Решение по дело №2282/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1186
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20181100902282
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…….

 

Гр. София, 28.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание състояло се на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия  Маджев т.д. № 2282 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 140454/30.10.2018 г., подадена от С.В.П., в качеството й на назначен синдик на „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, срещу „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, и „Ф.К.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

Предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно и евентуално  съединяване са искове, както следва :

1./ обуславящ главен иск с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „И.К.“ АД, ЕИК********на действия, съставляващи извършени преводи на парични суми, както следва : от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от           926 060 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 900 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 400 000 лв.; от 12.05.2015 г. в размер на сумата от 73 000 лв.; от 25.05.2015 г. в размер на сумата от 180 000 лв.; и от 28.05.2015 г. в размер на сумата от 175 000 лв., доколкото с последните действия осъществени от длъжника даденото значително надхвърля по стойност полученото от лицето, в чиято полза е осъществен всеки един от преводите;

2./ обуславящ евентуален иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1  за обявяване на относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „И.К.“ АД, ЕИК********на действия, съставляващи извършени преводи на парични суми, както следва : от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от           926 060 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 900 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 400 000 лв.; от 12.05.2015 г. в размер на сумата от 73 000 лв.; от 25.05.2015 г. в размер на сумата от 180 000 лв.; и от 28.05.2015 г. в размер на сумата от 175 000 лв., доколкото с последните действия осъществени от длъжника е предприето изпълнение на неизискуемо парично задължение, като получилият изпълнението кредитор е знаел, че длъжникът му е неплатежоспособен;  

3./ обусловен иск с правно основание по чл. 649, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответника – „Ф.К.“ АД да върне в масата на несъстоятелността на „И.К.“ АД сумата в размер от общо 4 654 060 лв., която му е била преведена в периода от 30.03.2015 г. до 28.05.2015 г.

В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 2040 от 01.11.2017 г., постановено по т.д. № 375/2017 г. по описа на СГС, ТО, 4 с-в е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „И.К.“ АД, с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2014 г. С решение № 617 от 21.03.2018 г. е постановено прекратяване дейността на предприятието на дружеството, а така също то е било обявено в несъстоятелност. Поддържа се, че според информация поместена в извлечения от банкови сметки на първия ответник - „И.К.“ АД се констатира, че в пределите на периода от 30.03.2015 г. до 01.06.2015 г. това дружество се е разпоредило с постъпили по банковите му сметки парични суми, като ги е наредило в полза на втория ответник - „Ф.К.“ АД. Изтъква се, че общия размер на тези преводи възлиза на сумата от 4 654 060 лв. Прави се позоваване на това, че част от паричните постъпления, с които впоследствие „И.К.“ АД се е разпоредила имат за източник договори за продажба на недвижими имоти, които сделки следват датата на неплатежоспособността. Поддържа се, че веднага след получаване на продажните им цени длъжника -  „И.К.“ АД се е разпоредил с тези си активи, като ги е превел в полза на „Ф.К.“ АД. Осъществено е изброяване на плащанията, които са както следва : от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; на 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; на 30.03.2015 г. в размер на сумата от 926 060 лв.; на 30.03.2015 г. в размер на сумата от 900 000 лв.; на 30.03.2015 г. в размер на сумата от 400 000 лв.; на 12.05.2015 г. в размер на сумата от 73 000 лв.; на 25.05.2015 г. в размер на сумата от 180 000 лв.; и на 28.05.2015 г. в размер на сумата от 175 000 лв. Ищецът изтъква, че не разполага със сведения относно основанията, които са обосновали извършването на цитираните преводи на суми, но счита, че всяко едно от тези плащания надхвърля значително по стойност насрещно даденото от ответника по евентуално изпълнен договор. Изложени са и твърдения във връзка с евентуална претенция почиваща на това, че изброените парични преводи са получени без основание от „Ф.К.“ АД, защото съставляват изпълнение на неизискуемо парично задължение. Паралелно с това се въвежда твърдението, че с коментираните преводи първия ответник и несъстоятелен длъжник е преследвал, като резултат увреждането на своите кредитори, защото към всяка една от цитираните дати на осъществили се разплащания „И.К.“ АД е било адресат на изискуеми и подлежащи на изпълнение парични задължения в значителни размери, като за този факт страните по оспорваните действия са били запознати. За това говори и учредения особен залог от „И.К.“ АД на търговското му предприятие в полза на „КТБ“ АД, които е бил вписан в ЦРОЗ.       

