 лева заплатен депозит за СТЕ. От сторените разноски,
ответникът следва да заплати сумата от: 48,34 лева за заповедното производство и сумата от
353,33 лева за исковото производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК, съразмерно с
основателната част на иска.
Ответната страна претендира разноски- сумите 200 и 500 лева адвокатско
възнагаждение. От представените доказателства е видно, че сумата 200 лева е платен
адвокатски хонорар за защита на ответната страна в заповедното производство, а сумата от
500 лева – адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство.
По възражението на ищцовата страна, за прекомерност на възнаграждението.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява
единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413
ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя
за иск, като процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на
срока за предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът
може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.
Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а
следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като
водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и
предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на
договора.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на
ДПЗС, следва да определи възнаграждение от 200 лева / малко по – малко от ½ от
минималния размер по НМРАВ/. От тези разноски, съразмерно с неоснователната част на
исковете, на ответната страна се следва сумата 76,41 лева.
Относно възражението за възнаграждението в исковото производство, основание
чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, минималният размер възлиза на сума в размер 441,12 лева, като
възражението е неоснователно – делото действително не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, в сравнение с дела от същия вид, но платеното възнаграждение от
500 лева не е прекомерно завишено в сравнение с минималния предвиден размер за защита.
Ето защо, възражението е неоснователно. От платеното възнаграждение, съразмерно с
неоснователната част на исковете, се следва сумата от 191,03 лева.
СРС констатира, че определеният депозит от 200 лева, по задачите на ответната страна,
11
и за който депозит СРС с протоколно определение от 16.2.2023г. даде едноседмичен срок за
представяне на доказателства за внесен депозит, и до днес доказателства не са представени
да е внесен от ответницата. Ето защо, СРС разпореди сумата да се изплати на вещото лице
от бюджета на съда, като на основание чл.77 ГПК, сумата 200 лева следва да се разпредели
между главните страни по делото – на ищеца, въз основа на неоснователната част от иска /
76,41 лева, а на ответницата – въз основа основателната част /123,59 лева/.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. А. Н. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на ***
с ЕИК: *** и адрес: ***, сумите: 702,49 лева главница за топлинна енергия за период от
5.2019г. до 4.2021г., за топлоснабден имот с адрес: ***, абонатен номер 27600, ИД номер
172556, ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 122,27 лева обезщетение за забава за период от 15.9.2019г. до 30.5.2022г., 39,56
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от м.6.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 30.05.2022 г., за които суми по гр.д.№ 33313/2022г. от СРС, 125- ти състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** с адрес *** против Д. А. Н. с ЕГН:
********** и адрес: ***искове за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. 33313/2022г.. от СРС, 125- ти състав
за горницата над уважения размер на главница за топлинна енергия от 702,49 лева до
пълния предявен размер на вземането от 1146,28 лева, включително и начислената
топлинна енергия за период от м. 5.2018г. до м.4.2019г., за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 122,27 лева до пълния предявен размер от 199,52 лева, за
разликата над уважения размер за главница за дялово разпределение от 39,56 лева до
пълния предявен размер от 54,54 лева, включително и за вземането за главница по фактура
от 5.2019г.; за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 7,72 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 10,83 лева.
ОСЪЖДА Д. А. Н. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на *** ЕИК *** с
адрес *** сумата 48,34 лева разноски по гр.д.№33313/2022г. и сумата от 353,33 лева
разноски по гр.д.№ 56610/2022г. .
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес *** да заплати на Д. А. Н. с ЕГН: ********** и
адрес: *** сторените разноски – по гр.д.№33313/2022г – сумата 76,41 лева и по гр.д.№
56610/2022г. .сумата от 191,03 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, *** ЕИК *** с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на Софийски районен съд, сумата от 76,41 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, Д. А. Н. с ЕГН: ********** и адрес: *** да
12
заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 123,59 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13