В предоставеният им срок за отговор по смисъла на чл. 367 ГПК ответните страни по делото не са се възползвали от това им процесуално право, въпреки надлежното им уведомяване чрез приложението на чл. 50, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 47 ГПК. 

Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно представени и приети за писмени доказателства по делото извлечения от банкови сметки, чиито титуляр е „И.К.“ АД – в несъстоятелност се установява, че визираното дружество е разполагало с открити банкови сметки в „И.“ АД и „Т.Б.Д“ АД, като в периода от м.03.2015 г. до м.06.2015 г. същото е извършвало парични транзакции от наличните по тези си сметки средства, които са насочвани към втория ответник - „Ф.К.“ АД.

С решение № 2040 от 01.11.2017 г., постановено по т.д. № 375/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 4-ти състав, е обявена неплатежоспособността на „И.К.“ АД, определена е началната ѝ дата – 31.12.2014 г. и по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност.

С решение № 607 от 21.03.2018 г. на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ е постановено прекратяване дейността на предприятието на „И.К.“ АД, същото е обявено в несъстоятелност, като производството по несъстоятелност на длъжника -  „И.К.“ АД е спряно.

По делото е представен договор за учредяване на особен залог върху търговско предприятие от 15.09.2010 г. сключен между „КТБ“ АД и „ИПС И.“ АД /понастоящем „И.К.“ АД/, като от същия е видно, че за да обезпечи изпълнението на свои парични задължения към цитираната банка, произтичащи от два договора за банков кредит от 01 и 02.07.2010 г., първия ответник е учредил особен залог върху търговското си предприятие.   

За целите на доказването на субективните материални права поддържани от ищеца в пределите на производството е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като от изготвеното по нея заключение, което е изслушано и прието от съда, и което се кредитора в пълнота се установява, че при анализа на движението на банковите сметки с титуляр - „И.К.“ АД, които са открити в „Т.Б.Д“ АД, „И.“ АД и „О.Б.“ АД се установява, че в периода от 31.12.2014 г. до 01.11.2017 г. са извършени парични преводи за сумата от общо 7 338 736,28 лв., както следва : 1./ от банкова сметка *** „Т.Б.Д“ АД : на 12.05.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 73 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; на 25.05.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 180 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; и на 28.05.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 175 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; 2./ от банкова сметка *** „И.“ АД : на 30.03.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 1 000 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; на 30.03.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 1 000 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; на 30.03.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 926 060 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; на 30.03.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 900 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; и на 30.03.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 400 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; 3./ от банкова сметка *** „О.Б.“ АД : на 01.07.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 450 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; на 01.07.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 550 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; на 02.07.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 480 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; на 03.07.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 580 000 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; на 20.04.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 173 841,40 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД; и на 16.06.2015 г. с наредител - „И.К.“ АД и получател - „Ф.К.“ АД за сумата от 350 834,88 лв., с отразено основание : по нареждане на „С.“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявените за разглеждане главни обуславящи искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ : 

Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, в редакцията на разпоредбата след изменението с ДВ. бр. 20 от 28.02.2013 г., приложима към всички атакувани от синдика-ищец разпоредителни действия /безкасови преводи осъществени в периода от м.03.2015 г. до м.06.2015 г./, които към момента на влизане в сила на изменението не са били предмет на вече приключило производство по чл. 647 ТЗ, предвид § 14, ал. 1 вр. с § 9 ЗИД на ТЗ, за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде обявена възмездна сделка, сключена след началната дата на неплатежоспособността, и в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. В този смисъл основателността на поставените за разглеждане отменителни искове  на общо осем платежни операции предполага в двугодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, но не преди началната дата на неплатежоспособността длъжникът, по отношение на когото е открито производството по несъстоятелност, да е сключил възмездна сделка/сделки, по която/които даденото от него значително да надхвърля по стойност полученото.

Най-напред трябва да се посочи, че атакуваните от ищеца разпоредителни действия се установява да са се реализирали в рамките на 2-годишен срок преди упражняването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност спрямо „И.К.“ АД, а именно молбата е депозирана през месец – януари 2017 г., а банковите траншове се поддържа да са осъществени в периода от м.март 2015 г. до м. май 2015 г. вкл. Освен това определената от съда датата на неплатежоспособност на търговеца е 31.12.2014 г., което покрива и изискването атакуваните, като относително недействителни действия да са били предприети от дружеството-длъжник към момент следващ изпадането му в състояние на неплатежоспособност. Предпоставка на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ обаче е и това да се установи, че длъжникът е встъпил във възмездна сделка, при изпълнението на която даденото значително надхвърля по стойност полученото от насрещната страна по тази сделка. В случая обаче от страна на ищеца отсъстват изобщо твърдения, че плащанията станали в периода от м.март 2015 г. до м. май 2015 г. вкл. от първия в полза на втория ответник, съставляват изпълнение на поето задължение по една или няколко конкретни по вид правни сделки. Процесуалното поведение на ответните страни по предявените искове изразяващо се в липса на вземане на участие, и ангажиране на доказателства, също е пречка да се разкрие, дали извършените парични преводи от „И.К.“ АД в полза на „Ф.К.“ АД са били подчинени на обвързаността на страните по конкретно възникнали договорни правоотношения с източници възмездни по своя вид правни сделки. При това положение остава недоказана една от съществените релевантни предпоставки необходима за уважаване на претенция по чл. 647, ал. 1, т.  3 ТЗ, а именно страните да са сключи възмездна по правната си характеристика сделка, по която разменените престации да имат значително материално несъответствие. Аргумент за обратното не може да бъде извеждан от разкритото от вещото лице при анализа на извършените банкови преводи обстоятелство, че срещу всяко от основанията очертано в изготвеното платежно нареждане фигурира изявлението : по нареждане на „С.“. Няма никакви данни събрани по делото, които да издават вида и съдържанието на конкретна облигационна връзка, в която „И.К.“ АД да е поемало ангажимент към трето за процеса лице -  „С.“ да осъществява плащания по негово нареждане в полза на „Ф.К.“ АД.

Съобразно изложеното предявените от синдика на „И.К.“ АД искове за обявяване относителна недействителност на посочените в ИМ осем на брой действия по извършени банкови транзакции в общ размер на сумата от 4 654 060 лв. са недоказани по своето основание и трябва да се отхвърлят.

Този неблагоприятен развой по заявените за разглеждане, като предпочитани /главни/ искове води до сбъдване на вътрешно-процесуалната предпоставка за пристъпване към разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове по чл.  646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Според този текст  на обявяване за недействително подлежи изпълнението на неизискуемо парично задължение, съответно погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника - чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, като освен изискването то да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, сега действащата разпоредба ограничава изпълнението му и до едногодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Изключение от това правило е въведено в правилото на ал. 3 на същата разпоредба, където е предвидено, че ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, то срокът по ал. 2, т. 1 и т. 2 е две години. В ал. 4 на чл. чл. 646 ТЗ пък е заложена презумпцията, че знанието по ал. 3 се предполага, когато 1./ длъжникът и кредиторът са свързани лица, или кредиторът е знаел; и 2./ кредиторът е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Вече бе отбелязано от съда в изложението посветено на разглеждане на главните искове, че молбата по чл. 625 ТЗ срещу длъжника - „И.К.“ АД е подадена през м. 01.2017 г., което означава, че общоприетия 1-годишен срок за извършване на действието по изпълнение на неизискуемо парично задължение се разпростира във времето от м.01.2016 г. до м.01.2017 г. Очевидно е, че атакуваните от синдика операции по преводи на суми са реализирани в годината преди този период, а именно 2015 г. Синдикът обаче се позовава, че „Ф.К.“ АД в качеството му на кредитор получил плащанията на сумата в размер от  4 654 060 лв. е знаел за съществуването към същия момент на значителните по техните размери необслужвани парични задължения с адресат - „И.К.“ АД. В подкрепа на това привежда довода, че още от 2010 г. по търговската партида на „И.К.“ АД бил вписан залог върху търговското му предприятие учреден за да се обезпечи изпълнението на парични задължения, които дружеството е поело към „КТБ“ АД по отпуснати му банкови кредити. Запознавайки се с елементите на презумптивната предпоставка установена в чл. 646, ал. 4, т. 2 ТЗ, настоящата инстанция намира, че няма основание да се заключи, че получателя на сумите по преводите е бил запознат или при необходимата активност е могъл да узнае, какво е било финансовото състояние на дружеството наредило сумите в негова полза. Към периода на извършване на банковите транзакции обхващащ времето от м. 03.2015 г. до м. 05.2015 г. годишния финансов отчет на „И.К.“ АД за 2014 г. изобщо не е бил заявен пред АВ, респективно обявен по партидата на същото, като причина за това е, че установения срок за изпълнението на това задължение за търговците е 30.06. на съответната година. В случая ГФО за 2014 г. е бил заявен за оповестяване пред АВ от „И.К.“ АД на 30.07.2015 г. и е бил обявен в края на м. август. По отношение съображението на ищеца, че ответника-получател на сумите е бил наясно с влошеното финансово състояние на „И.К.“ АД към момента когато тези преводи са правени, защото е бил налице вписан особен залог върху търговското му предприятие, трябва да се посочи, че действително подобен залог е вписан през 2010 г., но самият факт на вписването и съществуването на подобно заложно бреме върху имущество на длъжника не може да бъде разглеждан, като индикатор за наличието на проявено състояние на неплатежоспособност. Няма как да се приеме, че Ф.К.“ АД  е било наясно с това как се осъществява изпълнението на паричните задължения поети от длъжника, които са обезпечени с този залог, и дали са допуснати отклонения в регулярното погашение на вноските по отпуснатите през 2010 г. кредити. Нещо повече видно от мотивите на съдът констатирал състоянието на неплатежоспособност при „И.К.“ АД, съществено влияние за формирането на извод в тази насока е оказало обстоятелството, че една част от краткосрочните активи на длъжника са били от категорията на трудно събираемите, респективно същото е натрупало необслужени публични задължения, което съставлява финансова информация, която няма как да бъде прието, че е била известна на Ф.К.“ АД. Още повече посочените, че посочените обстоятелства са били установени едва след извършването на задълбочен експертен анализ от вещото лице. Вземайки предвид казаното, настоящата инстанция не приема, че при „Ф.К.“ АД е било налице знание по смисъла на чл. 646, ал. 3 ТЗ, което да обуслови приложение на по-дългия срок от две години. Липсата на успешно доказване в приложението на този по-продължителен подозрителен период автоматично създава извод, че претенциите по евентуалните искове са неоснователни.  

Съобразно изложеното предявените от синдика на „И.К.“ АД искове с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за обявяване относителна недействителност на посочените в ИМ осем на брой действия по извършени банкови транзакции в общ размер на сумата от 4 654 060 лв. са недоказани по своето основание и трябва да се отхвърлят.

Според чл. 648 ТЗ при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността, или се дължат пари, третото лице става кредитор. Тоест уважаването на осъдителния иск за връщането на даденото в полза на третото лице обратно в масата на несъстоятелността на длъжника е пряко обусловено от това сделката, която е послужила, като основание за извършената престация да е била обявена за относително недействителна по пътя било на исковата защита възприета в чл. 646 ТЗ, било на тази установена в чл. 647 ТЗ. Очевидно е, че в случая с оглед изводите на съда относно тези обуславящи претенции, а именно тяхната неоснователност, няма как да се формира заключение, че осъдителния иск за връщане на даденото е с реализирани предпоставки, а тъкмо обратното този иск също трябва да бъде отхвърлен, защото няма обявена относителна недействителност спрямо сделка/сделки, която да създава основание за връщане на разменените между страните по тях блага.       

За пълнота на изложението настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че пред синдикът съществува път за защита интересите на кредиторите свързани с попълване масата на несъстоятелността, доколкото няма пречка и установени преклузивни срокове относно осъдителните искове, които синдикът може да упражнява с цел събиране от трети лица на вземания, чиито носител е длъжника. Липсата на основание за осъществените през 2015 г. плащания, които несъмнено се доказа в настоящия процес да са били извършени от „И.К.“ АД в полза на „Ф.К.“ АД създава за дружеството материална легитимация да бъде потърсено тяхното връщане, тогава когато за размесването им няма причина /основание/. Сред предпоставките за уважаването на подобна претенция за неоснователно обогатяване няма да бъде обявяването на относителна недействителност на дадена сделка сключена между страните, а от релевантно значение ще е само това, дали се е стигнало до обедняване на „И.К.“ АД и обогатяване на „Ф.К.“ АД, като последица от извършените преводи на суми, или пък такова имуществено неравновесие отсъства.

По разноските:

С оглед крайния изход на делото и това, че претенциите на ищеца са неоснователни, то в негова полза не следва да се присъждат разноски, а доколкото ответните страни не са взели участие в производството и не са направили, както разноски така и искане за тяхното присъждане, то и в тяхна полза разноски не се полагат.

Предвид правилото на чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса за разгледаните  искове не се събира предварително, като в зависимост от изхода на спора се събира или от осъдената страна, в случай, че иска е уважен, респективно от масата на несъстоятелността ако искът бъде отхвърлен. В случая извода е за отхвърляне на исковете, поради което следващата се държавна такса за тяхното разглеждане подлежи на понасяне от масата на несъстоятелността. Изчисляването на същата трябва да се подчини при прилагане правилото да се съобрази размерът на сумите по плащанията, които са предмет на атакуване. Така общия размер на таксата за разгледаните два иска възлиза на сумата от 186 162,40 лв., като същата следва да се присъди в полза на бюджета на съда, респективно да се събере от масата на несъстоятелността на „И.К.“ АД /н./

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.П., в качеството й на назначен синдик на „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, срещу „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, и „Ф.К.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, главни обуславящи искове с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „И.К.“ АД, ЕИК********на действия, съставляващи извършени преводи на парични суми, както следва : от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от           926 060 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 900 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 400 000 лв.; от 12.05.2015 г. в размер на сумата от 73 000 лв.; от 25.05.2015 г. в размер на сумата от 180 000 лв.; и от 28.05.2015 г. в размер на сумата от 175 000 лв., доколкото с последните действия осъществени от длъжника даденото значително надхвърля по стойност полученото от лицето, в чиято полза е осъществен всеки един от преводите.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.П., в качеството й на назначен синдик на „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, срещу „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, и „Ф.К.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, евентуални обуславящи искове с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, във връзка с ал. 3 и ал. 4 ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „И.К.“ АД, ЕИК********на действия, съставляващи извършени преводи на парични суми, както следва : от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 1 000 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от           926 060 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 900 000 лв.; от 30.03.2015 г. в размер на сумата от 400 000 лв.; от 12.05.2015 г. в размер на сумата от 73 000 лв.; от 25.05.2015 г. в размер на сумата от 180 000 лв.; и от 28.05.2015 г. в размер на сумата от 175 000 лв., доколкото с последните действия осъществени от длъжника е предприето изпълнение на неизискуемо парично задължение, като получилият изпълнението кредитор е знаел, че длъжникът му е неплатежоспособен.    

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.П., в качеството й на назначен синдик на „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, срещу „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, и „Ф.К.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, обусловени искове с правно основание по чл. 649, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 648 ТЗ за осъждане на ответника – „Ф.К.“ АД да върне в масата на несъстоятелността на „И.К.“ АД, сумата в размер от общо                            4 654 060,00 лв., която му е била преведена в периода от 30.03.2015 г. до 28.05.2015 г., въз основа на относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността сделки. 

ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „И.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата в размер от 186 162,40 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на иска, която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността на „И.К.“ АД – в несъстоятелност

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                             СЪДИЯ :